Нийл Геймън
Звезден прах (11)

Епилог
в който могат да се различат няколко края

Мнозина смятаха за един от най-великите дни в историята на Бурелом деня, в който отдавна изгубената и смятана за мъртва лейди Уна (открадната като дете от вещица) се завърна в планинската земя. Имаше празненства и фойерверки и веселия (официални и други) цели седмици, след като паланкинът й пристигна с процесия, водена от три слона.

Радостта на жителите на Бурелом и всички негови владения достигна невиждани висоти, когато лейди Уна обяви, че по време на странстванията си е родила син, който поради отсъствието и предполагаемата смърт на последните й двама братя, е следващият наследник на трона. Всъщност той вече носел на врата си Властта над Бурелом, така им каза.

Двамата с младата му булка щели да пристигнат скоро, но лейди Уна не можела да обяви точната дата, което очевидно я дразнеше. Междувременно, докато тях ги нямало, обяви лейди Уна, тя щяла да управлява Бурелом като регент. Което и направи, и го направи много добре, и владенията по и около планината Хуон процъфтяваха и просперираха под управлението й.

Повече от три години изминаха, преди двама покрити с прах окъсани пътешественици с подбити ходила да пристигнат в граничния град на Бурелом, Клаудстендж, да наемат стая в странноприемницата и да изпратят прислугата за гореща вода и вана. Останаха в странноприемницата няколко дни и доста говориха с другите посетители и гости. През последната нощ от престоя им жената, чиято коса беше толкова руса, че беше почти бяла, и която леко накуцваше, погледна мъжа и каза:

— Е?

— Ами… Мама очевидно се справя отлично с управлението.

— Ти би се справил точно толкова добре, ако беше на трона — язвително отвърна тя.

— Сигурно. И накрая сигурно ще се озова точно там. Но не сме видели още толкова много места. Не сме се запознали още с толкова много хора. Да не говорим още колко неправди има за поправяне, колко злодеи има за побеждаване, колко гледки има за виждане и какво ли още не. Ти знаеш.

Тя се усмихна саркастично.

— Е, поне няма да ни е скучно. Но ще е добре да оставиш на майка си поне бележка.

Та така след това хлапето на съдържателя донесе на лейди Уна Буреломска един лист. Листът беше запечатан с восък и лейди Уна подробно разпита момчето за пътешествениците — били съпрузи, каза то — преди да разчупи восъка и да прочете писмото. Най-отдолу, след дежурните поздрави и благопожелания, пишеше:

Светът все още ни задържа. Очаквай ни, ще дойдем неочаквано.

Беше подписано от Тристан и до подписа му имаше отпечатък от пръст, който светеше и блестеше, и сияеше на тъмно като посипан с миниатюрни звезди.

На Уна не й остана нищо друго, освен да се съгласи. Изминаха още пет години, преди двамата пътешественици да се завърнат окончателно и завинаги в планинската крепост. Бяха прашни и уморени, и облечени в парцали, и отначало за срам и позор на цялата държава ги взеха за разбойници и скитници; чак когато мъжът показа топаза на врата си, се разбра, че е единственият син на лейди Уна.

Коронясването и последвалите празненства продължиха почти цял месец, след което младият осемдесет и втори лорд Бурелом се захвана за работа. Вземаше възможно най-малко решения, но тези, които вземаше, бяха мъдри, ако и мъдростта им да не беше очевидна на пръв поглед. Беше славен воин, макар лявата му ръка да беше покрита с белези и почти безполезна, и беше умел стратег; поведе народа си към победа срещу Северните таласъми, когато те затвориха проходите; сключи дълготраен мир с Орлите от Високи чукари, мир, валиден и до днес.

Съпругата му, лейди Вечерна, беше руса жена от далечен край (никой не беше сигурен кой точно). Когато заедно със съпруга си дойде в Бурелом, се настани в апартамента в една от най-високите части на цитаделата, апартамент, който обитателите и прислугата на двореца отдавна не използваха; таванът му се беше срутил при една скална лавина още преди хиляда години. Никой не желаеше да живее в тези стаи, защото бяха под открито небе и звездите и луната светеха толкова ярко в разредения планински въздух, че на всеки, който влезеше, му се струваше, че може просто да се протегне и да ги докосне.

Тристан и Вечерна бяха щастливи един с друг. Не завинаги, защото този крадец Времето в крайна сметка завлича всичко в прашния си склад, но бяха щастливи доста дълго време. И когато Смъртта дойде да вземе своето и прошепна тайната си на ухото на осемдесет и втория лорд на Бурелом и той кимна с побелялата си глава и не каза нищо повече, народът му го отнесе в Залата на предците, където почива и до ден днешен.

След смъртта на Тристан се появиха такива, които твърдяха, че бил член на Братството на Крепостта и че взел решително участие в ограничаването на властта на Магьосническото кралство. Но истината за това, както и за много други неща, умря заедно с него и слуховете не бяха потвърдени.

Вечерна стана лейди Бурелом и се доказа като по-добър монарх, отколкото се бяха надявали всички, както в мир, така и във война. За разлика от съпруга си, не остаря и очите й бяха все така сини, а косата й все така златистобяла и — както понякога изпитваха на главите си свободните граждани на Бурелом — тя си остана все така сприхава, както в първия ден, когато Тристан се беше запознал с нея при езерото в гората.

И до ден днешен накуцва, но никой в Бурелом не го споменава, както и не споменава, че блести и свети, и сияе, когато е тъмно.

Казват, че всяка нощ, когато държавните дела й позволяват, се качва сама на най-високото място в двореца и стои там часове наред, без дори да забелязва студените планински ветрове. Не казва нищо и само гледа нагоре към тъмното небе, и с тъжни очи наблюдава бавния танц на неизброимите звезди.