П. Г. Удхаус
Обслужване с усмивка (16)

1.

Измежду знаменитите умозаключения, прекалено многобройни, за да бъдат упоменати всички тук, поетът Драйдън (1631–1700) веднъж отбелязал, че от дреболиите се раждат делата най-велики, и всички мислещи хора са съгласни, че това негово изявление е уцелило десятката.

Ако в спалнята не беше влетяла муха и не беше започнала да бръмчи около носа на лорд Емсуърт, той едва ли щеше да се събуди в пет без двайсет на следващата сутрин, защото по правило беше сънливец, който не пропускаше да се наслади на осемте си часа. А ако не беше се събудил и разсънил достатъчно, за да не се унесе отново, нямаше да лежи в кревата и да мисли за църковните момчета. А ако не беше се замислил за църковните момчета, нямаше да се сети за съвета на лорд Икнъм от предния ден. Колкото и ненадеждна да бе по принцип паметта му, в момента тя беше бистра като сълза.

Да се шмугне при езерото в малките часове на утрото и да пререже въжетата на палатката на момчетата, беше казал лорд Икнъм, и колкото повече графът обмисляше това предложение, толкова повече се убеждаваше, че така трябва да постъпи един истински мъж. Хора като Икнъм, каза си той, са предпазливи и консервативни светски мъже и не вземат прибързани решения. Те обмислят внимателно нещата, преди да стигнат до заключение, и кажат ли ти какво да правиш, знаеш, че изпълнявайки указанията им, постъпваш по възможно най-целесъобразния начин.

Никой утринен час не би могъл да бъде по-малък от текущия, а той знаеше, че в библиотеката си има нож за книги от типа, с който баронетите биват намушквани в гърба в романите на Агата Кристи, пък и след като само преди два дни си беше порязал пръста, не се съмняваше в пригодността му за набелязаната мисия. Накратко, условията едва ли биха били по-благоприятни.

Единственото, което го задържаше, бе мисълта за сестра му Констанс. Никой не знаеше по-добре от него колко високи бяха критериите й относно поведението на един брат, та ако безмилостната дневна светлина озареше замисляното от него престъпление, тя несъмнено щеше да надмине себе си. Твърдо можеше да се разчита, пресметна той, на десетки хиляди слова на упрек и невъздържани нападки, които щяха да му бъдат поднасяни ежедневно в течение на години. Всъщност, обобщи той за себе си, защото предпочиташе простичките изрази, щеше да ги слуша до безкрай.

Ако Кони разбере… — помисли той и се разтрепери.

И тогава чу в ушите си глас:

— Но тя няма да разбере — пошепна гласът и силите му укрепнаха. Изпълнен с духа на кръстоносците, оживявал прадедите му, представили се достойно в битките за Акр^[1] и Йопа^[2], той стана от леглото и се облече, стига навличането на вехт пуловер и безформени панталони с дупки на коленете да може да се нарече обличане. Когато стигна до библиотеката, настроението му определено беше като на древните предци, метнали на рамо бойните секири и отплавали да се бият с неверниците.

Когато напусна библиотеката, прегърнал ножа, както крал Артур е прегръщал меча Ескалибур, рязка празнота във вътрешностите му напомни, че не е изпил сутрешния си чай. Колкото и да беше разсеян, лордът осъзна, че лекът за този пропуск можеше да се открие в кухнята. Кухнята не беше сред онези части от замъка, които често посещаваше напоследък, но като момче непрекъснато бе влизал и излизал от нея — влизаше крадливо, когато му се приискаше кейк, и излизаше скорострелно, когато готвачката го хващаше, докато се черпеше, затова лесно намери пътя дотам. Преизпълнен от съмнения по повод щастливия край на начинанието, защото знаеше, че способностите му имат граници и беше абсолютно сигурен, че няма да може да възвари чайника, той бутна познатата врата и влезе, при което с пренеприятна изненада съзря внука си Джордж да нагъва на масата яйца с бекон.

— О, дядо, здрасти — рече глухо Джордж, защото устата му беше претъпкана.

— Джордж! — също така глухо, макар и по други причини, му отвърна лорд Емсуърт. — Много си подранил.

Джордж обясни, че обичал ранното ставане. Така можело да се закуси два пъти. Беше на възрастта, когато младият стомах приветства безразборно всичко влизащо в него.

— А ти защо си подранил, дядо?

— Аз… ъъъ… Не можах да спя.

— Да ти опържа ли яйце?

— Не, благодаря. Смятах да се поразходя. Въздухът е толкова чист и приятен. Ъъъ, довиждане, Джордж.

— Довиждане, дядо.

— Да се поразходя — повтори лорд Емсуърт, за да подчертае основната мисъл, и се оттегли с доста смесени чувства.