Лора Джо Роуланд
Мейреки (2)

Пролог

Свирепа буря бръснеше хълмовете край Едо^[1]. Светкавица раздра сивото небе, озари го за миг с ярките си, бели лъчи и отекна с гръм в далечината. Един шинтоистки^[2] монах бързаше по горската пътека. Той притискаше черната шапка към главата си и се олюляваше под силния напор на вятъра. Бялата му роба плющеше и се развяваше като криле на лебед в безумен полет. Прах и листа се вихреха около него като циклон, който жилеше лицето му и го ослепяваше. Той се запрепъва по-бързо по хълма, нагоре към храма, където можеше да намери подслон.

Дърветата се огъваха, клоните им скърцаха и се превиваха. Неистовата сила на виещия вятър събори свещеника на земята. Докато се опитваше да се изправи на краката си, чу злокобен трясък, сякаш светът се разцепи. Вдигна глава и видя един огромен, мъртъв дъб да лети към него. Уродливите голи клони се протегнаха надолу като чудовищни ръце, за да го сграбчат, докато дървото се олюляваше и падаше. Масивният му ствол приличаше на черен таран, предназначен да убива. Свещеникът скри глава с ръцете си и запищя.

Дървото се сгромоляса с глух тътен, който сякаш разтърси света. Клоните сграбчиха свещеника и го впримчиха в мрежата си. Беше зашеметен, но по чудо — жив. Яростта на бурята постепенно затихна. Той се измъкна от сплетените клони и видя, че тежкото дърво лежи непосредствено до него. Боговете бяха пощадили живота му.

Замаян, свещеникът тръгна отново нагоре по хълма, като зяпаше с удивление падналия ствол на дървото. Корените се бяха изтръгнали от земята и бяха оставили зееща дупка в гората край пътеката. Нещо в буците пръст, точно под повърхността, до ръба на дупката привлече вниманието на свещеника.

Беше объл, подобен на малък пъпеш предмет, покафенял от калната земя. Свещеникът приклекна, за да го проучи по-отблизо, и отскочи ужасено. Дълбоки дупки на очни кухини се блещеха срещу него, оголени зъби му се хилеха зловещо. Беше човешки череп.