Лора Джо Роуланд
Мейреки (20)

18. глава

Сано и свитата му изтрополиха с конете си по моста през рова, ограждащ затвора на Едо. Дим от някакъв близък пожар се стелеше над покривите. Стражите в кулите по ъглите на каменните стени стояха в готовност, в случай че вятърът промени посоката си и огънят застраши затвора. Сано скочи от коня си, пристъпи до часовите на вратата и им нареди:

— Покажете ми къде е майка ми!

Стражите със сигурност го бяха очаквали. Вероятно всички до един в затвора говореха, че майката на дворцовия управител на шогуна е била хвърлена в килия. Те отвориха вратата пред него.

— Оттук, почитаеми дворцов управителю — каза единият от тях.

Сано го последва с няколко от войниците си. Беше изпратил детективите Маруме и Фукида да търсят хора, живели в имението на Тадатоши преди Големия пожар, а Хирата — да разследва полковник Дои, който все още бе неговият главен заподозрян. Но Сано имаше и други планове за затвора, освен да се погрижи за здравето и удобството на майка си. Лъжливите показания на неговите и на нейните врагове бяха едно; но показанията, дадени от нейната вярна прислужница, бяха съвсем друго. Сано трябваше да научи истината, каквото и да му костваше.

Часовият заведе Сано и придружителите му в тъмницата, чиито потъмнели варосани стени се издигаха върху високи каменни фундаменти. Сано се приготви психически за гледката, която щеше да представлява майка му, затворена в мръсна килия, заедно с крадци и проститутки и оскърбявана от жестоките надзиратели. Но часовият ги преведе през една странична врата, после по коридор, в който едва-едва се дочуваха воплите и ръмженето на затворниците.

Накрая стигнаха в стая, в която имаше само двама души. Майката на Сано лежеше върху легло от чиста слама, настлана върху дървена поставка. Беше завита с прокъсано, но чисто одеяло. Очите й бяха затворени, лицето й — отпуснато. До нея бе коленичил доктор Ито.

— По̀здрави! — каза той.

До него бе поставено медицинското му сандъче с билки и отвари в бурканчета, както и поднос, на който имаше чаши, чайник и лъжички. Той не даде никакъв знак, с който да покаже, че познава Сано. Нито пък Сано се обърна към доктор Ито като към свой приятел: не беше редно да се познават. След като освободи часовоя, Сано разположи войниците си отвън, за да държат всеки предполагаем натрапник далече.

— Чух, че са докарали майка ви в затвора — каза доктор Ито, когато остана насаме със Сано. — Това е стаята за болни, тук лекувам затворниците, които имат заразни заболявания. Убедих началника на затвора да я настани тук вместо в килия.

— Хиляди благодарности — каза Сано.

Смрадта на урина, изпражнения и гниеща плесен, типична за тъмницата, тук се усещаше по-слабо. Той коленичи и се загледа в майка си. Тя не реагира на присъствието му.

— Заспала ли е?

— Да. Дадох й приспивателно. Беше много разстроена, когато пристигна. Реших, че това най-добре ще я успокои и ще облекчи страданията й.

— Трябва да говоря с нея — каза Сано. Можеш ли с да я събудиш?

— Може отново да се разстрои.

— Спешно е.

— Добре тогава.

Доктор Ито отвори бурканче от медицинското си сандъче, сипа една доза в чашка и я доля с вода от чайника.

— Това е стимулант — обясни той и започна да излива съдържанието на чашката с лъжичка в устата й. Жената се мръщеше на вкуса, докато преглъщаше. След няколко минути очите й се отвориха и зениците й видимо се разшириха.

— Майко — каза Сано, надвесен над нея. — Чуваш ли ме?

Замъгленият й поглед се прикова в него. Устните й беззвучно промълвиха името му.

— Да, това съм аз — каза Сано. — Трябва да поговорим за убийството на Тадатоши.

Тя изхленчи в знак на протест. Макар да му беше неприятно да я притиска в нейното положение, Сано настоя:

— Не мога да те оставя повече да ме разтакаваш. Нещата вървят от зле към по-зле. Госпожа Атеки и Оиджими твърдят, че си виновна за отвличането и убийството на Тадатоши. Казаха, че са те виждали да го шпионираш, преди да изчезне.

В потъмнелия й от дрогата поглед избликна страх.

— И това не е всичко. — Сано не можеше да сдържи яда в гласа си. — Хана ми каза, че те е загубила по време на Големия пожар. И че когато после сте се намерили, дрехите ти са били целите в кръв. На Тадатоши ли беше?

— Хана не би могла — прошепна тя.

Сано съжаляваше майка си заради това, че бе предадена от дългогодишната си съжителка. Той я обичаше не по-малко от преди, но в момента я мразеше повече от всеки друг престъпник, който го бе мамил. Действията й излагаха на риск не само нейния собствен живот, но и този на семейството му и на приятелите му.

— Ти ли уби Тадатоши? — настоя той.

— Не!

Гласът й бе слаб, но пламенен. Сано не би могъл да определи дали по този начин отрича обвинението, или изразява ужаса си, че Сано я е разкрил.

— Ако не си участвала в отвличането му, защо си го шпионирала? Ако не си го убила, защо ме лъжеш?

Обзет от нетърпение, той я побутна по рамото. Тя потръпна в конвулсия и задиша на пресекулки.

— Бъди внимателен — каза му доктор Ито.

Насилвайки се да говори деликатно, Сано продължи:

— Майко, трябва да ми кажеш истината. Без значение колко е лоша тя, така поне ще знам какво да правя, за да спася всички ни.

Тя се разтърсваше от вътрешна борба; мускулите й потръпваха. След това застина неподвижно и затвори очи. Сано помисли, че сънят отново я е оборил, но точно в този миг тя промърмори:

— Добре.

Сано бе изумен, че най-сетне е капитулирала.

— Сънотворното има дълъг ефект и намалява съпротивата — каза доктор Ито.

Значи то можа да постигне това, което нито разговори, нито увещания, нито молби, нито заплахи бяха успели да постигнат!

Сано внимателно заслуша думите на майка си.