Мамен Санчес
Забранява се неверието в съдбата (21)

21.

Забранено е да се премълчават важни въпроси, които могат да засягат останалите наемателки.

След една седмица в отсъствието на Асусена видът на къщата бе далеч от желаното. Каталина нито бе чистила пода, нито бе бърсала праха, нито бе оправяла възглавничките. Мръсните чинии бяха натрупани в мивката на кухнята, а на плота имаше полупразни бирени бутилки.

Ноелия се изненада, че Сесилия не й направи забележка. Помисли си, че при нормални обстоятелства подобен безпорядък би провокирал ново правило, което да бъде добавено към съществуващите двадесет. Явно този път хазяйката подмина мръсотията и безпорядъка в пансиона, за да се съсредоточи в по-важни теми.

— Върви да почиваш, Ноелия! — отпрати я с нетърпящ възражение тон. — Ей сега ще ти донеса топъл чай.

Ноелия тръгна послушно, защото бе изгубила волята си и желанието си да я възстанови. Когато изчезна по стълбите, Сесилия нетърпеливо се обърна към частната си детективка.

— Какво й става на тази? — попита Каталина. — Очите й са подути от рев.

— Нищо й няма — извини я хазяйката. — Малко й прилоша в колата. — Затвори рязко вратата на хола и двете с Каталина останаха насаме. — Разказвай!

Детективката се усмихна. Обожаваше усещането за превъзходство, което информацията дава. Може би бе сбъркала професията си и вместо да пише романи, трябваше да бъде главната им героиня, си помисли тя. Можеше да учи журналистика или да стане полицейски инспектор.

— Търсих обявата, която се предполага, че баба ти и дядо ти са пуснали в „АВС“ преди три или четири години. Оказа се, че има онлайн архив, в който могат да бъдат намерени в пидиеф формат всички страници на вестника от 1903 година насам, представи си, включително тези с обявите. Както можеш да се досетиш, това е работа като за целия китайски народ, защото са по две страници на брой, ежедневно, повечето с обяви на проститутки или момичета, които предлагат масажи, а шрифтът е дребен. Да отделиш дори един час е истинско мъчение.

— Но я намери, нали?

В следващите няколко минути Каталина съзнателно продължи да отлага момента на истината.

— Имаше също много обяви за домашни услуги. Почти във всички случаи от агенции — частните бяха много малко. След като няколко дни ми изтекоха очите, бях на ръба да се откажа. Не успях да открия имената на баба ти и дядо ти никъде… До вчера.

— Значи си я намерила все пак!

— Открих обява, да. Подписана от дядо ти, Мигел Кинтана. Но не беше при домашните услуги. Затова толкова се забавих.

— Не беше ли?

— Беше в секцията за запознанства.

— При курвите? Не е възможно!

— Не, ама да! — Каталина злорадстваше. — Но има и нещо по-странно. Излиза, че дядо ти е публикувал съобщението в продължение на — няма да повярваш — тридесет и пет години. Последователно, веднъж седмично, всяка сряда, без да пропусне нито веднъж. Аз проследих назад — началото е през седемдесет и шеста.

— През седемдесет и шеста купиха къщата и дойдоха да живеят в Мадрид. Дядо работеше в Ренфе и се пенсионира на петдесет и осем години. Майка ми каза, че изведнъж, неразбираемо защо, с баба се разбързали и напуснали Агила, сякаш ги е подгонил дяволът. Зарязали книжарницата ей така, внезапно, оставили я на нея, както човек оставя кучето си, за да отиде на почивка и повече никога не се връща за него.

— Нещо се е случило през тази година, Сесилия — отвърна Каталина. — Нещо, свързано с Асусена — добави. — Виж — каза и измъкна измачкана хартия от джоба на дънките си. — Това е съобщението.

Сесилия седна на дивана и включи нощната лампа, за да вижда по-добре дребните букви от изрезката. Каталина остана права, неподвижна, очаквайки реакцията на шефката си.

Издирва се Асусена Фернандес, сирак от приюта на францисканските монахини от Мадрид, по семейни въпроси, в неин интерес. Свържете се с Мигел и Тереса Кинтана на „Рибера де Мансанарес“ номер 7 или на телефон 915757699.

Вдигна очи от листа и погледна Каталина с неразгадаема физиономия, докато две големи сълзи се търкулнаха от очите й.

— Нищо не разбирам — призна.

Сега вече Каталина седна на фотьойла срещу дивана.

— Това е, защото ти се стовари изненадващо и не си имала време да помислиш. Аз си блъскам главата от вчера насам и вече имам няколко теории. — Понеже хазяйката й не реагираше, детективката реши да й каже заключенията си. Пое въздух и започна: — Първо, когато открих обявата в секцията за запознанства, аз също реших, че има нещо общо с курвите, но за твое успокоение ще ти кажа, че говорих с вестника и ми обясниха, че там включват всякакви съобщения, свързани с издирване на изчезнали хора или животни. Така че първото, което отхвърлих, бе, че Асусена е курва и че дядо ти я търси за секс. Освен това присъстваше и името на баба ти, а това вече щеше да е доста перверзно.

— Колко се радвам — изрече Сесилия, все още в шок.

— Като елиминирах първото предположение, анализирах съдържанието на обявата и направих следните изводи: баба ти и дядо ти са знаели доста подробности за Асусена — името и фамилията й, както и мястото, където е израснала. Ти знаеше ли, че Асусена е сирак и са я отгледали францискански монахини в Мадрид?

Сесилия кимна с глава.

— Можеше да ми го кажеш, за бога — измъчих се да стигна до тази информация. — Изкашля се и продължи: — Значи сме сигурни, че баба ти и дядо ти са издирвали именно нея. Не коя да е домашна помощница, както Асусена те накара да повярваш, а точно нея. И не за да готви и чисти, а по семеен въпрос в неин интерес, както е написано в съобщението. Загадката е какъв е този семеен въпрос? И за кое семейство става дума — за това на Асусена или за твоето, Сесилия?

— Нямам представа.

— Баба ти и дядо ти никога ли не са ти говорили за Асусена?

— Не.

— А родителите ти?

— Също не. Когато наех Асусена, говорих за това с майка ми. Казах й за обявата и за всичко, което ми бе разказала за живота си в сиропиталището. Майка ми не знае нищо, Каталина. Можеш да си сигурна, че за нея всичко това е толкова необяснимо, колкото и за мен самата.

След кратка драматична пауза Каталина отново хвана нишката на историята:

— Вторият извод — каза тя — е във връзка с медальона с ангела пазител. Стори ми се много странно някой, откраднал бижу, да си го сложи пред човека, от когото го е откраднал, колкото и добър пазител да е този ангел. Имам усещането, че медальонът на Асусена не е твоят, а само еднакъв с него.

— Смяташ, че има два медальона? И че можем да свалим от нея обвиненията, че е крадла? — попита Сесилия, а във въпроса й се криеше друг въпрос. Защото, ако Асусена бе невинна, тогава подозренията отново щяха да паднат върху Джъстис.

— Това, което трябва да разберем, е каква е връзката между Асусена, двата медальона и твоите баба и дядо.

— И защо баба и дядо са решили да зазидат своя медальон, сякаш са искали да изчезне от света.

— И третият и последен извод — добави загадъчно Каталина. — Става въпрос за годината, когато всичко се случва. 1976-а. Ако си забравила, ще ти припомня, че това е годината, когато родителите на Андрес Леал продават къщата на баба ти и дядо ти. Годината, в която дядо ти се е пенсионирал, напуснал е Агила и е започнал да публикува обявата. Убедена съм, че между всички тези събития има връзка.

— И какво смяташ, че трябва да направим сега?

— Да притиснем Асусена — отвърна Каталина. — И да я накараме да признае за какво става въпрос.