Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (6)

5

За огромно изумление на Белинда, първата й брачна нощ, както бе редно, се случи след сватбата — една седмица след срещата й с Алексей в „Поло Лоундж“. Двамата се ожениха във френското посолство във Вашингтон и веднага след церемонията заминаха на меден месец в лятната вила на посланика.

Белинда излезе от ваната във вилата на посланика и се подсуши с пухкавата кърпа с цвят на индийско орехче. Сърцето й се сви от тревога. Така и не се бе решила да каже на Алексей за бебето. Ако имаше късмет и бебето се роди малко, той можеше да повярва, че детето е негово и се е родило преждевременно. Ако не повярва, навярно щеше да се разведе с нея, но детето щеше да носи неговото име и тя нямаше да живее с позорното клеймо на самотна майка. Щеше да се върне в Калифорния и да започне начисто, но този път с парите на Алексей.

Всеки ден тя получаваше изненадващо ново доказателство за дълбочината на чувствата на Алексей. Не само я отрупваше с подаръци, но се отнасяше с безкрайно търпение към глупавите й грешки, които постоянно допускаше, навлизайки в неговия свят. Изглежда, каквото и да направеше, не можеше да го ядоса. Мисълта й действаше успокоително и й вдъхваше увереност.

Погледна кутията, опакована в сребриста хартия, оставена на тоалетката в банята. Той искаше да облече това, което беше в нея, за първата им брачна нощ. Белинда се надяваше да е комплект от черна дантелена нощница и пеньоар, какъвто би облякла Ким Новак.

Но когато повдигна капака на кутията, тя едва не се разплака от разочарование. Дългата бяла памучна дреха, сгушена сред облак прозрачна опаковъчна хартия, приличаше повече на детска нощница, отколкото на пеньоара от нейните фантазии. Въпреки че платът беше фин и прозрачен, нощницата бе изрязана по врата, с тънка ивица дантела и редица тесни розови панделки, връзващи благопристойно дрехата отпред. Когато Белинда извади дрехата от кутията, нещо падна в краката й. Наведе се и вдигна чифт бели памучни гащички в тон с нощницата, с дантелени къдрички покрай бедрата. Тя си припомни гордостта на Алексей и неприятния факт, че тя не отива девствена при него.

Минаваше полунощ, когато младата невеста влезе в елегантната спалня в нефритенозелени тонове. Брокатените завеси бяха спуснати, а полираните мебели от тиково дърво проблясваха на меката светлина, струяща от лампите с кремави копринени абажури. Стаята беше на светлинни години далеч от крещящата безвкусица на интериора в испанското бунгало в „Градините на Аллах“. Алексей беше облечен в бледозлатист халат. С малките си очи и тъмната редееща коса, на екрана би могъл да изиграе единствено ролята на злодея. Но могъщ и властен злодей. Остана взрян безмълвно в нея от другия край на спалнята, докато тишината не стана твърде потискаща.

— Да не би да си сложила червило, chérie? — заговори той накрая.

— Да, не биваше ли?

Алексей извади носна кърпичка от джоба на халата.

— Ела по-близо до светлината. — Тя запристъпва по дебелия килим боса, вместо с черни сатенени домашни пантофки с високи токчета, с каквито си се представяше. Алексей повдигна брадичката й и нежно изтри червилото от устата й с бялата ленена кърпичка. — Никакво червило в спалнята, mon amour^[1]. Ти си достатъчно красива и нямаш нужда от него. — Отстъпи назад и я огледа бавно от глава до пети. Погледът му се спря върху лакираните с яркочервен лак нокти на краката й. — Седни на леглото.

Белинда се подчини. Той се разрови из тоалетния й несесер, докато не откри шишенце лакочистител. Коленичи пред нея и започна старателно да почиства лака от ноктите с носната кърпичка. Когато свърши, гризна леко извивката на ходилото й, сетне го докосна с език.

— Облече ли гащичките, които ти дадох?

Тя сведе смутено очи, прикова поглед в яката на халата му и кимна.

— Bon^[2]. Ти си моята сладка невеста. Ела при мен и ми достави наслада. Ти си срамежлива, неопитна и може би малко изплашена. Така би трябвало да бъде.

Тя наистина беше изплашена. Ласкавите думи, нощницата за девственица… Той се държеше с нея, сякаш беше непорочна девойка, ала това не можеше да изтрие от живота й времето, прекарано с Ерол Флин. Споменът за нощта, когато Алексей я нападна, пропълзя като червей в мозъка й. Белинда се опита да се отърси от него. Каза си, че той просто е ревнувал от Флин, но сега тя беше негова съпруга и той никога нямаше да я нарани.

Алексей се изправи и й подаде ръка.

— Ела при мен, chérie. Чаках твърде дълго, за да те любя.

Положи я внимателно върху леглото. Когато тя легна, той докосна леко устните й със своите. Белинда заповяда на въображението си да си представи Флин.

— Прегърни ме, chérie — промърмори Алексей. — Аз вече съм твой съпруг.

Тя се подчини, а когато лицето му приближи нейното, се опита да извика образа на Флин, но не се оказа толкова лесно, тъй като Ерол рядко я целуваше и никога така страстно, както Алексей.

— Целуваш се като дете — пророни съпругът й, движейки устни до нейните. — Разтвори устата си за мен и дай воля на езика си.

Белинда предпазливо отвори устни. Целуваше я Флин. Устата на Флин се впиваше в нейната. Но лицето на великата звезда отказваше да добие очертания.

Тялото й се отпусна, заля я топла вълна. Тя привлече Алексей към себе си, езикът й се заизвива все по-дръзко в устата му. Белинда простена тихо, когато той се отдръпна от нея.

— Отвори очи, Белинда. Искам да ме гледаш, когато те любя. — Хладният въздух погали кожата й, когато той дръпна панделките отпред и отметна краищата на нощницата. — Виж как ръцете ми милват гърдите ти, chérie.

Тя отвори очи под изгарящата настойчивост на погледа му, под пламтящите очи, които прогаряха плътта и костите, за да открият и най-малкото семенце на измамата. В гърдите й се смесиха панически ужас и възбуда. Тя се опита да придърпа краищата на нощницата.

Алексей се засмя с дълбок гърлен смях и тя се досети, че е сбъркал страха й за плахост и свян. Преди да успее да му попречи, той смъкна нощницата и я изхлузи надолу по бедрата. Белинда остана да лежи върху леглото само по памучните гащички, обточени с дантела. Алексей улови ръцете й и ги нагласи покрай тялото.

— Нека да погледна. — Ръцете му се придвижиха към гърдите й, пръстите му нежно ги обхванаха, а палците му започнаха да ги галят с леки кръгови движения, докато зърната й се втвърдиха като малки розови пъпки. Той докосна първо едното, после другото. — Ще те смуча — прошепна.

Заляха я горещи вълни, когато главата му се сведе. Алексей пое едното зърно в уста, обви го с език и жадно го засмука, сякаш сучеше живително мляко. Тялото й изтръпна от възбуда, която се разгоря предателски с нова сила, когато съпругът й започна да милва бедрата й от вътрешната страна. Пръстите му се промъкнаха под дантелените воланчета на гащичките, както много отдавна го бе сторил Били Грийнуей, сетне проникнаха в нея с привично движение, толкова различно от непохватните изпълнения на момчетата в миналото.

— Толкова си тясна — промълви Алексей и се отдръпна.

Смъкна гащичките й надолу по бедрата, разтвори краката й и започна да прави нещо с устата си, толкова забранено и греховно, но така невероятно възбуждащо, че тя не можеше да повярва, че наистина се случва. Отначало се опита да се възпротиви, но Алексей умело и бързо потуши бунта й. Завладя тялото й и тя му се подчини. Извика, когато я доведе до толкова божествен оргазъм, че тя имаше чувството, че се разпада на хиляди частици.

Когато всичко свърши, той остана да лежи до нея. Стореното от него бе мръсно и Белинда я беше срам да го погледне.

— Никога не ти се е случвало досега, нали? — Тя долови задоволство в гласа му и се обърна с гръб към него. — Каква сладка, малка скромна женичка си имам. Срамуваш се от себе си, задето изпитваш удоволствие, което е напълно естествено.

Наведе се да я целуне, но Белинда извърна глава. Нищо не можеше да я застави да целуне уста, която току-що е била там долу.

Алексей се засмя, стисна главата й между дланите си и разтвори с целувка устните й.

— Виж колко си сладка. — Чак тогава я пусна, развърза колана на халата си и го остави да падне на пода. Тялото му беше гъвкаво и загоряло, покрито с тъмни косми, а мъжествеността му стърчеше възбудено. — А сега ще те опозная за собствено удоволствие — заяви той.

Докосна всяка част от нея, оставяйки клеймото на Алексей Савагар, и отново я възпламени от желание. Когато най-сетне проникна в нея, тя обви крака около него, впи пръсти в твърдите полукълба на задника му, безмълвно умолявайки го да се движи по-бързо. Миг преди да достигне оргазъм, Алексей прошепна дрезгаво в ухото й:

— Ти си моя, Белинда. Ще ти поднеса целия свят.

На сутринта върху чаршафите имаше кърваво петно от малката драскотина, която той направи на бедрото й.

 

 

Париж се оказа точно такъв, какъвто си го бе представяла Белинда. Алексей я разведе из всички места, които туристите обожаваха. Качи я на върха на Айфеловата кула точно един час преди залез-слънце и я целува, докато тялото й не отмаля. Имаше чувството, че всеки миг ще полети към безкрая. Двамата плаваха с лодка в Люксембургската градина, бродеха из Версай под грохота на разразилата се буря. Откриха в Лувъра безлюдно ъгълче, където той пожела да опипа гърдите й, за да ги сравни с тези на мадоните от Ренесанса. Показа й Сена на зазоряване близо до моста „Сен Мишел“, когато сякаш целият град лумваше под лъчите на изгряващото слънце, струящи върху прозорците на старите сгради. Посещаваха Монмартър през нощта, обикаляха потъналите в цигарен дим кафенета на порока по „Пигал“, където той я дразнеше приятно, нашепвайки й сладострастни слова, които караха дъха й да секва, а кръвта да бушува във вените. Обядваха пъстърва и трюфели в Булонския лес под полилеите, висящи под старите кестени, пиеха „Шато Лафит“ в някое уединено кафене край прозорец с разцъфнали лалета. С всеки изминал ден Алексей ставаше все по-безгрижен, често се смееше и сякаш отново се бе превърнал в юноша.

Когато настъпваше нощта, я отвличаше в голямата спалня на сивото каменно имение на „Рю дьо Биенфезанс“ и отново, и отново я обладаваше, докато тялото й сякаш ставаше неотделима част от неговото. Белинда започна да ненавижда работата му, която всяка сутрин го откъсваше от нея. Тя оставаше сама и имаше твърде много време да мисли за бебето, което носеше. Бебето на Флин. Детето, за чието съществуване Алексей не подозираше.

Животът на „Рю дьо Биенфезанс“ без Алексей беше почти непоносим. Белинда не бе подготвена за пищността на сивата каменна резиденция с просторните салони, апартаменти и трапезария, около чиято дълга маса можеха да се настанят петдесет гости. Отначало бе опиянена от идеята да живее сред такъв разкош, но огромната къща много скоро започна да я потиска. Тя се чувстваше малка и беззащитна, докато стоеше в овалното фоайе, облицовано с мраморни плочи с червени и зелени жилки, и се взираше в разпятията, висящи по стените, и гоблените, изобразяващи страховити библейски сцени. Върху тавана в главния салон бяха изрисувани алегорически фигури в дълги плащове и с мечове, сражаващи се с гигантски змии. От двете страни на прозорците, закрити с тежки завеси, се извисяваха внушителни четириъгълни колони, над които бяха надвиснали богато украсени фризове. И над цялото това мрачно великолепие властваше Соланж Савагар, майката на Алексей.

Соланж беше висока и слаба, с късо подстригана боядисана черна коса, голям нос и сбръчкано като пергамент лице. Всяка сутрин точно в десет часа тя се обличаше в един от безбройните си елегантни бели вълнени костюми, запазена марка на прочутия дизайнер Норел, сътворени за нея преди войната, надяваше рубините си и се настаняваше в креслото си в стил „Людовик XV“ в средата на главния салон, за да поеме ежедневното управление на къщата и нейните обитатели. Вероятността, че Белинда, непростимо младата американка, незнайно как успяла да омагьоса сина й, би могла да заеме мястото на Соланж, просто не съществуваше. Резиденцията на „Рю дьо Биенфезанс“ бе царството на Соланж.

Алексей даде ясно да се разбере, че майка му трябва да се уважава, но Соланж правеше невъзможно приятелското общуване. Не говореше английски, освен когато критикуваше — изпитваше удоволствие да изтъква язвително всеки гаф на Белинда и след това да разказва на Алексей за простъпките й. Всяка вечер в седем тримата се събираха в големия салон, където Соланж пиеше на малки глътки бял вермут и пушеше една след друга цигари „Голоаз“, чийто филтър винаги бе изцапан с червило. Говореше отривисто със сина си на френски, напълно пренебрегвайки снаха си.

Алексей разпръсваше с целувки всички оплаквания на Белинда.

— Майка ми е една озлобена стара жена, която е изгубила твърде много в този живот. Тази къща е единственото царство, което й е останало. — Страстните му целувки се пренасяха върху гърдите й. — Бъди търпелива с нея и се старай да й угаждаш, chérie. Заради мен.

И тогава изведнъж всичко се промени.

Една вечер в средата на април, шест седмици след сватбата, Белинда реши да изненада Алексей и се накипри в прозрачната черна нощничка, която си бе купила същия следобед. Докато се въртеше в съблазнителни пируети край леглото, лицето му изведнъж пребледня и той изскочи от спалнята. Тя остана да го чака в мрака, ядосана на себе си, задето не бе осъзнала колко ненавижда Алексей всякакви други нощни одеяния освен семплите бели нощници, които й избираше. Часовете се нижеха бавно и тягостно, но съпругът й не се връщаше. На сутринта тя бе изтощена от сълзите и безсънната нощ.

Вечерта отиде при свекърва си.

— Алексей изчезна. Искам да зная къде е.

Старинният рубин, който Соланж въртеше на пръста си, й намигна злорадо.

— Моят син ме уведомява само за това, което той иска аз да зная.

Алексей се върна след две седмици. Белинда стоеше на мраморната стълба в рокля на Балмен^[3], която й бе твърде тясна в талията, и го наблюдаваше как подава куфарчето си на иконома. Изглеждаше с десет години по-стар. Когато я съзря, устните му се извиха в цинична насмешка, която тя не бе виждала от първата им среща.

— Моята скъпа съпруга. Както винаги, изглеждаш прекрасно.

Поведението му през следващите няколко дни я объркваше и смущаваше. В обществото той се държеше с нея почтително, но когато оставаха насаме, сякаш я наказваше със секса. Забрави напълно за нежността и я обладаваше грубо, като безмилостен завоевател. Възбуждаше я до крайност, но не й позволяваше да изпита истинска наслада, тъй като удоволствието й бе изместено от болка и унижение. През последната седмица на април Алексей обяви, че потеглят на пътешествие, но не уточни къде отиват.

Шофираше мълчаливо своята „Испано-Сюиза“^[4] от 1933-та, от колекцията си от ретро автомобили, съсредоточен изцяло върху пътя. Белинда беше доволна, че не се налага да прави усилие да поддържа разговора. Гледаше през прозореца как парижките предградия постепенно изчезват, отстъпвайки място на голите, тебеширенобели хълмове на Шампан. Въпреки интересните гледки младата жена не можеше да се отпусне. Беше бременна почти в четвъртия месец и ставаше все по-трудно да го крие от съпруга си. Преструваше се, че има месечни неразположения, които отдавна бяха престанали, тайно местеше копчетата на талията на новите поли и всячески се стараеше да скрие голото си тяло от светлината. Правеше всичко, за да отложи момента, когато ще бъде принудена да му съобщи за бебето.

Когато следобедните сенки се удължиха и лозята по склоновете на хълмовете добиха лавандулов оттенък, наближиха Бургундия. Странноприемницата, където щяха да пренощуват, се оказа очарователна постройка, с покрив от червени плочи и живописни саксии с разцъфнали мушката по прозорците, ала Белинда бе прекалено уморена, за да се наслади на простата, вкусно приготвена храна, която им поднесоха.

На следващия ден Алексей я изведе на разходка из бургундската провинция. Устроиха си пикник на върха на уединен хълм, покрит с дъхави диви цветя. За обяд Алексей купи от близкото село дебели резени студено свинско месо, приготвено с малки лукчета и зеленчуци, подправено с див керевиз и естрагон. Имаше и пресовано краве сирене „Сен Нектер“, а хлябът бе прясно изпечен, с хрупкава златиста коричка, поръсена с маково семе. Прокарваха храната с младо пивко местно вино. Но Белинда почти не хапна и не дочака Алексей да приключи. Наметна пуловера на раменете си, завърза ръкавите и пое надолу по хълма, за да избяга от потискащото мълчание на съпруга си.

— Наслаждаваш ли се на гледката, любима?

Тя не го бе чула да идва зад нея и подскочи, когато той отпусна ръце върху раменете й.

— Да, тук е красиво.

— А наслаждаваш ли се на усамотението със своя съпруг?

Пръстите й се стегнаха около възела на ръкавите.

— Винаги ми е приятно да съм с теб.

— Особено в леглото, n ’est-ce pas^[5]?

Не дочака отговора й, а посочи към ширналите се лозя и й обясни какви сортове се отглеждат. Отново й заприлича на предишния Алексей, който я развеждаше из Париж, и Белинда постепенно се отпусна.

— Погледни ето там, chérie. Виждаш ли онези сиви каменни сгради? Това е манастирът „Благовещение“. Тамошните монахини ръководят едно от най-добрите училища във Франция.

Белинда повече се интересуваше от лозята.

— Някои от най-видните френски семейства изпращат децата си при монахините, за да ги обучават — продължи той. — Сестрите дори вземат бебета, макар че, когато навършат пет години, момчетата се изпращат при братята монаси близо до Лангър.

Белинда беше потресена.

— Защо богатите семейства ще отпращат децата си далеч от дома?

— Налага се, когато дъщерята е неомъжена, а не може да се намери подходящ съпруг. Сестрите държат децата, докато не се уреди дискретно осиновяване.

Разговорът за бебета я изнервяше и тя се опита да заговори за друго, но Алексей нямаше намерение да се отклонява от темата.

— Сестрите се грижат добре за тях — продължи той. — Не са изоставени да прекарат дните си в бордеи или улицата. Винаги са нахранени и живеят в много добри условия.

— Не мога да си представя майка, способна да даде детето си на някой друг. — Белинда развърза ръкавите и облече пуловера. — Да вървим. Стана ми студено.

— Не можеш да си представиш, защото все още разсъждаваш като буржоазка — рече той, без да помръдва от мястото си. — Ти си моя съпруга и ще трябва да се научиш да мислиш различно. Ти вече си Савагар.

Ръцете й несъзнателно се сключиха върху корема и тя бавно се извърна към него.

— Не разбирам. Защо ми казваш всичко това?

— За да знаеш какво ще стане с твоето копеле. Веднага след като се роди, ще бъде предадено на сестрите в манастира „Благовещение“, където ще бъде отгледано и възпитано.

— Ти знаеш — прошепна Белинда.

— Разбира се, че зная.

Изведнъж слънцето сякаш се скри и всичките й нощни кошмари се нахвърлиха върху нея.

— Коремът ти е издут — процеди той с натежал от презрение глас, — а вените на гърдите ти прозират през кожата. Онази нощ, когато те видях в спалнята в прозрачната черна нощница… Като че ли някой смъкна превръзката от очите ми. Още колко дълго смяташе, че ще можеш да ме мамиш?

— Не! — Белинда почувства, че повече не може да издържи този ужас, и стори това, което се бе заклела никога да не прави. — Не! Бебето не е копеле! Бебето е твое! Това е твое…

Той я зашлеви през лицето и сграбчи грубо ръката й.

— Не се унижавай с лъжа, в която знаеш, че никога няма да повярвам! — Тя се опита да се отскубне, но той я стискаше здраво. — Колко ли си ми се надсмивала в онзи ден в „Поло Лоундж“. Подмами ме да се оженя за теб и аз се улових в капана ти като неопитен ученик. Подигра ми се, направи ме на глупак!

Тя се разплака.

— Знаех, че трябва да ти кажа. Трябваше да ти кажа. Но ти нямаше да ми помогнеш, а аз не знаех какво друго да направя. Ще си тръгна. След нашия развод. Не е нужно да ме виждаш никога повече.

— Нашият развод? О, не, ma petite. Няма да има развод. Не разбра ли това, което ти казах за манастира „Благовещение“? Не разбра ли, че сега ти си в капан?

Страхът я сграбчи, когато си припомни думите му.

— Не! Никога няма да ти позволя да ми отнемеш детето!

Нейното бебе. Бебето на Флин! Щеше да сбъдне мечтите си. Ще започне нов живот отново в Калифорния. Тя и малкото й момченце, красиво като баща си, или малкото момиченце, по-красиво от всяко друго дете на земята.

Лицето му се изкриви от ярост и жестокост и глупавите й въздушни замъци от илюзии и мечти рухнаха.

— Няма да има развод — изхриптя той. — Ако се опиташ да избягаш, никога няма да получиш нито петак от мен. А ти не можеш да оцеляваш без чуждите пари, нали, Белинда?

— Не можеш да ми вземеш детето!

— Мога да направя всичко, което поискам. — Гласът му беше убийствено спокоен. — Не познаваш френските закони, скъпа моя. Твоето копеле по право е мое. В тази страна бащата има пълната власт да се разпорежда със съдбата на децата си. И те предупреждавам, че ако кажеш на някого за глупостта си, ще те съсипя. Разбираш ли ме? Ще останеш без нищо.

— Алексей, не ми причинявай това — изхлипа отчаяната жена.

Но той вече се отдалечаваше от нея.

Обратният път до Париж изминаха в мълчание. Когато колата мина през портите на имението и пое по алеята за коли, Белинда вдигна поглед към къщата, която бе започнала да ненавижда. Тя бе надвиснала над нея като огромен сив надгробен паметник. Белинда напипа слепешком дръжката на вратата и изскочи от колата.

Алексей тутакси се озова до нея.

— Влез в къщата с достойнство, Белинда, заради самата себе си.

Очите й се наляха със сълзи.

— Защо се ожени за мен?

Той се втренчи продължително в нея, секундите се нижеха и сякаш всяка отнасяше едно погубено обещание. Устата му се сви в горчива гримаса.

— Защото те обичах.

Тя се взря в него. Кичур коса падна върху страната й.

— Ще те мразя вечно заради това.

Отскочи от него и хукна, без да гледа, към „Рю дьо Биенфезанс“. Нещастието й бе още по-осезаемо и смазващо на фона на слънчевата красота на пролетния следобед.

Белинда се скри в гъстите сенки край портите, където високият стар кестен се извисяваше в небето, натежал от бели цветове. Нежните венчелистчета се сипеха по паважа, трупаха се край тротоара като големи снежни преспи. Когато тя зави по улицата, поривът на вятъра от минаваща кола подхвана падналите цветчета и те я обгърнаха като бял облак. Алексей стоеше неподвижно и я наблюдаваше. Белинда, уловена в един от най-сърцераздирателните мигове на живота си, сред вихрушка от снежнобял кестенов цвят.

Щеше да запомни тази картина за цял живот. Белинда, обсипана с бели цветове — глупава и лекомислена, агонизираща, млада. С разбито сърце.