Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (23)

22

Фльор се спря по средата на извитата стълба и се усмихна на гостите. Беше се събрала интересна смесица от представители на развлекателната индустрия и медиите, както и с достатъчно известни лица, за да са щастливи репортерите и фотографите, поканени от Уил. Мишел бе надминал себе си с тясната копринена светлобежова рокля с дълги ръкави, която бе сътворил за нея. Корсажът бе украсен с макове, извезани с миниатюрни кафеникавозлатисти мъниста. По настояване на брат си тя бе събрала косата си в нисък кок, прикрепен на тила с дървени китайски пръчици, украсени със скъпоценни камъни. Бляскавото момиче в пълния си блясък.

Джаз квартетът на балкона приключи с изпълнението си. Тълпата постепенно притихна и всички погледи се впериха в нея. Тя почерпи от старите уроци по актьорско майсторство и се престори, че подобни изяви за нея са ежедневие.

— Добре дошли, всички, на официалното откриване на агенцията за мениджмънт на знаменитости „Фльор Савагар Асошиейтед“.

Гостите я аплодираха учтиво, но тя видя скептицизма по лицата им. Представи им Уил и Дейвид, после заговори ентусиазирано за бандата на Саймън и новата роля на Оливия Крайтън в „Заливът на дракона“. Накрая даде знак на Мишел да се присъедини към нея на стълбите.

— С прискърбие съобщавам, че моят талантлив брат Мишел Савагар ще сподели невероятните си модели със света през ноември, когато ще покаже първата си колекция. — Бе привлякла вниманието на женската част от присъстващите и този път аплодисментите бяха много по-ентусиазирани. — За съжаление, това означава, че аз вече няма да съм най-важният му клиент.

— Ти винаги ще бъдеш най-важната за мен — изрече Мишел със силен акцент, което щеше да я разсмее, ако тъкмо тя не бе настояла да изтъкне френските си корени.

Репортерите дращеха трескаво в бележниците си, а джаз квартетът отново засвири. Мишел бе заобиколен от доброжелатели.

Фльор се пресегна да вземе висока чаша с шампанско, когато се приближи Киси.

— Добра работа, Фльоринда. Представи всичките си клиенти, с изключение на мен.

— За теб имам други планове, съкровище. Както отлично знаеш.

Киси откъсна с мъка взор от един секси музикален продуцент.

— Оливия Крайтън не спира да говори за новата си роля в „Заливът на дракона“, а тя дори не е главната. Освен това участва само в шест епизода.

— Хващам се на бас, че щом приключи с участието си в този сериал, следващата й роля ще е главна. — Фльор отпи от шампанското. — Вечерните сапунки събират голяма публика, а тя е идеална за телевизията. Смятам, че може да стане втора Джоан Колинс.

Беше й отнело цял месец, за да убеди продуцентите на „Заливът на дракона“ да прослушат Оливия, а след това още няколко дни да убеди самата Оливия, че това неохотно прослушване е много по-малко унизително, отколкото рекламата за луксозните жилищни кооперации във Флорида. Но щом продуцентите чуха изпълнението й, веднага й дадоха ролята. Парите не бяха много, но следващия път Фльор щеше да оправи и този проблем. Оливия беше зряла, сексапилна красавица с изискани маниери, която привличаше симпатиите на жените на средна възраст, и Фльор бе готова да се обзаложи на всичко, че не след дълго рейтингът на сериала ще скочи.

Сексапилният музикален продуцент изчезна и Киси най-после насочи цялото си внимание към Фльор.

— Тази вечер си неотразима. И малко заплашителна.

— Наистина ли? Защо смяташ така?

— Приличаш ми на „другата жена“ от филмите. Изтънчената красавица блондинка, кралицата на гаднярките, която се опитва да отмъкне любимия на розовобузестата добра героиня.

— Супер — рече на глас Фльор, а наум додаде: „Една красавица блондинка, при това кралицата на гаднярките, не се тревожи за малките неща в този живот. Или за големите — като например Алексей Савагар, който се опитва да я съсипе“.

Тя бе казала на Киси и Мишел за пожара, но не бе споменала, че Алексей е замесен. От мига, в който Белинда се бе появила в галерия „Орлани“, Алексей си играеше на котка и мишка с нея. Липсващите покани бяха първото напомняне за желанието му да й отмъсти, а днес следобед бе потвърдил сериозността на намеренията си.

— Видя ли Мишел и Саймън? — смушка я Киси.

— Разочароваха ме.

С огромния си ръст и бръснатата глава Саймън беше най-забележителният мъж сред гостите, но очевидно не и за Мишел.

— И двамата имат такъв лош вкус за мъже — продължи Киси. — Предполагам, че не бива да се изненадваме, задето не си обръщат внимание един на друг.

— Онзи дребен глупак Деймън не се отделя от Мишел.

— Мишел и Саймън са страхотни — намръщи се Киси. — Изкушението да се заема с малко сватовничество е почти неустоимо.

Фльор наблюдаваше как Мишел се засмя на нещо, което Деймън каза.

— Не е наша работа.

— Права си.

— Мишел не се бърка в личния ми живот и аз му дължа същото.

— Ти си добра сестра.

— Какво ще кажеш за една вечеря в интимен кръг?

— Точно същото мислех и аз.

След като уреди този делови проблем, Киси огледа тълпата.

— Не ми ли каза, че си поканила Чарли Кинканун?

Въпросът бе зададен с нехаен тон, но Фльор не беше вчерашна.

— Ъхъ.

— Е, как мислиш, ще дойде ли?

— Не съм сигурна. Ти не си ли говорила с него?

— През последните две седмици не съм.

— Някакви проблеми?

Киси сви рамене.

— Предполагам, че е гей или нещо не е наред.

— Само защото един прекрасен мъж не ти обръща внимание, не означава, че е гей.

— Едва ли може да се нарече прекрасен.

— Изглежда, Кристи Бринкли не смята така. Явно за нея е прекрасен, защото чух, че двамата се срещат.

Беше подло да лъже най-добрата си приятелка, но след като Киси не желаеше да приеме Чарли Кинканун на сериозно, Фльор реши, че целта оправдава средствата.

— Кристи Бринкли! — изпухтя Киси възмутено. — Че тя стърчи една глава над него.

— Зад учената и богата фасада на Чарли се крие един много самоуверен мъж. Не мисля, че се интересува особено от подобни дреболии като ръст и тям подобни.

— Наистина не ми пука — заяви Киси пренебрежително. — Освен това никога не съм намирала Кристи за чак толкова привлекателна.

— Да бе. Какво чак толкова привлекателно има в някой с идеални черти на лицето и великолепно тяло?

— Мислиш, че си го заслужих, нали?

— О, да.

— Не съм влюбена в него, така че изтрий това самодоволно изражение. Чарли не проявява романтичен интерес към мен. Ние сме приятели.

Уил отмъкна Фльор, за да поговори с един репортер, преди тя да посъветва приятелката си да престане с глупостите. След като свърши с позирането пред фотографите, Фльор се натъкна на Шон Хауъл, който определено не присъстваше в списъка с гостите. На трийсет някогашният тийнейджърски идол не беше толкова красив както на двайсет и две, когато Фльор бе принудена да излиза с него на срещите, уредени от Белинда. Оттогава кариерата му вървеше само надолу и се носеха слухове, че дължи четвърт милион на данъчните.

— Здравей, прекрасна. — Той подмина бузата й и се насочи към устата. Езикът му бръсна горната й устна. — Нямаш нищо против двойка непоканени да се появят на партито ти, нали?

До тях блесна светкавица на фотоапарат.

— Очевидно не.

— Хей, това е бизнес, нали? — Той плъзгаше ръка по гърба й, като някой гимназист, проверяващ дали момичето носи сутиен. — Чух, че си търсиш клиенти, а аз тъкмо се оглеждам за нов агент, така че може би ще се договорим.

— Не мисля, че идеята е добра. Едва ли ще се получи. — Фльор понечи да се изсули покрай него, когато внезапно я обзе ужас. — Какво имаше предвид с „двойка непоканени“?

— Белинда те очаква в кабинета ти. Помоли ме да ти кажа.

За миг Фльор се изкуши да напусне собственото си парти, но тя повече нямаше да бяга, а това не беше нещо, което можеше да отложи или избегне.

 

 

Белинда стоеше с гръб към вратата и разглеждаше литография на Луиз Невелсон, която Фльор бе купила с печалбите от продажбите на паладия. Докато младата жена се взираше в дребничкия изправен гръб на майка си, в очите й запариха сълзи и остра болка прониза сърцето й. Тя си припомни как се хвърляше в прегръдките на Белинда, когато се появяваше пред вратите на манастира, как заравяше лице в нежната извивка на шията й. Белинда беше нейната героиня. Тя я защитаваше от монахините, казваше й, че е най-прекрасното момиче на света.

— Извини ме, бебче — промълви Белинда, без да откъсва поглед от литографията. — Зная, че не ме искаш тук.

Фльор седна в креслото зад бюрото, използвайки строгия му внушителен вид, за да се защити от нахлулите болезнени чувства, които я караха да изтича през стаята и да прегърне силно тази, която някога обичаше най-много от всички на света.

— Защо си дошла?

Белинда се извърна. Носеше синя рокля с богат набор волани и атлазени обувки със средно високи извити токчета, привързани със синя панделка около глезените. Тоалетът бе твърде младежки за четирийсет и пет годишна жена, но й стоеше идеално.

— Опитах се да стоя далеч от теб. Откакто видях белите рози онази вечер в галерия „Орлани“… Но повече не можах да издържа.

— Какво означават за теб розите?

Пръстите на Белинда зашариха непохватно по закопчалката на вечерната й чантичка, украсена със скъпоценни камъни. Успя да я отвори и извади цигара.

— Никога не биваше да унищожаваш онзи „Роял“. — Извади златна запалка и я щракна с треперещите си пръсти. — Алексей те мрази до смърт.

— Не ми пука. — Фльор се прокле заради пресекливата нотка в гласа си. — Алексей не ми е никакъв.

— Исках да ти кажа — промълви Белинда тихо. — Никога няма да узнаеш колко пъти исках да ти кажа кой е истинският ти баща. — Погледът й се зарея невиждащо през стаята. — Ние живяхме заедно три месеца в „Градините на Аллах“. Ерол Флин беше велика звезда, Фльор. Безсмъртен. Ти толкова много приличаш на него.

Фльор удари силно с длан по бюрото.

— Как си могла да ме лъжеш? През всичките тези години! Защо не ми каза истината, вместо да ме оставиш да се измъчвам с въпроса защо баща ми не ме иска, защо ме е отпратил далеч от дома?

— Защото не исках да ти причиня болка, бебче.

— Лъжите ти ми причиниха много по-голяма болка, отколкото истината някога би могла. През цялото време мислех, че аз съм виновна, задето Алексей ме е пропъдил от семейството ми.

— Но, бебче, ако ти бях казала истината, ти щеше да ме намразиш.

Майка й изглеждаше толкова крехка и безпомощна, че Фльор нямаше повече сили да я гледа и слуша. Опитваше с всички сили да се овладее.

— Защо Алексей те е изпратил при мен? Зная, че той го е направил.

Белинда издаде тих и нервен смях.

— Защото той смята, че моето присъствие ще ти навреди. Не е ли глупаво, бебче? Когато видях розите онази вечер в галерията, разбрах, че той е искал да дойда при теб. Затова се постарах да стоя по-надалеч.

— До тази вечер.

— Опитах с всички сили. Повече не можах да издържа. Трябваше да разбера дали можем да започнем отново. Толкова много ми е мъчно за теб, бебче.

Фльор доби сурово изражение и впери студен поглед в Белинда. Майка й постепенно се сви и сведе унило глава.

— По-добре да си вървя. Внимавай с Алексей. — Отправи се към вратата. — И запомни. Никога не съм искала да ти причиня зло или да те нараня. Обичам те прекалено много.

Дори след цялото това време Белинда не разбираше, че това, което бе сторила, бе грешно. Фльор вкопчи ръце в ръба на бюрото.

— Ти се държа като сводница.

Белинда се смути.

— Мъжът беше Джейк Коранда, бебче. Никога нямаше да те дам на друг.

Поколеба се за миг, после се измъкна през вратата.

 

 

Когато и последните гости си тръгнаха, Фльор бе напълно изтощена, но откриването на агенцията беше огромен успех и си струваше всеки напрегнат и уморен мускул. Младата жена пристъпи в преддверието и мина през вратата, която отделяше жилищните помещения в задната част на къщата. Улови уханието на евкалипт, разнасящо се от плетените кошнички — единствената декорация, която в момента позволяваше банковата й сметка. Влезе в дневната, включи лампите и се свлече върху дивана втора употреба. Красивата покривка с ресни едва скриваше избелялата протрита дамска, но тишината и спокойствието в стаята отнеха част от напрежението й.

Зарея поглед през високите два етажа прозорци с метални рамки, доставени от стара текстилна фабрика в Нова Англия, към дворчето с малка градина. Дори през зимата беше красива с приличащите на дантела преплетени голи клонки и вечнозелените стъбла на пираканта с яркооранжеви плодове, катерещи се по високите тухлени стени. Някой ден тази почти празна стая щеше да се превърне в истински рай. Фльор си представяше уютна комбинация от скъпи мебели от орехово дърво, дебели ориенталски килими и старинни масички, украсени с цветя.

Дневната на втория етаж беше открито таванско помещение, оградено от перила. Фльор отиде до тях и погледна надолу към кухнята и къта за хранене. Върху изтърканите тухлени плочки на пода бе поставена стара маса от черешово дърво, подарък от Мишел за новия й дом. Сега около нея бяха подредени разнородни столове, но някой ден на тяхно място щеше да има старинни дървени столове с високи облегалки и ръчно тъкани килими по пода.

Угаси лампите в дневната и се отправи към спалнята. Пътьом свали ципа на роклята и я изхлузи. Само по сутиен и къси сатенени шортички тя прекоси голия под на стаята и отвори вратите на дрешника. Най-красивите дрехи висша мода в Ню Йорк бяха наблъскани в спалня, обзаведена само с един скрин с чекмеджета от гаражна разпродажба, скърцащ стол и двойно легло с липсваща табла откъм главата. Запали лампата в дрешника и окачи роклята. Докато се взираше в прекрасните дрехи, които Мишел бе създал за нея, свали китайските пръчици от косата си. Разтърси глава и периферното й зрение улови нещо. Фльор ахна и рязко се извърна.

Джейк лежеше заспал на леглото й.

Размърда се, вдигна ръка и закри очи.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум?

Изящните пръчици се изплъзнаха от пръстите й. Тя се отправи към леглото с гневни крачки и развята коса.

— Какво правиш тук? Махай се! Как влезе? Кълна се…

— Твоята секретарка ме пусна — прозина се той. — Тя мисли, че съм по-добър актьор от Боби де Ниро.

— Не си. Умееш единствено да се зъбиш и да присвиваш зловещо очи. — Отметна кичур от лицето си. — И нямаш право да пускаш в ход евтиния си чар, за да омайваш секретарката ми. — Първо пожара в сутерена, после Белинда, а сега и това. Тя изрита ядно матрака. — Махай се от тук! Това е моята къща.

Той включи нощната лампа и тялото й — същото тяло, което отказваше да откликне на всеки един от мъжете, с които бе излизала — сега се пробуди. При все че бе обръснал мустаците и се бе подстригал, откакто се срещнаха на партито на плажа, Джейк не изглеждаше по-цивилизован. Беше груб, мъжествен и безкрайно желан.

Неканеният гост се подпря на лакът и на свой ред я огледа внимателно. Фльор изведнъж си спомни, че стои пред него само по оскъдно бельо — златист изрязан сутиен и къси сатенени шортички. Той потри ъгълчето на устата си.

— Всичкото ти бельо ли е такова?

— С изключение на бонбоненорозовите ми бикини. А сега разкарай задника си от леглото ми.

— Може би ще наметнеш някоя роба? Фланелена, миришеща на пържен бекон?

— Не.

Джейк седна и спусна дългите си крака от ръба на леглото.

— Разбирам, че си бясна, задето не се появих на приема ти, но подобни изяви не са ми по вкуса. Все пак беше мило, че ме покани.

— Не съм те канила.

Сигурно Уил бе проявил самоинициатива. Тя грабна халата си, метнат на стола до леглото, и напъха ръце в ръкавите.

Погледът на Джейк се плъзна лениво по нея.

— Прекалено късно ли е да размисля за пържения бекон?

Фльор си спомни думите на Киси за студените русокоси красавици, кралиците на гаднярките. Скръсти ръце пред гърдите и се опита да влезе в образа.

— Какво искаш?

— Имам делово предложение за теб, но явно ти не си в настроение за разговори. — Джейк се изправи и се протегна. — Можем да го обсъдим утре сутринта, докато ми приготвяш закуската.

— Какво делово предложение?

— Утре. Къде ще ме настаниш за през нощта?

— Върху пейката в парка.

Той отново се отпусна на леглото.

— Благодаря, но тук е по-удобно. Хубав твърд матрак.

Фльор го удостои с най-смразяващия си поглед, докато отчаяно се опитваше да измисли как да се справи със ситуацията. Колкото и да й се искаше, не можеше да пренебрегне приказките му за деловото предложение, а очевидно тази вечер той нямаше намерение да навлиза в подробности.

— Можеш да се настаниш в стаята в дъното на коридора — тросна се тя. — Леглото сигурно ще е малко късо за теб, а матракът е на буци, но ако удариш по стената, плъховете едва ли ще те обезпокоят.

— Сигурна ли си, че няма да се чувстваш самотна тук?

— О, съвсем не. Нямам търпение най-после една вечер да спя сама за разнообразие.

Очите му се присвиха.

— Извинявай, че нарушавам навиците ти и явно няма да попълня списъка ти от завоевания.

— Не се притеснявай — усмихна се тя. — Едно момиче от време на време се нуждае от пълноценен сън, за да е свежо и красиво.

Това му затвори устата и той я остави сама.

Фльор отиде в банята и пусна водата, за да измие лицето си. Какво делово предложение имаше наум? Нима бе възможно той да иска да го представлява? Само при мисълта сърцето й учестено заби. Присъствието на Джейк Коранда в списъка й с клиенти щеше тутакси да й придаде стабилност и надеждност. И всичките й тревоги за бъдещето на агенцията ще изчезнат като с магическа пръчка.

Фльор побърза да слезе от облаците. Една установена суперзвезда едва ли ще наеме нова агенция по мениджмънт само защото собственичката на въпросната фирма някога му е била любовница. Освен ако не изпитваше угризения и не се опитваше да изкупи вината си.

Малко вероятно. Тя изплакна лицето си и се протегна за кърпата. И все пак… ако спечели Джейк за клиент, щеше да направи гигантска крачка към целта си „Фльор Савагар Асошиейтед“ да стане водеща агенция в мениджмънта на развлекателния бизнес.

Най-смелата, най-бързата, най-силната…

 

 

На следващата сутрин Фльор се събуди късно от аромата на прясно сварено кафе, разнасящ се от кухнята. Навлече най-стария си сив анцуг и върза косата си на опашка. Когато влезе в кухнята, завари Джейк да седи зад дървената маса с протегнати крака и да отпива от чашата с кафе. Тя отиде до хладилника и си наля портокалов сок. Трябваше да изиграе тази игра без грешки.

— Аз ще препека филийки, ако ти се заемеш с яйцата.

— Сигурна ли си, че можеш да се нагърбиш с подобна тежка и отговорна задача? Доколкото си спомням, готвенето не е сред най-добрите ти умения.

— Тъкмо заради това ти ще приготвиш яйцата. — Тя извади картон с яйца и го остави върху плота заедно с купа от неръждаема стомана. После грабна един грейпфрут, сложи го върху кухненската дъска и го разполови с един замах.

— Внимавай с ножа.

— Упражнявам се за по-големи и по-хубави неща. — Посочи към долното чекмедже. — Ако Птичаря Калибър се нуждае от престилка, може да намери там. Не обръщай внимание на розовите къдрички.

— Ти си истинско съкровище.

Нито един от двамата не проговори, докато не се настаниха един срещу друг край дървената маса. Фльор едва смогваше да преглъща препечената филийка. На ярката дневна светлина идеята той да подпише договор с нея изглеждаше още по-далечна и невероятна, но тя трябваше да знае със сигурност. Отпи от кафето.

— Ти нямаше ли безбожно скъпа къща някъде във Вилидж?

— Да, но там твърде много хора ме притесняват, затова понякога изчезвам. Това е едно от нещата, за които исках да поговоря с теб. Дали можем да уредим нещо за твоя таван?

— За моя таван?

— Секретарката ти ми го показа снощи, докато ме развеждаше из къщата. Мястото е супер — уединено, самостоятелно. Нуждая се точно от това, за да се скрия за известно време, докато работя. Място, където на никой няма да му хрумне да ме търси.

Фльор не можеше да повярва на ушите си. Джейк не я искаше за свой агент. Искаше я за хазайка! Разочарованието я задави. Тя хвърли салфетката.

— Нима толкова си свикнал хората да ти целуват задника, че си мислиш, че и аз ще се строя на опашката? — Стана от стола и посочи към вратата. — Няма да живееш в моята къща. Никога. А сега се измитай от тук! Писна ми да ти гледам физиономията.

Той запрати препечената триъгълна филийка в чинията.

— Ще го приема като „може би“.

— Не ми се прави на умник. Ти си…

— Позволи ми да довърша. Снощи ти казах, че имам за теб делово предложение. Седни и хапни от тези превъзходни бъркани яйца, докато говорим.

Тя седна, но не докосна яйцата.

Джейк избута чинията си и изтри устни със салфетката.

— Повече не мога да продължавам така. Снимките на филма за Калибър приключиха и аз си вземем шест месеца отпуск, за да започна отново да пиша. Ако сега не преодолея творческия блокаж, никога няма да успея. Искам ти да ме представляваш.

Фльор едва не хлъцна от изненада. Сигурно не бе чула правилно! Той искаше тя да му бъде агент? Изпълни се с въодушевление. Тяхното минало можеше да превърне това в най-трудното предизвикателство, пред което се бе изправяла, но тя бе достатъчно силна, за да се справи. С усилие овладя вълнението си.

— Ще се радвам да те представлявам. Зная, че мога да облекча живота ти. Както вече навярно си чул, аз предлагам пълен мениджмънт за елитна група клиенти. Мога да водя всичките ти дела, целия ти бизнес, юридическите въпроси, преговорите за филмите, рекламата…

— Имам добър екип, който отлично се справя с всичко това — прекъсна я Джейк нетърпеливо.

Фльор застина.

— Тогава какво точно ми предлагаш?

— Искам да се грижиш за всичко, което пиша.

Тя го зяпна слисано.

— Няма що, голяма работа.

— Ако искаш името ми да е в списъка с клиентите ти, това е единственият начин.

— Но ти не си написал нищо след „Затъмнението“! — Едва се сдържаше да не се разкрещи. — Името ти в списъка с моите автори няма да ми спечели нищо, освен присмех. — Грабна чинията си и я понесе към умивалника.

— Ти си виновна за творческия ми блокаж, хлапе. Сега ще се наложи да ме отблокираш.

Чинията се счупи, когато я тръшна в умивалника.

— Защо постоянно го повтаряш?

— Проблемът започна, след като ти се появи в живота ми.

— Това не е отговор.

Столът му изскърца.

— Това е единственият отговор, който ще получиш.

Тя дори не се опита да прикрие гнева си.

— И как се предполага, че ще те „отблокирам“? Легнала по гръб?

— Ако това е начинът, нямам нищо против.

Преди да успее да метне нещо по него, той отиде до кафеника.

— Нуждая се от помощ, за да започна отново да пиша. Не зная какво се обърка, но се случи, докато снимахме „Затъмнението“.

Фльор хвърли счупената чиния в кошчето за боклук.

— Ти нямаш нужда да пишеш. Сигурна съм, че имаш достатъчно пари.

— Писането е моята истинска работа, цветенце. Актьорската игра е забавна и ме направи богат, но писането е моят живот, то ме кара да дишам. — Извърна се, сякаш дори това малко признание по някакъв начин го бе компрометирало. — Няма да ти се пречкам. Нуждая се единствено от уединение. И не е нужно да ти го казвам, но ако отново започна да пиша, твоята агенция ще спечели тлъст хонорар.

— Това е едно доста голямо „ако“. И защо трябва да пишеш в моята къща?

— Просто трябва — бе лаконичният отговор на въпроса й.

Все същият стар Джейк. Подмамваше я, разкривайки малка част от себе си, после бързаше да се затвори, преди да е успяла да надникне по-дълбоко. Но въпреки всевъзможните злъчни мисли, препускащи в главата й, Фльор знаеше, че я бе хванал натясно. Беше длъжна да се възползва от шанса, независимо от рисковете, които съвсем ясно съзнаваше. Сега съжаляваше за историите, които бе подшушнала на вестникарите за тях двамата… Представяше си хорските ехидни насмешки, ако се разчуе, че тя се бе ангажирала да представя писател, който вече не пишеше. Всички щяха да кажат, че Джейк й позволява да използва името му, защото спят заедно. Щяха да изтъкнат, че той не й се доверява достатъчно, за да й повери филмовата си кариера, а само писателската, която отдавна е пропаднала. Щеше да изглежда като жена, опитваща се да прави бизнес от спалнята.

Ами ако му помогне да започне отново да пише? Ако успее да пробие през творческия блокаж и Коранда напише нова пиеса? Тогава нямаше защо да се тревожи за слуховете, нито че парите й са на привършване. Това беше игра, която си заслужаваше риска. В същото време трябваше да внимава, за да не заплати твърде висока лична цена, ако отново се забърка с мъжа, който толкова дълбоко я бе наранил.

 

 

Слуховете тръгнаха два дни по-късно, но не за Джейк. В понеделник следобед Фльор тъкмо излизаше от офиса за среща с нов талантлив певец, когото се надяваше да привлече за клиент, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се вицепрезидентът на една телевизионна компания, когото познаваше.

— Носи се един слух, за който мисля, че трябва да знаеш — рече той. — Някой усърдно напомня на хората за онези договори за реклама, които наруши, когато избяга от страната.

Фльор разтри очи и се опита да се престори, че новината не я бе разтревожила.

— Това са стари работи. Нямат ли за какво по-интересно да клюкарстват?

— Но е лош пиар за жена, която започва бизнес, основан върху доверието на клиента.

Не беше нужно да й го обяснява. Намекът бе ясен. Щом е нарушавала договори веднъж, неминуемо пак ще го направи. Сещаше се само за една причина тези истории да изплуват точно в този момент. Алексей бе направил следващия си ход.

Младият певец не се появи на срещата и не й бе трудно да отгатне защо. Влизаше в офиса, когато телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше Оливия Крайтън.

— Чух някои ужасни истории за теб, Фльор. Сигурна съм, че никоя не е вярна, и ти знаеш колко те обичам, но след това, което се случи с бедната Дорис Дей и всичките й пари, сама разбираш, че човек трябва да бъде много внимателен. Не желая да се чувствам несигурна.

— Напълно те разбирам. — Фльор си помисли за шестте старинни кристални чаши „Бакара“ и касата с отлежало бяло бургундско, което Оливия й бе изпратила само преди седмица, за да отпразнуват сключването на договора за „Заливът на дракона“. Сега празненството бе приключило.

Уговори на Оливия среща за обяд, за да се запознае с Дейвид Бенис. С кожените кръпки на лактите и ароматната си лула той излъчваше повече стабилност от всеки друг и Фльор се надяваше, че ще може да успокои Оливия. Ала докато вървеше към кабинета на Дейвид, я загриза вината, че отново използва някой друг да реши проблемите й.

 

 

Вечерта на същия ден тя откри Мишел на втория етаж на преустроена фабрика в Астория, където уморените шивачки работеха върху моделите от колекцията му. Оставаха му по-малко от седем седмици и той бе изтощен до крайност от напрежението да приготви всичко навреме. Фльор не искаше да увеличава тревогите му, но повече не можеше да отлага. Трябваше да му каже какво става. Алексей несъмнено вече бе разбрал колко важен бе за нея успехът на колекцията на Мишел и не й бе нужна кристална топка, за да се досети коя ще е мишената на следващия му удар.

Мишел оправи шала, който бе вързала около врата на бялата кашмирена права рокля. Трябваше да се вдигне на пръсти, тъй като тя бе с обувки с токчета, които бяха станали неотменна част от деловия й гардероб, откакто бе осъзнала, че ръстът й понякога беше в нейна полза. Разказа му за изчезналите покани и пожара. Мишел я изслуша мълчаливо. Когато свърши, тя стисна ръката му.

— От тази вечер ще наема двайсет и четири часова охрана на шивашкото ателие.

Мишел бе толкова измъчен, че приличаше на болен.

— Наистина ли мислиш, че ще посегне на моделите?

— Сигурна съм. Като унищожи моделите, преди да си ги показал, ще нанесе възможно най-голямата вреда.

Брат й огледа помещението.

— Ако отстраним тази заплаха, той ще измисли нещо друго.

— Зная. — Фльор потърка бузата си. — Да се надяваме, че ще се отегчи. Но няма кой знае какво повече да направим.

 

 

Няколко дни след партито Джейк се нанесе на тавана, но през първата седмица не прекара много време там. Вместо това предпочете да остане в къщата си във Вилидж и да присъства на репетициите на новата постановка на една от старите му пиеси. Късно една вечер Фльор се унасяше в сън, когато чу стъпките му. Два дни по-късно до слуха й достигна шума на течаща вода, но не и потракването на пишеща машина.

За неин ужас опасенията й се потвърдиха — плъзнаха слухове, че тя представлява Джейк в засега несъществуващите, бъдещите литературни начинания. Последното, което искаха агентите в офиса му на Западния бряг, беше тя да успее там, където те се бяха провалили, и Фльор подозираше кой е източникът на информацията. Това, както и продължаващите истории за нарушените договори, докато беше модел, подкопаваха малкото доверие, което бе успяла да изгради. Утвърден актьор и изгряващ млад писател, с които бе на път да сключи договор, се отказаха, а Оливия ставаше все по-капризна.

През втората седмица на октомври Джейк започна да прекарва повече нощи на тавана, но Фльор нито веднъж не го видя, нито чу тракането на пишеща машина. Придържайки се към теорията, че физическите упражнения влияят добре върху творческото въображение и поне щяха да го изкарат сутрин от леглото, тя започна да пъха бележки под вратата му, в които го канеше да потича заедно с нея. Една студена есенна утрин, три седмици след като сключиха споразумението да го представлява, го завари да я чака на стъпалата пред входа.

Беше облечен в сив спортен пуловер с емблемата на ЮКЛА, тъмносин анцуг и овехтели маратонки „Адидас“. Когато я видя, нацупената му долна устна се изви в усмивка и сърцето й обезпокоително подскочи. Когато беше на деветнайсет, се разтапяше само като го зърне, но сега отношенията им бяха строго делови и тя никога повече нямаше да позволи да се поддаде на чара му. Взе трите стъпала с един скок и затича покрай него.

— Никога ли не си чувала за разгрявка? — подвикна той след нея.

— Не ми е нужна. Вече съм разгряла. — Стрелна го с поглед през рамо. — Смяташ ли, че можеш да издържиш на темпото ми, каубой?

— Още не съм срещнал жена, която да ме надбяга — отвърна той самонадеяно.

— Сигурен ли си? Струва ми се, че напоследък доста си се омързеливил.

Той затича редом с нея.

— Едва ли може да се нарече мързел да играеш баскетбол три пъти седмично с градски тийнейджъри, които ме наричат „господин“.

Тя заобиколи една кална локва и се насочи на запад към Сентръл Парк.

— Изненадана съм, че можеш да се занимаваш с баскетбол в твоята напреднала възраст.

— Не мога. Коленете ме болят и повече не мога да скачам, затова обикновено ме вадят от игра още преди края на третата четвъртина. Те ме търпят само защото им купих екипите.

Докато заобикаляха един камион, блокирал тротоара, Фльор си спомни колко много харесваше умението на Джейк да се надсмива над себе си. След великолепното му тяло хуморът бе второто най-хубаво нещо у него. Тялото и откритата му мъжественост. И лицето му. Тя обичаше лицето му. Това, което не харесваше, бе манипулативното му поведение и двойствения му морал. Той я бе изкачил до върха на планината, а после я бе хвърлил безмилостно от там. Не биваше да предъвква миналото. Имаше да върши сериозна работа, а и достатъчно дълго го бе оставила на самотек.

— Откакто се нанесе, нито веднъж не съм чула тракането на пишеща машина над главата си.

— Не ме насилвай, става ли? — Лицето му тутакси доби затворено изражение.

Фльор се замисли за миг и реши да рискува.

— В събота вечер организирам купон. Искаш ли да дойдеш? — Вече се бе заела с подготовката на партито, което с Киси обсъждаха на откриването на агенцията, за да дадат възможност на Мишел и Саймън да се опознаят по-добре. Една приятна и весела компания можеше да помогне на Джейк да се отпусне. А и останалите щяха да го забавляват, така че нямаше да й се налага да се занимава с него.

— Извинявай, цветенце, но официалните вечери не са ми по вкуса.

— Това не е официална вечеря. Гостите сами готвят. Ще бъдат Мишел, Саймън Кейл и Киси. Поканих и Чарли Кинканун, но той ще отсъства от града.

— Наистина ли познаваш някого, който се казва Киси?

— Явно не си се запознал с нея на плажното парти на Чарли. Тя е най-добрата ми приятелка. Въпреки че… — Тя се поколеба. — Май е по-добре да не влизаш в тъмни стаи с нея.

— Интересен коментар за най-добрата ти приятелка. Ще имаш ли добрината да обясниш?

— Много скоро сам ще откриеш отговора. — Двамата профучаха покрай една жена, разхождаща двойка чихуахуа. — Размърдай се. Един от нас днес трябва да работи.

Известно време тичаха, без да разговарят. Накрая Джейк я погледна в лицето.

— Моят прес агент ми изпрати няколко изрезки от статии, които току-що прочетох. Оказва се, че двамата с теб сме били гореща двойка в нюйоркските клюкарски колонки в края на лятото.

— Наистина ли? — Онези колонки се бяха появили преди повече от два месеца. Фльор се чудеше кога ще го спомене.

— Не си достатъчно добра актриса, за да се направиш на невинна.

— Разбира се, че съм.

Той се протегна и улови ръката й, принуждавайки я да спре.

— Ти си източникът на тези истории.

— Нуждаех се от публичност.

Гърдите му се повдигаха и спускаха под пуловера, докато се опитваше да успокои дишането си.

— Знаеш как се отнасям към личния си живот.

— Всъщност не съм нарушила светостта на личния ти живот, тъй като нито една от тези истории не е вярна.

Лицето му остана смръщено.

— Мразя евтините трикове.

— Колко забавно! Аз пък мислех, че ти си ги изобретил.

Устните му се стиснаха в сурова линия.

— Дръж името ми настрана от вестниците, Фльор. Смятай го за предупреждение. — Обърна се и пресече улицата.

— Аз не съм твой прес агент, забрави ли? — извика тя след него. — Представлявам само жалката ти литературна кариера.

Той не се обърна и ускори крачка.