Жул Верн
Робюр Покорителя (16)

Шестнадесета глава
която ще остави читателя може би в досадна неизвестност

Беше полунощ. От въздушния кораб изстреляха още няколко куршума. Чичо Прюдънт и Фрайколин, поддържайки Фил Евънс, се бяха заслонили край скалите. Куршумите не ги бяха засегнали. Вече нямаше от какво да се страхуват.

Отделяйки се от остров Чатхъм, „Албатрос“ беше отнесен в същото време на деветстотин метра височина. Трябваше да увеличат подемната скорост, за да не паднат в морето.

Щом дежурният измъкна парцала от устата си и успя да нададе първия вик, Робюр и Том Търнър се спуснаха към него, махнаха платното, с което беше покрита главата му, и го развързаха. После Том Търнър се спусна към кабината на Чичо Прюдънт и Фил Евънс — тя беше празна!

Франсоа Тапаж, от своя страна, претърси кабината на Фрайколин, там нямаше никой!

След като установи, че пленниците му са се измъкнали, Робюр избухна в страшен гняв. Бягството на Чичо Прюдънт и Фил Евънс означаваше, че неговата тайна и личността му ще бъдат разкрити пред всички. Той не се беше разтревожил особено от документа, хвърлен от кораба по време на полета над Европа, защото съществуваше възможност да се загуби! Но сега!… Все пак той успя да се овладее.

— Те избягаха, чудесно! Но няма да могат да се измъкнат от остров Чатхъм, преди да минат няколко дни. А дотогава аз ще се върна тук!… Ще ги търся!… Ще ги уловя отново!… И тогава …

Действително спасението на тримата бегълци далеч не беше още сигурно. След като „Албатрос“ станеше господар на своя път, той щеше да се върне на остров Чатхъм, откъдето бегълците не можеха да се измъкнат веднага. Преди да изминат дванадесет часа, те щяха да бъдат отново във властта на изобретателя.

Преди да изминат дванадесет часа! Да, но преди да изминат два часа, „Албатрос“ щеше да бъде унищожен! Нима динамитният патрон не беше като мина, прикрепена за него, която да довърши разрушението му във въздуха?

Междувременно вятърът се беше усилил и въздушният кораб беше отнесен на североизток. Макар че летеше с умерена скорост, остров Чатхъм щеше да изчезне при изгрев слънце.

За да летят срещу вятъра, би трябвало да работят двигателните витла или поне предното витло.

— Том — каза изобретателят, — пусни силно прожекторите.

— Добре, мастър Робюр.

— И всички на работа!

— Всички! — отговори помощникът.

Не можеше вече да става въпрос да привършат работата на другия ден. Сега не му беше времето за умора! Нямаше човек на „Албатрос“, който да не споделя чувствата на своя господар! Нямаше човек, който не би направил всичко, за да залови бегълците! Щом предното витло бъдеше поставено на мястото му, щяха да се върнат на остров Чатхъм, щяха да пуснат отново котва и да се заемат с лова на бегълците. Едва тогава щяха да поправят задното витло и въздушният кораб щеше да полети, вече в пълна безопасност, над Тихия океан на път към остров Хикс.

Дотогава много важно беше „Албатрос“ да не бъде отнесен много далеч на североизток. За нещастие вятърът се усилваше и „Албатрос“ не можеше вече нито да се издигне, нито да остане неподвижен. Лишен от своите двигателни витла, той беше станал неуправляем балон. Бегълците, застанали на брега, видяха как той изчезна, преди експлозията да го е направила на парчета.

Създаденото положение безпокоеше Робюр, защото пречеше на понататъшните му планове. Дали нямаше да се върнат късно на остров Чатхъм? Докато поправяха набързо витлата, той взе решение да слезе в долните въздушни пластове с надежда да попадне на по-слаби въздушни течения. Но дали „Албатрос“ ще успее да се задържи там до момента, когато стане достатъчно силен, за да преодолее вятъра?

Веднага направиха маневрата. Ако някой кораб беше присъствувал на действията на тази машина, окъпана в електрическите си светлини, в какъв ужас би изпаднал екипажът му!

Когато „Албатрос“ беше само на стотина фута от повърхността на морето, той спря.

За съжаление Робюр скоро се убеди, че в долните слоеве вятърът духаше още по-силно и въздушният кораб се носеше все по-бързо и по-бързо. Той беше застрашен по някакъв начин да бъде отнесен далеч на североизток, а това щеше да забави връщането му на остров Чатхъм.

След няколко опита установиха, че е по-добре да се задържат във високите слоеве, където атмосферата е по-уравновесена. Така „Албатрос“ се издигна на около три хиляди метра. Там, ако не остана напълно неподвижен, то поне по-бавно се отклоняваше. Изобретателят можеше да се надява, че при изгрев слънце и на тази височина все още ще вижда острова, чието географско положение беше определил извънредно точно.

Робюр никак не се безпокоеше дали туземците са посрещнали добре бегълците, ако островът беше обитаем. Дори да им помогнеха, това нямаше значение за него. С бойните средства, с които разполагаше „Албатрос“, бързо-бързо щяха да ги подплашат и разпръснат. Че ще заловят пленниците, не можеше въобще да има съмнение, а веднъж заловени…

— Никой не може да избяга от остров Хикс! — каза Робюр.

Към един часа след полунощ успяха да поправят предното двигателно витло. Оставаше само да го поставят на мястото му, за което беше необходимо още един час работа. След това „Албатрос“ щеше да полети на югозапад и по пътя щяха да поправят задното витло.

А фитилът, горящ в изоставената кабина! Фитилът, от който една трета вече беше изгоряла! А искрата, която се приближаваше до динамитния патрон!

Ако екипажът на въздушния кораб не беше толкова зает, може би някой щеше да чуе слабото съскане, което започваше да се носи в кабината. Може би щеше да усети миризмата на изгорял барут и щеше да се разтревожи. Тогава би предупредил изобретателя или Том Търнър. Щяха да започнат да търсят и да открият сандъка, в който беше поставен взривът… Може би би имало още време да се спаси този чудесен „Албатрос“ и всички, които летяха с него.

Но хората работеха на носа, тоест на двадесет метра от кабината на бегълците. Нищо не можеше да ги накара да отидат в тази част на платформата, както нищо не можеше да ги разсее при извършването на работата, изискваща цялото им внимание.

Робюр също беше там и работеше наравно с другите, тъй като сам беше сръчен механик. Той подканяше да работят по-бързо, но без да се пренебрегва каквото и да било и всичко трябваше да бъде извършено грижливо. Нали беше необходимо да стане пълен господар на своята машина? Ако не успееше да залови бегълците, те в края на краищата щяха да се върнат в родината си. Щяха да направят издирвания. И остров Хикс нямаше да избегне претърсването. Това щеше да бъде краят на съществуването, което хората от „Албатрос“ си бяха създали — свръхчовешко, възвишено съществуване!

В този миг Том Търнър се приближи до изобретателя. Беше един и четвърт.

— Мастър Робюр — каза той, — струва ми се, че вятърът започна да утихва. Променя се обаче в западен вятър.

— А какво показва барометърът? — запита Робюр, след като огледа небето.

— Почти без промени — отговори помощникът. — И въпреки това, струва ми се, че облаци надвисват над „Албатрос“.

— Възможно е, Том Търнър, и в такъв случай много вероятно е да завали над морето. Но тъй като ние сме над зоната на дъждовете, това няма значение. Няма да ни попречи да привършим работата си.

— Ако завали — каза Том Търнър, — ще вали ситен дъжд, поне ако се съди по очертанията на облаците, и много вероятно е в ниските слоеве вятърът съвсем да утихне.

— Разбира се, Том — отговори Робюр, — но все пак струва ми се, че е по-добре да не се спускаме още. Да привършим с ремонта и тогава ще можем да летим както ни е удобно.

В два часа и няколко минути първата част от работата беше привършена. Щом монтираха средното витло, задействуваха батериите. Полека-лека движението се ускори и „Албатрос“, насочвайки се на югозапад, полетя с умерена скорост към остров Чатхъм.

— Том — каза Робюр, — от два часа и половина вятърът ни носи на североизток. Той не е променил посоката си, както се убедих, като погледнах компаса. Смятам, че за час, час и нещо ще можем да стигнем до острова.

— Аз също мисля така, мастър Робюр — съгласи се помощникът, — защото напредваме с дванадесет метра в секунда. Между три и четири часа сутринта „Албатрос“ ще бъде там, откъдето тръгна.

— И това ще бъде отлично, Том! — каза изобретателят. — За нас е по-добре да пристигнем там през нощта и дори да се приземим, без да ни видят. Бегълците смятат, че сме далеч на север, и затова няма да бъдат много предпазливи. Когато „Албатрос“ се приближи до земята, ще се опитаме да го скрием зад някоя от високите скали на острова. А после може би ще се наложи да останем няколко дни на Чатхъм …

— Ще останем, мастър Робюр, и ако трябва, ще се бием с цяла армия туземци…

— Ще се бием, Том, ще се бием за нашия „Албатрос“!

Изобретателят се обърна към своите хора, които чакаха нови заповеди.

— Приятели — каза им той, — още не е дошъл часът за почивка. Трябва да поработим до утре сутринта.

Всички бяха готови да работят.

Сега трябваше да поправят задното витло по същия начин, както бяха поправили предното. То имаше същите повреди по същата причина, тоест пристъпите на урагана по време на прелитането над Антарктида.

Но за да поправят това витло, трябваше да спрат за няколко минути въздушния кораб и дори да дадат заден ход. По заповед на Робюр помощник-механикът, даде заден ход, като завъртя обратно задното витло. Въздушният кораб започна бавно да лети „заднишком“, както казват моряците.

Всички се приготвиха да отидат на кърмата, когато Том Търнър усети някаква странна миризма. Миришеха газовете от горящия фитил, натрупани сега в сандъка, които излитаха от кабината на бегълците.

— Чудна работа! — каза помощникът.

— Какво има? — запита Робюр.

— Не ви ли мирише?… Също като че ли гори барут.

— Прав си, Том!

— И тази миризма идва от последната кабина!

— Да… от кабината…

— Дали тези мръсници не са подпалили …

— Ех, само да са подпалили! — извика Робюр. — Издъни вратата, Том, издъни вратата!

Но Том Търнър не беше направил и една крачка към кърмата, когато страшен взрив разтърси „Албатрос“. Каютите се разлетяха на парчета. Прожекторите изгаснаха, защото електрическият ток беше прекъснат внезапно. Възцари се пълен мрак. Повечето подемни витла, изкривени или счупени, бяха извадени от употреба, само някои от тях, на носа, не бяха престанали да се въртят.

Внезапно корпусът на въздушния кораб се пречупи малко по-назад от първата каюта, където акумулаторите все още подхранваха предното двигателно витло, и задната част на платформата рухна в простора.

Почти веднага спряха задните подемни витла и „Албатрос“ полетя към бездната.

Осмината мъже, заловени като корабокрушенци за тази отломка, падаха от три хиляди метра височина.

При това падаха много бързо, защото предното двигателно витло беше заело вертикално положение и още действуваше.

Тогава Робюр дори и при това положение със съобразителност, която показваше изключително хладнокръвие, се примъкна до наполовина разрушената каюта, улови лоста и измени движението на витлото, което от двигателно стана подемно.

Естествено, те падаха, но падането беше малко забавено. Отломката не падна с нарастващата скорост на телата, предоставени на действието на земното привличане. И макар че това не избавяше от гибел оживелите пътници на „Албатрос“, защото те щяха Да паднат в морето, все пак не беше смърт от задушаване вследствие бързото спускане, което прави въздуха непоносим за дишане.

Осемдесет секунди след експлозията останките от "Албатрос потънаха във вълните.