Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (7)

Седма глава
Деветнайсет

— Аби? — повика Шепли и почука на вратата. — Мер има някаква работа и искаше да ти предам, в случай че решиш да отидеш с нея.

Травис не откъсваше очи от моите.

— Врабчо?

— Да — извиках на Шепли. — И аз трябва да свърша някои неща.

— Добре, тя е готова и те чака.

Стъпките му се отдалечиха по коридора.

— Враб?

Извадих си дрехи от гардероба и се промуших покрай него.

— Може ли да поговорим по-късно за това? Днес имам много работа.

— Разбира се — отвърна той с изкуствена усмивка.

С облекчение се скрих в банята и затворих вратата след себе си. Оставаха ми две седмици в апартамента и нямаше начин да отложа този разговор, поне не толкова дълго. Логичната част на мозъка ми настояваше, че Паркър е моят тип: привлекателен, интелигентен и заинтригуван от мен. Защо се занимавах с Травис, беше нещо, което никога нямаше да разбера.

Но каквато и да беше причината, тя подлудяваше и двама ни. Чувствах се като двама души: послушно, възпитано момиче с Паркър и гневно, объркано, неудовлетворено същество, щом се озова край Травис. А целият университет беше видял как Травис от непредсказуем, както винаги, се превръща в почти неуравновесен.

Облякох се бързо и оставих Травис и Шепли в апартамента, за да отида с Америка в града. Тя се кикотеше за сутрешната си лудория с Шепли, а аз слушах и надлежно кимах на подходящите места. Трудно обаче можех да се съсредоточа върху темата предвид точиците светлина, които диамантите на гривната ми хвърляха по тавана на колата, напомняйки ми за избора, пред който изведнъж се бях озовала. Травис очакваше отговор, а аз нямах такъв.

— Добре, Аби, какво става? Само мълчиш.

— Тази работа с Травис… много е объркано.

— Защо? — сбърчи тя нос и слънчевите й очила се повдигнаха нагоре.

— Той ме попита какво правим.

— А какво всъщност правите? Ти с Паркър ли си, или не?

— Харесвам го, но е минала само една седмица. Не е нещо сериозно.

— Имаш чувства към Травис, нали?

Аз поклатих глава.

— Не знам какво чувствам. Просто не виждам начин нещо да се случи, Мер. Той е голяма беля.

— Просто нито единият от двама ви не смее да го каже — това ви е проблемът. Толкова сте уплашени какво може да последва, че се борите със зъби и нокти. Знам със сигурност, че ако погледнеш Травис в очите и му кажеш, че го желаеш, той никога вече няма да погледне друга жена.

— Знаеш го със сигурност?

— Да. Имам си връзки, забрави ли?

Замълчах за момент. Травис беше говорил с Шепли за мен, но Шепли не би споделил с Америка, защото не искаше да насърчава връзката ни, а знаеше, че тя ще ми предаде. Оставаше само една възможност: Америка ги беше подслушала. Искаше ми се да я питам какво точно е чула, но размислих.

— Тази ситуация не вещае нищо друго, освен разбити сърца — поклатих глава аз. — Не мисля, че Травис е способен на вярност.

— Той не беше способен и на приятелство с жена, но ето че вие двамата хвърлихте в шок целия Източен.

Попипах гривната си и въздъхнах.

— Не знам. Нямам нищо против начина, по който стоят нещата в момента. Можем да бъдем просто приятели.

Америка поклати глава.

— Само дето вие не сте просто приятели — въздъхна тя.

— Знаеш ли какво? Стига сме говорили. Да си направим прически и да се гримираме. Ще ти купя нов тоалет за рождения ден.

— Мисля, че точно от това имам нужда.

След няколко часа, в които ни правиха маникюр и педикюр, сресваха ни, мазаха ни и ни пудриха, аз обух новите си лъскави жълти обувки на токове и облякох новата си сива рокля.

— Ето това е Аби, която познавам и обичам! — засмя се Америка, клатейки глава при вида ми.

— Трябва да се облечеш така за купона утре.

— Нали това беше планът от самото начало? — доволно казах аз.

Телефонът в чантата ми иззвъня и аз вдигнах.

— Да?

— Време е за вечеря! Къде изчезнахте вие двете? — попита Травис.

— Отдадохме се на глезотии. Двамата с Шеп знаехте как да се храните и преди да се появим. Убедена съм, че ще се справите.

— Не, по дяволите. Притеснихме се за вас.

Погледнах към Америка и се усмихнах.

— Ние сме си добре.

— Кажи му, че веднага те връщам у дома. Трябва само да се отбия у Бразил, за да взема някакви записки за Шеп, и се прибираме.

— Чу ли това?

— Да. До скоро, Враб.

Продължихме към Бразил в мълчание. Когато стигнахме, Америка изгаси двигателя и се загледа в блока пред себе си. Молбата на Шепли да минем оттук с колата ме учуди — Бразил живееше на една пряка от тях.

— Какво има, Мер?

— Бразил ме плаши. Последния път, когато дойдохме тук двамата с Шеп, не спря да флиртува с мен.

— Ще дойда с теб. Само да ти намигне, ще му избода окото с токчетата си.

Америка се усмихна и ме прегърна.

— Благодаря ти, Аби!

Заобиколихме сградата отзад и Америка си пое дълбоко въздух, преди да почука на вратата. Зачакахме, но никой не отвори.

— Май го няма — предположих аз.

— Невъзможно. — Тя удари силно с юмрук и вратата се отвори.

— ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! — ревна тълпата отвътре. Таванът беше целият в розови и черни хелиеви балони с дълги сребристи панделки, които висяха пред лицата на гостите. Множеството се раздели и Травис се приближи към мен с широка усмивка, хвана лицето ми с две ръце и ме целуна по челото.

— Честит рожден ден, Врабчо.

— Но той е чак утре!

Все още шокирана, аз се опитвах да се усмихна на всички наоколо. Той сви рамене.

— Е, след като ни издадоха, трябваше да променим нещо в последния момент, за да успеем все пак да те изненадаме. Изненада ли се?

— Много! — потвърдих аз, когато Финч ме прегърна.

— Честит рожден ден, миличка! — каза той и ме целуна по устните.

Америка ме смушка с лакът.

— Добре че дойде с мен днес, иначе щеше да се появиш в ужасен вид!

— Изглеждаш чудесно! — отбеляза Травис, оглеждайки роклята ми.

Бразил ме прегърна и притисна бузата си в моята.

— Надявам се, разбра, че историята с флирта беше само претекст да те доведе тук?

Погледнах към Америка и тя се разсмя.

— Получи се, нали?

След като всички се изредиха да ме прегърнат и да ми пожелаят честит рожден ден, аз пошепнах в ухото й:

— Къде е Паркър?

— Ще дойде по-късно — отговори ми тя също шепнешком.

— Шепли успя да се свърже с него едва днес следобед.

Бразил наду уредбата и всички запищяха.

— Ела тук, Аби! — повика ме той, като тръгна към кухнята. Нареди чаши за шотове на плота и извади бутилка текила от бара. — Честит рожден ден от футболния отбор, момиче — усмихна се той и напълни всички чаши с „Патрон“. — Така отбелязваме ние рождените дни: ставаш на деветнайсет, получаваш деветнайсет шота. Можеш да ги изпиеш, а можеш и да се откажеш, но колкото повече изпиеш, толкова повече от тези ще вземеш! — И той размаха пачка с двайсетачки.

— О, божичко! — изписках аз.

— Изпий ги всичките, Враб! — рече Травис.

Аз погледнах подозрително към Бразил.

— Получавам двайсетачка за всеки изпит шот?

— Точно така, мъниче. Като те гледам колко кила си с мокри дрехи, си мисля, че тази вечер ще се разминем с шейсет долара.

— Помисли си пак, Бразил. — Аз грабнах първата чашка, прокарах я по устната си, наклоних назад глава, за да я изпразня, и я изтъркалях в другата си ръка.

— Мамка му! — възкликна Травис.

— Пилееш си парите, Бразил — казах аз, като изтрих ъгълчетата на устата си. — Да беше взел „Куерво“, не „Патрон“.

Самодоволната усмивка на Бразил се стопи. Той поклати глава и сви рамене.

— Давай. Държа портфейлите на дванайсет футболисти, които твърдят, че не можеш да обърнеш и десет.

Аз присвих очи.

— Двойно или нищо, че мога да изпия петнайсет.

— Охо! — извика Шепли. — Не ти е разрешено да постъпваш в болница на рождения си ден, Аби!

— Тя може да го направи — заяви Америка.

— Четирийсет долара на шот? — уточни Бразил неуверено.

— Страх ли те е?

— Не, по дяволите! Ще ти давам по двайсет на шот, а като стигнеш до петнайсет, ще удвоя сумата.

— Така отбелязват рождените дни в Канзас! — заявих аз и обърнах още един шот.

Един час и три шота по-късно танцувах с Травис в дневната. Песента беше рок балада и той ми пееше беззвучно думите. В края на първия припев ме наведе назад и аз пуснах ръце зад себе си. Той ме изправи обратно и аз въздъхнах.

— Няма да можеш да го правиш, като стигна до двуцифрените шотове — изкисках се.

— Казах ли ти колко невероятно изглеждаш тази вечер?

Аз поклатих глава и го прегърнах. Отпуснах глава на рамото му. Той ме стисна още по-здраво и зарови лице в шията ми, с което ме накара да забравя за всички решения, гривни и множествени разстройства на личността си. Бях точно там, където исках да бъда.

Когато музиката се смени с по-бърза, вратата се отвори.

— Паркър! — извиках аз и изтичах да го прегърна. — Ти дойде!

— Извинявай, че закъснях, Аби — каза той и притисна устни в моите. — Честит рожден ден.

— Благодаря.

С периферното си зрение виждах, че Травис ни гледа.

Паркър повдигна китката ми.

— Сложила си я.

— Нали така казах? Искаш ли да танцуваме?

Той поклати глава.

Ъъ… аз не танцувам.

— О. Добре, а искаш ли да видиш шестия ми шот с „Патрон“? — усмихнах се аз, развявайки петте си двайсетачки.

— Ще ги удвоя, ако стигна до петнайсет.

— Не е ли малко опасно?

— Аз ги подлъгах. Играя на това с баща си от шестнайсетгодишна.

— Пила си текила с баща си? — смръщи се неодобрително той.

Аз свих рамене.

— Това беше неговият начин за сближаване.

Паркър не изглеждаше впечатлен. Той обходи тълпата с поглед.

— Не мога да остана дълго. Утре ще ставам рано, за да ходим с татко на лов.

— Добре че купонът стана тази вечер, иначе утре нямаше да успееш — отбелязах аз, изненадана да чуя плановете му.

Той се усмихна и хвана ръката ми.

— Щях да се върна точно навреме.

Дръпнах го към плота, взех поредния шот и го гаврътнах, като треснах чашката с дъното нагоре, точно като предишните пет. Бразил ми подаде още една двайсетачка и аз отидох да танцувам в дневната. Травис ме грабна и се понесохме заедно с Америка и Шепли.

Шепли ме плесна по задника.

— Едно!

Америка добави втори удар и тогава всички на купона се присъединиха, с изключение на Паркър. Когато стигнахме до номер деветнайсет, Травис потри ръце.

— Мой ред е!

Аз потърках дупето си.

— Внимателно! Боли!

Той се усмихна леко злобно и вдигна ръка над рамото си. Аз стиснах очи. След няколко секунди надникнах назад. Точно преди да ме плесне, той спря ръката си и лекичко ме тупна.

— Деветнайсет!

Гостите аплодираха, а Америка поде пиянска версия на „Честит рожден ден“. Разсмях се, когато песента стигна до името ми и всички изпяха „Врабчо“.

По уредбата зазвуча друга бавна песен и Паркър ме дръпна на импровизирания дансинг. Не след дълго разбрах защо не танцува.

— Извинявай — каза той, като ме настъпи за трети път.

— Справяш се чудесно — излъгах аз и отпуснах глава на рамото му.

Той притисна устни в слепоочието ми.

— Какво ще правиш в понеделник вечер?

— Ще изляза на вечеря с теб?

— Да. В новия ми апартамент.

— Намерил си си!

Той се засмя и кимна.

— Но ще си поръчаме храна. Приготвеното от мен не става за ядене.

— Пак щях да го пробвам — усмихнах се аз.

Паркър се огледа и ме дръпна в коридора. Притисна ме леко към стената и ме целуна с меките си устни. Ръцете му бяха навсякъде. Отначало се поддадох, но след като езикът му се впи между устните ми, ме изпълни усещане, че върша нещо нередно.

— Стига, Паркър — казах аз и се отдръпнах.

— Всичко наред ли е?

— Просто ми се струва грубо от моя страна да се натискам с теб в ъгъла, когато имам толкова много гости.

Той се усмихна и ме целуна още веднъж.

— Права си, съжалявам. Исках само да ти подаря една запомняща се целувка за рождения ти ден, преди да си тръгна.

— Тръгваш ли?

Той ме погали по бузата.

— Трябва да ставам след четири часа, Аби.

Аз стиснах устни.

— Добре. Ще се видим в понеделник, нали така?

— Ще се видим утре. Ще се отбия, като се прибера.

Той ме заведе до вратата и ме целуна по бузата, преди да излезе. Обърнах се и видях, че Шепли, Америка и Травис ме гледат.

— Татенцето си тръгна! — извика Травис, щом вратата се затвори. — Време е за купон!

Всички го аплодираха и Травис ме дръпна в средата на стаята.

— Чакай, имам норматив — дръпнах го аз към плота.

Обърнах още един шот. Травис взе един от края и го изпи.

Аз се разсмях, взех още един, той направи същото.

— Още седем, Аби — рече Бразил и ми подаде две двайсетачки.

Изтрих уста и Травис отново ме заведе в дневната. Танцувах с Америка, после с Шепли, но когато Крис Дженкс от футболния отбор се опита да танцува с мен, Травис го дръпна за ризата и разтърси главата му. Крис вдигна рамене и обръщайки се, затанцува с първото момиче, което попадна пред погледа му.

Десетият шот ме удари в главата и леко ми се зави свят, докато двете с Америка танцувахме върху дивана на Бразил, кълчейки се като непохватни третокласнички. Смеехме се за глупости и размахвахме ръце в ритъма на музиката. Аз залитнах и без малко да падна, но Травис мигом ме подхвана.

— Вече се доказа — рече той. — Изпи повече, отколкото кое да е момиче, което сме виждали. Край.

— Майната ти — отвърнах завалено аз. — На дъното на тази чаша ме чакат шестстотин долара и няма точно ти да ми казваш, че не мога да направя нещо екстремно за пари.

— Ако толкова ти трябват пари, Врабчо…

— Няма да взема от теб!

— Щях да ти предложа да продадеш тази гривна — усмихна се той.

Плеснах го по ръката. В този момент Америка започна да отброява секундите до полунощ. Когато стрелките се събраха на дванайсет часа, всички го отбелязахме.

Вече бях на деветнайсет.

Америка и Шепли ме целунаха по двете бузи, а Травис ме вдигна на ръце и ме завъртя.

— Честит рожден ден, Врабчо! — каза той нежно.

Аз се вгледах в топлите му кафяви очи и сякаш потънах в тях. Стаята замръзна във времето, докато ние се взирахме един в друг толкова отблизо, че усещах дъха му по кожата си.

— Шотове! — извиках аз и се запрепъвах към плота.

— Изглеждаш зле, Аби. Мисля, че е време да приключваме — каза Бразил.

— Аз не се отказвам! Искам да видя парите си.

Бразил сложи двайсетачка под последните две чаши и извика на съотборниците си:

— Тя ще ги изпие! Трябват ми още петнайсет!

Всички изпъшкаха и завъртяха очи, но извадиха портфейлите си и наредиха купчина от двайсетачки до последната чаша. Травис беше изпразнил останалите четири от редицата до деветнайсет.

— Не съм и предполагал, че мога да изгубя петдесет кинта от бас за петнайсет шота с момиче — оплака се Крис.

— Приеми го, Дженкс — рекох аз и взех по една чаша в двете си ръце.

Гаврътнах едната и изчаках чувството за гадене в гърлото ми да премине.

— Врабчо? — обади се Травис и направи крачка към мен.

Аз вдигнах пръст и Бразил се усмихна.

— Няма да успее.

— Напротив — поклати глава Америка. — Дишай дълбоко, Аби.

Аз затворих очи и вдишах, вдигайки последния шот.

— Мили боже, Аби, ще умреш от алкохолно натравяне! — извика Шепли.

— Ще се справи — увери го Америка.

Аз наклоних глава назад и излях текилата в гърлото си. Зъбите и устните ми бяха станали безчувствени още след осмата, а ефектът им отдавна беше изгубил силата си. Целият купон изригна. Всички подсвиркваха и крещяха, докато Бразил ми подаваше парите.

— Благодаря — казах гордо аз и ги натъпках в сутиена си.

— Сега си невероятно секси — прошепна Травис в ухото ми на влизане в дневната.

Танцувахме чак до сутринта, а текилата, която течеше във вените ми, ми помогна да потъна в пълна забрава.