Джейми Макгуайър
Красиво бедствие (3)

Трета глава
Шотове

Финч си дръпна още веднъж. От носа му излязоха две дебели струи дим. Аз извърнах лице към слънцето, докато той ми разказваше за последния си уикенд с танци, пиене и досадно упорит нов приятел.

— Ако те преследва, защо му позволяваш да ти купува пиенето? — засмях се аз.

— Много просто, Аби. Разорен съм.

Отново се засмях и Финч ме сръга с лакът. В този момент видя, че към нас се приближава Травис.

— Здрасти, Травис — изчурулика той, като ми намигна.

— Финч — кимна Травис, който поклащаше ключовете си в ръка. — Тръгвам си към къщи, Враб. Да те закарам ли?

— Тъкмо влизах — ухилих се аз през слънчевите си очила.

— Няма ли да спиш у нас довечера? — На лицето му се изписа смесица от изненада и разочарование.

— Ще, ще. Просто трябва да си взема някои неща, които съм забравила.

— Какво например?

— Например самобръсначка. Защо питаш?

— Време беше да си обръснеш краката. Ужасно жулят — рече той с дяволита усмивка.

Очите на Финч щяха да изхвръкнат от орбитите си. Аз направих физиономия на Травис.

— Така тръгват слуховете! — Погледнах към Финч и поклатих глава. — Спя в леглото му. Само спя.

— Добре — съгласи се Финч със самодоволна усмивка.

Пернах го по ръката, отворих вратата и се заизкачвах по стълбите. Докато стигна до втория етаж, Травис вече беше до мен.

— Не се сърди де. Само се шегувах.

— Бездруго всички си мислят, че правим секс. Ти само влошаваш положението.

— На кого му пука какво си мислят?

— На мен, Травис! На мен! — Отворих вратата на стаята си, натъпках някакви произволни неща в една торба и излязох бясна с Травис по петите ми. Той през смях взе торбата от ръцете ми, а аз го изгледах убийствено. — Не е смешно. Нима искаш целият университет да ме мисли за една от твоите курви?

— Никой не го мисли — намръщи се той. — А ако го мисли, най-добре да не го чувам.

Той ми отвори вратата, но докато минах през нея, внезапно се спрях и той се блъсна в мен.

— Опа!

Аз се обърнах.

— Боже мой! Хората вероятно смятат, че сме заедно, а ти най-безсрамно продължаваш със своя си… начин на живот. Сигурно изглеждам адски жалко! — осъзнах аз изведнъж. — Мисля, че не бива да идвам повече при теб. Трябва просто да стоим далеч един от друг за известно време.

Взех си торбата, а той я издърпа обратно.

— Никой не мисли, че сме заедно, Враб. Няма нужда да спреш да говориш с мен, само за да докажеш нещо.

Започнахме да си дърпаме торбата и когато той отказа да я пусне, изръмжах силно.

— Случвало ли се е някога момиче — приятелка — да преспи у вас? Случвало ли се е да возиш момиче до училище и обратно? А да обядваш всеки ден с него? Никой не знае какво да си мисли за нас дори когато им казваме!

Той тръгна към паркинга, взел вещите ми като залог.

— Ще се оправя с това, окей? Не искам никой да си мисли нещо лошо за теб заради мен — каза той с огорчен вид. После очите му светнаха и той се усмихна. — Нека ти се реванширам. Да отидем довечера в „Холандката“?

— Това е рокерски бар — изсумтях аз, докато той връзваше торбата ми на мотоциклета си.

— Добре, тогава в клуба. Ще те заведа на вечеря, а после може да отидем в „Червената врата“. Аз черпя.

— И как вечерята и клубът ще решат проблема? Когато ни видят заедно, ще стане още по-зле.

Той прекрачи мотора си.

— Помисли си само. Аз, пиян, в бар, пълен с оскъдно облечени жени. Много скоро всички ще схванат, че не сме двойка.

— А аз какво трябва да направя? Да си хвана някого от бара, за да го докажа?

— Не съм казал такова нещо. Няма нужда да прекаляваме — отвърна той намръщено.

Завъртях очи, качих се зад него и обвих ръце около кръста му. Той полетя към блока си със скорост два пъти над ограничението, а аз затворих очи, за да не виждам дърветата и колите, които подминаваме.

След като слязох, го пернах по рамото.

— Забрави ли, че съм с теб? Да не се опитваш да ме убиеш?

— Трудно бих могъл да забравя, докато бедрата ти ме стискат като менгеме. — После на лицето му се изписа самодоволно изражение. — Обаче не мога да се сетя за по-хубав начин да умра.

— Ти определено не си наред.

Тъкмо влязохме и Америка се измъкна от стаята на Шепли.

— Мислехме довечера да излезем някъде. Идвате ли?

Аз погледнах Травис и се ухилих.

— Довечера ще ядем суши, а после сме във „Вратата“.

На лицето й се разля усмивка от едното ухо до другото.

— Шеп! — извика тя, като скочи в банята. — Довечера излизаме!

Аз се доредих последна до душа, така че когато излязох от банята в черна рокля и със секси розови обувки на токчета, Шепли, Америка и Травис нетърпеливо ме чакаха на вратата.

— Адски секси, мама! — подсвирна Америка.

Аз се усмихнах, а Травис протегна ръка.

— Хубави крака — отбеляза той.

— Споменах ли, че самобръсначката е вълшебна?

— Не мисля, че е от нея — усмихна се той и ме изведе през вратата.

В суши бара бяхме много шумни и аз вече бях изпила достатъчно за вечерта още преди да стигнем до „Червената врата“. Шепли спря на паркинга и се заоглежда за свободно място.

— Хайде да паркираш тази вечер, Шеп — промърмори Америка.

— Ей, трябва да си намеря по-широко място. Не искам някой пиян кретен да ми остърже боята.

Щом паркирахме, Травис наведе седалката напред и ми помогна да сляза.

— Исках да ви питам за личните ви карти. Безупречни са. Тук няма такива.

— Да, имаме си ги от известно време. Бяха ни необходими… в Уичита — отвърнах аз.

— Необходими?

— Хубаво е да имаш връзки — обади се Америка, като изхълца, разкиска се и прикри уста с ръка.

— Божичко, жено — рече Шепли, като я държеше за ръка, докато тя пристъпваше непохватно по чакъла. — Май си се наредила.

Травис направи физиономия.

— За какво говориш, Мер? Какви връзки?

— Аби има стари приятелчета, които…

— Правят фалшиви лични карти — прекъснах я аз. — Ако искаш работата да стане добре, трябва да познаваш правилните хора, нали така?

Америка преднамерено отклони поглед от Травис и аз зачаках.

— Така е — каза той и ми подаде ръка.

Стиснах три от пръстите му и се усмихнах. По изражението му виждах, че не е останал доволен от отговора ми.

— Трябва ми още едно питие! — опитах се за втори път да сменя темата.

— Шотове! — извика Америка.

Шепли завъртя очи.

— О, да. Точно това ти трябва. Още един шот.

Щом влязохме, Америка веднага ме издърпа на дансинга. Русата й коса се мяташе във всички посоки, а аз се смеех на физиономиите, които правеше, докато се движеше в такт с музиката. Песента свърши и ние отидохме при момчетата на бара. До Травис вече се беше настанила много пищна платиненоруса блондинка и лицето на Америка се изкриви от погнуса.

— Така ще бъде цяла вечер, Мер. Просто не им обръщай внимание — рече Шеп, като кимна към малка групичка момичета, които стояха на няколко крачки от нас и наблюдаваха блондинката в очакване на реда си.

— Все едно Вегас е повърнал върху ято лешояди — изсумтя Америка.

Травис запали цигара и поръча още две бири. Блондинката взе едната, но Травис я издърпа от ръката й.

— Не е за теб — каза той и ми я подаде.

Първата ми мисъл беше да я хвърля на боклука, но жената изглеждаше толкова обидена, че се усмихнах и отпих. Тя се отдалечи с пуфтене, а аз се подсмихнах, защото Травис като че ли изобщо не я забеляза.

— Все едно бих взел бира на някаква мацка в бара — поклати глава той. Аз вдигнах своята, а той леко се усмихна. — Ти си друго нещо.

Аз чукнах бутилката си в неговата.

— За единственото момиче, с което един тип без никакви критерии не иска да спи — казах аз и отпих.

— Ти сериозно ли говориш? — попита той и дръпна бутилката от устата ми. Не отговорих и той се наведе към мен. — Първо на първо… имам критерии. Никога не съм бил с грозна жена. Никога. И второ, аз исках да спя с теб. Мислил съм си как те хвърлям на дивана по петдесет различни начина, но не съм го направил, защото вече не гледам на теб по този начин. Не че не ме привличаш. Просто ти си нещо повече.

Не можах да сдържа самодоволната усмивка, която плъзна по лицето ми.

— Смяташ, че съм твърде добра за теб.

Той изсумтя на втората ми обида.

— Не се сещам за никого, когото познавам, който да е достатъчно добър за теб.

Самодоволността ми изчезна, заменена от трогната, признателна усмивка.

— Благодаря, Трав — казах аз и оставих празната си бутилка на бара.

— Ела — той ме дръпна за ръката и ме повлече през тълпата към дансинга.

— Много пих! Ще падна!

Травис се усмихна и ме придърпа към себе си, като ме хвана за хълбоците.

— Млъквай и танцувай.

До нас се появиха Шепли и Америка. Шепли се движеше така, сякаш е гледал твърде много клипове на Ъшър. Травис почти ме доведе до паника с начина, по който се притискаше към мен. Ако използваше някои от тези движения на дивана, разбирах защо толкова много момичета рискуваха да понесат унижение на сутринта.

Той стисна ръце около хълбоците ми и аз забелязах, че изражението му е различно, почти сериозно. Прокарах ръце по безупречните му гърди и мускулите, които се отпускаха и стягаха на музиката под тясната му риза. Обърнах се с гръб към него и се усмихнах, когато той обви с ръце кръста ми. В съчетание с алкохола в кръвта ми, когато той притисна тялото ми до своето, в ума ми се появиха мисли, които бяха всичко останало, но не и приятелски.

Следващата песен се сля с предишната, но Травис с нищо не показваше, че иска да се върне на бара. По врата ми се събираха капчици пот, а от многоцветните прожектори ми се виеше свят. Затворих очи и положих глава на рамото му. Той улови ръцете ми и ги издърпа нагоре към шията си: Ръцете му се спуснаха по моите, после по ребрата ми и накрая се върнаха на хълбоците ми. Когато почувствах устните и езика му на врата си, се отдръпнах.

Той се позасмя, леко учуден.

— Какво има, Враб?

В мен се надигна ярост, която ме задави, и не можах да кажа, каквото ми се искаше. Върнах се на бара и си поръчах още една „Корона“. Травис седна до мен и вдигна пръст, за да поръча и за себе си. Щом барманът ги донесе, аз веднага отворих моята и я изгълтах до половината, преди да я тресна на бара.

— Мислиш, че така ще промениш мнението на другите за нас? — казах аз и дръпнах косата си, за да скрия мястото, на което ме беше целунал.

Той се засмя кратко.

— Пет пари не давам за другите.

Стрелнах го с бесен поглед, после се обърнах отново напред.

— Врабчо… — каза той, като докосна ръката ми.

Аз се отдръпнах.

— Недей. Никога не бих могла да се напия толкова, че да позволя да ме проснеш на онзи диван.

Лицето му се изкриви от гняв, но преди да каже нещо, към него се приближи тъмнокоса красавица с присвити устни, огромни сини очи и твърде голяма цепка на бюста.

— Охо, това пък ако не е Травис Мадокс — рече тя, полюшвайки всички подходящи части от тялото си.

Той отпи от шишето си, а очите му се втренчиха в моите.

— Здрасти, Меган.

— Запознай ме с гаджето си — усмихна се тя.

Завъртях очи. Беше толкова прозрачна.

Травис отметна глава назад, допи си бирата и плъзна празната бутилка по бара. Всички наоколо я проследиха с очи, докато падна в коша за боклук в края.

— Тя не ми е гадже.

Той грабна Меган за ръката и тя щастливо заприпка след него към дансинга. Травис я натискаше свирепо през цялата песен, после на още една и още една. Направиха зрелищна сцена с начина, по който тя му позволяваше да я опипва, а когато той се наведе над нея, се обърнах с гръб към тях.

— Изглеждаш бясна — отбеляза един мъж, като седна до мен. — Това там твоето гадже ли е?

— Не, просто приятел — промърморих аз.

— Е, това е добре. Иначе щеше да бъде доста неловко за теб. — Той погледна към дансинга и поклати глава.

— И още как — съгласих се аз, като допих бирата си. Почти не бях усетила вкуса на последните две бутилки, а зъбите ми бяха изтръпнали.

— Искаш ли още една? — Погледнах го и той се усмихна.

— Аз съм Итън.

— Аби — отвърнах аз и стиснах протегнатата му ръка.

Той вдигна два пръста към бармана и аз се усмихнах.

— Благодаря.

— Тук ли живееш? — попита той.

— В „Морган Хол“, Източния.

— Аз имам апартамент в Хинли.

— В Държавния ли учиш? Не е ли много далеч — на час път? Какво правиш тук?

— Завърших миналия май. По-малката ми сестра учи в Източния. Отседнал съм при нея тази седмица, докато кандидатствам за работа.

— Охо, значи вече живееш в истинския свят.

Итън се засмя.

— И той е точно такъв, какъвто го описват.

Извадих гланца за устни от джоба си и намазах устните си, оглеждайки се в огледалото на стената зад бара.

— Хубав цвят — отбеляза той, докато ме наблюдаваше как притискам устни една в друга. Усмихнах се, едновременно изпълнена с гняв към Травис и с натежала глава от алкохола.

— Може би по-късно ще го опиташ.

Очите на Итън светнаха, когато се приближих към него. Докосна коляното ми и аз се усмихнах. В този момент между нас застана Травис и той дръпна ръката си.

— Готова ли си, Враб?

— Разговарям, Травис — отвърнах аз и го бутнах назад. Ризата му беше влажна от цирка, който бе разиграл на дансинга, и аз демонстративно избърсах ръка в полата си.

Травис направи гримаса.

— Познаваш ли го изобщо?

— Това е Итън — казах аз, озарявайки новия си приятел с най-хубавата флиртуваща усмивка, на която бях способна.

Той ми смигна и протегна ръка на Травис.

— Приятно ми е.

Травис ме гледаше очаквателно. Най-сетне поддадох и махнах с ръка.

— Итън, това е Травис.

— Травис Мадокс — допълни той, като гледаше ръката на Итън така, сякаш искаше да я откъсне.

Очите на Итън се разшириха и той неловко дръпна ръката си.

— Травис Мадокс? Травис Мадокс от Източния?

Подпрях буза на юмрука си, предусещайки с ужас неизбежната размяна на заредени с тестостерон реплики, която щеше да последва. Травис протегна ръка зад гърба ми и се хвана за бара.

— Да, и какво?

— Гледах те как се би с Шон Смит миналата година. Мислех си, че някой няма да си тръгне жив оттам!

Травис го изгледа убийствено.

— Искаш ли да го видиш отново?

Итън се засмя кратко, като стрелна с поглед първо мен, после Травис. Когато разбра, че Травис говори сериозно, ми се усмихна извинително и си тръгна.

— Готова ли си вече?

— Ти си пълен задник!

— И с по-лоши епитети са ме наричали — отвърна той и ми подаде ръка да сляза.

Тръгнахме след Америка и Шепли към колата, а когато Травис посегна да ме хване за ръка, за да ме преведе през паркинга, аз го отблъснах. Той се завъртя и аз спрях, отдръпвайки се назад, когато той се приближи на няколко сантиметра от лицето ми.

— Трябва просто да те целуна и всичко да приключи! — изкрещя той. — Държиш се нелепо! Целунах те по врата, какво толкова?

Усещах миризмата на бира и цигари в дъха му.

— Не съм ти приятелка за чукане, Травис.

Той поклати невярващо глава.

— Никога не съм го казвал! Ти си с мен денонощно, спиш в леглото ми, но през половината време се държиш така, сякаш не искаш никой да те вижда с мен.

— Аз дойдох тук с теб!

— Винаги съм се отнасял с уважение към теб, Врабчо.

Аз не отстъпвах.

— Да, само дето се държиш с мен като със своя собственост. Нямаше право да гониш така Итън!

— Ти знаеш ли изобщо кой е Итън? — Аз поклатих глава и той се наведе към мен. — Аз обаче знам. Миналата година беше арестуван за сексуално нападение, но обвиненията бяха оттеглени.

Аз скръстих ръце.

— Значи имате нещо общо.

Травис присви очи и мускулите на челюстите му потрепнаха под кожата.

— Изнасилвач ли ме наричаш? — попита той със студен нисък глас.

Стиснах устни от яд, че е прав. Бях стигнала твърде далеч.

— Не, просто ми писна от теб!

— Добре, пих повече! Кожата ти беше на пет сантиметра от лицето ми, а ти си красива и миришеш уникално хубаво, когато се потиш. Целунах те! Съжалявам! Стегни се!

Извинението му накара ъгълчетата на устните ми да се вдигнат нагоре.

— Мислиш, че съм красива?

Той се намръщи с отвращение.

— Ти си страхотна и го знаеш. Защо се усмихваш?

Опитах се да прикрия развеселеното си настроение, но без полза.

— Няма значение. Да вървим.

Травис се засмя кратко и поклати глава.

— Как…? Ти…? Ти си като трън в задника! — извика той, без да откъсва разярения си поглед от мен.

Аз не можех да спра да се усмихвам и след няколко секунди и неговите устни се извиха нагоре. Той поклати глава и ме хвана за врата.

— Влудяваш ме. Знаеш го, нали?

Когато стигнахме до апартамента, всички се забутахме през вратата. Аз влязох право в банята, за да отмия дима от косата си. Когато излязох изпод душа, видях, че Травис ми е донесъл една от своите тениски и боксерки, за да се преоблека. Тениската ме погълна цялата, а боксерките изчезнаха под нея. Строполих се върху леглото и въздъхнах. Думите му на паркинга още ме караха да се усмихвам.

Травис ме погледна за секунда и аз почувствах трепване в гърдите си. Изпитах почти непреодолимо желание да грабна лицето му и да притисна устни към неговите, но се противопоставих на алкохола и хормоните, които бушуваха в кръвта ми.

— Лека нощ, Враб — пошепна той и се обърна.

Аз се размърдах. Не ми се спеше. Подпрях брадичка на рамото му.

— Трав?

— Да?

— Знам, че съм пияна и че току-що се скарахме ужасно, но…

— Няма да правя секс с теб, така че недей да ме молиш — отвърна той, все още с гръб към мен.

— Какво? Не!

Травис се засмя и се обърна.

— Какво има, Врабчо? — меко попита той.

— Ето това… — въздъхнах аз, отпуснах глава на гърдите му и протегнах ръка през средата на тялото му, сгушвайки се колкото можех по-плътно в него.

Той се стегна и вдигна ръце, сякаш не знаеше как да реагира.

— Ти наистина си пияна.

— Знам — отвърнах аз, действително твърде замаяна, за да се смутя.

Той отпусна едната си ръка на гърба ми, а другата върху мократа ми коса и притисна устни към челото ми.

— Ти си най-объркващата жена, която съм срещал.

— Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като изплаши единственото момче, което се доближи до мен тази вечер.

— Имаш предвид Итън изнасилвача ли? Да, аз съм ти длъжник…

— Няма значение — отвърнах аз, усетила настъпващото отблъскване.

Той стисна ръката ми и я задържа върху корема си, за да не се отдръпна.

— Не, сериозно говоря. Трябва да бъдеш по-внимателна. Ако не бях там… дори не искам да си помислям. А сега ти очакваш да ти се извиня, че го изпъдих?

— Не искам да ми се извиняваш. Изобщо не става дума за това.

— А за какво? — попита той, като потърси очите ми. Лицето му беше само на сантиметри от моето и аз усещах дъха му върху устните си.

— Пияна съм, Травис — намръщих се аз. — Това е единственото ми оправдание.

— Искаш просто да те прегърна, за да заспиш?

Не отговорих.

Той се помръдна, за да ме погледне в очите.

— Би трябвало да ти откажа, за да докажа, че не те лъжа — каза той със сключени вежди, — но ще се мразя за това, ако повече никога не ме помолиш.

Аз притиснах буза в гърдите му, а той въздъхна и ме стисна още по-здраво.

— Не ти трябва оправдание, Врабчо. Достатъчно е да поискаш.

Присвих се от слънчевата светлина, която нахлуваше през прозореца, и от пронизителния звън на будилника. Травис още спеше, обгърнал ме с ръце и крака. Измъкнах едната си ръка, за да ударя будилника да спре. Изтрих лицето си и погледнах Травис. Спеше дълбоко на пет сантиметра от лицето ми.

— О, божичко — прошепнах аз, чудейки се как сме успели да се оплетем така. Поех си дълбоко въздух и го задържах, докато се опитвах да се освободя от прегръдката на Травис.

— Престани, Враб — промърмори той и ме притисна към себе си, — спя.

След няколко опита най-после успях да се измъкна и седнах на ръба на леглото, загледана през рамо в полуголото му тяло между завивките. Въздъхнах. Границите се размиваха, и то по моя вина.

Травис плъзна ръка върху чаршафите и докосна пръстите ми.

— Какво има, Врабчо? — попита ме той, без да отваря очи.

— Отивам за чаша вода. Ти искаш ли нещо?

Той поклати глава и затвори очи, притиснал буза към матрака.

— Добро утро, Аби — рече Шепли от фотьойла, когато се показах.

— Къде е Мер?

— Още спи. Защо си станала толкова рано?

— Будилникът иззвъня, а и винаги се будя рано, след като съм пила. Голямо проклятие.

— И аз съм така — кимна той.

— По-добре вдигай Мер. Имаме лекция след един час.

Пуснах чешмата и се наведох да пия.

— Мислех да я оставя да поспи.

— Недей. Ще се ядосва, че е изпуснала лекцията.

— О. Ще я събудя тогава. — Той се завъртя. — Ей, Аби?

— Да?

— Не знам какво става между вас с Травис, но знам, че той ще сътвори някаква глупост, за да те ядоса. Просто така прави. Не се сближава често с хората, а по някаква причина допусна теб. Но ти трябва да простиш на демоните му. Само така ще разбере.

— Какво ще разбере? — повдигнах вежди, учудена от мелодраматичната му реч.

— Дали ще се прехвърлиш през стената — отвърна простичко той.

Поклатих глава и се засмях.

— Както кажеш, Шеп.

Той сви рамене и се скри в стаята си. Чух тих шепот, роптаещи стонове, а накрая сладкия смях на Америка.

Разбърках овесената си каша в купата и изстисках шоколадов сироп отгоре.

— Това е гадно, Враб — отбеляза Травис, като влезе само по зелените си карирани боксерки. Той потърка очи и извади кутия корнфлейкс от шкафа.

— Добро утро и на теб — отвърнах аз, затваряйки капачката на шишето.

— Чувам, че наближава рожденият ти ден. Краят на тийнейджърските ти години — ухили се той с подути и зачервени очи.

— Да… не си падам много по рождените дни. Сигурно Мер ще ме заведе на вечеря или нещо такова — усмихнах се аз. — Ти също можеш да дойдеш, ако искаш.

— Добре — сви рамене той. — Другата неделя, нали?

— Да. А твоят кога е?

Той си наля мляко и притисна корнфлейкса с лъжица.

— Чак през април. На първи април.

— Стига бе.

— Сериозно — отвърна той, дъвчейки.

— Роден си в деня на лъжата? — попитах аз отново с повдигнати вежди.

— Да! — засмя се той. — Ще закъснееш. По-добре да се обличам вече.

— Мер ще ме закара.

— Както искаш. — Той сви рамене преднамерено хладно и ми обърна гръб, за да си довърши закуската.