Джонатан Суифт
Пътешествията на Гъливър (29)

ГЛАВА XI

Авторът напуска Лъгнагия и отплува за Япония. Оттам на холандски кораб се завръща в Амстердам и от Амстердам в Англия

Сметнах, че това описание на безсмъртниците може да бъде забавно за читателя, защото е твърде необичайно;

поне не си спомням да съм чел подобно нещо в никоя книга за пътешествия; и ако се заблуждавам, извинението ми трябва да бъде това, че се налага пътешественици, които описват една и съща страна, да се споразумяват и да не се спират на същите подробности, за да не заслужат упрека, че са заимствували или преписали от онези, които са писали преди тях.

Между това кралство и великата Японска империя съществуват постоянни тесни връзки; и твърде е вероятно японските автори да са разправили нещо за безсмъртниците; но престоят ми в Япония беше кратък и тъй като нямам ни най-малка представа за езика им, не бях в положение да направя справка. Но се надявам, че холандците ще се заинтересуват от бележките ми и ще имат достатъчно възможности да поправят моите грешки.

Негово величество често ме бе увещавал да приема някаква служба в двореца му, ала като видя, че съм твърдо решен да се върна в родината си, благоволи да ми разреши да замина; и ме почете с препоръчително писмо, написано собственоръчно до японския император. Той също така ми подари четиристотин четиридесет и четири големи жълтици (у този народ извънредно много обичат четните числа) и червен диамант, който продадох в Англия за хиляда и сто лири.

На 6 май 1709 година тържествено се сбогувах с негово величество и с всичките си приятели. Този владетел бе така любезен да нареди лична охрана да ме заведе до Глангърн, което е царско пристанище на югозападната част на острова. След шест дена намерих кораб, готов да ме превози до Япония; и прекарах петнадесет дена в пътуване. Слязохме от кораба в един малък пристанищен град, наречен Ксамоши, разположен на югоизточния край на Япония. Градът се намира на запад, където има тесен пролив, който на север води в дълъг морски ръкав, на чиито северозападен край се намира столицата Джадо. Когато слизахме от кораба, показах на митническите чиновници писмото от краля на Лъгнаг до негово императорско величество. Печатът им бе много добре известен; той беше широк като дланта на ръката ми. Отпечатъкът представляваше един крал, как повдига куц просяк от земята. Щом научиха за писмото ми, градските сановници ме приеха като държавен министър; дадоха на мое разположение карети и прислужници и поеха разноските ми до Джадо, където бях приет на аудиенция и предадох писмото; то бе отворено при голяма тържественост и съдържанието му бе предадено на императора от преводач, който ми съобщи заповедта на негово величество да кажа желанията си; каквито и да са, щели да бъдат удовлетворени заради царския му брат, краля на Лъгнагия. Преводачът беше човек, нает да върши търговия с холандците; той веднага предположи по лицето ми, че съм европеец, и затова повтори заповедта на негово величество на долнонемски език, който говореше много добре. Отвърнах (както бях решил предварително), че съм холандски търговец, претърпял корабокрушение в една много далечна страна, откъдето по море и по суша съм стигнал до Лъгнагия и тогава съм се качил на кораб за Япония, с която зная, че сънародниците ми често търгуват, и че се надявам с някои от тях да се завърна в Европа; ето защо най-смирено моля негово величество да благоволи да нареди да бъда заведен с охрана до Нангасак^[1]. Към тази молба прибавих още една: заради моя покровител, краля на Лъгнагия, негово величество да благоволи да ми разреши да не изпълня церемонията, налагана ма моите сънародници — да стъпя на разпятието; защото съм попаднал в царството му вследствие на сполетелите ме нещастия без намерение да търгувам. Когато втората ми молба бе преведена на императора, той изглеждаше малко изненадан; струвало му се — каза, — че съм първият от сънародниците ми, който е почувствувал известно неудобство във връзка с церемонията; и взел да се съмнява дали съм истински холандец; по-скоро подозирал, че съм християнин. Обаче поради причините, които му изложих, но главно за да угоди на краля на Лъгнагия и като необичаен знак за благоразположението си, щял да изпълни особената ми прищявка; но работата трябвало да се свърши много ловко и чиновниците му щели да получат заповед да ме пуснат уж по недоглеждане. Защото ме увери, че ако сънародниците ми, холандците, узнаели тайната, щели да ме заколят по време на пътуването. С помощта на преводача изказах своята благодарност за тази толкова необикновена услуга; и тъй като една войскова част по това време тръгвала на поход към Нангасак, на командира бе заповядано да ме заведе там невредим, като му бяха дадени подробни наставления по въпроса за разпятието.

На 9 юни 1709 година, след дълго и трудно пътуване, пристигнах в Нангасак. Наскоро след това случайно се запознах с едни холандски моряци от екипажа на „Амбойна“ от Амстердам, здрав кораб от 450 тона. Дълго бях живял в Холандия, докато следвах в Лайден, и добре говорех холандски; моряците веднага узнаха откъде идвам сега. От любопитство ме разпитаха за пътешествията ми и за живота ми. Измислих една колкото се може по-кратка и правдоподобна история, но прикрих по-голямата част. Имах много познати в Холандия; успях да измисля имена за родителите си, които представих като скромни хора в провинцията Гелдерланд. Готов бях да дам на капитана (казваше се Теодорус Вангрулт) колкото ми поиска за пътуването до Холандия; но като разбра, че съм лекар, той се задоволи да му платя половината от обикновената сума при условие да му служа в професионалното си качество. Преди да отплуваме, някои от екипажа често ме питаха дали съм изпълнил гореспоменатата церемония. Отклонявах въпроса с общи отговори, а именно, че съм задоволил императора и царедворците му по всички точки. Обаче някакъв капитан на малък търговски кораб, злобен мошеник, отиде при един чиновник и сочейки към мене, му каза, че още не съм стъпил на разпятието; но човекът, който бе получил нареждане да ме пусне, нанесе на негодника двадесет удара по плещите с бамбукова пръчка; след което никой не ме обезпокои с подобни въпроси.

На това пътуване не се случи нищо, което си струва да се отбележи. При благоприятен вятър стигнахме до нос Добра Надежда, където спряхме само колкото да се запасим с прясна вода. На 16 април пристигнахме благополучно в Амстердам, като загубихме само трима моряци по време на пътуването поради болест и един — четвърти, който падна в морето от фок-мачтата недалеч от гвинейския бряг. Скоро отплувах от Амстердам, за Англия с малък кораб, който принадлежеше на този град.

На 20 април 1710 година влязохме в пристанището Даунз. На другата заран слязохме от кораба и отново видях родната си страна, след като бях отсъствувал цели пет години и шест месеца. Тръгнах направо за Редриф, където пристигнах същия ден в два часа следобед и заварих жена си и семейството си в добро здраве.

Край на третата част.