Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (32)

На другия ден, излизайки от училище, минах край будката и купих много красив лист за писмо, по края назъбен като дантела, а в левия горен ъгъл релефно изпъкваше от листа лястовица с телеграма в човката. Пликът — подплатен и лъскав, беше ограден с незабравки.

Четвъртък следобед аз дълго съчинявах на чернова отговора си. Вече не си спомням точните изрази, но в съзнанието ми е останал общият смисъл.

Отначало изказвах съжаление, че дроздовете са изчезнали и го молех да поздрави Батистен, който знаел да ги хваща с клей дори и тогава, когато ги няма. После му разправях за училищните ми занимания. Какъв обект на внимание представлявах и колко доволни бяха учителите от мен. След този доста нескромен пасаж аз му съобщавах, че до Коледа остават още трийсет и два дни и че в това далечно бъдеще ние все още ще сме достатъчно млади, за да тичаме по хълмовете, и му обещах планини от дроздове и жълтурки. Накрая, след като давах сведения за всички в семейството, което ми се струваше потънало в благополучие, аз го молех да изкаже моите съболезнования на „сръзения бор“ от Ла Гарет и да предаде утешителните ми поздрави на Тъжния камък. Завърших с пламенни думи на приятелство, които никога нямаше да посмея да му кажа направо.