Марсел Паньол
Замъкът на моята майка (30)

Един ден, по обед, като се връщах от училище след допълнителното занятие по граматичен разбор, малкият Пол, надвесен над перилата, извика по ехтящата стълба:

— Пратили са ти писмо по пощата! С марка!

Изкачих стъпалата две по две, а вибриращите перила зазвънтяха като бронзова арфа.

На масата, до чинията, видях един жълт плик и на него с неравни букви, разкривено, беше изписано името ми.

— Бас държа — извика татко, — че е от твоя приятел Лилѝ.

От вълнение просто не можех да отворя писмото — скъсах и четирите ъгъла на плика. Тогава баща ми го взе и с върха на ножа сръчно като хирург, го разряза. Оттам изпадна лист градински чай и една изсушена теменужка.

На три листа от ученическа тетрадка, с едър почерк, чиито криви линии заобикаляха мастилените петна, Лили ми говореше:

О, колега!

взимам в ръка Пирото зада ти кажа че дроздовете не дойдоха тас година. ништо а ма ништо, дори чучолигите одлетяха. като Теп. не хванах дори Две. и малко яребици съшто. вече не ходя няма смисал. по добре да Ръботя в Училиште зада уча Правдописа иначекво? не е вазможно. дори мрафките ги няма никакви. те са манички, птиците не ги искат. Това е нештастие, ти си касметлия че не си тук в тас Катастрофа. Ще ми се да додеш. тогава Птиците калват и яребици и Дроздовете за коледа. Усвен туй те ми одкраднаха дванайсе Примки и най-малко педесе Дрозда. знамкой е. Найхубавите Примки. е оня от Алош, Куция. Помни че няма да го забравя. и усвен туй студено е със вятар, секи ден на лоф Краката ми са ледени. Добре че си имам Шал. Но ми е мъчно за теп. батистен е доволен: налови трийсе дрозда на ден с Смола. зафчера десет жалтурки и събота дванайсе дрозда. с смола. Зафчера отидох да послушам Камака. замръзна ми охото. той не иска вече да пее а само Плаче. това са новините. поздрав на Компанията. испращам ти лист от градински чаи за теп и теменушка за майка ти. твой приятел за цял живот Лилѝ.

Моят адрез. Белон Прес Лавалантин Франция.

ве че три дни ти пиша, заштото вечерта пиша. Мама е доволна. мисли че пиша Домашни. на Тетрадката. После късам страницъта. гърм сръзи големия Бор на Лагарет. Устана само Пън и остар като свиркъ. Збогом. мъчно ми й е за теп. адреза ми е: Белон прес лавалантин. Франция. ръздавача се казва Фернан, фсички го познавът, не мож е да збърка, той ме знай много Добре. ассъшто. твой приятел за цял живот. Лилѝ.