Чарлс Буковски
Криминале (42)

42

Отидох до един бар, в който все още не бях имал неприятности — „При Блинки“. На пръв поглед изглеждаше добре: множество тапицирани с кожа сепарета, глупаци, тъмнина и дим. Наоколо цареше приятно мъртвило. Намерих празно сепаре и седнах. Появи се сервитьорката, беше облечена доста смешно — носеше розови тениска и шорти и подпълнен с памук сутиен. Усмивката й беше ужасна и разкриваше един златен зъб. Очите й бяха празни.

— Какво ще бъде, сладурче? — изскърца тя.

— Две бутилки бира. Без чаша.

— Две бутилки ли, сладурче?

— Да.

— Каква марка?

— Нещо китайско.

— Китайско?

— Две бутилки китайска бира. Без чаша.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Да.

— Ти ли ще изпиеш и двете бири?

— Надявам се.

— Тогава защо не изпиеш първо едната и след това не си поръчаш втората? Така те ще бъдат студени.

— Защото просто така искам. Сигурно има някаква причина.

— Като намериш причината, сладурче, ми кажи…

— Че защо ще ти я казвам? Може би искам да я запазя за себе си.

— Господине, вие знаете, че не сме длъжни да ви сервираме. Ние си запазваме правото да откажем поръчка на когото решим.

— Искаш да кажеш, че няма да ми сервираш, защото си поръчвам две китайски бири и не ти казвам защо?

— Не казах, че няма да ти сервирам. Казах, че си запазваме правото да не го направим.

— Виж, причината е в сигурността, в подсъзнателната нужда от сигурност. Имах гадно детство. Две бутилки наведнъж биха запълнили една празнина, която трябва да бъде запълнена. Може би. Не съм сигурен.

— Ще ти кажа нещо, сладурче. Ти имаш нужда от психиатър.

— Добре, но докато си намеря такъв, мога ли да получа две бутилки китайска бира?

Зададе се някакъв едър тип с мръсна бяла престилка.

— Какъв е проблемът, Бети?

— Тоя иска две бутилки китайска бира, без чаша.

— Той навярно чака някой приятел, Бети.

— Не, не чака, Блинки.

Блинки ме погледна. Беше най-обикновен едър дебелак. По-скоро беше колкото двама едри дебелаци.

— Приятел ли чакаш? — попита ме той.

— Не — отговорих.

— Тогава защо искаш две бутилки китайска бира?

— За да ги изпия.

— Защо не си поръчаш една, не я изпиеш и след това не си поръчаш втора?

— Защото така искам.

— Никога не съм чувал подобно нещо — каза Блинки.

— Защо да не мога да го направя? Да не би да е противозаконно?

— Не, просто е странно, това е всичко.

— Казах му, че му трябва психиатър — каза Бети.

Двамата стояха и ме гледаха. Извадих една пура и я запалих.

— Тая работа ми намирисва — каза Блинки.

— И изпражненията ти миришат — казах аз.

— Какво?

— Донеси ми две бутилка китайска бира — казах аз. — Без чаша.

— Тоя е откачен — каза Блинки.

Погледнах го и се засмях.

След това казах:

— Не разговаряй повече с мен. И не прави нищо, ама нищо, което би ме подразнило или ще ти разбия скапаната физиономия, приятелче.

Блинки замръзна. Изглеждаше сякаш се готвеше да сере.

Бети стоеше и мълчеше.

Измина една минута. Тогава тя каза:

— Какво да правя, Блинки?

— Дай му три бутилки китайска бира. Без чаша.

Тя се запъти за бирите.

— А ти — казах аз на Блинки, — ти седни срещу мен. Искам да гледаш как ще изпия трите бири.

— Да — каза той и се промъкна с мъка в сепарето срещу мен.

Потеше се. И трите му брадички потреперваха.

— Блинки — попитах го аз, — да си виждал Червеният Врабец?

— Червеният Врабец ли?

— Да, Червеният Врабец.

— Не съм — каза той.

Бети идваше с бирите.

Най-сетне.