Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pulp, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Еленко Касалийски, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata (2021 г.)
- Допълнителна корекция
- plqsak (2021 г.)
Издание:
Автор: Чарлс Буковски
Заглавие: Криминале
Преводач: Еленко Касалийски
Година на превод: 1997
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Обединени издатели“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1997
Тип: роман
Националност: американска (не е указано)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/648
История
- — Добавяне
38
След това позвъних на Джон Бартън. Той ръководеше едно издателство на север.
— Тук е Билейн, Джон…
— Радвам се да те чуя, Ник. Как вървят нещата?
— Малко бавничко, Джон. Трябва ми малко повече информация за този червен Врабец.
— Ами, ние искаме да направим Червеният Врабец символ на нашата компания. Да го направим наистина много известен. Но чух, че съществувал и друг червен Врабец. Ако това е така, то ние трябва да го намерим.
— Това ли е всичко, което имаш.
— Ами, може би също така… предчувствие…
— Някога виждал ли си този червен Врабец?
— Чувам, че е бил забелязван.
— Чуваш? А чу ли къде?
— Секретни източници. Не мога да им давам гласност.
— Да предположим, че открия тази птица? Какво искаш да направя. Да я сложа в клетка?
— Не, само ми намери някакво истинско доказателство, че тя съществува. За да задоволиш любопитството ми.
— Ами ако никога не я намеря?
— Ако съществува, ще я намериш. Аз ти вярвам.
— Слушай, това е най-шибаният случай, с който някога съм се захващал.
— Винаги съм казвал, че ти си велик детектив. Заради мен ще го докажеш. Ще откриеш Червеният Врабец.
— Добре, Джон. Ще се заема с това. Но вече не съм дете. Събуждам се уморен. Мисля, че вече съм слязъл няколко стъпала надолу.
— Ти си в разцвета на силите си. Можеш да се справиш.
— Добре, Джон, ще опитам…
— Страхотно!
Затворих телефона. Е, това беше. Но откъде да започна?
Реших да опитам с най-близкия бар.
Беше около три часа следобед. Намерих празен стол до бара и седнах. Барманът дойде. Изглеждаше страшно самотен. Нямаше никакви клепачи. Върху ноктите на ръцете му бяха нарисувани зелени кръстчета. Някаква откачалка. Нямаше отърваване от тях. По-голямата част хората по тая земя са побъркани. Онези, които не са побъркани са сърдити. А пък останалите, които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи. Нямах никакъв шанс. Нямах и никакъв избор. Оставаше ми само да се мотая наоколо и да чакам края. Това беше трудна работа. Най-тежката работа, която човек можеше да си представи. Насилих се да погледна към бармана.
— Скоч с вода — казах аз.
Той не помръдна.
— Скоч с вода — повторих.
— О — каза той и си размърда задника.
Видях я да влиза с ъгълчето на окото си. Защо казват „с ъгълчето на окото“? Очите нямат ъгли. Как да е, видях я, че влезе. Една стара приятелка. Тя седна от дясната ми страна.
— Здрасти, копеле — каза тя, — ще почерпиш ли?
— Да, скъпа.
Беше лейди Смърт.
— Хей, момче! — извиках към бармана, — направи ги две!
— Ъ? — попита той.
— Направи два пъти скоч с вода, моля.
— Ъ, добре — каза той.
— К’во пра’иш, дебеланко? — попита лейди Смърт.
— Разрешавам случаи на клиенти.
— Искаш да кажеш бавно или никога.
— Не, скъпа, не, виждаш ли, аз съм най-добрият детектив в Ел Ей.
— Това не ми говори нищо.
— Означава, че мога да бия маслото с лявата ръка.
— Не ме дразни, дебеланко, да не изгориш като електрическа крушка.
— Извинявай, скъпа, нервите ми са изопнати. Може би едно питие ще помогне.
И ето че барманът вече слагаше питиетата пред нас.
— Какво се е случило с клепачите ти? — го попита лейди Смърт.
— Газовата ми печка експлодира тази сутрин…
— Как ще спиш нощес?
— Ще си увия кърпа около главата.
— Не можеш ли да го направиш веднага? — попитах.
— Защо? — попита той.
— Няма значение…
Платих.
Вдигнах моето питие. Лейди Смърт вдигна своето.
— За много години — каза тя.
— Да, за много години — казах аз.
Чукнахме се и пихме.
Повторих поръчката…
Бяхме седели вътре вече около тридесет минути, когато в заведението влезе нов посетител. Беше жена. Тя дойде и седна от лявата ми страна. Две жени означават два пъти повече главоболия от една. Сега си имах по един проблем от всяка страна. Бях приклещен в менгемето. Бях преебан.
Другата жена беше Джини Нитро.
Поръчах на бармана да донесе още едно питие.
— Ники — прошепна Джини, — трябва да поговоря с теб. Коя е тази кучка, дето седи до теб?
— Не можеш да познаеш — казах аз.
Тогава лейди Смърт ми прошепна:
— Коя е тази кучка?
— Не можеш да познаеш — казах аз.
Питието пристигна и Джини го обърна.
— Е — казах аз, — мисля, че е време да ви представя една на друга…
Обърнах се към лейди Смърт.
— Лейди, това е Джини Нитро…
После се обърнах към Джини.
— Джини, това е лейди… лейди…
— Лейди Д’Хийт — допълни лейди Смърт.
Те се вторачиха една в друга.
Е, това, помислих си, може да се окаже доста интересно. Махнах на бармана да поднови поръчката…