Морис Колис
Кортес и Моктесума (12)

Кортес в Чолула

Чолула, подвластен на Моктесума, но със самостоятелно управление, бил голям пазарен град, по-голям и от Тласкала. Според Кортес имал 20 000 къщи и също толкова големи предградия. Дори и да не приемем тази цифра, става ясно, че населението му очевидно е било многобройно. Тук Моктесума не поддържал гарнизон, тъй като имал войски в един съседен град, дванадесет мили по на юг. Над града се издигали стотици пирамидални храмове, а над всички — огромният храм на Кецалкоатъл, по-внушителен и от Голямата египетска пирамида^[1]. Славата му на свещен град и присъствието на мексикански войски в околността го пазели от войнствения му съсед Тласкала.

Наистина управниците поканили Кортес да влезе в Чолула, но това, дето главните сили на Тласкала го били придружили почти до града, а шест хиляди техни войници чакали пред самите стени, ги смутило. Като предпазна мярка те веднага повикали мексиканските войски да се придвижат от своя гарнизон и да заемат позиция на запад от града. Освен това затворили някои улици, изкопали скрити окопи с набучени в тях копия, а на стратегически места по плоските покриви струпали камари от камъни. Жените и децата били изведени от града.

Тези предпазни мерки събудили подозрението на Кортес. Дали наистина се вземали срещу неочаквано нападение на тласкалите, или чолулите се приготвяли да се нахвърлят върху него по нареждане на Мексико? Много трудно било да се разбере. „Доста бях объркан“ — пише той по-късно на императора. Не виждал причина чолулите изведнъж да се настроят от приятелство към враждебност, освен ако, както твърдели тласкалите, им е било заръчано да се държат дружелюбно, за да подмамят испанците да излязат от Тласкала и тъй да паднат в ръцете на Моктесума. На пръв поглед това изглеждало възможно, но все пак съмнително, като се имало предвид досегашното му поведение. Човек отново си задавал въпроса — какво всъщност мисли Моктесума? Благодарение на Саагун естеството на мислите му е поне отчасти обяснено и читателят успя вече да го научи. Но Кортес не е притежавал този ключ, не го е знаел и никой от спътниците му, оставил ни писмени бележки. Саагун, който е проучил основно мексиканските източници веднага след завоеванието, твърди, че заговор не е съществувал, тъй като Моктесума и тогава, а и по-късно не е имал намерение да използува насилие, за да предотврати посещението, от което толкова много се плашел. Пък и чолулите не са имали армия, достатъчно силна за подобна цел.

Ала испанците ставали все по-подозрителни и си мислели, че животът им е в опасност. Тревожни слухове стигнали до ушите им. Тотонакските им помощници, за които почти не споменахме, откакто експедицията потегли, но които им служили вярно по време на целия път, подшушнали на Кортес, че чолулите принесли човешки жертви с ритуала, определен за започване на битка. Доня Марина също разправила как жената на един висш чолулски офицер тайно я предупредила, че я грози опасност, и й предложила убежище. Сведенията, потвърдени и от вярната му Марина, убедили Кортес. Той изведнъж се уплашил и решил да предотврати замисления заговор, като сам вземе драстични мерки. Представял си е, изглежда, че чолулите ще го нападнат още там, в града, и ще повикат мексиканците на помощ, или пък, като потегли към Мексико, мексиканците ще го очакват в някое от дефилетата. Очевидно някои са му подшушнали първия, а други — втория слух.

Решил да удари, преди да са го ударили — неизменната му тактика в случаи на опасност. Първата стъпка на Кортес била да свика управниците под предлог, че иска да обсъди предстоящото си заминаване. Всички до един дошли. Фактът, че са се отзовали, е довод в полза на невинността им; ако действително са заговорничели, едва ли биха могли тъй непредпазливо сами да се натикат в ръцете му. Без да им даде възможност да кажат нито дума, той ги хванал, вързал ги и ги затворил. В Семпоала Кортес бе заплашил, че ще убие дебелия благородник, ако не нареди на стрелците си да се оттеглят. В настоящия случай не се и постарал да принуди арестуваните управители да оттеглят войските, които — както предполагал — били струпани срещу него. Намерението му било да всее страх и ужас. По предварително уговорен знак войниците му се нахвърлили върху тълпата от носачи, водачи, почитатели и тям подобни (въоръжени, или не, не е известно), който се разтакавали из двора и се подсмивали, както му се сторило, доста подозрително. След като ги избили, испанците се втурнали из улиците и като повикали шестте хиляди тласкали, които чакали пред стените, „обърнахме града наопаки“, както сам Кортес казва на императора, „в продължение на цели пет часа, докато човек не остана в него. Действувахме тъй безжалостно, че повече от три хиляди души загинаха.“ Тъкмо на това разчитали тласкалите. Те се прибрали по домовете си, натоварени с плячка.

Историците са на противоположни мнения по тази случка. Някои вярват, че действително е съществувало споразумение между Моктесума и васалите му от Чолула да се изтребят испанците. Щом разкрил това, единствената надежда на Кортес да спаси хората си от унищожение била да съсипе града. Други историци не намират достатъчно доказателства за подобен заговор и смятат за доста вероятно тласкалите, които копнеели да ограбят Чолула, да са излъгали Кортес, като са му подхвърлили лъжливи слухове чрез хора, на които е вярвал; с една дума, че това е бил не чолулски, а тласкалски заговор. Според трети пък Кортес и неговите хора се били заблудили. Нервите им вече били много изострени. Не знаели какво мисли за тях Моктесума. На пръв поглед изглеждал дружелюбен, но нима не било възможно всеки миг да промени решението си? Бернал, който е много почтен хроникьор и предава събитията такива, каквито ги е видял, смята, че Моктесума е променил решението си. Той описва как някакви чолулски жреци съобщили, че се бил съветвал с Колибрито и с Димящото огледало и те му наредили да си послужи с насилие. Но пак Бернал признава, че дори по онова време въпросът за съществуването на заговор останал неизяснен и по-късно бил разследван.

За нас е невъзможно да отсъдим правилно за едно събитие, което още навремето си е оставено неизяснено. Аз възприех обяснението, което приляга най-добре към цялото положение на нещата. Предохранителните мерки, взети (и то съвсем основателно) от чолулите срещу враговете им, тласкалите, са били неправилно изтълкувани от Кортес. Той се показал откъм зловещата си страна и пожелал жертви, за да може да продължи да живее и да изпълни своята историческа мисия.

В една предишна глава описах големия празник на Кецалкоатъл, на който един младеж се принасял в жертва, за да може самият бог да живее. Читателят може би не си спомня, че тъкмо Чолула е градът, в който са ставали празненствата. Чолула бил градът на Кецалкоатъл. Той бил божественият му покровител. В легендарното минало, когато бил приел човешки образ, богът живеел там и оттам бил прогонен от разгневеното Димящо огледало. Освен младежа, който ежегодно го олицетворявал, принасяли му жертви и в случаите, когато от астрологическо-магическа гледна точка позицията му отслабвала. Смятали, че кръв му е необходима, за да продължава да покровителствува града, макар че той сам се бил обявил против човешките жертви. Сега богът се появявал за втори път в образа на Кортес. Кортес също искал жертви. Жителите веднага съпоставили клането с жертвоприношенията. Те знаели, всички знаели, че Моктесума е посрещнал Кортес като завръщащия се бог. Видели го да се появява със странните си оръжия, със странните животни, самият той блед и с брада като в легендата. Какво ще стори сега в този град, в своя град? През октомври 1519 г. Кецалкоатъл не бил астрологическо-магически слаб, но се явявал в зловещия си аспект като звезда Вечерница. Затова, когато Кортес ги изклал, те не се изненадали. След клането арестуваните управници били освободени и повикали жителите да се завърнат в своя град. Те се върнали веднага и кротко продължили да си гледат работата на пазара, щастливи, че богът вече не им е сърдит.

Кортес започнал да проповядва новата религия. Хората не я разбирали. Виждала им се много различна от старата и без всякаква връзка с култа им към Кецалкоатъл. Дори името на този бог не се споменавало. (Истината е, че Кортес изобщо не знаел неговото име, нито пък че го отъждествяват с този бог, макар от Бернал да разбираме, че всички те са знаели за големия храм на Кецалкоатъл и за особената почит, с която се отнасяли към него.) Когато Кортес им наредил да разрушат изображенията на всички богове, чолулите обещали да го сторят, но го помолили да почака. Междувременно почистили един от храмовете и сложили в него кръст. Съгласили се също така да отворят клетките, в които много мъже и жени били угоявани за жертвоприношение, и да ги пуснат да си вървят. Трудно и мъчително им било да се подчиняват, но тъй като Кортес бил бог, страхували се от него и изпълнявали нарежданията му. И през ум не им минавало, че се плашат от смъртен като самите тях.

Да предполагаме, че по това време Моктесума все още се е двоумял, ще значи да не разбираме основанията за вярата му в идентичността на Кортес с Кецалкоатъл. Това, че първо го е признал за бог и безпрепятствено му е разрешил да навлезе в страната, а след това е решил да му устрои клопка и да го залови, е несъвместимо с естеството на предсказанието, според което Кецалкоатъл отново ще се появи. Предсказанието било астрологическо изчисление, преведено на митологически език. В своята астрологическа форма то гласяло само, че на 22 април през годината 1519 от изток ще се появи едно същество, което ще разруши старите институции и ще завладее страната. В митологическата си форма съществото се превръща в Кецалкоатъл. Астрологическото предсказание се оказало вярно. Съществото Кортес акостирало през същата година, на същия този ден, със същите намерения и седмици наред го виждали да привежда в изпълнение тези свои намерения. Митологическата страна на предсказанието било обяснението на тези факти по начин, който съвпадал с мексиканския начин на мислене. Да приеме астрологическото предсказание, а пък да отхвърли неговото митологическо тълкувание, би означавало за Моктесума да пренебрегне науката — такава, каквато я разбирали в неговия свят. Повярвал веднъж в истината на астрологическото предсказание от очевидния факт на появяването на Кортес в определеното време, той не би могъл да не отъждестви испанеца с Кецалкоатъл. Невъзможно било да отрече, че Кортес е Кецалкоатъл, както не можел да отрече факта, че Кортес е пристигнал. Затова, да предполагаме, че по това време е променил намеренията си и че все още се е съмнявал в божествеността на Кортес, ще значи да предполагаме невъзможното. Или — да си послужим с обратното сравнение: не би могъл да приеме появата на Кортес като нещо реално обяснимо, така както един днешен астроном не би изтълкувал слънчевото затъмнение, което отдавна е предрекъл, като нещо свръхестествено.

До този момент за нас Моктесума бе неясен образ, скрит зад кулисите на сцената. Нарекох го обезумяло от суеверие същество; нарекох го чудовище, макар религиозно чудовище да е още по-вярно определение. Възможно ли е да се каже и за Кортес „религиозно чудовище“, след като го видяхме да слага под нож три хиляди души, за да спаси мисията си от провал? В началото той ни се струваше ведър авантюрист от Ренесанса, чиято единствена амбиция е да си спечели безсмъртно име. Но той започна да става все по-загадъчен, все по-чудовищен, все по-тайнствен. И тъй, след малко тези две чудовища ще се срещнат. В следващата глава те се виждат очи в очи. Прогизнал от кръвта на своите жертвоприношения, Моктесума ще излезе от двореца си и ще се упъти — придружен от мъдреците и принцовете — в ритуална процесия към мястото на срещата. Ние ще видим дрехата му, ще видим лицето му, ще чуем неговия глас, когато с възвишени слова ще приветствува своя покрит с ризница посетител, също тъй прогизнал от кръвта на жертвите, умъртвени, за да се отвори път на кръста.