Маргарет Драбъл
През иглено ухо (26)

Докато се връщаше пеша към къщи, Саймън си даде сметка, че това, което най-много го смути, не бяха думите на Кристофър — той очакваше нападки, пък и да чуеш ответната страна, винаги е малко обезпокояващо, — а отношението, което се криеше зад тях. Последното нещо, което бе очаквал, беше нравоучение, система от възгледи, философия, толкова идеалистична и безкористна, като на самата Роуз. Всички обвинения, които той, повлиян от Роуз, можеше да отправи към Кристофър, се разпаднаха след неговото настъпление. Разбира се, че не е трябвало да се развежда с него! Това беше очевидно и от нейния, и от неговия разказ. Всичко се свеждаше до това. Ако не бе го направила, ако не беше извършила тази простъпка, нямаше да го има сегашното дело. Това се разбираше от само себе си. Човек трябваше да бъде наясно, че такива трудно поносими последици, като едно дело за родителски права например, едва ли възникват от поносими обстоятелства… Тази истина обаче Саймън изключваше изцяло. Успехът на Майър бе отишъл по-далеч от намеренията му. Саймън, който се ласкаеше от възможността за близост с Роуз, макар невъзнаградена и несподелена, сега усети, че му се отказва дори тази малка радост.