Александър Драганов
Пътят на Черния Рицар (15)

Глава 14
Кралско Поръчение

Следващите няколко седмици бяха едни от най-безметежните и прекрасни в живота на Дакавар и Анлина. Двамата изкараха медения си месец в Кралския Замък или препускайки в степите около него. Времето беше прекрасно и те се веселяха, като често си правеха пикници на открито. Дакавар не забрави за четиримата верни скуайъри и възнагради момчетата като помоли Крал Талдан да им подари по една сабя, с която те започнаха да тренират под наставленията на не кой да е, а на Плиний Теоретика, който бързо се привърза към Роб, Тоб, Боб и Георг.

Добро мнение имаха всички — сър Талир, сър Радел, дори вълшебникът Менон, но ако към Селиан изпитваха уважение към странните му бойни умения, а към Анлина — преклонение пред красотата й, то Дакавар бе истинска тяхна гордост. Старите рицари бяха щастливи, че ще имат такъв могъщ наследник и постоянно искаха да приказват в него. За тяхно съжаление младежът бе постоянно извън Замъка, забавлявайки се с Анлина. Рицарят много обичаше да препуска на гърба на кобилата си Дуена, прегърнал весело пищящата си съпруга докато цапат в плитчините на река Песнопойна. Веднъж там хапнаха, а след това се и изкъпаха в студените води, стопляйки се с прегръдки и целувки.

Лятото започна да свършва заедно с медения им месец и тримата се приготвиха за връщане в графство Редклоу, когато в една студена утрин кралят извика младите съпрузи, Селиан и най-видните си рицари в тронната зала.

Щом Дак и Анли влязоха вътре, веднага разбраха, че нещо не е наред. Талдан изглеждаше много уморен и угрижен, Менон непрекъснато се суетеше край него и му носеше топли напитки, а лицата на присъстващите Талир, Плиний и Радел бяха издължени от тревога.

— Лоша работа, Дакавар, синко — каза кралят щом видя младежа — и се страхувам, че само ти можеш да оправиш нещата.

Дакавар усети как стомахът му се свива. Анлина се притисна до него.

— По северните склонове на Планините на Забравата — започна крал Талдан и приглади брадата си — има едно малко графство, казва се Мандау. Старият граф Мандау беше добър човек, способен рицар, макар и не колкото тук присъстващите.

Кралят се облегна назад.

— За жалост сина му се извъди болнав и слабохарактерен и сега, когато стария граф вече го няма, във владенията му цари хаос. Младият Мандау ми писа, че в небето над замъка му витаели страховити привидения, а местните селяни се клели, че в горите наоколо се е появило чудовище от отвъдния свят.

— Селяните са суеверни, Ваше Величество — отвърна Дакавар.

— Не и тези в тези райони на света — тихо рече Селиан.

— Ездач с череп вместо лице и очи от жив огън — продължи кралят. — Менон мисли, че ръката на Прокълнатия е замесена. Според пророчеството на Оракула, ти си този, който ще надвие Вземедушеца.

Талдан вдигна лице и очите му блеснаха:

— Като Крал на Ралмия настоявам да отидеш да провериш какво става. Ако този ездач съществува, искам да го умъртвиш.

Дакавар стисна зъби. При други обстоятелства с радост би тръгнал на поход, за да победи такова нечестиво изчадие и да изпита силите си в истинска битка. Но сега…

— Аз съм младоженец, Ваше Величество — опита се да каже рицарят — Кой ще прибере моята Анлина в замъка й?

— Аз, лорд Дакавар — поклони се Талир, — аз ще я отведа до вашето баронство. Никаква беда няма да й се случи.

— А кой ще пази Дак? — намеси се Анлина. — Той е още много млад, Ваше Величество!

— Колкото е млад, два пъти повече е могъщ — рече кралят и пряко волята си Дакавар се усмихна на комплимента, — но аз не съм така безразсъден, че да го изпратя там. Барон Селиан Редклоу, вашият брат ще помогне с безценния си опит на обучен от елфите. Моят пръв рицар Радел също ще го придружи, както и Плиний Теоретика.

— Прокълнатия този път си позволи твърде много — каза и Менон. — Ние победихме армиите на този нагъл призрак, а новото му чудовище ще бъде сразено от вас, храбри рицари.

Магьосникът погледна Дакавар:

— Оракула никога не е бъркал. Няма да сбърка и този път. Чувствам, че ти ще сложиш края на Прокълнатия, млади рицарю.

Дак поклати глава, погледна любимата си и стисна зъби. Отново това изчадие заставаше между него и близките му. Какво още щеше да направи, ако не тръгнеше на път сега? Дали щеше да изпрати още вълци? Срещу Анли? Ако имаха дете, срещу него?

— Ще отида — кимна и погледна сър Талир, — грижи се добре за жена ми.

— Косъм няма да падне от главата й, лорд Дакавар — поклони се старият рицар.

Анлина заплака.

— О, Дак… — Двамата се прегърнаха.

— Ще се върна — обеща младият мъж на съпругата си, — след като свърша с Прокълнатия. И повече никой никога няма да ни обезпокои.

Анлина притисна здравото му тяло към своето, обърна се към брат си, за да прегърне и него.

— Пази ми го, Селиан — помоли.

— Ще направя всичко възможно, сестрице — кимна червенокосият. — Заедно ще се справим!

— Никога досега толкова много силни рицари не са отивали на една мисия едновременно, освен на рат — рече Менон. — Ще се движите дискретно, само с конете и, ако имате такива, и със слугите си. Чувствам, че този ездач е пряко свързан с Прокълнатия, може би дори е самият той.

Магьосникът погледна изпитателно рицарите, а сетне и краля.

— Аз се молих — призна Менон — и чувствам, че молитвите ми бяха чути. Имам усещането, че този ездач с огнени очи е разковничето на успеха. Спрете ли него, ще спрете и Прокълнатия.

— Тогава ще сторим точно това — кимна Дакавар, — не се е родил войнът, който може да ме победи. Все едно дали има за глава череп или тиква.

Останалите рицари се разсмяха и дори лицето на краля се разведри. Само Селиан, прегърнал неутешимата Анлина, усети как сърцето му се стяга в мрачно предчувствие.

* * *

Ауганфил усети вътрешен порив да се събуди и празните му очни кухини се изпълниха с призрачен огън. Драконът надигна костелива снага и разтвори челюстите на черепа си, за да издиша гъст черен облак, от който се оформи фигурата на Прокълнатия:

— Нещата се развиват както ги предвидих, приятелю — рече отвратителната черна сянка със своя стържещ глас. — Дакавар ще бъде изпратен срещу моето ново чудовище в битката на живота си.

— Сигурен ли сте, господарю — Ауганфил разпери костеливите остатъци от крилете си.

— Напълно — мракът под качулката на Прокълнатия се раздвижи, сякаш Злия се усмихваше, — глупавите смъртни се молят на своя Бог с омраза, което значи, че желанията им стигат директно до мен. Успях да внуша на глупака Менон да изпрати Дакавар срещу ми.

— И аз ще го убия — челюстите на Ауганфил се разтвориха в костелива усмивка.

— Не, приятелю мой — вдигна ръка Прокълнатия, — твоята работа е да избиеш спътниците му. Дакавар трябва да стигне жив до графство Мандау. Там ще срещне съдбата си.

— Но, господарю…

— Може би мислиш, че бъркам в преценката си? — очите на Прокълнатия грейнаха застрашително.

— Не е моя работа да мисля такива неща, господарю мой — сведе очи към земята Ауганфил.

— Много вярно — кимна Прокълнатия. — Стори това, което се изисква от теб и нищо повече.

След което черният силует се разсея в тъмния дим, издишан от дракона.