Карел Чапек
Животът и творчеството на композитора Фолтин (5)

V.
Проф. Д-р Щраус
Абелар и Елоиза

С господин Фолтин се запознах на един от домашните му концерти, на който бе поканил нашия „професорски“ квартет (двама професори, един председател на съда и нашата изключителна първа цигулка, научен сътрудник в Института по анатомия), в който аз свирех на виола; по онова време в неговия дом се правеха музикални вечери с различна програма. След като свършихме изпълнението си, господин Фолтин, който бе научил, че моята специалност е сравнителната литературна история, ме отведе в съседната стая; беше ми направил впечатление на образован, богат и благороден млад мъж, с усет към музиката и всичко красиво. И така, отведе ме той и взе да ми говори, че бил завладян от историята на Абелар^[1] и Елоиза и че искал да напише по нея роман или дори опера; дали не бих бил така любезен да му разкажа нещо за Абелар и неговото време.

Тази тема случайно бе нещо като мое хоби, единайсети и дванайсети век със своята схоластика и разцвета на манастирите; боя се, че тогава май малко се поувлякох и започнах съвсем академично да му разяснявам въпросите на средновековния номинализъм, да тълкувам „Glossulae super Porphyrium“^[2] и да оборвам Шмайдлер; в същност аз твърдя, че писмата на Абелар и Елоиза, макар и не всички, са действителни. Господин Фолтин ме слушаше с безкраен интерес, макар да се съмнявам, че „Glossulae“ или пък „Introductio in theologiam“^[3] на Абелар биха могли да послужат за опера; ала в професионалното си опиянение не помислих за това. Дори му обещах, че щом този въпрос толкова го вълнува, бих могъл да му предложа и съответна литература сам да се запознае с него. Господин Фолтин бе очарован от тази идея и предварително ми благодари. Допадна ми, че един композитор или поет може да проявява такова сериозно отношение към интересуващия го сюжет и да иска да навлезе в него съвсем професионално, ето защо му изпратих куп източници, разни издания на Абелар, Хаусрат, Кариер и какво ли още не. След време го срещнах и го попитах какво става с Елоиза. Работел непрекъснато върху нея, заяви ми господин Фолтин; историята на Абелар и Елоиза била най-увлекателният сюжет за опера, който човек може да си представи. Това ме радваше; дванайсети век със своя конфликт между духовния орден и човешките, до известна степен предренесансови фактори, наистина е интересна и ярка епоха. Не поисках да ми върне източниците, щом още можеха да му служат за вдъхновение и насоки. За съжаление, по-късно го изгубих от погледа си, така че не успях да му изпратя новото, с критически коментар, издание на Гейер на Абеларовия трактат „De unitate et trinitate divina“^[4], там имаше любопитно обяснение защо Абелар е бил затворен именно в манастир.

По-късно с прискърбие узнах, че господин Фолтин умрял в бедност; моите книги, включително едно рядко издание на Кузен от 1849 година, вероятно са се изгубили след смъртта му. Жалко, много жалко, че младият талантлив композитор, както изглежда, не е успял да довърши своята опера за Абелар и Елоиза; това наистина бе рядък случай, в който творец пристъпва към сюжета си едва след като е завладян емоционално от него, с такава дълбока страст и професионална подготовка.