Луис Рохелио Ногерас
И ако утре умра (1)

Въведение

Нещо се е счупило завинаги.

Прокарва ръка по устните си — кръв.

Закашля се и цялото му тяло се сгърчва от болка. Нещо в него се е счупило завинаги. Ще умре.

Изнемощял, вдига ръка и се опитва да погледне часовника: пелена от сенки се спуска между очите му и циферблата. Приближава го до лицето си. Смътно успява да различи цифрите и стрелките. Минава осем и половина.

Отпуска се на една страна. Устата му се изпълва с гъста, стипчива, топла кръв. Започва да се влачи по килима към леглото. Бавно-бавно минава покрай тялото на Чанг: оставя тъмна кървава следа, която килимът попива веднага.

Носът му е пълен с мехурчета кръв, а около устните — огърлица от червеникава пяна. Не е нужно да опипва корема си, за да разбере, че ужасният удар на китаеца го е ранил смъртоносно — може би черният дроб. Изтрива лице с ръкава на ризата, а с другата ръка се опитва да се надигне.

Отново се опира на двете си ръце и с върховно усилие стоварва тялото си на леглото.

Пръстите му се протягат, за да достигнат ключа на радиото. Включва го. Съвсем изнемощял, завърта копчето на скалата и търси четиридесет и третия метър. Червената лампичка, която показва, че апаратът е готов за предаване, проблясва периодично. Шифрованото съобщение е до радиото.

Ще умре.

По бузите му започват да се стичат сълзи и да се смесват с кръвта му. Не е страх, а тих бяс, тръпчиво чувство на мъка, че трябва да умре толкова далеч.

Започва да превръща цифрите в електрически импулси. Започва да изпраща през спокойното синьо Карибско море собствения си живот.