Джон Голсуърти
Първите и последните (6)

VI

Трябва да си философ, за да не приемаш като личен позор опозоряването на семейното име и да не смяташ, че това накърнява твоя престиж. Подтикван от своята природа, Кийт винаги посрещаше активно опасностите. Но този удар нямаше как да предотврати. Той можеше да се стовари върху него от разкритие, или признание. Виновен или не, калта на скандала щеше да го опръска. Нямаше как да отбие удара. Даже нямаше как да се наведе, за да го отбегне! Ще е брат на убиец, изпратен на доживотна каторга! Неговата дъщеря ще е племенница на убиец. Покойната му майка — майка на убиец! И да чака ден след ден, седмица след седмица, без да знае кога ще се стовари ударът — за високо нравствен човек като Кийт това беше едно незаслужено наказание, несправедливост, която с всеки изминал ден му се струваше все по-чудовищна.

Следствието изнесе, че убитият е пил много през нощта на убийството, както и нови доказателства за това, че обвиняемият е професионален скитник и просяк. Доказа се също, че от известно време се навъртал под свода на „Глав лейн“. Насрочиха делото през януари. Въпреки опасенията си, този път Кийт присъствува на делото в полицейския съд. За голямо негово облекчение Лари отсъствуваше. В замяна на това полицаят, който дойде при него, когато оглеждаше свода, а след това го изплаши при жилището на момичето, беше главен свидетел за това, че обвиняемият се е навъртал непрекъснато около „Глав лейн“. И макар да се прикриваше зад копринения си цилиндър, Кийт остана с неприятното чувство, че полицаят го позна.

Съвестта не го измъчваше особено, даже едва ли въобще го бодеше за това, че оставя един човек да стои под сянката на обвинение в убийство. Той наистина вярваше, че няма достатъчно доказателства, за да го осъдят, пък и съвсем не му бе присъщо да съчувствува на някакъв скитник затова, че е в затвора. Негодникът заслужаваше да е там затова, че е обрал един труп, а от друга страна, за такова плашило е по-добре да бъде в затвора, отколкото да спи под разни сводове през декември. Сантименталността бе чужда на Кийт, а чувството му за справедливост се ръководеше от вярата, че съдбата на слабите и несполучилите трябва да се подчинява на установената върховна власт на силните и преуспяващите.

Дъщеря му се върна в къщи за коледната ваканция. Тежко му беше, вдигайки поглед от блесналите й очи и порозовелите й страни да види сянката, която тегнеше над неговия спокоен и добре подреден живот, тъй както се сепва окото, което долавя в добре осветената стая петънцето от приближаващия се здрач, разтеглило се като паяжина в ъгълчето на тавана.

След обяда преди Бъдни вечер тя поиска да отидат в една църква в Сохо, където изпълняваха Коледната оратория, а на връщане кривнаха по погрешка и излязоха на „Бороу стрийт“. И изведнаж у него възкръсна споменът, за това как се сепна, когато момичето се притисна в тъмното към него и за изпълнения й с ужас въпрос: „Божичко! Кой е?“ Навсякъде тази история, тази ужасна история! След процеса ще се опита да отпрати и двамата отново. И като хвана дъщеричката си под ръка, я накара да побърза. Далеч от тази улица, където сенките изпълваха зимния въздух.

Но вечерта, след като тя отиде да спи, се почувствува много неспокоен. Не бе виждал Лари от седмици. Какво ли прави той? Какви ли отчаяни мисли се въртят в объркания му мозък? Дали се чувствува нещастен, или се е потопил в затъпяващ разврат? И у него се събуди старото покровителствено чувство, една топлина, породена преди много, много коледи, когато, преди да легнат, окачваха чорапите си, за да ги напълни с подаръци един Дядо Коледа, чиято ръка никога не пропускаше да ги завие, чиято целувка ги приспиваше всяка вечер.

Там, над реката, проблясваха звезди. Небето беше черно, ясно, мразовито. Камбаните още не биеха. И като се подчини на някакъв неясен, дълбок порив, Кийт отново се загъна в коженото палто, нахлупи шапката над очите си и излезе.

На „Стренд“ взе такси до „Фицрой стрийт“. Прозорците на Лари не светеха. Видя надпис: „Дава се под наем“. Заминал ли е? Дали все пак не се е измел завинаги? Но как? Той нямаше пари. А момичето? Камбаните вече звънтяха в мразовитата тишина. Бъдни вечер! И Кийт си помисли: „Стига само тази нещастна история да не ми беше в ума! Чудовищно е, когато хората страдат заради чужди грешки!“

Избра посока, която го преведе покрай „Бороу стрийт“. Там тегнеше самота. Мина уверено по другия тротоар, като се вглеждаше внимателно в прозорците на момичето. Пердетата не бяха плътно затворени, през тях се процеждаше тъничка ивица светлина. Пресече улицата и надникна вътре.

Престоя така може би не повече от двадесет секунди, но понякога гледки наблюдавани само миг живеят по-дълго, отколкото други, които са пред очите ни часове и дни наред. Лампата не светеше. На малка масичка в средата на стаята горяха четири свещи. Момичето бе коленичило по нощница пред тях, скръстило ръце на гърди, а светлината блестеше по русата, късо подстригана коса, по бузата и брадичката й, по приведения бял врат. За момент Кийт помисли, че е сама, но после видя брат си по пижама, облегнат на стената, да я гледа със скръстени ръце. Изразът на лицето му накара съзнанието на Кийт да запечата тази малка сценка така, че винаги след това да си я представя. Такъв израз може да има човек, който и за миг не би помислил, че го наблюдават. На лицето на Лари бе изписано цялото му сърце, цялата му душа. Копнеж, подигравка, любов, отчаяние! Дълбочината на чувствата му към това момиче, напрежението, под което живееше, страховете и надеждите. Цялото добро и зло, което познаваше, бе изплувало на лицето му. Всичко бе изписано на него, открито и незабравимо. Пламъчетата на свещите осветяваха лицето, изкривено в странна усмивка, очите, по-тъмни и печални, отколкото се полага на един смъртен, като че умоляваха и едновременно с това се надсмиваха над облеченото в бяло момиче, а то, без нищо да подозира, стоеше коленичило, неподвижно, като статуя на набожността. Сякаш устните на Лари мълвяха: „Моли се за нас! Браво! Хубаво! Моли се за нас!“ И изведнаж Кийт я видя да протяга ръце, да вдига в екстаз лице и Лорънс да отива към нея. Какво ли видя тя отвъд пламъците на свещите? Това Кийт не бе очаквал — тази странна сцена в съмнителното гнездо на разврата. И неочакваното направи гледката покъртителна. Но тласкан от страх, че може да го забележат как наднича, той се отдръпна и забърза.

Значи Лари живее при нея! Ще може да ги намери, когато дойде моментът.

Преди да влезе, постоя облегнат на площадката пред къщата си, загледан в мразовитото звездно небе, към реката, в която сенките на дърветата очертаваха тъмни кладенци, а крайбрежните лампи разливаха светли, мазни петна. И някъде дълбоко вътре в него, под мислите, които го изпълваха, имаше болка. Зад всичко видяно, чуто и помислено долавяше нещо, което не можеше да разбере. Но нощта бе студена, ударило бе полунощ и камбаните мълчаха. Влезе и тихичко се качи горе.