Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The First and the Last, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
debora (2020)
Допълнителна корекция
Karel (2020)

Издание:

Автор: Джон Голсуърти

Заглавие: Първите и последните

Преводач: Цветан Петков

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издател: Профиздат

Град на издателя: София (не е указано)

Година на издаване: 1978

Тип: сборник разкази

Националност: британска (не е указано)

Печатница: ДП „9 септември“ — София

Излязла от печат: 25. XII. 1977 г.

Редактор: Георги Митев

Художествен редактор: Лиляна Басарева

Технически редактор: Лиляна Недевска

Художник: Любка Рашкова

Коректор: Кръстина Велчева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4916

История

  1. — Добавяне

Съпоставени текстове

V

Лорънс остана дълго време седнал на леглото. Ако е невинен, не е в опасност! Каза го Кийт — нашумял адвокат! Можеха ли да разчитат на това и да отидат с момичето на 12 000 километра оттук и да оставят едно човешко същество в смъртна опасност за нещо, извършено от него?

А смяташе, че е премислил всичко през изминалата нощ, че се е подготвил за всичко. Когато дойде Кийт, той без протест би приел съвета: „Предай се!“ Готов бе да захвърли остатъка от живота си така, както захвърляше угарките от цигарите си. И продължителната въздишка, която отрони, когато чу, че е помилван, беше само наполовина облекчителна. После с невероятна скорост в гърдите му се втурна някаква неизмерима радост и надежда. Далеч оттук, в нова страна, един нов живот! Момичето и той! Там за него няма да има значение станалото, даже ще се радва, че е изцедил живота от този шумен бръмбар. Там! Под ново слънце! Там, където кръвта тече по-бързо в жилите, отколкото в тази мъглива страна! Там, където хората вземат правосъдието в собствените си ръце. Защото, макар и да нямаше намерение да го убива, той изпълни една справедлива присъда над този звяр. А след това научи за ареста! Днес щяха да подведат под отговорност някого. Можеше да отиде да види как обвиняват бедното същество в убийството, извършено от него! И се засмя. Да иде да види доколко вероятно е да обесят другиго вместо него! Облече се, но ръцете му трепереха прекалено силно, за да може да се обръсне сам, затова отиде в бръснарница. Там прочете новините, за които му каза Кийт. В този вестник даваха името на арестувания: „Джон Евън, без адрес.“ Щяха да го подведат под отговорност в полицейския съд на „Боу стрийт“. Да, трябва да отиде! Един, два, три пъти подмина вратата на съда, преди да събере смелост да влезе и да се провре между отрепките на обществото.

Залата беше препълнена и от разговорите на присъствуващите разбра, че тълпата е дошла тук точно заради неговия случай. Замаян гледаше как със светкавична скорост минават дело след дело. Нямаше ли най-сетне да стигнат до неговото? И изведнаж зърна как към подсъдимата скамейка се приближава, водено от двама полицаи, същото онова дребничко плашило, което срещна снощи, по-дрипаво и жалко на дневната светлина. Някакво проскубано, отпуснато, сиво животно, обиколено от стройни, лъскави хрътки.

Наоколо се чу доволен шепот и Лорънс осъзна с ужас, че това е човекът, обвинен в престъплението, извършено от него — този странен, очукан нещастник, към когото прояви малко добро отношение. После всичко се сля в един страховит интерес към това, което имаше да чуе. Доказателствата бяха много кратки. Свидетелски показания от съдържателя на хотела, където е живял Уолън, идентификация на тялото и на пръстена във формата на змия, който е носел на вечеря убитият. Свидетелски показания от един собственик на заложна къща, за това, че арестуваният е заложил същия пръстен при него веднага, след като е отворил на сутринта. Свидетелски показания от един полицай, че на няколко пъти е забелязал този Евън на „Глав лейн“ и на два пъти го е гонил да не спи под свода. Свидетелски показания от друг полицай за това, че когато са го арестували в полунощ, Евън казал: „Да, взех от него пръстена. Намерих го мъртъв. Зная, че не биваше да правя това… образован човек съм. Глупаво постъпих, че заложих пръстена. Когато го намерих, джобовете му бяха обърнати.“

Какво чувство — хипнотично и ужасяващо! Да гледаш човека, на чието място би трябвало да си ти. Да се питаш кога тези мънички, светлосиви кръвясали очи ще те открият и как ще посрещнеш този поглед. Дребничкото човече стоеше свряно в ъгъла като животно в клопка, печално, цинично, ожесточено, с ръбато, затъпяло, пожълтяло лице, с прораснала посивяла брада и коса, а очите му търсеха от време на време из тълпата. Но събрал всичките си сили, Лорънс стоеше с непроменено лице. Тогава чу термина „предварителен арест“ и видя да отвеждат човечето, което повече от всякога наподобяваше пленено диво животно.

Лорънс остана на мястото си. Челото му се ороси със студена пот. Значи преди Джон Евън да свали пръстена, някой друг е открил тялото и е обърнал джобовете. Човек като Уолън не би ходил нощем без пари в себе си. Освен това, ако Евън е намерил у убития пари, той не би се изложил на риска да вземе пръстена. Точно така! Някой друг преди него е претърсвал трупа. И този някой трябва да излезе да свидетелствува, че пръстенът все още е бил на пръста на убития, когато го е оставил и по този начин да освободи от отговорност Евън. Хвана се за тази мисъл, тя го правеше по-малко отговорен за положението, в което е изпаднало дребничкото човече, поставяше него и неговата постъпка на по-заден план. Ако намерят човека, който е взел парите, това ще бъде доказателство за невинността на Евън. Излезе от съда почти в транс. Нападна го желанието да се напие. Човек не може да кара така, без да потърси облекчение в забравата. Ех, да може само да се напие и да остане пиян през цялото време, докато тази работа се реши и най-сетне знае дали трябва да се предаде или не. Сега вече не се боеше, че всички го подозират. Сега се страхуваше само от себе си — че ще отиде и ще се предаде. Сега вече можеше да отиде при момичето. Сега това беше по-малко опасно от собствената му съвест. Обеща на Кийт да не ходи у нея. Кийт се отнесе добре и лоялно с него — добрият стар Кийт! Но той никога няма да може да разбере, че сега единственото нещо, което го интересува на този свят, е момичето и той по-скоро би приел да умре, отколкото да се раздели с нея. Вместо да означава все по-малко и по-малко за него, тя означаваше все повече и повече — едностранно и вълнуващо чувство! В бездната на несретничеството тя позна щастието, и то чрез него. След жалък и променлив живот, си възвърна равновесието и разцъфтя — чрез своята преданост към него. Не към другиго, а към него! Това бе някакво чудо. Тя нищо не искаше. Обожаваше го така, както никоя друга жена не го е обожавала и затова неговата носена от теченията лодка хвърли котва там. Затова и заради нейния правдив и кротък интелект и заради тази горяща топлина на жена, обикнала най-сетне истински, след като цял живот мъжете са се отнасяли с нея като предмет, с който задоволяват половите си желания.

Потъпка желанието да се напие и тръгна към Сохо. Глупаво постъпи като даде ключовете на Кийт. Сигурно се е изплашила от неговото посещение, а после мъките й са се удвоили, без нищо да знае и всичко да очаква. Кийт положително й е вдъхнал ужас! Бедната!

Когато стигна до улицата, по която мина с мъртвото тяло на гръб, почти побягна, за да се скрие в нейната къща. Вратата се отвори, преди да почука, ръцете й го обгърнаха, устните й се впиха в неговите. В камината нямаше огън — тя сигурно не е усещала студ. До прозореца беше притеглила висок стол, на който очевидно е седяла, като птица в клетка, вперила поглед в сивата улица. Някакъв инстинкт, или пък трогателната, болезнена, отчаяна надежда, която никога не напуска влюбените, я е карала да стои там, макар да са й казали, че той няма да дойде.

Сега, след като вече беше при нея, тя помисли първо за неговото удобство. Огънят пламна. Даде му да яде, да пие, накара го да запали цигара. При нея нямаше „правя това за теб, но ти трябва да направиш друго за мен“, което е характерно за много бракове и връзки. Тя беше като предан роб, влюбен в своите окови така, че въобще не ги усеща. И това караше Лорънс, комуто беше съвсем чуждо чувството за собственост, да се изпълва с още по-голяма нежност към нея, да чувствува още по-голяма привързаност. Беше решил да не й казва за нововъзникналата опасност от собствената му съвест, но при него обикновено ставаше точно обратното на онова, което е решил да направи, и в края на краищата от устата му се изплъзнаха думите:

— Арестували са някакъв човек!

По израза на лицето й разбра, че веднага е схванала опасността, може би даже я е отгатнала, преди да проговори. Но тя само го прегърна и целуна по устата. И той долови, че го моли да постави любовта си към нея над своята съвест. Кой би помислил, че ще изпитва такива чувства към момиче, минало през ръцете на толкова други. У някои мъже опетненото и изпълнено със страдания минало на любимата жена събужда само кавалерство, докато у други, по-порядъчни — свирепия звяр, злостна ревност по това, което някога е било раздадено. Намират се и мъже, у които има и двете. Когато я държеше в обятията си, Лари не съжаляваше, че е убил вулгарното и красиво животно, което я е провалило. Даже чувствуваше някакво дивашко задоволство! Но когато тя зарови глава във врата му и обърна към него своето бяло лице с леките цветни петна на разтворените устни, страните и клепачите, когато тъмните й широко поставени очи се вдигнаха към него, отдавайки се пълно на своето щастие, той изпита само нежно и покровителствено чувство.

Тръгна си в пет часа. Не бе изминал две пресечки и отново го завладя споменът за дребничкия сив уличник, сврял се в ъгъла на подсъдимата скамейка като звяр в клетка, за неговия безрадостен скрибуцащ глас и в душата му се надигна някаква злоба към света, където могат да измъчват по този начин човек, който на никого нищо лошо не е искал да направи.

Кийт слизаше от едно такси пред вратата на неговата квартира. Влязоха заедно и останаха прави. Кийт затвори внимателно вратата и облегна гръб на нея. Лорънс пък застана с гръб към масата. Сякаш знаеха, че им предстои схватка. Кийт каза:

— За този кораб има места. Върви да си купиш билет, преди да са затворили. Ето ти парите! — направи крачка и сложи купчина банкноти на масата.

— Аз оставам, Кийт!

— Виж какво, Лари. Четох протокола от заседанието на полицейския съд. Няма нищо опасно. На нощна птица като тази й е все едно дали ще прекара няколко седмици в затвора или извън него. Освободи се от тази мисъл. Няма достатъчно доказателства, за да го осъдят на смърт. Това ти дава една възможност. Възползувай се от нея като мъж и започни нов живот.

Лорънс се усмихна, но в усмивката му имаше лудост и злоба. Той взе банкнотите.

— Изчезни и запази честта на брат си, Кийт[1]. Слагай ги обратно в джоба си, Кийт, или ще ги хвърля в огъня. Хайде, вземай ги! — отиде до огнището и се надвеси над решетката. — Вземай ги, или ги хвърлям.

Кийт прибра парите.

— Все още ми е останала някаква чест, Кийт. Ако изчезна, няма да ми остане никаква. И следа от чест няма да ми остане. За мен тя може да е по-скъпа от… Не мога още да кажа… Не мога!

Мина доста време, преди Кийт да отговори:

— Казвам ти, че грешиш! Няма съдебно жури, което ще го признае за виновен. А даже и да стане такова нещо, никой съдия няма да издаде смъртна присъда. Мястото на мародер, способен да обере труп, е в затвора. В края на краищата той е направил нещо по-лошо от тебе.

Лорънс вдигна очи и рече:

— Не съди, братко, тъмен кладенец е сърцето.

Жълтеникавото лице на Кийт почервеня и подпухна, сякаш той се помъчи да потисне порив на бронхиална кашлица.

— В такъв случай какво смяташ да правиш? Мисля, че мога да те помоля да не забравяш съвсем нашето име, или пък тези съображения са под твоето чувство за чест.

Лорънс наведе глава. С това движение каза по-ясно, отколкото с думи: „Не ритай падналия!“

— Не зная какво ще правя… Сега засега нищо. Много съжалявам, Кийт, наистина съжалявам.

Кийт го изгледа и излезе, без да каже дума.

Бележки

[1] Изчезни и запази честта на брат Кийт (в англ. оригинал Clear out, and save the honour of brother Keith). — Бел.ел.кор.