Джон Голсуърти
Първите и последните (4)

IV

Кийт се събуди както обикновено в пет часа, без да си спомня каквото и да е. Но призрачната сянка се изправи отново, когато влезе в кабинета си, където гореше лампата, проблясваше огънят и го чакаше кафето, също както вчера следобед, когато Лари стоеше облегнат на стената. За момент се опита да се пребори с мисълта, после, като изпи кафето, седна навъсен на бюрото, за да изучава както обикновено в продължение на три часа делата, които му предстоеше да защищава през деня.

Но нито дума от тях не му влизаше в главата. Там владееше една бърканица от размазани образи и страхове и в продължение на половин час той не можа да се освободи от умствената си парализа. А после само необходимостта да знае нещо по делото, с което трябваше да започне в десет и половина сутринта, го застави да се съсредоточи. И все пак не успя да потисне напълно онова, което глождеше на дъното на съзнанието му. Но когато стана в осем и половина, за да отиде в банята, извлече известно мрачно удовлетворение от победата на своята воля. В девет и половина трябваше да е у Лари. На другия ден от Лондон тръгваше кораб за Аржентина. Трябваше да уреди въпроса с парите, за да може Лари да замине с него. Но на закуска срещна следното съобщение във вестника:

„УБИЙСТВОТО В СОХО

 

Късно снощи, след едно запитване, разбрахме, че полицията е установила самоличността на човека, намерен удушен вчера сутринта под един свод на «Глав лейн». Извършен е арест.“

За щастие беше свършил с яденето, защото му прилоша. Може би в същия момент Лари е под ключ и очаква да го подведат под отговорност. Може би даже са го арестували, преди той да е отишъл снощи при момичето. Ако Лари е арестуван, не може да не е замесена и тя. Какво ще бъде в такъв случай неговото положение? Какъв идиот — да отиде да гледа свода, а после да ходи при момичето! Да не би полицаят наистина да го е проследил до тях? Укривател! Кийт Дарънт, изтъкнатият адвокат, известният човек. С усилие, граничещо с героизъм, се освободи от това паническо чувство. Паниката никога не помага. Трябва да погледне нещата в очите и сам да се убеди. Той се застави да не бърза, спокойно прибра документите, които му бяха необходими за през деня и отговори на едно две писма, преди да тръгне с такси за „Фицрой стрийт“.

Ако някой го видеше как стои и чака в сивата утрин да му отворят, би го помислил за човек, който знае точно какво иска, една решителна личност. Но трябваше да събере цялата си воля, за да попита без трепет в гласа:

— Тук ли е господин Дарънт?

В тона, с който му отвърнаха: „Още не е станал, господине“, не пролича нищо особено. Почувствува невероятно облекчение.

— Нищо, ще вляза да го видя. Казвам се Кийт Дарънт — рече той и тръгна към спалнята на Лорънс. Веднаж окопитил се, помисли: „Този арест е най-доброто, което можеше да се случи. Това ще ги насочи по погрешна следа, а в това време Лари ще избяга. И момичето трябва да се изпрати някъде, но не с него.“ Твърда решимост измести паниката. Влезе в спалнята с чувство на отвращение. Този тип лежеше вътре, сключил ръце под рошавата глава, втренчен в тавана и пушеше цигара. По целия стол до леглото имаше пръснати угарки. Те изпълваха стаята с гадната си воня. Това бледо лице с изпъкнали скули и брадичка, хлътнали бузи и дълбоко потънали сини очи — какви похабени възможности!

Погледна Кийт през цигарения дим и съвсем спокойно попита:

— Е, братко, каква е присъдата? Доживотна каторга в колониите и глоба от четиридесет лири?

Несериозният тон възмути Кийт. Съвсем в стила на Лари! Снощи ужасен и смирен, тази сутрин безгрижен и лекомислен. Затова кисело рече:

— Охо, значи вече можеш да се шегуваш по този повод?

Лорънс се обърна с лице към стената.

— Трябва.

Фатализъм! Как презира такива хора!

— Ходих да я видя — каза Кийт.

— Ти?

— Снощи. Може да й се има доверие.

Лорънс се засмя:

— Та нали ти казах.

— Исках сам да се убедя. Лари, трябва незабавно да се измиташ. Тя може да дойде при теб със следващия кораб, но заедно не бива да тръгвате. Имаш ли пари?

— Не.

— Мога да поема пътните и да те кредитирам за една година. Но запомни! — Веднаж след като заминеш оттук, никой, освен мен не бива да знае къде се намираш.

В отговор чу продължителна въздишка.

— Ти си много добър с мене, Кийт. Винаги си бил. Не зная защо.

Кийт отвърна сухо:

— И аз. Утре има кораб за Аржентина. Имаш късмет. Арестували са някого. Пише във вестника.

— Какво?

Цигарената угарка падна, облеченото в пижама мършаво тяло скочи, хвана се за таблата на леглото.

— Какво?

През главата на Кийт се стрелна мисълта: „Глупаво постъпих. Той го прие много странно. Ами сега?“

Лорънс потърка чело с ръка, седна на леглото и рече:

— За това не бях помислил. То ме свърши!

Кийт разтвори широко очи. На него хич и не му мина през ума, само изпита облекчение, че арестуваният не е Лари. Колко глупаво от негова страна!

— Че защо? — рече бързо той. — Ако е невинен, за него няма опасност. Винаги хващат първо този, когото не трябва. Имаме късмет и толкова. Печелим време.

Колко често беше виждал това изражение на лицето на Лари — печално, питащо, като че се стараеше да види нещата през очите на Кийт, опитваше се да помисли по-трезво. И добави с известна нежност:

— Виж какво, Лари. Това е нещо прекалено сериозно, за да си играем с него. Не се безпокой. Остави на мен. Просто се приготви за заминаване. Ще ти купя билет и ще уредя необходимите формалности. Ето ти пари да си набавиш необходимото. Ще дойда някъде между пет и шест да ти съобщя какво съм направил. Съвземи се, човече! След като момичето се присъедини към теб, ще направите добре веднага да заминете още по-далеч — за Чили. Колкото по-далеч, толкова по-добре. Налага се да изчезнеш. Сега трябва да тръгвам, за да мога да мина през банката, преди да отида в съда.

И като впи поглед в брат си, Кийт добави:

— Хайде! По този въпрос трябва да мислиш не само за себе си, но и за мен. Няма да говорим едно, а ти да правиш друго. Разбрахме ли се?

Но Лари продължаваше да стои, вдигнал своя печален, питащ поглед към Кийт. Получи утвърдителен отговор едва след като повтори: „Разбрахме ли се?“

Докато таксито го откарваше, си помисли: „Странен човек! Не го разбирам и никога няма да го разбера“ и веднага съсредоточи вниманието си върху практическите въпроси. От банката изтегли 400 лири, но докато чакаше да преброят парите, се разколеба. Много нескопосано постъпваше! Да имаше повече време на разположение! Сега навсякъде го преследваше думата „укривател“. Могат да проследят банкнотите. Но нямаше друг начин да го махне незабавно оттук. За да избегне големите, човек трябва да приеме малки рискове. От банката отиде в бюрото на параходната компания. Каза на Лари, че ще му купи билет, но не бива да го прави! Без да казва кой е, ще попита само дали имат места. Разбра, че има незаети кабини и отиде в съда. Ако успее да се освободи тази сутрин, ще отиде в полицейския съд да види как подвеждат под отговорност онзи човек. Но при неговата известност и това няма да е безопасно. Какво ще излезе от този арест? Сигурно нищо! Полицията винаги арестува някого, за да успокои общественото мнение. И отново го обзе чувството, че всичко това е само един кошмар. Лари не е извършил такова нещо, полицията е арестувала точно този, когото трябва! Но също така внезапно у него се събуди споменът за изпълненото с ужас лице на момичето, свито на канапето и думите: „Все ми е пред очите как се свлече!“ Господи! Каква история! Имаше впечатление, че мисълта му никога не е била по-ясна, а аргументите му по-силни, отколкото тази сутрин. Когато отиде да обядва, купи най-сензационния от вечерните вестници, но беше прекалено рано за новини и трябваше да се върне в съда, без да знае нищо повече за арестувания. Най-сетне хвърли перуката и тогата, свърши едно съвещание и с някои други необходими работи, излезе на „Чансъри лейн“ и по пътя си купи вестник. После спря едно такси и се отправи още веднаж към „Фицрой стрийт“.