Георги Стоев
Истинската история на Маджо (8)

ГЛАВА 7

Поли наистина ми се обади на другия ден Обясни ми, че може да достави автоматите чак след две седмици. Определено беше бесен. Знаех, че за склад ползваше Женята. А твърде вероятно бе да е посегнал на оръжието и да го е шитнал, ако е закъсал за пари.

— Ако искаш, върни се към Кузо Дългия, да не губим време.

— Не става, Поли, тъкмо съм се концентрирал. Когато човек е подхванал нещо голямо, не бива да се разсейва.

— Само ще те помоля да направим размяната на пистолетите пак там, в парка — предложението му ме изненада. Вече бях сигурен, че щеше да даде поръчката на друг. И това никак не беше добре. Първо, Дългия ще си замине — той беше лесна плячка, а аз не успях да го предупредя. И второ, сега вече бях сигурен, че Поли има и резервен екип, а това беше опасно и противоречеше на информацията, която имах, че Женята не приема мокри поръчки.

Още същата вечер пратих Тупана да остави пистолетите и да дойде у нас. Обясних му че искам от него услуга, за която ще получи хиляда марки. Той се съгласи, макар че ми даде да разбера, че ще свърши работата и без пари.

Дегизирах го, паркирахме в съседната пряка и му обясних на коя врата да звънне. Изобщо не познавах Дългия, но бях чувал, че е много печен. Знаехме, че преди години беше организирал най-голямото отвличане в Европа с помощта на бившата си жена, бяха взели трийсет милиона марки от германски магнат. Сега Тупана трябваше да звънне директно на вратата и да му каже следното: „Пращат ме твои доброжелатели. Застрашен си. Изчезвай от България!“ Бях сигурен, че дъртият тарикат няма да се обърне към полиция и ако не изчезнеше, то поне щеше да вземе мерки.

Тупана слезе след 15 минути и каза, че приятелката му отворила вратата и му казала, че е на морето по бизнес дела. Помислих дали да не го изпратя отново горе да предаде предупреждението ми, но нямах вяра на жените. В истерията си винаги отиваха в полицията. А това, че е на морето, ми даваше достатъчно бреме да намеря начин да го предупредя. Поли едва ли щеше да изпраща екип да се мотае по Черноморието. По обратния път си насочих мислите около една евентуална среща с Маджо. Погледнах с периферното си зрение към Тупана и видях разочарованието му, изписано на лицето. Беше изпуснал 1000 марки. Трябваше да го успокоя по някакъв начин, за да ми е верен. Смятах да го използвам за бъдещия си план.

— Слушай ме внимателно!

— Слушам те, Жорко — издекламира той.

— Въпреки че вече втора година работиш при мен и ти плащам заплата, аз те приемам като приятел, а не като работник — видях влагата в очите му, но това не ме трогна. Помнех случки от миналото, когато беше готов да се разридае за най-дребното нещо, само да съм милостив. Макар и тъп, беше роден актьор. — Та така, приятелю, — прегърнах го аз — — Решил съм да предприема едно сериозно начинание. Мога ли да имам думата ти, че ще си до мен?

— Можеш — огромното му туловище се разтресе от вълнение.

— Слушай тогава какво трябва да направиш. Когато ти дам знак, ще трябва да вземеш едни автомати и да ги прибереш.

— Няма проблем, Жорко, но нали знаеш, че у моята живеят още пет човека. Страхувам се да не ги намерят там.

— Измисли нещо.

— Сетих се — след няколко секунди каза с блеснал поглед. — Те имат една вила в Бистрица, ще ги скрия там.

— Само че ги прибери на сухо и гледай да не ги открие някой. И после ще трябва да се срещнеш със Стуканьов.

— За какво ни е този боклук, нали навремето го изхвърли?

— Сега имаме нужда от него. Искам да ми уреди една среща. Затова ти трябва да го подготвиш, че всичко е наред и не му гоня никакъв гарес. Успокой го и му кажи, че ще се срещнем на централно място.

— Не знам дали ще мога да го убедя, Жоре, взел си му страха. Не е ли по-лесно ти да се срещнеш с него? По-убедителен си…

— Разбира се, че ще е по-лесно, но не е редно да падам на нивото му. В Организацията има закони.