Георги Стоев
Истинската история на Маджо (14)

ГЛАВА 13

Не бяха минали и два часа, откакто говорих с Крейзи, когато ми звънна, за да отивам направо в ресторанта. Влязохме с Никеца и Тупана. Крейзи ни посрещна в добро настроение.

— Шефе — каза ми той, — последните дни акциите наистина много ми се вдигнаха, сложиха ме да ям на тяхната маса. Е, верно, накрая, но не съм при другите охранители.

Завъртя се около моите момчета да им предлага кафета и редбули. Охранителите на Маджо изглеждаха много уморени, явно ги бе измъкнал ненадейно. Маджо беше спортно елегантен, с червен суичер и синьо долнище. Лицето му беше спокойно, дърпаше от цигарата си с наслада и отпиваше бавно от уискито, като наливаше сам. Никога не позволяваше друг да му налива. До него бе приседнал главният готвач на заведението.

Маджо съвсем добронамерено го разпитваше за дребните му проблеми и така сякаш предразполагаше хората.

— На него трябва да благодариш за прекрасните ястия тук — потупа той по рамото готвача, като ме погледна, щом се приближих. — Ще хапнеш ли нещо?

— Много бързам — отсякох аз.

Готвачът се изхързули на мига, усетил моята агресия.

— Как си, как е семейството? — сякаш не усещайки напрежението, продължи да говори Маджо.

— Нормално — исках да не започваме темата за семейството.

— Не съм те питал… женен ли си?

— Не — отговорих, въпреки че бях сигурен, че Крейзи му е разказал всичко.

— А на колко точно години си сега? — говореше много нежно, сякаш пред себе си имаше жена и целта беше да я свали с игриви въпросчета.

— На 26 — отвърнах.

— Да, значи инстинктът ти подсказва, че е време да създадеш потомство.

Много ме раздразни с желанието си да научи каквото и да е за мен.

— И да е проговорил, какво? Докато не излезна от ситуацията, в която съм, и не си свърша задачите, не ме интересува.

— От опит ти казвам, че в нашия занаят нещата са постоянно объркани и неясни. Но в случая наистина си прав, че не сега е моментът — изговаряше бавно думите и едва ли някой можеше да разбере, че е от Силистра. — Но да минем по същество — каза още по-спокойно Маджо.

Бръкна последователно в двата джоба на долнището си, измъкна две измачкани пачки с долари и ми ги подаде под масата.

— Пак са десет хиляди, но това е второто четене. Извини ме, че са в такъв вид. Нямах време да се подготвя. А и понеже бързаме, ще ми кажеш какво точно искаш за следващия път. Разкажи ми сега какво се е случило.

— Джуджето е получило информация, че някакви сърби са показвали снимката му в Пирот.

— Няма такова нещо. Аз с такива глупости не се занимавам. Жоре — погледна ме, — аз съм човек банкер, отдавна съм излязъл от тези простотии.

— Ако си казал на дебелия ти приятел, да не би да е предприел нещо сам?

— Няма бе, Жоре. И той е сериозен. Всичко, което си чувал за него, са слухове и легенди.

— Виж, батко Младене, ако вие сте решили да правите нещо, мен не ме интересува. Просто се разбрахме да работим заедно и аз държа да знаем всичко и да свършим докрай работата. Ако искаш, мога и да не продължавам…

— Не, не дори съм ти благодарен.

Тъкмо започнах да обяснявам наново за снимката, когато Маджо със зле прикрито раздразнение ме прекъсна:

— Това го разбрах. Само ме интересува кой е подал на Джуджето тази информация.

— Ами, не знам дали познаваш Павката Митничаря?

— На коя митница е този? — Вече бях сигурен, че са те и са се преебали с тази поръчка.

— На никоя — отговорих.

— А защо тогава Митничаря?

— Зет му е митничар, а той е посредник при сделки и оттам му дойде прякорът.

— Павката Митничаря — започна да повтаря тихичко Маджо.

— Толкова ли е важно? — изкарах го от състоянието му на унес аз.

— Не, не, изобщо не е важно. Ще ти обясня защо така подробно те разпитвам. Опитвам се да разбера… това може би е някой интригант, който иска да ни скара.

— Голямо съвпадение ще да е! Точно когато разбрахте, че той е пуснал поръчка.

— Животът е низ от съвпадения, Жоре издекламира Маджо. След което отново притиснат от параноята си, ме попита: — И все пак кой е Павката Митничаря?

Разбрах, че няма да спре, докато не му обясня. И започнах:

— Някога Павката влезна в контрабандата с цигари. Вкара в схемата Красимир Димитров… Къро Дебелия, помниш ли го?

— Къро Дебелия го помня, разбира се, но такъв Павка не познавам. — измърмори Маджо.

— След като Павката му изгради контрабандната схема, Къро го изхвърли — продължих аз. — За да започне бизнеса си, Павката вземаше с пари от кого ли не.

— От кого, например?

— От Кудев, от Поли, от Седмиците, от Пехливанов.

— Е, и защо го има още тогава?

— Ами защо? Защото той заложи имотите на техните, за да се издължи. Но сега отново е в играта. Движи някаква контрабанда през Калотина.

— Добре — прекрати рязко темата Маджо. — Най-обикновен интригант. Каквото и да е показал, не е от нас. Ти направи ли запис? — Грубо ме попита Маджо.

— Да — подадох му касетката.

— А носиш ли нещо, на което да го чуя? Станах и отидох до Тупана. Бях му оставил диктофончето и слушалки. Записът беше добър — и разговорът в колата, и после, когато бяхме в уличката с Поли. Въпреки това Маджо ме накара да му повтарям. Изслуша го поне десетина пъти.

— Мисля, че трябва да си доволен. Това потвърждава, че върху теб екип няма.

— Да, така е — разтегна думите си Маджо, докато с ръка извади от задния си джоб още една пачка. — Я, останали са още пет хиляди… — очевидно беше доволен. След което строго ми се скара: — Знаеш ли къде ти е грешката? Само една е… но е много неприятна. Това, че ме предлагаш като оферта. Няма да го подкокоросваш така.

— Направих го заради теб, да се увериш, че не го интересуваш.

— Мда, за което ти благодаря, но за в бъдеще не го прави — поизправи се, извади касетата от диктофона и я пъхна в джоба си. — Тръгвам. Трябва да се върна на Боровец. Все пак смятам да покарам ски. А, и друго — обади ми се Поли. Поканих и него, да ми прави компания. Ще се видим, като се върна. Но ако има нещо спешно, не се колебай и звънкай на Сашко.

— Едва ли. Нали Поли ще е с теб на ски.

— Не е сигурно дали ще дойде. Но от теб искам да го записваш постоянно… всеки разговор.

— Нещо конкретно ли?

— Ами, като приключи с това, което е намислил, разбери бъдещите му планове. Това е интересно.

За миг си помислих дали да не му разкажа за Брендо и Доктора, но се отказах. Прецених, че може да ми послужи за по-нататък (впоследствие се оказа така).

— Искам да ми върнеш касетата — казах рязко. Лицето му се изкриви, не предполагаше, че някой може да му говори така. Но школата бе перфектна, бързо се овладя.

— Нямаш ли ми доверие?

— Не че ти нямам, но искам да стои в мен.

— Аз няма да я изгубя — натърти той. — Ще я заключа в сейфа си вкъщи. И ти обещавам, че никой друг няма да я слуша (именно това му неспазено обещание години по-късно разтури СИК).

Аз продължавах да го гледам недоверчиво и той ми я подаде.

— Но следващия път, като ми донесеш другия запис, я донеси да я чуя пак.

Кимнах. Цялата история ми създаваше голямо напрежение, не само заради мен, но и заради параноята на Поли да не би някой да го записва.

Изчаках Маджо да си тръгне и на излизане спрях при Крейзи.

— Доколко познаваш Младен?

— Ами много бегло, шефе. Така, покрай Славчо. Допреди това бяхме само на здравей.

— Ти прекарваш много часове с неговите охранители. Има ли недоволни?

— Не, те работят при перфектни условия. Всички много го харесват и уважават.

Подминах го. В мен бушуваше доста насъбрала се ярост. Никеца и Тупана задъхано ме следваха през градинките покрай ресторанта, докато стигнем до колата. Въпреки че за три дни бях получил 25 000 долара, ситуацията според мен изобщо не се развиваше добре. Смятах да поискам от Маджо само за това, че съм спасил живота на Славчо и Бай Миле, един милион марки, след което да изчезна напълно. Вярно е, че си мислех и за мястото на Поли, бях прекалено амбициозен. Но по това време един милион марки си бяха страшно много пари. Бях сигурен, че с тях можех да си купя спокойствие и да заживея спокойно. А Маджо ми бе хвърлил някакви си кирливи 25 хиляди, а аз му бях свършил допълнително услуги, още повече, че за втори път ги бях спасил, при това от голям гаф. Предупреждението ми, че са разкрити от Поли, струваше най-малко още 200 000 марки. Смятах на следващата ни среща да поставя въпроса директно.