Алвин Брадшо
Да чуем Йона (5)

Йона 4:1–11

В предишното изследване вече разгледахме първите четири стиха на четвърта глава и желанието на Йона да умре. След като става ясно, че Бог е верен на Своята природа (милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и който се разкайва за злото), а не такъв, който (според Йона) държи на словото Си (пророчеството за разрушението на Ниневия), Йона предизвиква Бога да го убие, както е заповядано във Второзаконие 18:20–22. Мекият въпрос на Бога дали Йона има някакво право да се сърди, не получава отговор, поне не с думи. Вместо това Йона отива да чака доказателство, че той е бил прав, а Бог е направил голяма и лоша грешка.

С това стигаме до финалния епизод на книгата. Вече открихме Бога, който се грижи за отделни хора — в опитностите на моряците и на Йона. Видяхме как Бог използва най-странни средства и прави изумителни усилия, за да достигне и спаси (от греха, идолопоклонството и от самите тях) и онези, които никога не са Го познавали, и онези, които вече Го познават. Той търси тези, които не Го познават, и ревнува за тези, които вече са Му се предали. Бог е Бог на спасението и спасението принадлежи на Него. Сега, в последната част на книгата, ще открием колко е необходим такъв Бог за човека. Човекът има абсолютна потребност от Бога. Алтернатива няма. Той е необходимост.

Ще открием това в може би най-изкусно сбития урок, който срещаме в литературата. В него Бог умело повдига завесата и разкрива какъв би бил истинският ужас за човека, ако нямаше такъв Бог. И накрая ще разгледаме привидно внезапния и незавършен край на книгата. Така ще видим книгата Йона като жизненоважна част в механизма на откровението на Божията мъдрост и трансцендентност^[1] в историята на спасението и ще разберем, че Богът на спасението, от когото се нуждаем повече, отколкото можем да осъзнаем, е действително Богът, който Е. Той е Яхве, изцяло себедостатъчният. Затова Той е над всички неща и все пак Той е Онзи, в когото всички неща се крепят (Кол. 1:17). Той е от вечността и за вечността и привидно грамадните проблеми, които ни тревожат, са само глина в ръцете на Грънчаря, който „седи над кръга на земята и жителите й са като скакалци“ (Исая 40:22).

Божият урок започва с разказа за втория път, когато Йона пожелава да умре. Но трябва да прочетем текста внимателно и да не се опитваме да го нагласяме към собствените си предположения за това, какво иска да ни каже. Ако четем подробно, ще видим, че Бог всъщност вкарва Йона в положението да поиска да умре. Това негово желание идва като пряко следствие от Божиите действия. И това е, понеже Бог иска да изяви една безкрайно важна истина — не само на Йона или на хората, живели след него, а особено подчертано на самите нас, в нашето време. Тази истина е абсолютната реалност на нуждата на човека от Бог, който е Съдия и Спасител.

Йона 4:5

И Йона излезе от града и седна на изток от града, и си направи там колиба, и седеше под нея на сянка, докато види какво ще стане с града.

Четиридесетте дни от пророчеството на Йона още не били изминали. Затова Йона излязъл на изток от града (в обратна посока на родината му) и седнал да наблюдава Ниневия. Повечето преводи на Библията гласят, че Йона е чакал да види какво ще се случи със града. Това е съвсем правилен превод на еврейския текст и той предполага, че Йона е искал да даде на Бога време да преосмисли решението Си и все пак да удържи на думата Си и да разруши Ниневия, както е принудил Йона да проповядва. Има обаче една подробност, която прави това разбиране не твърде вероятно. Проблемът е мястото, което Йона избира, за да изчака. Той излиза на изток от града и там си прави някакъв груб подслон. Това означава, че градът и голямата река се намират между Йона и пътя му към дома. Ако Ниневия ще бъде разорена, Йона ще се окаже на най-неподходящото място. Изборът на това място също би трябвало да разсее всякакви подозрения, че първоначалното нежелание на Йона да отиде в Ниневия се дължи на страхливост. На Йона не му е липсвала смелост.

Има обаче и друга възможност за превод на ст. 5. Той се предпочита от изследователите, които разглеждат текста като сложно единство и се среща например в Новата американска стандартна Библия (NASB). Йона излиза да види какво ще стане във града. Тъй като Йона познава характера и щедростта на Бога, той знае, че Ниневия няма да бъде разорена. Неговото притеснение изглежда е, че след като четиридесетте дни изминат и разорението не се случи, ниневийците ще се отвърнат от покаянието си и ще стигнат до заключението, че Бог е само въздух под налягане. Така Бог ще се изложи като глупак, а неговият пророк ще излезе лъжец. Йона се чувства объркан, наранен, изоставен като безполезен. Но начинът, по който Бог му отговаря, е многозначителен — макар и на пръв поглед да ни изглежда тривиален.

Йона 4:6–8

И ГОСПОД Бог определи едно растение, което се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му и да го избави от раздразнението му. И Йона се зарадва твърде много за растението. Но Бог определи един червей на зазоряване на следващия ден, и той изгриза растението и то изсъхна. И когато изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър и слънцето хапеше главата на Йона, и той изнемогваше и поиска за себе си да умре, и каза: По-добре е да умра, отколкото да живея!

Йона 4:9

А Бог каза на Йона: Добро ли е да се сърдиш за растението? И той каза: Добро е да се сърдя, даже до смърт.

Първоначалната ни реакция на тези стихове може да бъде да порицаем Йона за това, че е себичен и капризен, защото се сърди, че загубата на хубавата сянка на растението го излага на изгарящото слънце. Така обаче пропускаме точния детайл от Божия въпрос към Йона в текста. Трябва грижливо да обърнем внимание на факта, че Бог не пита Йона дали има причина да се сърди за неудобството, което отново преживява. Такъв въпрос бихме могли да очакваме, но това не е въпросът, с който Бог предизвиква Йона. Точният въпрос е „добро ли е да се сърдиш за растението“. Като размислим за това, започваме да разбираме, че Бог не си играе с Йона. Бог не провокира човека за Свое развлечение (сравни Яков 1:13).

Съдбата на растението, а не личният му дискомфорт предизвиква раздразнението на Йона и второто му желание да умре. От това виждаме, че това желание на Йона за смърт е резултат от целенасочения нагледен урок, който Бог му преподава чрез растението, червея и изгарящия източен вятър. Бог има два урока за него. Той иска Йона (а чрез него и всички читатели на книгата му) да видят трансцендентността и мъдростта на Бога на благодатта, любовта и милостта. Но първо Бог ни показва нашата абсолютна нужда от един такъв Бог. Той прави това, като изтъква откритието на Йона, а именно безнадеждността на алтернативата. Какво би струвал един живот, ако не съществува трансцендентен Бог?

Разгледайте последователността на събитията. Докато Йона седи и чака цял месец под жаркото слънце и се опитва да си стъкми някаква що-годе сянка, Бог се намесва и чудодейно прави над него да израсте някакво растение с големи листа. То създава истински заслон и облекчение на Йона. Явно Йона го харесва. Но тъкмо когато го е харесал, оценил го е и е свикнал с него, Бог изпраща червей, който го унищожава. И за да се подсили ефектът от изсъхването на растението Бог изпраща и изгарящ източен вятър, който прави жегата непоносима. Измъчван и от слънцето, Йона стига отвъд границата на търпението си. Той пожелава да умре.

Текстът ни казва, че и това желание е породено от гняв. И за втори път Бог запитва Йона дали е право да се гневи са растението. Забележете отново многозначителния въпрос на Бога дали Йона има право да се сърди за съдбата на растението. Тук фокусът е върху унищожението на растението, а не върху съдбата на Йона. Бихме могли да формулираме Божия въпрос и така: „Праведен ли е твоят гняв?“ Йона (който в ст. 4 не отговаря на Бога), сега заявява: „Да, сърдя се така, че съм готов да умра!“

Йона ни най-малко не проявява каприз. Всъщност неговата реакция е резултат от една мъдрост, която вече е изгубена от мирогледа на съвременния човек. Поуката, която можем да извлечем от този разговор между Бога и Йона, е изключително актуална и днес — поука, върху която би било добре да размислят всички, които твърдят, че няма Бог. Растението е било добре дошло за Йона и му е донесло голямо облекчение. Обаче е загинало. Причината за гнева на Йона е, че то е било унищожено без никаква причина или оправдание. Ако нещо полезно може да бъде безпричинно унищожено, то значи светът е подвластен на несмислени, неразумни, случайни сили. В такъв случай животът би бил безсмислен. Случайността е бог и следователно няма място за човешки същества, сътворени със способността да разпознават мъдростта и да общуват с Божеството.

Нашите житейски дни (в един свят, управляван от безцелната случайност) може би ще съдържат някои бегли епизоди на радост (както облекчението, което растението е донесло на Йона), но в крайна сметка те ще завършат в случайната безсмисленост. Съсредоточването в собствения ни земен живот, което виждаме в Екл. 8:15 (Затова и аз похвалих веселието, защото няма нищо по-добро за човека под слънцето от това, да яде и да пие, и да се весели. И това ще му остане от труда му в дните на живота му, които Бог му дава под слънцето.) и в Лука 12:19 (Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Успокой се, яж, пий и се весели.) може да убие за известно време чувството за безсмисленост, но не може да отнеме окончателната празнота. Какъв е смисълът да се живее в един свят, контролиран от сляпа и безцелна случайност, свят, в който няма нито ред, нито крайна цел? Ако добрите неща загиват по случайност, какъв е смисълът на живота? Ако няма порядък, няма цел и няма правосъдие, тогава явно не може да има справедливост и надежда. Хората могат да се залъгват с мечти за светло бъдеще, но реалността е, че човекът никога не може да създаде истинско добро. И всички, които са загинали (стъпкани, оскърбени и онеправдани) по пътя към това несъществуващо добро, са като растението на Йона — унищожени безсмислено, без цел и без надежда. Ако в света няма ред и правда, животът е в крайна сметка безсмислен.

Човекът, като създание, способно да се наслаждава на мъдростта и да съзнава Божията слава, не може да живее в състояние на безсмисленост (ако не е заслепен от някаква заблуда). Йона не е сляп и ако животът ще е безсмислен, то адекватната реакция е да не го искаш. Йона се сърди, че растението, от което е имало само полза, е било унищожено безпричинно. За разлика от съвременния човек Йона е бил наясно, че ако това е животът, то той е ненужен и безполезен за „хомо сапиенс“. Човекът, надарен с разум и способност да различава и усвоява мъдростта, с възможността да се докосне до Божеството, не може да намери мир в една безцелна вселена. Затова Йона категорично не иска нищо от един такъв свят. Той все едно казва: „Спрете света и ме оставете да сляза. Това е безсмислено.“ По същество той заявява на Бога: „Смъртта е по-добра от (такъв) живот.“

„Спрете света и ме оставете да сляза“^[2] е популярна песен от шестдесетте години на миналия век. Изразът може да е просто удачно словосъчетание, но аз подозирам, че то дълбоко засяга в сърцето мнозина, които и в днешно време избират самоубийството — поради душевно отчаяние, а не телесно страдание. Такива хора са бомбардирани от култа на безбожието. Той им заявява, че няма Бог, няма сътворение, няма нито ред, нито дизайн, нито цел във вселената, няма нищо отвъд този живот и няма окончателен съд. Хората, които избират самоубийството, са осъзнали, че този модерен цар на умовете всъщност е гол, както в приказката на Андерсен. Те са престанали да вярват на хвалбите, арогантните самоизтъквания и баналните обещания за по-добро бъдеще и са прозрели, че един свят без Бог, без порядък и без праведен съд е безсмислен. И като Йона те избират да се махнат от него.

Затова ние можем да ликуваме от радост, че Библията категорично ни уверява, че светът не е подвластен на безсмислената случайност. Нека сега видим как Бог показва, че светът е под властта на любящата милост на Бога, в чиято трансцендентност ние можем да имаме душевен покой.

Йона 4:10–11

И ГОСПОД каза: Ти пожали растението, за което нито си се трудил, нито си го отгледал, което се роди за една нощ и за една нощ загина. А Аз не трябваше ли да пожаля Ниневия, големия град, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не могат да различават десницата си от левицата си, и много добитък?

Мнозина критици на книгата Йона твърдят, че тя остава незавършена, че няма заключение. Това несъмнено означава, че те пропускат величествения, но същевременно деликатен аргумент, пред който Господ изправя Йона. Йона се притеснява заради безсмислената загуба на нещо полезно. Сега Бог първо му посочва очевидната истина, че Йона не е направил нищо за това растение. Нито го е посадил, нито го е направил да порасне. Той се е възползвал от него. Оценил го е като нещо добро и се е ядосал за безсмисленото му загиване. Но после Бог сравнява състраданието на Йона към това растение със Своето състрадание към Ниневия. Но какво всъщност е сравнението? Дадени са ни първото и последното звено на една по-дълга аргументация.

1. Йона е загрижен за растението — въпреки че няма заслуга за израстването му.

4. Не би ли трябвало Бог да е загрижен за Ниневия, която е много по-важна от едно растение?

И така, аргументацията е записана в съкратен вид, но ако размислим внимателно, ще разберем какви са „липсващите“ звена.

1. Йона не се е трудил за растението.

2. Господ е Този, който е направил растението да поникне.

3. По същия начин, без Йона да знае, Бог е действал върху Ниневия.

4. Затова в Божиите очи няма причина да се унищожи покаяната Ниневия — не повече от растението.

Забележете, че Бог не е пожалил Ниневия просто така. Ако градът е продължил да упорства в злината си, би имало причина да бъде унищожен. Бог посочва на Йона, че той не се е трудил за растението — и това очевидно предполага, че Бог се е потрудил. Той е направил растението да поникне и да израсте. По същия начин Бог е работил и в сърцата на жителите на Ниневия и ги е довел дотам, да осъзнаят, че начинът им на живот е зъл и неправилен в Божиите очи. Йона просто е имал привилегията да бъде катализаторът. Бог ги е подтикнал към покаяние и те са се покаяли. Оттам Бог аргументира с неоспорима логика, че би било както неправилно, така и безсмислено да унищожи един покаял се град като Ниневия — също както да унищожи едно полезно растение (освен като нагледен урок за Йона).

Йона можел да оцени, че безпричинната загуба на едно полезно растение е безсмислена, нелогична и неправилна. Бог се съгласява с него и го довежда до разбирането, че по същия начин би било неправилно да се „похаби“ един град от сто и двадесет хиляди жители без причина. Ниневия се е покаяла, променила е характера си. В известен смисъл Ниневия е била разрушена или разорена. Тя вече не е столица на една култура, боготворяща необузданото насилие. Чрез Своята благодат и милост Бог не само е извършил чудото на спасението, като е демонстрирал, че „спасението е на Господа“, но също е потвърдил истинността на Своя пророк. Йона не подлежи на осъждането от Второзаконие 18:20–22, тъй като не се е оказал лъжепророк. Пророчеството му се е сбъднало, но не по начина, който Йона отначало е очаквал (както може би и повечето читатели на книгата му).