Алвин Брадшо
Да чуем Йона (2)

Йона 1:1–16

(В еврейската Библия стихът 1:17 е приет за начало на втора глава и за целите на настоящото изследване ще използваме това разделяне.)

Вече загатнахме, че книгата на Йона далеч не е проста история за един непокорен пророк и някаква странна риба. Също така отбелязахме, че еврейският текст на книгата е много внимателно изработен, и че за разбирането на значението на историята и на Божията слава в книгата е необходимо внимателно и задълбочено четене на текста. В настоящото изследване обаче ще се опитаме да извлечем силата на книгата по възможно най-простия начин.

Йона 1:1–3

ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен. А Йона стана да побегне в Тарсис от лицето на ГОСПОДА. И слезе в Йопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, и плати за пътуването си и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от лицето на ГОСПОДА.

Както вече отбелязахме, съмнявам се, че са мнозина читателите на тези редове, които не осъждат доста бързо Йона за реакцията му спрямо Божията заповед. И повечето от тези критици биха заявили, че никога не са се противопоставяли на такива преки указания от Бога.

Това може и да е вярно, но дали е нещо, с което човек може да се хвали? Първите четири думи ни казват много. Формулата „ГОСПОДНОТО слово беше към …“ се появява в Библията, когато Бог изпраща послание или дава указания на някого от пророците. Това е формулата, при която Бог говори на някого, който слуша. Разбираме, че Йона е такъв човек от свидетелството на 4 Царе 14:25:

Той възстанови границата на Израил от прохода на Емат до Морето на равнината, според словото на ГОСПОДА, Израилевия Бог, което Той говори чрез слугата Си Йона, сина на Аматий, пророка, който беше от Гат-Ефер.

Бихме могли да си дадем сметка за огромното значение на тази книга от факта, че в Йона 1:1–3 е описан единственият случай, в който Бог говори директно на някого, който категорично отказва да се подчини. И ще открием, че това (и всяко друго) непокорство носи след себе си важни последици. Във въведението отбелязахме, че вторият раздел от всяка част се отнася за Йона и Бога. При това вторият раздел на първа част е монолог на Йона към Бога, докато вторият раздел на втора част е диалог между Йона и Бога. В първа част Йона е непокорен на Бога. Във втора част той все още е объркан и разколебан, но е покорен. Сега вече можем да видим, че разликата между монолога в първа част и диалога във втора част се дължи на разликата между непокорството и покорството. Бог разговаря само с онези, които са покорни.

Формулата „ГОСПОДНОТО слово беше към …“ не се използва като описание на ситуация, в която Бог говори на някой, който не слуша (или е непокорен). До такива хора Бог изпраща словото Си чрез пророк. Ние имаме писаното Божие послание за нас в Библията. И така, първият въпрос към всеки, който твърди, че никога не е бил непокорен на Божия глас, е: „А твоите уши отворени ли са да чуят словото на Бога?“ Можем да приемем, че за нас доказателство за отворени към Бога уши е много употребяваната Библия.

Ушите ни може да не са отворени за Бога, защото повече се интересуваме или вълнуваме от други неща, или защото сме като семето, което в притчата пада между тръните и е задушено от други грижи и необходимости. Така че, ако Бог не ми говори, защото аз не слушам, това не е добродетел, нали? Но въпреки това можем да бъдем сигурни, че Бог иска да ни говори и ще отговори на онези, които искрено искат да Го слушат. Но има една уловка и тя е, че Бог няма да отговори на онези, които просто търсят познание за Него. Той няма да се остави да бъде превърнат в академична тема.

Той ще се открие на онези, които са готови да се покорят на откровението. А началната точка за търсене на сериозен разговор с Бога е Неговото слово. Ние трябва да покажем на Бога, че сериозно приемаме и се покоряваме на Неговото слово. Както заявява апостол Петър в началото на своето писмо, ние сме „избрани“ да бъдем „послушни … на Иисус Христос“. Затова трябва да се запитам дали не съм твърде зает, твърде привлечен от други неща и интереси, и затова нямам достатъчно време да чакам Бога в Неговото слово?

Всичко това трябва да ни накара да бъдем много бдителни, когато четем за реакцията на Йона на Божиите указания. Обичайната реакция на децата или внуците ни, когато им кажем да направят нещо, което не искат, е най-напред да се направят, че не са ни чули, а ако това не сработи, обещават да го свършат „след малко“. Реакцията на Йона обаче изобщо не е такава. Той ясно приема указанията и реагира незабавно. Бог казва на Йона да отиде на изток (в асирийската столица Ниневия). Като всички добри Божии слуги Йона незабавно става и тръгва — но в обратната посока. Йона отговаря, като тръгва в противоположната посока, към възможно най-далечното място, до което може да се достигне (Тарсис е бил близо до най-южната точка на Испания).

Така един от много важните въпроси, за чийто отговор можем да изследваме книгата, е защо Йона е бил убеден в необходимостта от такава категорична реакция. Ще научим отговора, но трябва да изчакаме до последната част. Там ще установим, че Йона е смятал, че има много добро основание да постъпи точно така. По някаква причина тази заповед на Бога е трябвало да бъде спряна още в самото начало.

Има предположения, че Йона е избягал по този начин, защото е бил ужасен от мисълта да отиде в столицата на Асирия — по това време може би най-страховитата страна на света; или пък че не е искал Божието благословение да достигне до такъв езически народ. Това са много популярни разбирания за Йона и съответно за духа на книгата. Нека засега се задоволим само да отбележим, че (както ще установим по-нататък) тези мнения не биха могли да бъдат по-далеч от истината. За тях ще разсъждаваме много повече във финалното ни изследване. Затова нека засега продължим да четем как се развива историята.

Каквато и да е била мотивацията на Йона, текстът ясно показва, че когато той (буквално) обърнал гръб на Бога, за него започнало спираловидно движение надолу. В трети стих започва серия от движения на Йона надолу — той „слезе в Йопия“, а после „беше слязъл на дъното на кораба“ на път към Тарсис.

Йона 1:4–5

А ГОСПОД надигна силен вятър в морето и стана голяма буря в морето, и изглеждаше, че корабът ще се разбие. И моряците се уплашиха и извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето вещите, които бяха в кораба, за да олекне от тях. А Йона беше слязъл и легнал на дъното на кораба и спеше дълбоко.

Пътят на Йона надолу продължава със слизането му на дъното на кораба и потъването му в дълбок сън. Но Бог не се примирява с бягството на Йона от Него. Ако съдим по изразите, с които е описана Божията реакция на бягството на Йона, ще забележим, че книгата разглежда жизненоважни проблеми. Бог надига огромна буря върху кораба. Това подсказва титанична борба. Авторът на книгата представя ясна картина, и тя важи за цялото човечество от мига, в който Адам е съгрешил. Когато човек държи на собствения си път и обръща гръб на Бога, пътят му върви надолу, надолу и само надолу.

И колко прекрасно е, че Бог не е решил просто да приеме безразсъдството на Йона като негова лична глупост и да го остави да продължи по пътя си надолу. Бог би могъл да намери друг пратеник да отиде в Ниневия; би могъл дори да изпрати ангелски посланик. Ако осъзнаем важния факт, че Бог не е имал „нужда“ от Йона, за да постигне Своите цели, ще разберем, че суровата Му реакция към бягството на Йона не е била от отчаяние, че мисията в Ниневия се проваля. И още по-важно, ще разберем, че целта на тази реакция не е да накаже Йона за непокорството му. Пряката и непосредствена цел на Бога е била да спаси Своя пророк Йона.

Нека спрем за момент и нека си дадем сметка, че това е така и с нас. Библията отново и отново ни разкрива, че Бог се бори с цената на всичко да ни спаси. А Голгота ни разкрива до каква крайност стига Бог, за да ни избави.

Разказът обаче повдига и друг въпрос. Дали корабът и моряците са просто случайни косвени жертви? Едно е Бог да преследва Йона. Но съвсем друго е да изложи на смъртна опасност и щети моряците без никаква вина от тяхна страна. Само от избрания народ Израил ли се интересува Богът на Стария Завет? Проявява ли Той някаква грижа за езическите народи и въобще занимава ли се с тях?

Бурята била толкова страшна, че капитанът заповядал всички да се молят, всеки на своя бог. Това е първото детайлно споменаване на моряците и то насочва към важната тема за идолопоклонството в тази първа част на книгата. Моряците били езичници — всеки от тях имал бог по свой собствен избор или според народността си. Затова капитанът разсъдил, че ако всеки се молел (на своя собствен бог), може би щели да успеят да налучкат бога, отговорен за тази страшна буря, и да го склонят да им дари облекчение. Забелязваме обаче, че Йона не взема участие в тази разнопосочна стрелба с молитви. Той бил дълбоко заспал.

Йона 1:6–9

И капитанът на кораба се приближи до него и каза: Какво спиш? Стани, призови Бога си — може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем! И си казаха един на друг: Елате да хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни е това зло. И хвърлиха жребий и той падна на Йона. И му казаха: Кажи ни, молим те, заради кого ни е това зло! Каква ти е работата и откъде идваш? Коя е страната ти и от кой народ си? А той им каза: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата.

Способността на Йона да спи в такава свирепа буря обезпокоила капитана на кораба и той изрично заповядал на Йона да прибави молитвите си към тези на останалите. По нищо не личи обаче Йона да се е подчинил. Когато молитвите към многото богове (с изключение на Яхве) не донесли никакво облекчение, моряците решили да хвърлят жребий, за да разберат кой от пътниците или екипажа е виновен. Изглежда, че мъдростта от Притчи 16:33 („жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа“) е била възприета от последователи на множество божества. И така жребият посочва Йона. Естествено, те го питат какво е направил, че да им докара тази буря. Неговият отговор улучва точно сърцевината на темата на тази първа част от главата.

Моряците го питат какво е направил. Отговорът на Йона е любопитен. Неговата изповед не засяга делата му. По-нататък научаваме, че в някакъв момент той им разкрива причината за пътуването си, но тази информация ни е дадена по-късно, за да не отвлича вниманието ни от същността на изповедта му. Йона най-напред казва, че е евреин — израилтянин, — което всъщност е заявление, че моряците и по народност, и по религия са чужденци за Бога на Израел. После той изповядва своя Бог. Виждаме ли драматичната ирония в текста? Йона изповядва своя Бог, като акцентът е, че той дори в безразсъдната си съпротива срещу Бога все още смята за себе си, че „се бои от Бога“. Читателят може с основание да се запита как може Йона да „се бои от Бога“, когато е така твърдо решен да съпротиви на Божията заповед?

Обаче начинът, по който Йона с увереност описва този Бог, хвърля в ужас сърцата на моряците. Богът на Йона не е като техните богове. Той е небесният Бог, който е направил земята — морето и сушата. Начинът, по който Йона описва Бога, Го поставя в съвсем друга категория от всички други богове, на които се кланят моряците. Всичките богове на моряците (представителни за останалата част от човечеството) били някакви сили в рамките на сътворената вселена. Те били могъщи — природните сили са могъщи и днес. Но те са просто сили или проявления на сили, които са извън нашия контрол, но все пак са в рамките на сътворения свят. Богът на Йона е различен. Той е личност и Той и Йона добре се познават. Той е небесният Бог. В този контекст посланието е, че Бог не е част от сътворените неща. Той е далеч над и отвъд всичко сътворено. Това ясно изпъква в изповедта на Йона, когато акцентира, че Бог е Създател на всичко.

Йона 1:10–14

И мъжете твърде много се уплашиха и му казаха: Какво си сторил? Защото мъжете бяха разбрали, че той бяга от лицето на ГОСПОДА, понеже им беше казал. И му казаха: Какво да ти направим, за да утихне за нас морето? Защото морето ставаше все по-бурно. И им каза: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мен ви постигна тази голяма буря. А мъжете гребяха силно, за да върнат кораба към сушата, но не можеха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. И извикаха към ГОСПОДА и казаха: Молим Те, ГОСПОДИ, молим Те да не загинем заради душата на този човек! И не налагай върху нас невинна кръв, защото Ти, ГОСПОДИ, си извършил, каквото си искал.

Сигурността на Йона, че Бог е достатъчно заинтересован от поведението на един човек, че да вземе такива мерки да го гони, и че притежава цялата власт над морето и сушата, всъщност над всички сили на природата и творението, била съкрушителна вест за моряците. Целта на тяхното молитвено събрание, както и цялата идея на поклонението на идоли и разнообразни богове, била силите, притежавани от „божеството“, да бъдат манипулирани от човека. Този Бог обаче не бил такъв, който може да бъде манипулиран. Молитвите не могли да накарат бурята да отмине. Независимо от усилията на моряците, бурята ставала все по-лоша. Този Бог изисква грехът да получи справедлива отплата.

Въпреки всичко, в разгара на влошаващата се буря моряците проявяват състрадание. Силният момент в разказа е, че всъщност моряците проявяват по-голямо състрадание от Бога. Те са описани като изключително благородни по характер и отношение към хората. Тук можем да забележим една от чертите на безбожието, съществувала във вековете и доминираща в нашата епоха. Това е разбирането, че човекът в своята хуманност е по-любящ и зрял от един Бог, който държи на правдата и обещава осъждане.

Реакцията на моряците обаче е повече от просто хуманно състрадание. Те са се срещнали с „ГОСПОДА, небесния Бог, който е направил морето и сушата“. Че този Бог е силен, не може да се отрече, но какъв е Неговият характер? Езическите богове често били капризни и непредвидими. Не би могла да съществува никаква сигурност или увереност във взаимодействието с тях. Такъв ли е Богът на Йона? Ако Той е Бог, който (както те сами виждат) наказва Йона за това, че бяга от Него, дали няма да бъде също толкова суров и към тях, ако хвърлят Йона в морето? (Обърнете внимание, че те считат хвърлянето на Йона зад борда за проливане на невинна кръв.) Затова правят всичко по силите си да спасят Йона. Но нищо не помага. С всяка изминала минута бурята става все по-лоша. Накрая приемат, че единственият начин да укротят бурята е да се отърват от Йона. В този стих шокиращото са използваните думи. Тук Бог три пъти е назован с Неговото лично име — „Яхве“. Моряците предават дилемата си на Яхве и се оставят на Неговата всевластна милост.

Йона 1:15–16

И взеха Йона и го хвърлиха в морето, и яростта на морето утихна. И мъжете се убояха твърде много от ГОСПОДА и принесоха жертва на ГОСПОДА и направиха обреци.

След като са приели върховната власт на Бога, моряците правят онова, което Йона им казва, и го хвърлят зад борда. Текстът подсказва, че те са били изумени от скоростта на Божия отговор. Бурята спряла незабавно. С това стигаме до края на случката с моряците и той е толкова изненадващ, колкото и неочакван. В шестнадесети стих Яхве е споменат още два пъти и тези две споменавания имат лична връзка с моряците. Никой не им е проповядвал, освен Йона, който изповядал (свидетелствал) за Яхве. Можем да забележим, че в девети стих Йона просто описва (или свидетелства за) Бога, когото познава. Той изправя моряците пред простата реалност на Бога, когото познава лично и отблизо.

Така моряците се „убояват от Яхве“ и Му принасят жертва. Изглежда, че тук се описват първите „обръщеници“ в книгата, благоговеещи пред силата на Бога и съкрушени от реалността на личното свидетелство на Йона. Не бива да пренебрегваме или да омаловажаваме значимостта на изразите, използвани в този текст. Тези хора са били езически моряци, чужди на завета с Израел. Въпреки това те научават съкровеното и лично име на Бога и влизат във взаимоотношение с Него.

За онези от нас, които може би приемат историята на Стария Завет като просто подготовка за влизането в света на Въплътения Божи Син, и смятат, че в нея езическите народи са извън интереса или обхвата на Божието действие, тази първа глава на книгата Йона трябва да ни накара да спрем и да се замислим. Взаимодействието на Бога с моряците не е плод на случайност. Те са не просто странични заменими екстри в драматичната история на Бог и Йона. Бог е бил също толкова загрижен за спасението на моряците, колкото и за това на Своя пророк. И с удивление можем да забележим, че макар Бог да е бил този, който е свършил цялата работа в сърцата на моряците, при това Той е допуснал Своя слуга Йона (дори в неговото объркано непокорство) да изиграе своята роля в достигането на тези хора до „вярата“. Бог дал на Йона възможност да свидетелства за Него.

Посланието за нас от този епизод

В края на това изследване бих предложил три мисли за тихо размишление.

1. Отворени ли са ушите ни към Бога? Доказваме ли това пред Него, като отделяме време за Неговото писано слово?

2. В настоящия живот имаме неописуемата привилегия да живеем в близка връзка с Бога. Тази връзка е ходенето ръка за ръка с неизчерпаемата Божественост, постоянно разкриваща славата на Своята божествена природа. Обичам да сравнявам едно с друго три от изказванията на Павел. Във Филипяни 1:21 той заявява: „Животът за мен е Христос, а смъртта — придобивка“. Две глави по-нататък добавя: 3:7–10: „Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос. А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо — познаването на моя Господ Христос Иисус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вярата в Христос — правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него…“ Идеята е, че независимо колко повече разбираме за Христос, винаги има още какво да научим и да се наслаждаваме в Него.

Подходящ послепис за връзката на Павел с Господа през неговия живот се съдържа в последното му писмо 2 Тим. 1:12: „… по която причина и страдам това. Но не се срамувам, защото зная в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи Ден онова, което съм Му поверил.“

За мен е прекрасно как Павел заявява „зная в кого съм повярвал“, а не „зная в какво вярвам“. Животът в близка връзка с Бога е безкрайна спирала от слава в слава, дори и в най-застрашителни и враждебни обстоятелства.

3. Ние сме изправени пред предизвикателството и радостта да казваме истината за Бога, когото познаваме. За това не е нужно да бъдем обучени богослови или изкусни проповедници, учители или евангелизатори. Нужно е да прекарваме достатъчно време с Бога, така че НЕГО да познаваме достатъчно добре. Тогава ще можем просто да изявяваме истината за Него. Размислете над благословението, което Иисус дава на учениците Си в Йоан 15:26–27:

А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен. Но и вие ще свидетелствате, защото сте с Мен отначало.

По-рано мислех, че обяснението „защото сте с Мен отначало“ означава, че това поръчение е само за апостолите. Сега обаче мисля, че то разкрива необходимата квалификация човек да бъде свидетел — опитността на близка и трайна връзка с Христос. Всички свидетели трябва да имат да кажат нещо и от тях се изисква просто да разкрият неподправената истина.