Алвин Брадшо
Да чуем Йона (6)

Ролята на книгата Йона

Сега можем да се запитаме какво се очаква да разберем от книгата като цяло. Вече отбелязахме, че Бог два пъти повтаря описанието „големия град Ниневия“ (в 1:2 и 3:2). Ниневия не просто е била столицата на една могъща по онова време нация. Според Битие 10:11–12 тя е първият град, съграден след Потопа. Ниневия е била първият (велик) световен град. Тя е била най-древното царство (или народ) и въпреки че не винаги е доминирала региона, тя символизира и началото, и кулминацията на всичко, което човекът може да сътвори без Бога. А по времето на Йона Ниневия е била не просто исторически и символично градът номер едно в света. Тогава тя е доминирала целия познат свят и политически, и военно. Така че фактът, че Бог обръща този град, показва, че за Него няма „забранена територия“. Със Своята правда, благодат и милост Бог може да проникне във всяка крепост на неправда, безбожие или просто невежество. И днес Бог е в състояние да достигне навсякъде, до всеки народ на земята. В тази история Бог позволява на Йона да участва в това дело, но, както видяхме, делото е Божие от началото до края. Бог не се е нуждаел от Йона. Той не се нуждае и от нас, но дава на Своите хора привилегията да споделят това, което Той върши, ако ушите им са отворени да чуят, когато Той ги призове.

Това е величествено послание, което виждаме в тази книга — ако описаните в нея събития действително са се случили. Ако историята, записана в книгата Йона е истинска, ние трябва в дух на поклонение да преосмислим своето страхопочитание пред Божията трансцендентност. Ако обаче книгата Йона не е исторически достоверна, тогава това заключение е просто хипербола. То нито може да подтикне читателя към смирено поклонение на Бога, нито да му даде увереност да служи на Бога в средата на арогантен и агресивен хуманизъм.

Можем ли в такъв случай да определим дали книгата Йона е истинска история, или измислица? И как? Много читатели на книгата, които са вече християни, може да не се нуждаят от друго доказателство освен свидетелството на Исус в Матей гл. 12 и 16 или Лука гл. 11. Но за други това нито е ясно, нито решаващо и главният проблем продължава да бъде, че в аналите на самите асирийци няма никакви сведения за обръщане към Бога на Израил. Това обаче не означава, че няма исторически свидетелства, защото, ако изследваме библейските данни в светлината на асирийските исторически сведения, се явява едно косвено свидетелство, което с основание можем да считаме за многозначително. Всъщност аз дори смятам, че това свидетелство показва събитията в книгата Йона като ключови за цялата история на спасението, което ни води до още по-голямо разбиране на славата на Божията трансцендентност.

Когато поместим тази книга в цялостното библейско откровение на историята на спасението, можем да видим, че описаните в нея събития са централни за даването на Божиите обещания на Авраам в Битие 12:1–3. Бог съгражда една нация от потомците на внука на Авраам, Яков (Израил). Дава им земята, която е обещал на Авраам. Но още преди дори да са стъпили в тази земя, Бог им дава ясни предупреждения какво ще се случи, ако се отклонят от страха от Бога, и пророчества за прогонване от земята (виж Второзаконие 28:15, 36, 49, 54). По-късно, когато народът Израил е разделен на две царства, Бог изрично казва на жителите на северното царство в дните на първия цар, че ще отидат в изгнание на изток от река Ефрат.

ГОСПОД ще порази Израил, както тръстика се клати във водата, и ще изкорени Израил от тази добра земя, която даде на бащите им, и ще ги разпръсне отвъд реката Ефрат, понеже направиха ашерите си и разгневиха ГОСПОДА. И ще предаде Израил заради греховете на Еровоам, с които съгреши и с които въведе Израил в грях.

3 Царе 14:15–16

От писанията на други ранни пророци научаваме, че Асирия ще изпълни присъдата над северното царство Израил. Виж пророчествата на Амос и специално на Осия (5:13, 7:11, 8:9, 9:3, 10:6, 11:11, 12:1 и 14:3). Сега ние изучаваме тези пророчества почти три хиляди години по-късно. Затова за нас е трудно да оценим ужаса, който тези предсказания за ролята на Асирия в живота на израилевото царство биха предизвикали по онова време. Всеки, който сериозно изучава Божието слово, би бил ужасен и потресен. Би изглеждало, че Бог осъжда десетте племена на израилевото царство на страшна съдба на унищожение, тъй като тогава Асирия е била безспорният водач в суетата, жестокостта и бруталното насилие.

Вече отбелязахме, че малко преди времето на Йона Асирия се е издигнала под суровото водачество на Ашурбанипал II и Салманасар III и между 880 и 825 г. пр. Хр. е станала сила, пред която са треперели всички околни народи поради грабителските набези и дръзките и брутални жестокости. Подробности можем да намерим в една сбирка на древни асирийски текстове, публикувана от университета в Чикаго през 1926 г. под заглавието „Древни записи от Асирия и Вавилония“. Там четем хвалбите на Салманасар III, който описва своята запазена марка на показна жестокост. Освен „обичайните“ военни насилия тези асирийски водачи оставяли своя печат след всеки набег. Пред портите на всеки завладян град те струпвали една или повече купчини отрязани глави на мъжете от града. Отнасяли всичко ценно и оставяли след себе си само опустошение и смърт.

Това ли щяла да бъде съдбата на израилевото царство? Можел ли Бог да остави народа Си на такава участ? Какво мисли Бог за такава жестокост, можем да разберем от Неговата реакция, след като Ииуй имитира запазената марка на Асирия, когато изтребва рода на Ахав (виж 4 Царе 10:1–8). Божието неодобрение на такова невъздържано насилие се вижда от Осия 1:3–9 и то достига дотам, че Бог се разграничава от такъв народ. Несъмнено Бог не би обрекъл по-голямата част от израилевите синове (десет племена) на пълно изтребление?

Това е моментът, в който книгата Йона става ключова в разкриването на мъдростта и всемогъществото на Бога. Чрез посещението на Йона Бог променя не религията на Асирия, а поведението и характера й. Трансформацията е била така чудотворна, както и неочаквана. Така в следващите около петдесет години асирийците са станали народ, който Бог е могъл да използва, за да вземат в плен северното царство Израил с цел наказание и поправка. Преди Йона да дойде в Ниневия, асирийската нация е била напълно неподходяща за такава задача. След Йона поведението на асирийците се е променило до неузнаваемост. Както казва един учен (J Magonet): „На асирийците дължим изобретението на военната тактика да се изкореняват големи групи население, да се заселват на друго място и да се заместват с други покорени народи.“ (Form and Meaning, стр. 175). Степента на промяна е изумителна. Асирийците вече не опустошавали и разрушавали, дори не депортирали хора в робство и мизерия. Ако интерпретираме 4 Царе 17:5–6 в светлината на 4 Царе 18:31–32, където Сенахирим обяснява политиката на депортация (виж също Исая 36:16–17), можем да предположим, че след преселението израилтяните вероятно са попаднали дори в по-добри условия на живот, отколкото са имали в Самария.

Има и още една добавка към наблюдението на Магоне. На Йона (или по-точно на Бога посредством Йона) се дължи, че една нация, почута с практиката си да опустошава, изтребва, заробва и разорява с потресаваща жестокост, се трансформира в сила, която ефективно и същевременно с известно човеколюбие колонизира околните народи. От това несъмнено можем да видим, че има убедителни, дори неоспорими исторически свидетелства за историята на Йона, разказана в тази книга.

В началото на това изследване видяхме забележителното място, което книгата Йона заема в обредите, с които се празнува Йом Кипур. Може би сега разбираме колко уместно е това, като излагане на истината, заявена от Йона в 2:9: спасението е при ГОСПОДА. Това означава много повече от това, че Бог „притежава“ спасението. Той е автор на спасението (Евреи 2:10, 12:2). Той се е борил за него, издействал го е и го цени. В Неговите ръце спасението е сигурно. Светът е Неговото мисионерско поле. Това обаче не е краят на Божието откровение, струящо през книгата Йона. Остава предизвикателството да размислим какво би било значението на книгата. За да изследваме това, трябва да погледнем отвъд времевата рамка на самата книга.

Има продължение на историята на Асирия, първата голяма световна нация. Бог е променил този народ, простил му е и го е използвал, както става ясно от 1 Летописи 5:25. Но това не е всичко. Бог не просто е използвал асирийците, а те са знаели, че са Божия инструмент, въпреки че в Библията не ни е казано как са разбрали това. Но фактът, че са действали по заповед на Бога, по-късно се потвърждава косвено от Сенахирим. Чрез тях Бог е наказал израилевото царство и е придвижил напред Своя план за историята на спасението. Но не след дълго арогантността на асирийците се проявила отново. Те решили, че името Яхве е полезно средство, което може да бъде добавено към техния арсенал от тактики. Знаейки, че Бог (Яхве) ги е използвал във връзка с Израил, те сами си дали напътствия от името на Яхве да нападнат и южното царство Юда. В началото на изследването си видяхме, че Бог е довел моряците до познаване на Яхве и почит (страх) към Него. Сега асирийският цар се опитва да си присвои това интимно име на Бога, но от начина, по който говори, не се вижда почит към Него. Асирийците се опитвали да направят Бога свой слуга и се издигали над Него. Тази история е записана в три различни книги от Библията, 4 Царе 18–19, 2 Летописи 32 и Исая 36–37.

Но асирийският цар изпрати от Лахис тартана, рапсариса и рапсака с голяма войска срещу цар Езекия в Ерусалим…

А аз без ГОСПОДА ли се изкачих сега срещу това място, за да го съсипя? ГОСПОД ми каза: Изкачи се против тази земя и я съсипи!…

Не слушайте Езекия, като ви мами и казва: ГОСПОД ще ни избави. Някой от боговете на народите избавил ли е въобще земята си от ръката на асирийския цар? Къде са боговете на Емат и Арфад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? Кои измежду всичките богове на страните са избавили страната си от ръката ми, че ГОСПОД да избави Ерусалим от ръката ми?

4 Царе 18:17–35

ГОСПОД замества личното име Яхве. В ст. 25 цивилизованата маска на Сенахирим пада и се разкрива намерението му да унищожи града. Виж също Исая 36:10, 19–20. Обаче във 2 Летописи 32:13–15 ни се разкрива още един ужасяващ детайл.

Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми? Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката ми? И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми — колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!

2 Летоп. 32:13–15

Тук се разкрива, че героите и примерите на Сенахирим са бруталните царе, тероризирали околните народи преди посещението на Йона в Ниневия. Сенахирим всъщност иска да обезсили и върне обратно покаянието на народа. Той е като куче, което се връща на бълвоча си и окъпана свиня, която се връща да се валя в тинята (2 Петрово 2:22).

Значението и важността на това събитие може да се оцени по това, че то е повторено на три места в Библията. Бог не е изпращал Сенахирим срещу Юда. (Дотогава Бог не е давал конкретно пророчество за отвеждане на Юда в плен. Първото пророчество за плена на Юда е в 4 Царе 20:16–18 и също Исая 39:5–7, и то е, че Юда ще отиде в плен във Вавилон, а не в Асирия.) Този бунт срещу Бога и опитът да използва Бога като свой инструмент е краят на Асирия. Бог е Господ (виж Исая 42:8) и макар Ниневия да е била първият велик град на земята, изкупен и благословен от Бога, след като се опитва да узурпира Божията власт, този град изчезва от историята. Поемата на Байрон дава добро усещане за непоклатимата трансцендентност на Бога.

Гибелта на Сенахирим^[1]

Както вълк към кошара се впуска, така

асириецът идеше с пищна войска;

остри пики блестяха подобно звезди

в Галилея над сините морски води.

 

Като летните горски зелени листа

тия орди шумяха преди вечерта;

като шумата в есенни голи гори

тия орди лежаха без ред призори.

 

Вчера ангелът бял на смъртта долетя

и лицата им само обдъхна с уста —

и скова в миг очите на спящите мраз,

и навеки сърцата им спряха тогаз.

 

Ей жребец със разтворени ноздри замрял

горделивият дъх в тях навеки е спрял;

по моравата пяна разпръснал е той,

по-студена от пръски на морски прибой.

 

И е проснат ездачът по-блед от платно

със ръждясала броня и росно чело;

и над стана от шатри цари тишина,

вредом хвърлени копия и знамена.

 

И в Ашур горко стенат вдовици безброй,

и кумирът Ваал е разбит в храма свой;

и мощта на неверника зъл и жесток

разтопи като сняг със един поглед Бог.

Джордж Гордън Байрон, 1815

Не много години по-късно Ниневия изчезва от историята. Първият голям град в Библията е изхвърлен от Бога встрани от историята на човечеството. Той никога повече не е съграден. Остава изгубен за почти две хилядолетия и половина, докато останките му са открити в средата на деветнадесети век. Богът на спасението и милостта е Господ, суверен Владетел.

Последната дума за Асирия обаче ни предизвиква към сериозно размишление за неизследимата мъдрост и всемогъщество на Бога, особено като имаме предвид, че тази последна дума е казана още преди разрушаването на Ниневия. И няма никакви признаци Бог да е оттеглил това обещание. Намираме го в книгата на Исая.

В онзи ден ще има път от Египет за Асирия. И асирийците ще дойдат в Египет и египтяните — в Асирия, и египтяните ще служат с асирийците. В онзи ден Израил ще бъде трети с Египет и с Асирия, благословение сред земята, когото ГОСПОД на Войнствата благославя, като казва: Благословен да бъде Моят народ Египет и делото на ръцете Ми Асирия, и наследството Ми Израил.

Исая 19:23–25

Вече отбелязахме, че обсадата на Ерусалим от Сенахирим е единственото подробно описание, повторено три пъти в Стария Завет. Както видяхме, това е прелюдията към края на Асирия и свидетелство за ефикасното действие на Божия план и Неговото управление в света. Това обаче е ключово събитие и в една друга линия на откровение на мъдростта и трансцендентността на Бога. На фона на историческия разказ за южното царство Юда пророк Исая се откроява с нарастваща значимост при управлението на царете Йотам, Ахаз и Езекия (виж 4 Царе 15–20 и 2 Летоп. 27–30). Започваме да добиваме усещане за бъдещото развитие още от служението на Исая при Ахаз в Исая 7–9. Но великото пророческо откровение за страдащия (изкупващ) Месия избухва непосредствено след разказа на Исая за обсадата на Сенахирим. Така тази неуспешна обсада е връзката между свидетелството за Божията власт в човешкия свят в това време и разкриването на Неговата власт в изумителния план, според който Бог ще придобие за хората праведно спасение чрез саможертвената смърт на Месията, който ще владее неограничено и неоспоримо и над времето, и отвъд него. Това е откровението, че „спасението е при Бога“.

Това наше разглеждане започна с едно пожелание на Йона да умре поради отчаяние от един свят, подвластен на безсмислена случайност. Можем ли сега да видим колко важен и уместен е този урок? Нищо в този свят (нито в идещия свят) не е подвластно на случайността. Нито пък е безцелно. Всичко е под контрола на мъдрия, любящ и всемогъщ Бог на спасението. Той не просто знае края още отначало. Той е Алфа и Омега (Откр. 1:8).

Предизвикателството за нас днес

В края на това изследване Ви оставям с още няколко мисли за тихо размишление.

1. Дали нашето страхопочитание пред Божието всемогъщество е подобно на това на нечистия дух от синагогата в Капернаум (виж Марк 1:23–24 и Лука 4:33–34), който викал: „Знам кой си — Светият Божи“? Ние се радваме на Божията иманентност^[2] — обитаването на Светия Дух. И това е правилно, защото то е знакът на чудото на благодатта, което ни прави членове на Божието възлюбено семейство, с всички права и благословения, произтичащи от това отношение. Но може ли радостта ни от Божията иманентност да засенчи възхищението ни от Божията трансцендентност? Съзнаваме ли реалността на Божията святост?

2. Какво означава Божието всемогъщество в нашето време? Дали Бог владее (само) в света на големите неща? Как Божието всевластие засяга начина, по който се отнасяме към нещата, които изглеждат под наш контрол и наша власт — не само отношенията ни, но и парите ни, удобствата ни, външното ни представяне в света, в който живеем?

3. Как гледаме на Божието управление в нашия живот? Дали Той винаги се справя добре? Или понякога ни оставя с второ качество? Трябва ли понякога да Го побутнем, за да сме сигурни, че ще ни обърне достатъчно внимание? Поговорката „помогни си сам, за да ти помогне и Бог“ е известна, но тя не е от Бога. Ето библейската версия:

Очите на ГОСПОДА тичат по целия свят, за да се показва силен към онези, чиито сърца са неразделени към Него.

2 Летописи 16:9

Ако сърцата ни Му принадлежат напълно и очите ни са отправени към Него (Неговото слово), тогава, дори и да не разбираме целите Му, можем да имаме доверие за следващата крачка, да действаме с вяра и смирение, да сме готови за корекция, подобрение или дори порицание, за да станем „помощници, съответни на Него“ (Битие 2:18).