Йона благодари за интензивното лично приложение на тази истина в гл. 2, когато разбира изумителната мъдрост, че Бог го търси насред неговия бунт. Йона е открил, че единствено Бог може да проявява любов и справедливост едновременно и без размиване нито на едното, нито на другото. Сега ни предстои да открием, че втората част от книгата, която започва с началото на трета глава, ще доведе разбирането ни за Бога на спасението до границата на възможностите на нашия ум.

Йона 3:1–2

И ГОСПОДНОТО слово беше втори път към Йона и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и му прогласявай проповедта, която ти говоря.

Нека сравним началото на трета глава с първите два стиха на първа глава.

ГОСПОДНОТО слово беше към Йона, сина на Аматий, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и прогласявай против него, защото злината му се изкачи пред Мен.

Йона 1:1–2

Подобието в началото на двете глави служи, за да подчертае драматичното развитие в разказа. В първа глава Бог казва на Йона да отиде в Ниневия и да вика против нея. Реакцията на Йона показва, че той има голям проблем с посланието; но в първа глава не ни се дава подробна информация за това послание. Сега, в трета глава, става ясно, че поръчението на Йона е било не просто да отиде и да проповядва против Ниневия. Посланието му е било подробно предписано. Скоро ще открием какво е било това послание, а после, в четвърта глава, ще разберем и защо Йона е имал такъв проблем с него. При сравнението на първите стихове на двете глави, трябва да забележим три неща:

1. Ниневия е наречена „големия град“.

2. Бог решава да действа поради злината на Ниневия.

3. На Йона е казано не просто да проповядва, а да предаде точно определено послание.

Ниневия, „големият град“

Не е учудващо, че Ниневия е наречена така, тъй като по онова време тя е била най-могъщият и най-влиятелният град на света. Но в Божието слово има още една съществена информация за нея. Ниневия е била първият град, построен след Потопа.

Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа.

Битие 10:1

Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан. А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан. И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята. Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА. И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад и Халне в земята Сенаар. От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир и Халах, и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.

Битие 10:6–12

Вавилон и другите географски наименования ни отвеждат към Асирия. Първият построен град е бил Ниневия и тя е описана като „големият град“. Можем също да отбележим, че Нимрод, основателят на Ниневия, е потомък на Хам, родоначалника на ханаанските народи, които Иисус Навиев е трябвало да унищожи при завладяването на Обещаната земя.

Още от древността Ниневия е била политическият център на управление на Асирия. Изразът „големият град“ може би често е обозначавал цялата метрополия от Хорсабад (Дур Шарукин) до Нимруд. Във всеки случай, Ниневия е в центъра на целия този конгломерат. Географското положение на Ниневия й е осигурявало контрол върху търговските пътища на изток към Индия и далечните области на Азия, а на запад — към цялото Средиземноморие и Европа.

Повечето от големите асирийски градове са били разположени на източния бряг на Тигър. Изключението е бил Асур, посветен и наречен на името на главния бог в асирийския пантеон — бога на войната.

В днешно време ние имаме предимството, че през 19-ти в. голяма част от величието на древната Ниневия е било пренесено в Британския музей. Останките на Ниневия в съвременния Ирак се намират в едно малко предградие на Мосул.

Независимо от своята древност и стратегическо местоположение Асирия не е била истинска доминираща военна сила чак до началото на девети век пр. Хр. Преди това по-влиятелните народи са били потомците на Ноевия син Сим, арамейците. Това е отделен клон на потомството на Сим, от предците на Авраам. Те са основоположниците на семитските народи, но са били номадски племена. Забележете, че във Второзаконие 26:5 Яков е наречен „скитащ арамеец“.

По времето на завоевателните походи на Иисус Навиев в Ханаан арамейците са били доминиращото население от Сирия до границата на Асирия. Дамаск е бил най-важният град. Във 2 Царе четем за решаващите победи на Давид над арамейците. Така отслабени, те са били отблъснати от Асирия по времето на Соломон. Оттогава нататък арамейците биват наричани сирийци, а властта на Асирия се налага чрез завоевателните походи на двама агресивни царе между 880 и 824 г. пр. Хр., което е записано в книгите на Царете и Летописите. По това време асирийската нация е имала страховита слава на дивашка и жестока. Асирийците не нападали дадена територия, за да я завладеят, а само за да я плячкосват и тероризират. Историкът Г. Рукс описва това по следния начин:

„Асирийците организирали набези. Те желаели най-вече обширни ловни полета… Докато чуждите владения можели да бъдат ограбени и се съгласявали да плащат откуп за независимостта си, нямало причина да бъдат завладявани и управлявани.“

Рукс показва също, че за това дивашко отношение е имало религиозна обосновка. Властта на техния бог Асур се отразявала в победите на неговия земен наместник — царя на Асирия (Ниневия).

2. Привеждаме тези исторически данни, за да подчертаем шока за читателя във втората част на книгата Йона — Бог решава да действа поради злината на Ниневия.

В първата част на книгата видяхме как моряците се обръщат от идолопоклонството си към страх от Яхве — покланят Му се и Му се покоряват. Освен в самото въведение в 1:1–2, в първата част не става дума за добро и зло. Акцентът е изцяло върху Бога (Яхве) и идолите, поклонение и религия. Темата е идолопоклонството.

На този фон от първата част втората представлява шок. Знаем, че асирийците са древен идолопоклоннически народ. Това е ярко обрисувано в пророчеството на Езекиил, което осъжда Северното царство Израил, наречено Оола в Езекиил 23 гл.

Но Оола блудства, когато беше при Мен, и се разпали по любовниците си, по асирийците, съседите, облечени в синьо, управители и началници, всички привлекателни младежи, конници, яздещи коне. И тя насочи блудствата си към тях, към всички най-отбрани от синовете на Асур. И с всички, по които се разпалваше, с всички техни идоли се оскверни.

Езек. 23:5–7

И въпреки това в трета и четвърта глава на Йона не се споменават идоли или религия. А личното име на Бога (Яхве), дадено на моряците в първа глава, се появява само във връзка със самия Йона. Тези глави просто не се занимават с религията. Божият микроскоп се фокусира върху поведението на асирийците. Бог насочва вниманието ни към тяхната злина.

3. На Йона е казано не просто да проповядва, а да предаде точно определено послание.

Както забелязахме, на Йона е дадено точно определено послание. В първа глава съдържанието на това послание е неясно. Драматичното напрежение се изгражда умело в хода на книгата. Сега, в трета глава, когато Йона неохотно се съгласява, ние научаваме пълното и дефинитивно съдържание на посланието. По-късно (в началото на четвърта глава) ще научим, че точният и пророчески характер на посланието е предизвикал бягството на Йона в първа глава. Но това е второстепенно. Трябва да помним, че книгата не се занимава всъщност с Йона, нито с огромната риба, нито дори с Ниневия. В действителност тази книга ни представя Бога. Макар и кратка, тя неимоверно разширява разбирането ни за Божията мъдрост, милост и Неговия характер. И така, нека изследваме как Божието слово ни води, за да оценим чудното всевластие на Бога в спасението.

Йона 3:3–4

И Йона стана и отиде в Ниневия според словото на ГОСПОДА. А Ниневия беше изключително голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Йона започна да ходи в града, на един ден път, и прогласяваше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена!

Текстът ни казва, че Ниневия е била град за „три дни път“. Не е ясно за какво точно се отнася това. Древният ограден град не е толкова голям. Но прилежащата населена област вероятно се е простирала и извън стените. А както отбелязахме, под общото име Ниневия вероятно са се включвали административните сателити Нимруд и Хорсабад, които са били достатъчно близко, за да може да се отиде за три дни пеш до Нимруд на юг и Хорсабад на север от Ниневия. За каквото и да се отнася „обхождането за три дни“, Йона е влязъл в метрополията и е вървял един ден навътре. Изглежда той е влязъл в средата, в оградения с крепостни стени град, където се е намирал центърът на асирийското царство.

Там той проповядва посланието. Текстът ни казва, че е викал силно. А посланието е било просто: „След четиридесет дни Ниневия ще бъде разорена.“ Забележете, че на Йона не се дава опцията да проповядва: „Покайте се, или Ниневия ще бъде разорена.“ Можем с голяма вероятност да предположим, че в първа глава Йона с много по-голяма готовност би се подчинил на първоначалната Божия заповед, ако посланието беше „покайте се, иначе ще бъдете унищожени след един месец“.

Обаче в Божията заповед там няма нито призив за покаяние, нито предложение за спасение. То е просто пророчество за разорението на нацията. Но как откликва асирийската нация на това недвусмислено послание? Какъв е отговорът на тази държава, която боготвори насилието?

Йона 3:5–9

И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големия им до най-малкия им. И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола си и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха. И разгласи и заяви из Ниневия с указ от царя и от големците му, казвайки: Хора и животни, говеда и дребен добитък да не вкусят нищо и да не пасат, и да не пият вода! И човек, и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия Си гняв и да не погинем?

Нека повторим, тъй като това е съществено за нашето разбиране на езика и посланието на книгата, че тя е оформена в две ясно отграничени половини. В първата половина, където се разказва историята за моряците и огромната риба, ние научихме нещо за Бога и за поклонението. Отбелязахме петкратното повторение на „Яхве“ в контекста на моряците. Нека сега отбележим, че в пасажа 3:5–9 и трите пъти, когато се говори за Бога, Той е наречен „Елохим“. Става дума за същия Бог, но Той не е познат в контекста на интимно поклонение. Оттук можем да заключим, че изразните средства в първата половина на книгата ни навеждат на мисълта за поклонение, или религия. Във втората половина акцентът е по-различен. Прави впечатление липсата на религиозни изрази. Вместо това се набляга на доброто и злото. Това изпъква ясно, а на едно място дори шокиращо, в еврейския текст.

Бездната между добро и зло преминава през човешкото сърце. Бог е единствен и човекът трябва да има правилното взаимоотношение с Него. Асирийците в Ниневия знаели, че начинът, по който живеят, е неправилен. Те имали съвест, която им казвала, че поведение като тяхното е зло. Божието послание ги изправило пред действителността, че не са всемогъщи, колкото и арогантно да демонстрирали силата и властта си. И в резултат от тази конфронтация с Божията реалност те се облекли с вретища като знак на скръб. Но още по важно — отвърнали се от злото си поведение. Можем да забележим, че Йона като че ли дори е излишен. Това, което предизвиква промяната у хората е „словото“ (виж ст. 6) — очевидно Божието слово, а не това на Йона. Това става ясно и от ст. 5, където се казва, че „жителите на Ниневия повярваха на Бога“.

Ние често казваме, че за да се спаси човек, е нужно да има вяра в Бога, да вярва в Исус. Но какво означава това? Ние го поставяме в рамката на необходимостта да се покланяме на Бога. Ако книгата Йона се състоеше само от първите две глави, лесно бихме могли да се задоволим с такова обобщение. Втората част обаче показва, че не е достатъчно да кажем, че вярваме в Бога или в Исус. Ниневийците са осъзнали, че поведението им е отвратително пред Бога, и че трябва да го променят. Те трябвало да се покаят. Покаянието не е модерно в днешно време. Но това е единственото нещо, което можело да отвърне катастрофата от тях. И покаянието не било просто използване на думите грях и праведност. То представлявало отвръщане от греха и признаване (и възприемане) на Божията праведност. И как приел Бог тяхното покаяние?

Йона 3:10

И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи, и не го направи.

Понякога Богът на Стария Завет се представя като студен и отмъстителен, суров и непростителен Бог. Това не може да бъде по-далеч от истината. Богът на Стария Завет е същият Бог, който е и в Новия. Той винаги копнее хората да дойдат при Него в покаяние и да променят нагласата и поведението си. Бог разкрива сърцето Си в Езекиил:

Но ако безбожният се обърне от всичките грехове, които е вършил, и пази всичките Ми наредби и постъпва право и праведно, той непременно ще живее, няма да умре. Всичките му престъпления, които е извършил, няма да му се помнят; заради правдата, която е вършил, ще живее. Имам ли Аз благоволение в смъртта на безбожния? — заявява Господ БОГ. — Не ли по-скоро в това, да се обърне от пътя си и да живее?

Езекиил 18:21–23

Бог желае хората да дойдат при Него за прошка и живот. Когато Той действа с нас, ние може да се чувстваме, както Йона в корема на рибата, да ни се струва, че животът е тежък, че нямаме бъдеще и цел. Йона обаче научава, че Бог всъщност не го преследва, а действа, за да го спаси. И ниневийците също откриват, че когато се отнесат сериозно към Бога и се обърнат от злите си дела, Бог с готовност ги пощадява.

Една от най-силните критики към историческата достоверност на книгата Йона се основава на факта, че няма никакви сведения в Ниневия или в която и да било друга част от Асирия да е съществувало поклонение на Яхве или някакви следи от изповядване на юдейската религия. Но внимателният прочит на текста ни показва, че книгата не твърди, че ниневийците са променили религиозното си поведение. Ако не беше наблягането в първа глава на факта, че моряците се обръщат да се боят от Яхве и да Му се покланят, би било лесно да пропуснем обстоятелството, че в трета глава изобщо не се споменава Яхве или някакво религиозно поклонение. Учудващо е, но не се казва, че асирийците са променили религията си. Така че книгата Йона не може да бъде отхвърлена, защото не се намират свидетелства за нещо, което тя изобщо не твърди (смяна на религиозната практика в Ниневия). Това обаче придава още по голямо значение на шокиращото изказване на Исус в Евангелието според Лука:

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.

Лука 11:32

Няма исторически сведения за промяна на религията в Ниневия, и въпреки това Исус заявява, че ниневийците ще устоят в съда, защото са се покаяли и са променили поведението си. Така ли е и с нас? Кое е по-важно — религията ни или отношението ни към Божията праведност? Има значение как живеем. Добре би било да научим, че поведението ни е много по-добър индикатор за това, което вярваме в сърцето си, от всякакви религиозни думи, които бихме използвали. Не можем да кажем, че сме „християни“ или „спасени“, ако не ни е грижа как се държим. Ако познаваме Бога (чрез вяра), разбираме какъв е Бог. И ако имаме живота от Бога в себе си, трябва да искаме поведението ни да бъде съобразно на Неговия характер. Ако живеем по начин, който Бог не одобрява, трябва да променим поведението си, точно както са направили жителите на Ниневия. Но нека се върнем на историята на Йона, тъй като има да откриваме още много неща.

Йона 4:1–4

А това раздразни Йона много лошо и той се разсърди. И се помоли на ГОСПОДА и каза: О, ГОСПОДИ, не беше ли това думата ми още когато бях в страната си? Затова побързах да бягам в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за злото. И сега, ГОСПОДИ, моля Ти се, вземи душата ми от мен, защото е по-добре да умра, отколкото да живея! А ГОСПОД каза: Добро ли е да се сърдиш?

Първо можем да забележим, че в този разговор Йона нарича Бога с личното Му име Яхве (ГОСПОД) и Го описва като милостив и състрадателен. Но в това описание на Божията природа Йона не просто обобщава какъв мисли, че е Бог. Той може лично да е изпитал Божията милост и състрадание в случката с рибата, но Йона не е измислил това описание. Самият Бог се представя така в Изход 34. Когато Мойсей се озадачава от привидния конфликт между Божията праведност и Неговото поразително великодушие, той моли Бога да му покаже какъв е в действителност (Изх. 33:18: Тогава Мойсей каза: Моля Те, покажи ми славата Си!) Бог се съгласява да даде на Мойсей частично откровение на пълнотата на Своя характер и природа. Четем за това в Изход 34.

И ГОСПОД слезе в облака, застана там до него и провъзгласи Името ГОСПОД. ГОСПОД мина пред него и провъзгласи: ГОСПОД, ГОСПОД, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя ненаказан виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение.

Изх. 34:5–7

Йона е познавал Бога отблизо. Той е знаел истината за Неговата благодат и милост и е знаел, че Бог копнее за покаяние в човека, така че да може да му даде изобилно прошката Си. Точно това познаване на Бога е подтикнало Йона да бяга в Тарсис в първа глава. В трета глава виждаме, че Йона послушно, макар и с нежелание, отива в Ниневия и предава точното послание, с което е натоварен от Бога. Това послание е, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена. Но когато Йона проповядва това остро послание, то оказва драматичен ефект върху ниневийците. Започвайки от царя и надолу всички жители променят поведението си и Бог ги пощадява.

Йона обаче е объркан и разстроен. Силните изрази, използвани в първи стих, всъщност говорят, че Божията милост, оказана на Ниневия е нещо зло. Помнете, че езиковият акцент на тази половина от книгата е върху доброто и злото, а не върху религиозното поклонение. Описанието на реакцията на Йона по този начин подчертава шокиращото и драматично напрежение, създадено от изразните средства. Така се е чувствал Йона, така е възприемал това, което се е случило.

Един повърхностен прочит на текста би могъл да подведе читателя да предположи, че Йона просто не е можел да приеме, че Божията благодат и прошка се дава на някой друг освен на израилевите синове. Но тепърва ще открием, че Йона не е бил враждебно настроен към мисълта, че Ниневия ще бъде спасена. Той е бил разстроен от начина, по който Бог действа. Бил е убеден, че Бог прави голяма грешка. Положението било толкова лошо, че Йона поискал да умре. Какво би могло да отчае Йона до такава степен? Неговата нагласа има два елемента.

Първо, Йона е пророк, а пророците трябва да говорят истината. На единственото друго място в Стария Завет, където се споменава Йона (4 Царе 14:25), той е описан като пророкът, правилно предсказал военния успех на цар Еровоам. Проверката за истинността на един пророк е била дали пророчеството му ще се сбъдне. В книгата Второзаконие този тест е даден като критерий за различаване на истинските от лъжливите пророци.

Но пророкът, който дръзне да говори в Моето Име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори в името на други богове, този пророк да умре! И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем словото, което ГОСПОД не е говорил? — когато някой пророк говори в Името на ГОСПОДА и словото не стане или не се изпълни, това е слово, което ГОСПОД не е говорил; пророкът го е говорил самонадеяно; да не се боиш от него.

Втзк. 18:20–22

Ако някой пророк е говорил нещо в Името на Господа, а пророчеството му не се е изпълнило, тогава хората щели да знаят, че той е лъжлив пророк, и е трябвало да го убият. Йона току-що бил пророкувал за Ниневия нещо, което нямало да се сбъдне, понеже Бог бил решил да пощади ниневийците. Йона имал причини да е разстроен. Бог го поставял в положението на лъжепророк, а за такива се полагало смъртно наказание. И затова Йона казва: „Направо можеш веднага да ме убиеш.“

Бог пита Йона дали има причина да се сърди. Йона не отговаря. Той явно смята, че Писанието дава отговора вместо него. Но това не е всичко. Не само евентуалните последствия за самия него притесняват Йона. Той също така се бои, че Бог се излага. Думите му са, че точно затова е тръгнал да бяга за Тарсис, защото е знаел какво ще стане. Знаел е, че Бог е състрадателен и ще пощади Ниневия, но същевременно посланието, което Бог му е заповядал да предаде, е било недвусмислено: „След четиридесет дни Ниневия ще бъде разорена.“ Според него това, което Бог е направил, е лошо (зло) — и за Йона, и за Бога. В заключителното си изследване ще открием, че Йона е смятал, че Бог прави голяма грешка, защото ниневийците щели да се върнат към предишните си пътища, когато видят, че разорението няма да се случи. И така Бог би изглеждал като глупак.

Посланието за нас от този епизод

В заключение на това изследване бих искал отново да предложа някои въпроси за лично размишление.

1. Бог пита Йона: „Добро ли е да се сърдиш?“ Забелязваме, че Йона не отговаря. Какъв отговор би трябвало да даде? Божието Слово заповядва да се убие човек, който пророкува лъжливо. Защо Йона не е трябвало да се сърди?

2. Изумителният аспект на тази книга е, че Йона е познавал достатъчно добре Бога, за да знае предварително, че това пророчество няма да се сбъдне. За Йона Бог и Неговото слово са реални и сериозни. Колко сериозно четем ние Божието слово? Има ли то връзка с нашия живот днес? А цялото ли слово има връзка? Да го почитаме ли в пълнотата му, или да игнорираме неудобни негови части и да им намираме „разумни“ обяснения?

3. Важно ли е покаянието в днешно време? Дали то е еднократно признание, че Бог е прав, а ние сме греховни и несъвършени, или засяга из основи нашите ценности, нагласи и поведение впоследствие, дори и след като сме „новородени“ и „спасени“? Може ли „вярата“ да означава нещо, ако липсва покаяние?

Към следващата част или към съдържанието

Алвин Брадшо Да чуем Йона (4)

Метаданни

Данни

Да чуем Йона

Информация

История

Сваляне / Връзки

Йона 3:1–4:4