Шарон Вагнер
Както някога (7)

7

Нелс стоеше в хола и гледаше през прозореца навън. В един момент се изненадах колко близка ми беше фигурата, изправена до прозореца. Тогава Нелс се обърна. Усмихна се и моето впечатление се задълбочи.

— Значи все пак дойдохте — каза той. — Вече почти бях загубил надежда.

— Съжалявам, че толкова дълго сте ме чакали — отвърнах аз. — Но, първо, тази сутрин се успах, и после… имаше куп неща за разказване.

— Мога да си представя.

Тонът на гласа му издаваше, че с мислите си той е някъде другаде.

— Дали да не тръгнем да потърсим тази котка? — попита той.

— Защо не?

Двамата заобиколихме Крепостта, прекосихме площадката, насипана с чакъл, и стигнахме до гората.

— Леля Анги ми разказа, че през последната нощ сте имали кошмар или нещо подобно. Предположих, че може би това има връзка с котката.

— Как стигнахте до подобно предположение? — попитах. Изведнъж се почувствах някак скована. Макар предишната вечер да бяхме говорили за котката, на мен ми се стори странно, че Нелс бе добре осведомен за нейното особено отношение към мене. Сивите му очи ме гледаха с искреност.

— Не сте ли помислили за това, че би било възможно и леля Анги да чуе вика? Тя смята, че би могъл да бъде Тигър.

— Но нали все пак сама ми каза, че Тигър бил мъртъв?

— Доколкото зная, така е…

— Но вие току-що казвахте… — Млъкнах и поклатих глава. — Какво всъщност искате? — попитах го.

— Да си обясня различни неща, в които сега не личи да има смисъл — отговори спокойно. — Моята леля ми разказа някои подробности за вашата съквартирантка и нейното самоубийство. Тя ми каза още, че Тигър е принадлежал на загиналото момиче. Леля Анги изглежда твърде натъжена от това, колко силни и до днес са вашите впечатления от тогавашните събития.

Вървяхме по тясната пътека, по която бях минала предишния ден. Нелс не можеше да види лицето ми, но като че ли долавяше моето нарастващо раздразнение.

— Дали не бихме могли още веднъж да започнем отначало? — попита той кротко.

Помъчих се да овладея своя гняв.

— Добре — отвърнах аз. — И така, какво искате да знаете?

Той размисли няколко секунди, после повдигна рамене.

— Бих искал сега да ви изброя редица неща, които ме интересуват, защото са във връзка с вас. Но това е само част от истината, поне за момента.

— А другата причина? — попитах аз.

— Разказвах ви, че също писателствам, макар и не точно във вашата област — отговори Нелс спокойно. — Пиша статии за списания. През последните месеци започнах едно проучване, резултатите от което искам да обобщя в книга.

Очаквах, че той ще продължи да разказва, но ми изглеждаше дълбоко потънал в мисли.

— Върху какво? — попитах аз.

— Самоубийствата в училищата — отговори той.

В един момент ми се струваше, че върху ми се стовари удар.

— Следователно Бетси Потър трябва да стане само една глава от вашата книга — промърморих аз.

— Да предположим. Ако вие и вашите приятелки работите заедно с мен — отвърна Нелс подчертано. — Бих искал да се запозная с всяка личност, с която Бетси Потър е общувала. Замислената книга трябва да бъде реалистична, към което спада и условието лицата и фактите да бъдат описани напълно достоверно. Само така хората, които прочетат тази книга, могат да бъдат подтикнати да направят нещо срещу причините, предизвикващи самоубийства.

— Какво трябва да се направи? — попитах аз.

Нелс отговори, без да се замисля:

— Бих искал студентите, които имат някакви трудности, да бъдат съветвани по-добре и всестранно. Повечето големи училища са в жалко положение. Учащите се могат да бъдат четири години в един и същи колеж и никога да не се превърнат в нещо повече от някакъв номер от контролния картон на съветника. Това е, което прави Бетси Потър толкова интересна за мене. Защо се е случило нещо тъкмо тук, където всеки познава всички, където дори се обръщат един към друг на малки имена?

Усещах как погледът му се спира на мен и ме изучава. В този момент не желаех по-искрено нищо друго, освен да не бях идвала тук, в Спрус.

— Не вярвам, че бих могла да ви помогна — отвърнах аз, отклонявайки го.

На лицето му се изписа неудоволствие.

— Не можете или не желаете? — попита Нелс строго.

— Вие сте на път да проучвате едно самоубийство, но аз вече не съм така сигурна, че Бетси се е самоубила. — Думите се изплъзнаха от устата ми, преди да ми стане ясно какво изрекох.

— Какво ви подсказа тази мисъл? — попита той сурово. Хвана ме под ръка и ме отведе до един дънер, където седнахме.

За секунди се вкопчих в решението си нищо повече да не говоря, но после неговият умолителен поглед и собственото ми желание най-сетне да излея всичко, което ми тежеше на душата, ме победиха. Ясно и толкова накратко, колкото ми бе възможно, му съобщих всички подробности около смъртта на Бетси. Не премълчах и това, което сутринта бях узнала от Беатриче, не пренебрегнах също и моето нощно видение в огледалото, макар да очаквах, че той ще ми се присмее.

Но Нелс не ми се присмя. Лицето му беше сериозно, както и преди. Той прокара пръсти по гъстата си руса коса.

— На вас едва ли ви остава нещо друго, освен да отидете в полицията — каза той след кратък размисъл.

Поклатих глава със съмнение.

— Не съм сигурна дали действително трябва да го направя.

— Защо не?

— Цялата история се разигра преди единайсет години. И да разгърнем отново цялото събитие, това няма да съживи Бетси.

Нелс положи успокояващо ръката си на моето рамо.

— Да тръгнем първо от фактите — каза той сериозно. — Аз прочетох тогавашните протоколи, включително и вашите показания, съобразно с тях смятам за невероятно Бетси Потър да е загинала при злополука, обусловена от невнимание или непознаване на опасната местност. Дори и да не е извършила самоубийство, трябва да е станало нещо друго, а това друго би означавало убийство.

Въпреки че самата аз бях имала такива мисли, трепнах, когато Нелс толкова спокойно и ясно ги изрази.

— Но защо? — извиках. — Кой бе имал основание да иска да погуби Бетси? За това няма мотив.

— Може би от ревност — подхвърли Нелс.

Поклатих глава.

— Бетси не беше човек, който би могъл да предизвика у другите толкова силни чувства. В действителност никой не беше пленен от нея, с изключение на мене и, естествено, на приятеля й.

— Би ли могла да бъде свързана и с други приятелства? Може би се е привързала към някой друг?

Спонтанно исках да отрека това. Но признанието на Беатриче от тази сутрин бе разколебало мнението ми за моята дарба да наблюдавам, дори ме бе разтърсило. Повдигнах рамене.

— Възможно е, тя често е разговаряла и с Тами Куин. Смятате ли, че трябва да я разпитваме за това?

Нелс се облегна назад и ме измери с очи.

— Необходимо е да го направите. Или може би не желаете?

Отклоних погледа си.

— Най-добре би било да си тръгна оттук — казах аз тихо.

Той поклати глава с усмивка.

— Първо, вие не сте човекът, който би могъл просто да изостави една работа като тази и да не се занимава повече с нея, и, второ, съмнявам се, че така, без всякаква съпротива, Бетси и Тигър ще ви оставят да си идете.

— Ако мислите да ми разправяте, че духът на някаква котка и на моята приятелка Бетси се опитват да намерят контакт с мене, тогава следва да отидете на лекар — казах с ирония.

Станах и заизтупвах праха от дрехата си.

— Тогава ми дайте друго обяснение.

— Не мога — отвърнах аз. — Но не вярвам в духове. Възможно е виковете да са на някоя чужда котка, която броди наоколо.

— А какво тогава е било онова, което сте видели в огледалото?

— Собственото ми съзнание за вина. — Изрекох това бързо и ми се искаше сама да вярвам в думите си.

— Мислите ли, че днешният и утрешният ден могат да бъдат достатъчни, за да се убедите в това? Или искате да се завърнете вкъщи, за да размишлявате нови десет години над този случай? — Вече го бях загърбила и вървях по пътя. — Андре, чакайте — извика Нелс.

— Съжалявам, но останах твърде дълго — казах аз, поглеждайки часовника си. — Обядът е в един часа, а все пак трябва и да се преоблека. — Чувах, че той изминава няколко крачки зад мене, а после вече нищо не шумеше и когато се обърнах назад, Нелс беше изчезнал. Ето че бях някак разочарована.

Докато стоях на пътя, си наложих да бъда честна към себе си. Трябваше да призная, че имаше само една причина за моето измъкване — собствената ми страхливост. Не исках повторно да се започва издирване за смъртта на Бетси, тъй като едновременно с това отново би се развила лентата на една част от собствения ми живот, за която можех да си спомням само с неудоволствие. Но дали това беше основателен аргумент? Щом не исках да си спомням за миналото, защо тогава дойдох на тази среща? Изведнъж откъм храстите вдясно от мене се разнесе някакъв шум. Огледах се нервно. После се усмихнах, защото съзрях Пуси, която излизаше изпод гъсталака и отърси козината си от сухи листенца и борови иглички.

— Достатъчно се разхожда и лудува, нали? — Взех я на ръце и я погалих. Тя тъкмо започна блажено да мърка, когато викът на котка проряза тишината.

Тръпки ме полазиха. Знаех откъде идва викът, защото бях само на няколко крачки от мястото, до което предишния ден бях изоставила пътеката. С Пуси на рамо взех да си пробивам път през храстите към горската поляна, недалеч от която бях открила ръждясалия капан. Когато вече бях наближила скалите, викът се промени, той стана кротък и призивен, сякаш котката искаше да ме помоли за нещо.

Изведнъж Нелс се озова до мене, и то така близо, че можеше да ме докосне.

От страх сърцето ми се разтуптя бясно. Мъчително поемах дъх.

— Върнах се, защото отново чух котката — обясни ми той. — Всичко наред ли е, Андре? — попита Нелс. — Изглеждате бледа.

— Чувствам се зле — отвърнах искрено. Наистина се чувствах съвсем съсипана.

— Бих желал, бих могъл да направя нещо за вас — каза той и изразът му издаваше, че сериозно мисли за това.

Въздъхнах.

— Страхувам се, че в случая няма никой, който би могъл да направи нещо. Всичко е в собствените ми ръце. Трябва сама да се реша.

Нелс ме обърна към себе си така, че да може да се вгледа в очите ми. Той дълго се взира в мене, като че ли искаше да стигне до дъното на душата ми. Накрая кимна.

— Мисля, че вие вече сте решили. Или не? — попита той.

— Искам по време на обиколката на колежа да се опитам да поговоря с Тами Куин.

Нелс се наведе над мене и докосна с устни челото ми.

— Аз ще ви чакам, за да чуя какво сте узнали — прошепна той.