Франсиско Колоане
Фламинго (6)

VI

Падаше вече нощ, когато, застанал в обора на стопанството, разправях на помощник-управителя, един суров и мълчалив шотландец, всичко, което бях видял.

Стояхме пред Фламинго, който от време на време хвърляше към нас коси погледи.

Когато завърших разказа си, в който вмъкнах и моите наблюдения над червеникавия жребец още от оня ден, когато го бях забелязал да наблюдава със странен поглед клането на жребчетата, казах на шотландеца, че, според мене, това животно бе действало почти като човешко същество, обладано от настойчивата идея да отмъсти. След като изразих това мое убеждение, уплаших се, че този човек няма да ме разбере и че ще ме вземе за луд или смахнат.

Шотландецът ме изгледа втренчено и продължително, като ме пронизваше с погледа си в полумрака, който се сгъстяваше с настъпването на нощта. Не каза нито дума, на лицето му не трепна нито един мускул. Сложи ръка на колана си и измъкна един колт^[1] с дълга цев, приближи се към дорестия жребец, прицели се в главата, стреля и Фламинго рухна мъртъв посред обора.

Помощник-управителят ме беше разбрал.