Включено в книгата
Оригинално заглавие
El "Flamenco", (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Франсиско Колоане

Заглавие: Нос Хорн

Преводач: Цветан Георгиев

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: испански

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: разкази

Националност: латиноамериканска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.

Редактор: Стефан Савов

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Любен Зидаров

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175


I

Както от време на време сред хората се ражда някой гений, така и сред животните се появява някой изключителен екземпляр, чието съществуване ни приближава към тайните на природата, за да ги направи още по-непроницаеми за нас.

Този, който е присъствал на насилствената смърт на човек или на каквото и да било животно, и е чувал последния вик на ужас, последното мучене или цвилене, или дори му се е сторило, че е успял да долови издиханието на прободената с игла пеперуда, знае колко са еднакви у всички живи същества последните стонове на живота.

Смъртта изравнява не само хората помежду им, но и хората с животните, дори и с червеите.

Ако ние непрестанно си спомняме за тази истина, щяхме сигурно да се отнасяме по друг начин с животните.

Кой селянин не е виждал някой самотен вол да се уединява в гората, за да преживя, кон, който следва някое момиче, или куче, което се хвърля право срещу смъртта?

Със своята тайнственост някои земи оказват силно въздействие върху оформянето на редки човешки типове и животински екземпляри, които не се срещат другаде. Изглежда, че такава една област е източната част на остров Огнена земя.

Край бреговете й, обливани от вълните на Атлантическия океан, се забелязват странни риби и морски чудовища. По равнините препускат стада гуанака[1], които се различават от тези, които се срещат другаде. Тукашната лисица е по-особена от тази в Патагония. Бухалите, някои други птици, пък дори и малкият гризач куруро са изглежда свойствени само на този далечен остров.

Дори самите хора изпитват върху себе си странното влияние на тези земи и не могат да свикнат с живота в други страни. Чул съм мнозина да проклинат Огнена земя, когато я напускат, и да се връщат след няколко години, като признават, че не могат да живеят другаде. Не знам, но може би този разказ е плод на носталгията, която някой ден ще ме завладее с такава сила, че ще се върна на острова, за да препускам отново в галоп по обширните му прерии, както препусках по тях по време на моята младост.

Бележки

[1] Гуанако — вид лама. — Б.ред.