Включено в книгата
Оригинално заглавие
El "Flamenco", (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Франсиско Колоане

Заглавие: Нос Хорн

Преводач: Цветан Георгиев

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: испански

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: разкази

Националност: латиноамериканска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.

Редактор: Стефан Савов

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Любен Зидаров

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175


IV

Както и при други случаи, Джеки се оправи, костите му зараснаха и той отново излезе на полето, за да наглежда стадото си.

— Не възсядайте повече дорестия кон — каза му един ден сам управителят, мистър Клифорд.

Но Джеки се качи, наложи го здравата с камшика, заби шпорите здраво в хълбоците му, а Фламинго понесе наказанието кротък и спокоен, сякаш не бе почувствал никаква болка.

Работата в скотовъдните стопанства из този край е съпроводена с премеждия и затова скоро новите случки изместиха от паметта на хората тази с Фламинго.

Но Джеки сигурно я помнеше добре, защото той още повече се сви, а походката му напомняше вече не тази на маймуна, а на скелет, поставен в зле съшит чувал.

Мина време и дори и Джеки забрави.

— Може би Фламинго беше подлудял тогава — каза ми той една привечер, когато галопирахме заедно на полето. Джеки, както винаги, яздеше своя червеникав кон. — И животните също като хората полудяват и оглупяват.

Скотовъдецът Джеки беше примитивен човек и вътре в него се бореха безспир индианецът и белият, всеки със своите инстинкти. Гласът му звучеше по детски, когато ми каза:

— Ето и аз, дето съм добър човек, колко пъти, ей така за нищо, съм изпращал някой мой другар на оня свят.

„И този се мисли за добър“ — казах си аз и се усмихнах, като си припомних всички тъмни истории, които тежаха на съвестта на Джеки.

— Може би бе пасъл тогава някаква лоша трева — продължи той, като оправдаваше жребеца, когото сигурно едновременно и ненавиждаше, и обичаше. — Щом като по пасбищата има треви, които правят овцете пияни и натръшкват цели стада, сигурно има и треви, които карат конете да стават зли. А като е пиян, човек какво ли не прави.

— Не забравяй, че Фламинго не позволява на никого друг освен тебе да го язди — напомних му аз.

Погледнах за миг красивото животно, което галопираше редом до моя кон, и си спомних за онази сцена в обора, за широко отворените очи на жребеца, които гледаха по толкова особен начин клането на жребчетата, и си помислих: „Дали в мига, когато този красив червеникав жребец се бе спасил единствен сред своите братя, не бе останал запечатан завинаги в очите му образът на жестокия скотовъдец?“.

Кой може да познае неузнаваемото?

Криех дълбоко в себе си мисълта, че това животно изпитва ненавист към Джеки и че то крои план как да отмъсти на този убиец на коне. Не го споделих с никого. Моите другари бяха грубовати хора и нямаше да ме разберат. Щяха да припаднат от смях, ако им бях разправил моите предположения. Щяха да кажат: „Гледай го този какви ги плещи. И той е откачил или е пасъл от лошата трева“.

И тъй като „лошата трева“ действително изобилства на острова и хората подлудяват от самотата, въздържанието и алкохола, реших да си мълча.

А може би бях почнал и аз да полудявам?

Не, не бях луд! Епилогът на тази любопитна история за борбата, която води един кон против един човек, показа, че не бях почнал да полудявам.