Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (31)

28.

Когато Ема зае мястото си начело на заседателната маса, всички станаха. От известно време тя с нетърпение очакваше този момент.

— Господа, позволете да открия заседанието, като съобщя на борда, че вчера цената на акциите ни достигна печелившата стойност и акционерите ни ще получат дивиденти за първи път от три години.

Чуха се одобрителни възгласи, съпроводени с усмивки на лицата на всички директори, с изключение на един.

— След като неприятностите останаха в миналото, да продължим към бъдещето. Вчера получих предварителния доклад на Министерството на транспорта за годността на „Бъкингам“. С няколко малки модификации и след завършването на изпитанията би трябвало към края на месеца да получим пълен сертификат. След получаването му корабът ще напусне Белфаст и ще отплава за Ейвънмаут. Господа, възнамерявам да проведем следващото заседание на борда на мостика на „Бъкингам“, за да можем да направим обиколка на кораба и да видим с очите си за какво сме похарчили парите на акционерите ни.

— Зная, че бордът ще се зарадва да научи също, че в началото на седмицата секретарят на компанията получи обаждане от Кларънс Хаус, че Нейно Величество кралицата майка се е съгласила да изпълни церемонията по кръщаването на кораба на двайсет и първи септември — продължи тя. — Господа, едва ли ще е преувеличение да кажа, че следващите три месеца ще бъдат сред най-натоварените в историята на компанията, тъй като въпреки огромния успех с продаването на билетите за първото пътуване, за което са останали свободни само няколко каюти, това не решава бъдещето на компанията в дългосрочен план. И тъй, готова съм да отговарям на въпросите ви. Адмирале?

— Госпожо председател, позволете първо да ви поздравя и да кажа, че макар да ни предстои още път до спокойните води, днес определено е най-радостният ден, който мога да си спомня през двайсет и двете ми години в този борд. Позволете обаче бързо да продължа с основните точки от маршрута, както се изразяваме във флота. Избрахте ли капитан от тримата кандидати, одобрени от борда?

— Да, адмирале. Окончателният ни избор е капитан Николас Търнбул от Кралския флот, който до неотдавна бе първи офицер на „Куин Мери“. Имаме голям късмет, че си осигурихме службата на такъв опитен офицер, който наред с всичко друго е роден и израснал в Бристол. Освен това разполагаме с пълния състав офицери, много от които са служили при капитан Търнбул или в Кралския флот, или по-късно в „Кюнард“.

— А останалият екипаж? — попита Анскот. — В края на краищата това е круизен кораб, а не разрушител.

— Точно така, мистър Анскот. Мисля, че ще откриете, че повечето длъжности са заети, като се започне от машинното отделение и се свърши с кухните. Все още има няколко свободни места, но тъй като имаме най-малко по десет кандидатури на ден, можем да си позволим да сме изключително взискателни при подбора си.

— Какво е съотношението екипаж пътници? — попита Добс.

За първи път на Ема й се наложи да направи справка с бележките си.

— Екипажът се състои от двайсет и петима офицери, двеста и петдесет матроси, триста стюарди и обслужващ персонал, а също така корабен лекар и сестра. Корабът е разделен на три класи — първа, втора и туристическа. Има места за сто и двама пътници в първа класа, като цените за първото плаване до Ню Йорк варират от четирийсет и пет паунда за каюта до шестдесет паунда за апартамент; двеста четирийсет и две места във втора класа на цена около трийсет паунда всяко и триста и шестдесет места в туристическата класа на цена десет паунда, по трима души в каюта. Ако желаете повече подробности, мистър Добс, ще намерите всичко във втория раздел на синята папка пред вас.

— Тъй като се очаква голям интерес около церемонията по кръщаването на двайсет и първи септември и първото плаване до Ню Йорк през следващия месец — каза Фишър, — кой ще поеме връзките с пресата и обществеността?

— Спряхме се върху „Дж. Уолтър Томпсън“, които направиха най-добрата презентация — каза Ема. — Те вече уредиха екип на Би Би Си да заснеме филм за кораба по време на едно от изпитанията и направиха профил на капитан Търнбул за „Сънди Таймс“.

— По мое време никога не съм се занимавал с подобни неща — изсумтя адмиралът.

— И основателно. Тогава не искахме врагът да знае къде сме, докато сега искаме нашите пътници не само да знаят къде сме, но и да знаят, че не биха могли да се намират в по-сигурни ръце.

— Какъв процент от каютите трябва да бъде зает, за да се оправдаят разходите за едно плаване? — попита Седрик Хардкасъл, който явно не се интересуваше от рекламата и връзките с обществеността, а от крайния резултат.

— Шейсет процента, като се вземат предвид само разходите по поддръжката. Но ако искаме да си възстановим инвестираните средства в рамките на десет години, какъвто бе планът на Рос Бюканан, когато той бе председател на борда, през този период ще трябва да са заети осемдесет и шест процента от местата. Така че няма място за самодоволство, мистър Хардкасъл.

Алекс си записваше всички дати и числа, които смяташе, че ще представляват интерес за дон Педро, макар че все още нямаше представа защо те са толкова важни и какво имаше предвид дон Педро с онова „когато балонът гръмне“.

През следващия час Ема продължи да отговаря на въпроси и Алекс с огромна неохота трябваше да признае — макар че никога не би го споменал пред дон Педро — че представянето й е блестящо.

След като Ема закри заседанието с думите „Ще се видим на общото годишно събрание на двайсет и четвърти август“, Алекс бързо напусна залата и излезе от сградата. Докато го гледаше от прозореца как излиза през портала, Ема си припомни за пореден път, че нито за миг не може да си позволи да прояви непредпазливост.

Алекс спря пред „Лорд Нелсън“ и тръгна към телефонната кабина с готови четири пенса.

— Корабът ще бъде кръстен от кралицата майка на двайсет и първи септември, а първото плаване до Ню Йорк все още се планира за двайсет и девети октомври.

— Ще се видим в кабинета ми утре сутринта в десет — отвърна дон Педро и връзката прекъсна.

Алекс с удоволствие би му казал поне веднъж: „Съжалявам, друже, но не става. Имам една много по-важна среща по това време“, но знаеше, че в десет часа без една минута ще бъде на Итън Скуеър 44.

Аркадия Меншънс 24

Бридж стрийт

Бристол

 

Скъпа мисис Клифтън,

С голямо съжаление се налага да подам оставката си като директор в борда на „Барингтън Шипинг“. По времето, когато колегите ми гласуваха за построяването на „Бъкингам“, Вие твърдо се противопоставихте на идеята и гласувахте против. Сега разбирам, макар и със закъснение, че преценката Ви е била основателна. Както посочихте тогава, рискуването на такава голяма част от резервите на компанията спокойно може да се превърне в решение, за което да съжаляваме.

Откакто Рос Бюканан реши, че трябва да напусне заради последвалите неуспехи (напълно основателно според мен), трябва да призная, че се борихте мъжки компанията да остане платежоспособна. Но когато съобщихте на борда, че ако искаме да възвърнем инвестициите си, трябва да пълним 86% от каютите през следващите десет години, освен ако не вдигнем цените, осъзнах, че проектът е обречен, и се опасявам, че същото се отнася и за компанията.

Естествено, надявам се да греша, тъй като би било изключително тъжно да видя как такава чудесна стара кампания като „Барингтън“ рухва или дори стига до фалит, да не дава господ. Но тъй като смятам, че това е твърде вероятно, първата ми отговорност трябва да бъде към акционерите и затова нямам друг избор, освен да подам оставката си.

Искрено Ваш,

Алекс Фишър (майор от запаса)

— И очаквате да пратя това писмо на мисис Клифтън на двайсет и първи август, само три дни преди общото годишно събрание?

— Да, точно това очаквам — каза Мартинес.

— Но ако го направя, цената на акциите ще се срине и може дори да завлече компанията.

— Бързо се ориентирате, майоре.

— Но вие инвестирахте в „Барингтън“ над два милиона паунда. Ще изгубите цяло състояние.

— Не и ако продам всичките си акции няколко дни преди да оповестите писмото пред пресата.

Алекс го гледаше втрещен.

— А — рече Мартинес, — най-сетне схванахте. Разбирам, майоре, че в личен план новината не е добра, тъй като не само ще изгубите единствения си източник на доходи, но и може да се окаже трудно да си намерите друга работа на вашата възраст.

— Меко казано — отвърна Алекс. — След като пратя това — добави той и размаха писмото пред дон Педро, — никоя компания не би помислила да ме покани в борда си. И напълно основателно.

— Затова смятам, че е справедливо — продължи дон Педро, без да обръща внимание на избухването му, — че трябва да бъдете компенсиран за лоялността ви, особено след като минахте през такъв скъп развод. Затова, майоре, смятам да ви платя пет хиляди паунда в брой, за които не е нужно да научават нито бившата ви съпруга, нито данъчните.

— Много щедро от ваша страна — каза Алекс.

— Така е. За целта обаче ще трябва да предадете това писмо на председателя на борда в петъка преди заседанието, тъй като ми казаха, че съботните и неделните вестници ще проявят жив интерес към историята. Освен това трябва да сте на разположение за интервюта в петък, за да изразите безпокойството си относно бъдещето на „Барингтън“, така че когато мисис Клифтън открие общото годишно събрание в понеделник сутринта, всички журналисти да задават само един въпрос.

— Колко дълго би могла да оцелее компанията? — каза Алекс. — Но предвид обстоятелствата, дон Педро, се питам дали не бихте могли да ми дадете две хиляди аванс, а остатъка след като изпратя писмото и дам интервютата?

— Няма начин, майоре. Все още ми дължите хиляда за гласуването на жена ви.

— Мистър Мартинес, осъзнавате ли какъв удар ще бъде това за „Барингтън Шипинг“?

— Не ви плащам да ме съветвате, мистър Ледбъри, така че просто изпълнете нареждането ми. Ако не можете да го направите, ще се наложи да потърся някой, който може.

— Но има голяма вероятност да изгубите значителна сума, ако изпълня инструкциите ви дословно.

— Парите са мои, пък и в момента акциите на „Барингтън“ вървят над цената, на която ги купих, така че съм уверен, че ще си възвърна по-голямата част от сумата. В най-лошия случай може да изгубя няколко паунда.

— Но ако ми позволите да продам акциите за един по-дълъг период, да кажем месец и половина или дори два, има по-голяма вероятност да възстановя първоначалната ви инвестиция, а може би дори да ви осигуря малка печалба.

— Ще харча парите си така, както ми се харесва.

— Но дългът ми като доверено лице е да защитавам позициите на банката, особено като се има предвид, че в момента сте превишили кредита си с един милион и седемстотин трийсет и пет хиляди паунда.

— Сумата е покрита от стойността на акциите, които при сегашната цена биха ми донесли повече от два милиона.

— В такъв случай поне ми позволете да се обърна към семейство Барингтън и да попитам дали…

— В никакъв случай не бива да се свързвате с никого от семейство Барингтън или Клифтън — извика дон Педро. — Ще пуснете всичките ми акции на пазара веднага щом борсата отвори в понеделник, седемнайсети август, и ще приемете всяка цена, която се предлага тогава. Инструкциите ми едва ли могат да бъдат по-ясни.

— Къде ще бъдете на този ден, мистър Мартинес, ако ми се наложи да се свържа с вас?

— Точно там, където бихте очаквали да откриете всеки джентълмен — на лов за яребици в Шотландия. Няма да има начин да се свържете с мен и именно това е причината да избера мястото. Толкова е затънтено, че дори не носят сутрешните вестници.

— Щом инструкциите ви са такива, мистър Мартинес, ще напиша писмо в този смисъл, така че да няма неразбирателства по-нататък. Ще ви го изпратя следобед на Итън Скуеър по куриер, за да го подпишете.

— Ще го направя с удоволствие.

— И след като трансакцията ни приключи, мистър Мартинес, може би няма да е зле да помислите дали да не прехвърлите сметката си в някоя друга банка.

— Ако все още сте запазили работата си, мистър Ледбъри, ще го направя.