Джефри Арчър
Внимавай какво си пожелаваш (34)

31.

Неделя вечерта

Седрик огледа масата, но не заговори, докато всички не седнаха.

— Съжалявам, че ви свиках толкова спешно, но Мартинес не ми остави друг избор. — Всички изведнъж застанаха нащрек. — Имам основания да смятам — продължи той, — че Мартинес планира да пусне за продажба всичките си акции в „Барингтън“, когато фондовата борса започне работната си седмица утре. Надява се да възвърне колкото се може повече от първоначалната си инвестиция, докато цената на акциите е висока, и в същото време да постави компанията на колене. Предприема тази стъпка точно една седмица преди общото годишно събрание, точно когато се нуждаем най-много от публично доверие. Ако успее да изпълни замисъла си, „Барингтън“ може да банкрутира само за дни.

— Това законно ли е? — попита Хари.

Седрик се обърна към сина си, който седеше от дясната му страна.

— Той ще наруши закона само ако смята да изкупи акциите обратно на по-ниска цена — каза Арнолд. — Но очевидно планът му не е такъв.

— Но възможно ли е цената на акциите наистина да бъде ударена толкова лошо? В края на краищата той е единственият, който пуска дяла си на пазара.

— Ако всеки акционер, имащ представител в борда на компания, пусне повече от милион акции на пазара без предупреждение или обяснения, в Сити ще предположат най-лошото и всички ще се втурнат да се отървават от своите акции. Цената им може да падне двойно за часове и дори за минути. — Седрик замълча, за да вникнат в думите му, след което добави: — Ние обаче все още не сме победени, тъй като имаме преимущество.

— И какво е то? — попита Ема, като се мъчеше да запази спокойствие.

— Знаем точно какво е намислил, затова можем да го изиграем в собствената му игра. Но ако искаме да го направим, ще трябва да действаме бързо и можем да се надяваме на успех само ако всички около тази маса са склонни да приемат препоръките ми и рисковете, които вървят с тях.

— Преди да ни кажете какво имате предвид — рече Ема, — трябва да ви предупредя, че това не е единственото, което Мартинес е планирал за тази седмица. — Седрик я погледна изненадано. — Алекс Фишър ще подаде оставка от борда в петък, само три дни преди общото годишно събрание.

— Толкова лошо ли е това? — попита Джайлс. — В края на краищата Фишър никога не е подкрепял нито теб, нито компанията.

— При нормални обстоятелства щях да се съглася с теб, Джайлс, но в писмото си, което още не съм получила, макар да знам, че ще бъде от петък, Фишър твърди, че е бил оставен без друг избор, освен да подаде оставка, тъй като смята, че компанията е изправена пред банкрут и че негов дълг е да защити интересите на акционерите.

— Това ще е първата му подобна проява — отбеляза Джайлс. — Във всеки случай това просто не е вярно и би трябвало лесно да бъде опровергано.

— Така си мислиш, Джайлс — рече Ема. — Колко от колегите ти в Камарата на общините продължават да вярват, че си получил инфаркт в Брюксел, въпреки че го отрече хиляда пъти?

Джайлс не отговори.

— Откъде знаете, че Фишър ще подава оставка, щом не сте получили писмото? — попита Седрик.

— Не мога да отговоря на този въпрос, но ви уверявам, че източникът ми е абсолютно сигурен.

— Значи Мартинес смята да ни удари в понеделник, когато пусне за продажба акциите си — каза Седрик. — И след това да нанесе втори удар в петък с оставката на Фишър.

— Което ще ни остави без друг избор, освен да отложим церемонията по кръщаването с кралицата майка, да не говорим за датата на първото плаване — каза Ема.

— Гейм, сет и мач за Мартинес — обади се Себастиан.

— Как ще ни посъветвате да постъпим, Седрик? — попита Ема, без да обръща внимание на коментара на сина си.

— Да го изритаме в топките — каза Джайлс. — За предпочитане когато не гледа.

— Аз самият едва ли бих могъл да се изразя по-добре — каза Седрик. — И, честно казано, имах наум точно това. Да приемем, че Мартинес смята да пусне на пазара всичките си акции след осем дни и четири дни по-късно да продължи с оставката на Фишър, като с този двоен удар се надява да събори компанията и да принуди Ема да се оттегли. За да предотвратим това, трябва да нанесем първия удар, при това да го нанесем мръснишки и там, където най-малко очаква. Ето защо смятам да продам всичките си триста и осемдесет хиляди акции този петък, на всяка цена, която ми се предложи.

— Но как ще ни помогне това? — попита Джайлс.

— Надявам се това да доведе до падане на цената на акциите до понеделник, така че когато пусне своите в девет часа сутринта, Мартинес да изгуби цяло състояние. И точно тогава възнамерявам да го сритам в топките, защото вече имам купувач, готов да изкупи неговите милион акции на новата ниска цена, така че те да не бъдат на пазара за повече от няколко минути.

— Това ли е човекът, когото не познаваме, но който мрази Мартинес не по-малко от нас? — попита Хари.

Арнолд Хардкасъл постави ръка върху ръката на баща си и прошепна:

— Не отговаряй на този въпрос, тате.

— Дори да успеете да го направите — каза Ема, — все пак ще се наложи седмица по-късно да обясня на пресата и акционерите на общото годишно събрание защо цената на акциите е паднала.

— Не и ако аз се върна на пазара веднага щом акциите на Мартинес са изкупени и не започна да купувам агресивно и спра едва когато цената се върне на сегашните си нива.

— Но нали казахте, че е незаконно.

— Когато казах „аз“, имах предвид…

— Нито дума повече, тате — твърдо се намеси Арнолд.

— Но ако Мартинес открие какво сте замислили… — започна Ема.

— Няма да позволим да научава, защото ще действаме по неговия график, както ще обясни Себ — каза Седрик.

Себастиан стана от мястото си и се обърна към първата си и най-сериозна аудитория в Уест Енд.

— Мартинес смята да прекара уикенда в лов на яребици в Шотландия и няма да се върне в Лондон до вторник сутринта.

— Откъде си сигурен в това, Себ? — попита баща му.

— Цялата му колекция произведения на изкуството ще бъде обявена за продан в „Агню“ в понеделник вечерта, а той е казал на собственика на галерията, че няма да може да присъства на откриването, тъй като няма да е в града.

— Вижда ми се странно, че не иска да е в града в деня, в който ще се отърве от всичките си акции и продава колекцията си — каза Ема.

— Лесно може да се обясни — каза Седрик. — Ако „Барингтън“ изглежда загазила, той ще иска да е колкото се може по-далеч, за предпочитане някъде, където никой няма да може да се свърже с него, и ще остави вас на лаещата преса и разгневените акционери.

— Знаем ли къде точно в Шотландия ще се намира? — попита Джайлс.

— Засега не — каза Седрик. — Снощи обаче се обадих на Рос Бюканан. Той самият е първокласен ловец и ми каза, че има не повече от шест хотела и ловни хижи северно от границата, които Мартинес би сметнал за достатъчно добри за него, за да отпразнува славната си победа. Рос смята да прекара следващите два дни в обикаляне на всички тях, докато не открие къде точно си е направил резервация Мартинес.

— Ние можем ли да помогнем с нещо? — попита Хари.

— Просто се дръжте нормално. Особено вие, Ема. Трябва да давате вид, че се готвите за общото годишно събрание и пускането на „Бъкингам“ на вода. Оставете фината настройка на операцията на Себ и мен.

— Но дори да успеете да изпълните номера с акциите, това пак не решава проблема с оставката на Фишър — каза Джайлс.

— Вече задействах план за справяне с Фишър.

Всички го погледнаха с очакване.

— Няма да ни кажете какво сте замислили, нали? — каза накрая Ема.

— Няма — отвърна Седрик. — Моят юрист — добави той и докосна ръката на сина си — ме посъветва да не го правя.