Олга Четверикова
Измяна във Ватикана (1) (Заговор на папите против християнството)

Предговор

В наши дни Русия с ускорени темпове я вграждат в западния световен ред, изпълнявайки това на основата на обновяване на модела на отношенията, изключващи твърдата конфронтация и утвърждаващи „диалог“ изключително по западните правила на играта. Те предполагат тотална смяна на нашите цивилизационни ориентири, за което се осъществява такова преустройство на нашето съзнание, при което онези сили, които традиционно са въплъщавали в себе си чужди нам норми и ценности и се явяват наши главни противници, да се възприемат в качеството на съюзници и приятели. Във военно-политическата сфера такова преустройство се осъществява в отношението към НАТО, а в религиозно мирогледната сфера — в отношението към Ватикана. Затова процесите на сближаване с тях вървят паралелно и даже синхронно и трябва да завършат с такава интеграция на Русия в западните структури, при която тя ще престане да съществува като самостоятелно цяло.

За Ватикана в тези планове се отделя важна роля.

Днес той самият представлява църковно държавна структура, притежаваща уникални разузнавателни, дипломатически, финансови и организационни възможности, позволяващи му, като се прикрива зад дейността на многочислени фондове и религиозни асоциации, последователно да реализира своите цели. Работейки в тесен съюз с Вашингтон и използвайки същата тактика на „рестартиране“, Ватиканът провежда ясен курс на „помиряване“ с православния Изток. Обаче мисията на Светия Престол по отношение на Русия остава неизменна — тя е насочена към изменение на основата на руския духовен строй, към размиване на вековните мирогледни принципи, формирани от православната вяра и, накрая, на поглъщане на православието от католицизма под властта на римския понтифик^[1]. В тази посока са насочени всички стъпки предприети от Св. Престол за привличането ни към тясно сътрудничество и сближаване с католицизма, венец, на което трябва да стане срещата на Римския папа с Московския патриарх.

В плановете на Ватикана тази среща има важно значение. Та нали основна идея на католицизма, осигуряваща твърдата йерархическа структура на цялата негова система и превръщаща го в мощна организирана сила, се явява идеята за папското върховенство. Тя се изразява в признаването на римския понтифик в качеството на наместник на Христа на земята, на видимия глава на Вселенската Църква, притежаващ пълна, върховна и универсална власт. Тази власт е подкрепена с догмите за непогрешимостта на папското учение по въпросите на вярата и нравствеността (приети на I Ватикански събор през 1870 г. и потвърдени на II Ватикански събор 1962–1965 г.). Поради това, че идеята за първенството на римския понтифик дълбоко противоречи на учението на Исус Христос и се явява главен източник на всички заблуждения на римската църква, православието определя католицизма като ерес. Затова срещата на Московския патриарх с Римския папа за Ватикана е знак на признаване на неговото лъжеучение в качеството на истинско и ще му позволи да разглежда Руската православна църква като пребиваваща в сферата на неговото фактическо влияние.

Освен това, Св. Престол има амбициозни плановете. Извършвайки веднъж, в резултат на II Ватикански събор, отстъпничество по отношение на основополагащите положения на християнското учение, той се „отваря“ за активно икуменическо^[2] общуване с представители на различни религиозно мирогледни системи, съхранявайки при това в пълна неприкосновеност положението за папския примат. Това, на свой ред, му позволява да претендира за духовното лидерство вече в световен мащаб.

Обаче, осъществявайки мощна идейна експанзия, обосновавайки нравствено необходимостта от „световна политическа власт“ и домогвайки се до признаване на авторитета на Ватикана в качеството на водеща политическа сила в съвременния свят, самото папство реално се явява самото то оръдие в ръцете на по-мощни транснационални структури, внедряващи универсална световна религия и глобална етика за цялото човечество.

По какъв начин става отклоняването на католицизма от християнското вероучение през втората половина на XX век, което стои зад папския проект за световно управление, и какви са реалните планове на Ватикана по отношение на Православието — за това се разказва в тази книга. В нея се използват неизползвани чуждестранни източници, което позволява по-добре да се разберат вече известните факти и по-широко да се погледне на протичащите процеси.