Олга Четверикова
Измяна във Ватикана (6) (Заговор на папите против християнството)

Мирската църква на Павел VI

Наред с идейното обновление в църквата се извършват и организационни изменения. С цел претворяване в живота на епископалната колегиалност през 1965 г. е създаден нов институт — Синод на епископите, имащ консултативни пълномощия, който при Павел VI се събира 5 пъти. Едновременно с това с цел централизация на ръководството през 1967 г. е предприета реформа на курията, укрепила Държавния секретариат. Промени се извършват и в сферата на контрола на цензурата: вместо Свещената Канцелария — символ на инквизицията — е създадена Конгрегация по делата на доктрината на вярата, начело на която е поставен югославския кардинал Франциск Сепер, известен със своите обновленчески възгледи, заменяйки италианския кардинал консерватор Отавини. Заедно с това през 1969 г. е сформирана Международна теологическа комисия, която е призвана да претворява в живота решенията на събора, не допускайки тяхното твърде произволно тълкуване, което би могло да доведе до неконтролирани процеси в църквата. Тя се състои от такива видни теолози като: Ратцингер, Балтазар, Конгар и др.

Обаче по-важни изменения, които засягат скритото ниво на управление на Св. Престол, стават отражение на новия характер на отношенията между църковните йерарси и италианския политически елит. Става дума за тесния съюз, който е създаден между Павел VI и представители на влиятелни италиански масонски кръгове с цел недопускане укрепването в страната на позициите на левите сили и на първо място комунистите.

Главна роля в гарантирането на този съюз изиграват същите онези специални служби на Ватикана, Свещения Алианс (СА) и Sodalitium Pianum (SP). Намирайки се в състояние на бездействие през годините на понтифика Йоан XXIII, при папа Павел VI те заработват с пълна сила, фактически получават втори живот. Ако традиционно едно от главните направления на дейност на папското контраразузнаване е събирането на информация за агентите на масонските ложи във Ватикана с цел противодействие на дейността им, то сега задачите се изменят в противоположната посока. От 1968 г. в продължение на три години SP води активно разследване, събирайки към 1971 г. обемен материал, пресъздаващ пълната картина на всички връзки на масоните в различните отдели на Ватикана, след което Павел VI лично моли главата на контраразузнаването да прекрати следствието по това дело и се разпорежда да преместят материалите в Тайния архив. Оттогава, както пише изследователя Фратини, никой не се занимава с търсене на масони зад стените на Ватикана^[1].

Начело на СА е поставен свещеника Паскуале Маки, станал личен секретар и доверено лице на папата, който налага активно взаимодействие на разузнавателните органи с масоните. Най-влиятелен от тях е банкерът Микеле Синдона, когото папата назначава за свой съветник по финансовите въпроси, а след това поставя начело на Института по делата на религията (ИДР), наричан Банка на Ватикана. Освен Синдона ръководители на банката стават вече споменатия Умберто Ортолани^[2], а също Личо Джели — и двамата членове на ложата „Пропаганда-2“ (Р-2), една от най-могъщите и жестоки тайни неофашистки организации на Италия, поставяща си за цел унищожаването в страната на парламентарната демокрация. Както посочва френският журналист Пиер Карпи, в ложата влизат много епископи и кардинали и тя е свързана с английската Обединена ложа. В изтекъл в пресата доклад се твърди, че „масоните са разделили Ватикана на осем секции, в които действат четири масонски ложи, спазващи шотландския ритуал, и че членовете на тези ложи, високопоставени чиновници на мъничката държава Ватикан, влизат в братството всеки поотделно и, навярно, не се разпознават един друг дори по трите почуквания с края на палеца“^[3].

В списъка на важните масони във Ватикана, съставен от SP и погребан в Тайния архив, фигурират, освен известния кардинал Беа, също и държавния секретар Агостино Казароли, префекта на Светата епископска конгрегация Себастиан Баждо, архиепископа на Лил Ашил Ленар, самият Паскуале Маки и др.

Също така е характерно, че когато през 1974 г. ръководството на СА и SP по личните указания на Павел VI започва операцията Nessun Dorma (Никой да не спи) по събиране на информация за слабости в департаментите и случаите на корупция сред чиновниците на Ватикана, събраният в тази връзка обширен материал е откраднат от неизвестни лица. Обаче папата заповядва на всички, участващи в провеждането на разследването, да пазят по този повод обет на „понтификална тайна“, нарушаването, на която води след себе си отлъчване и изгнание от лоното на Католическата църква. Оттогава към тази тема повече не се връщат, а подобни разследвания повече никога не се провеждат.

Що се касае до Банка на Ватикана (ИДР), то заедно с разузнавателните органи тя принадлежи към списъка на най-секретните папски служби. Основана през 1887 г., тя е реформирана при Пий XII през 1942 г. по такъв начин, че да избегне инспекциите на фашистките власти. Тя никога не се е смятала за официално учреждение на Ватикана, а съществува като отделна организация, без видими връзки с делата на църквата или други подразделения на Св. Престол. Както пише изследователя Т. Ж. Рис, „ИРД — това е банка на папата, доколкото в определен смисъл той се явява неин единствен и уникален акционер. Той я притежава, той я контролира“^[4]. В тази връзка банката не е подлагана на никакви одиторски проверки от вътрешни или външни агенции, може винаги да превежда средства зад граница в коя да е точка на планетата, което става възможно за другите европейски банки едва през 90-те години във връзка с либерализацията на движението на капитали. Тези преимущества създават възможности за различни видове машинации и нарушения на международните закони за финансовата дейност, затова банката става причина за безбройни скандали, бидейки замесена в продажба на оръжия на двете страни в конфликти, създаването на дружества-призраци във фискалните райски зони, финансирането на държавни преврати, пране на пари на мафията и др. Както пише Фратини: „тя нарушава стотици международни финансови закони, но нито един от нейните ръководители никога не е съден от нито един земен съд“.

През 1967 г. Павел VI създава Генерално счетоводно бюро, което получава името „Ватиканска префектура на Светия Престол по икономическите въпроси“, на ръководителя, на която е забранено с „понтификална тайна“ да говори по всякакви отнасящи се до нея теми. Отговарящият за работата на префектурата открива, че в Банка на Ватикана всяка седмица без никакви обяснения постъпват милиони долари с неизвестен произход, насочени към сметки с номера в швейцарските банки и в учреждения, принадлежащи на личния банкер на папата Микеле Синдона. От тези пари се финансират метежи и държавни преврати, подобни на онзи, който става в Гърция през април 1967 г., в резултат на който е установен режима на „черните полковници“^[5].

С времето операциите на Банка на Ватикана стават все по-опасни и започват да заплашват вече стабилността на икономиката и на Ватикана, и на Италия. Ситуацията особено се усложнява, след като през 1968 г. начело на ИРД е поставен бившия началник на охраната на Павел VI гражданинът на САЩ (по баща от литовски произход) епископ Пол (Казимир) Марцинкус. Той става ярко въплъщение на проатлантическата ориентация на курията, която се стреми в борбата против влиянието на левите сили да привлече надеждната поддръжка на американските спецслужби. Марцинкус се намира под прикритието на ЦРУ и е тясно свързан с архиепископа на Ню Йорк кардинал Френсис Спелман, който е тясно свързан с ЦРУ^[6]. Спелман осигурява по онова време контактите на американското ръководство с Пий XII, бивш негов добър приятел, а след това — с Павел VI, който създава лични връзки с кардинала (още преди да стане папа) по време на своята визита в САЩ през 1951 г. Павел VI поддържа тесни връзки със Спелман и по време на заседанията на II Ватикански събор в хода на обсъждането на документа за отношенията на католицизма към юдаизма.

През 1974 г. частната банка на Микеле Синдона се разорява, в резултат на което Ватикана губи, по някои данни, от 240 милиона до 1 милиард долара^[7]. След това започват да подозират ИРД във всевъзможни престъпления. В един от докладите на ЦРУ, попаднал в ръцете на Свещения Алианс и унищожен от него, се говори за тесните връзки на Микеле Синдона с американските семейства Гамбино, Коломбо и др., замесени в придобиване, транспортиране и продажба на хероин, кокаин и марихуана. Синдона се занимава с прикриването на част от техните доходи от търговия с наркотици, проституция, банкови машинации, порнография и използване на тайни банкови сметки в Швейцария, Лихтенщайн и Бейрут^[8]. Заедно с това, както посочват надеждни източници, Синдона оказва услуги и на ЦРУ, привеждайки на сметките на тази организация пари от доходи от продажба на хероин^[9].

Особено активно с банкови машинации се занимава банка „Амброзиано“, ръководена от банкера Роберто Калви, тясно свързан с Марцинкус. Създадена през 1896 г. тази „банка на свещениците“ (наречена на името на св. Амбросий Милански) при Калви се превръща фактически в „пералня“ за пране на пари на мафията, а Банка на Ватикана, както по-късно се установява в хода на съдебното разследване, притежава голям пакет нейни акции.

След смъртта на Павел VI новия понтифик Йоан Павел I започва разследване на дейността на ИДР, като има планове за реформиране на финансовите структури на Ватикана. Към 23 септември 1978 г. у него се намират вече почти всички материали от следствието по делата на Банка на Ватикана, събрани от СА, сред които е и доклада „ИДР — Банка на Ватикана: състояние на делата, ход на делата“, намиращ се в категорията „Съвършено секретно“ и „понтификална тайна“. Обаче през нощта на 28 срещу 29 септември Йоан Павел I внезапно почива, и макар в медицинското заключение да се казва „естествена смърт от инфаркт“, остават много неясни въпроси, свързани с обстоятелствата на неговата кончина. Обаче всичките те остават без отговор, тъй като материалите от разследването получават статут „понтификална тайна“, а на Свещения Алианс е дадена заповед да не провежда никакво разследване със силите на секретната служба на Ватикана^[10]. Това е един от най-кратките понтификати, който продължава само 33 дни.