Олга Четверикова
Измяна във Ватикана (14) (Заговор на папите против християнството)

Католическата „Етика на финансите“ като легитимация на спекулативния капитал

Ватиканът активно се бори за „морална икономика“, но как той я разбира в действителност, добре го показва неговата собствена финансова дейност. По данни на редица изследователи, Банка на Ватикана (ИДР), чиито капитал по резултатите от 2008 г. се равнява на 5 милиарда евро, и до сега се занимава с пране на пари. Неотдавнашните разследвания на „London Teregraph“ и „Inside Froud Bulletin“ Ватикана се споменава в качеството на един от главните „данъчни райове“ наред с Макао и Науру^[1]. Поради действащата система на многонационално финансово управление ИДР позволява на различни видове религиозни организации да съхраняват средствата си в безопасност и да избягват всякакъв вид блокирания или конфискации от страна на недружелюбни правителства. При тези условия религиозните организации, особено италианските, могат да използват своите банкови сметки, за да помогнат на своите спонсори да избягнат регламентиране на техните действия или да изведат парите си в чужбина, а доколкото такива се наброяват стотици, контролирането на всичките тези злоупотреби е невъзможно. Така че Ватиканът активно провежда офшорни операции, без да се явява формално офшорна юрисдикция, което го прави недостъпен за каквито и да било регламентации и е защитен от попадане в черните списъци.

В края на септември 2009 г. нов глава на ИДР на мястото на Калой става Готи Тадески^[2], оглавяващ от 1992 г. италианското подразделение на испанската Банка Сантандер. Наблюдателите отбелязват няколко причини, по които изборът е паднал именно на него. Тедески е близък до държавния секретар на Ватикана Тарчизио Бертоне, комуто оказва значителна помощ в поставянето в ред на църковните финанси. По-нататък, по данни на някои източници, той се явява член на „Опус Деи“ (супернумерарий)^[3]. В миналото основава собствена банка Arkos Finanziaria съвместно с члена на ордена Жанмарио Ровераро, считан дълго време за една от най-важните фигури във финансово католическия свят (убит при неизяснени обстоятелства през 2006 г.) и сътрудничи с другия опусдеист и голям банкер Джузепе Гарофано, бивш президент на Montedison. За разлика от двамата приятели банкери, оказвайки се замесен в големи финансови скандали, на Тедески му се удава да построи своя кариера, като не извършва никакви компрометиращи го действия. Той работи и като съветник на банка Sanpaolo IMI и Палатата по влоговете и заемите, където е поканен от своя приятел, министъра на икономиката на Италия Джулио Тремонти. Накрая, той се явява икономически наблюдател на официалния вестник на Св. Престол L’Osservatore Romano и е известен като голям специалист по финансова етика, която преподава в Миланския Католически университет. Тадески е автор на популярната книга „Пари и рай, глобалната икономика и католическия свят“ (написана съвместно с журналиста и писател Рино Камелери), в която отстоява „превъзходството на капитализма, вдъхновен от християнския морал, над капитализма от протестантските течения“^[4].

Именно Тадески инициира „революционната“ идея, изложена в януарския брой на L’Osservatore Romano от 2009 г. и повторена от тогавашния премиер-министър на Великобритания Гордън Браун в неговата статия във февруарския брой на същото списание^[5], състояща се в това, че преодоляването на днешната криза е възможно само по пътя на колосалните инвестиции в развиващите се страни, които, бидейки въвлечени в процеса на стабилизация на световната икономическа система, „ще издърпат“ богатите страни. Става дума фактически за разширен вариант на плана Маршал, който под предлог за борба с бедността и изостаналостта напълно ще отвори пазарите на развиващите се страни за чуждестранните инвеститори и ще ги привърже завинаги към западните банки. Тъкмо този проект се обсъжда на срещата на Г20 в Питсбърг през април 2009 г. Друга новаторска идея, изложена от Тадески, се състои в предложението да се създаде такава общосветовна „добра банка“ („good bank“), която да поеме финансирането на споменатия вече планетарен проект.

В качеството си на голям специалист по „етическа икономика“ Тадески взема участие в подготовката на енцикликата Caritas in Veritate, и след това, когато тя е публикувана, заявява, че папата заслужава за своето послание да му присъдят Нобеловата награда по икономика (той предлага да я връчат и на Гордън Браун за неговия принос в решаването на проблема с изхода от кризата, а още по-рано — на папа Йоан Павел II за неговата енциклика Centesimus agnus).

Трябва да отбележим, че назначението на Тадецки е изтълкувано в Рим като „силов удар“ на Бенедикт XVI и кардинал Бертоне в онази вътрешна борба, която се води в курията след смъртта на Йоан Павел II. Според твърденията на някои ватикански източници тогава, положението на финансите на Ватикана представлява пълен хаос вследствие на онези злоупотреби и машинации, които си позволяват новите членове на курията — основно епископите и кардиналите от Латинска Америка и Източна Европа. Вниманието към финансите на църквата е широко привлечено и от излизането на бял свят през 2009 г. книгата „ООД Ватикан“ (Vaticano S. p. A), написана от журналиста на Panorama (влизаща в издателската империя на Силвио Берлускони) Джанлуиджи Нуци базирайки се на 4000 секретни документа на ИДР, предадени му по наследство от Ренато Дардоци, работил в състава на комисията по „оздравяване“ на ИДР и умрял през 2003 г. В съответствие с тях, по времето на разразилия се през 1993 г. скандал „чисти ръце“, ИДР с помощта на сеньор Донато де Бонис разработва система от тайни сметки, която функционира като банка вътре в банката, с помощта, на която се извършва пране на мръсни пари на италианските мафиози, бизнесмени и политици от високо ниво. Както заявява изследователя Зизола, „известно е, че Ватиканът е изпращал емисари в издателството Chiare Lettere, за да не допусне излизането на тази книга на бял свят и предложил голяма сума пари на издателите. Обаче книгата накрая излязла и Ватиканът бил недоволен от Калой, който не направил всичко необходимо, че да попречи на това“^[6]. Така че, макар срокът на пълномощията на Калой да изтича едва през 2011 г., него го отстраняват по-рано, а заедно с него и неговите помощници.

Новият тим начело с Тадески^[7] се явява, както се смята, по-професионален и способен да изведе финансите на Ватикана на ново ниво, съответстващо на изискванията на съвременния курс на глобалния елит, стремящ се към „транспарантност“ на националните финанси с цел установяване на твърд наднационален контрол над световната икономика.

Видимо, по заявка на новия тим от професионалисти през април 2010 г. на фондовия пазар на Европа се появява първия в историята финансов християнски индекс на акции Stoxx Europe Christian Index, който, както се посочва, е призван „да помага на инвеститорите, разочаровани от финансовата криза, да изберат ценните книжа на «етични» компании“. Както съобщава генералния директор на Stoxx Хартмут Граф: „католическият индекс е създаден във връзка с увеличението на количеството играчи на християнските пазари, предпочитащи да инвестират съобразявайки се със своите религиозни представи“^[8].

Представителите на Ватикана вече присъстват в комитета по управлението на борсовия индекс, в който влизат 533 европейски издателя, получаващи доходи за сметка на бизнес процесите, не противоречащи на ценностите и принципите на християнството, тоест не се занимават с порнография, търговия или производство на оръжие, тютюн, алкохол, контрацептиви, несвързани с игралния сектор и болниците, предлагащи услуги за изкуствено оплождане. Сред тези „етични“ компании се оказват: BP, HSBC, Nestle, Vodafone, Royal Dutch Shell, Siemens, Rio Tinto и Glaxo Smith Kline. Интересното при това е, че на въпроса, защо в индекса е включена Glaxo Smith Kline, която произвежда и контрацептиви, представителка на Stoxx отговаря, че забраната се разпространява само на онези компании, които получават целия свой доход от дейности, противоречащи на християнската етика. Обаче делът на дохода, който компанията може да получава от нежелателни операции, тя отказва да съобщи. По нейните думи, твърда забрана действа само по отношение на оръжейния бизнес.

Създавайки католическия борсов индекс, Римокатолическата църква за пореден път демонстрира не само своята привързаност към принципите на съвременния финансов ред, но и готовност да освети с авторитета на християнството такива съвсем не богоугодни дела, като спекулацията на фондовия пазар. Това ново направление на дейността на Ватикана става една от формите на поетата от него Мисия за религиозно етическо обосноваване на новия световен ред в съответствие с духа на папската енциклика „Caritas in Veritate“. Заедно с това, както посочват наблюдатели, появата на този индекс става признание на нарастващия брой „християнски участници на пазара“. Може да заключим, че новият католически индекс ще послужи не само за нравствено очистване на самия бизнес, колкото до по-дълбоко потапяне на католиците с благословията на папата Римски в спекулативните борсови операции. При това е характерно, че посоченото събитие съвпадна по време с приемането на решение за създаването на Папския съвет по новата евангелизация на Европа, дейността, на който, съдейки по всичко, обхваща и сферата на фондовия пазар.

Действително, Римокатолическата църква, самата тя се превръща във все повече активен инвеститор, укрепвайки своята роля на един от най-влиятелните играчи на световния пазар. Банка на Ватикана, а също и Администрацията на владенията на Апостолския престол (АВАП) управляват инвестициите в акции, облигации и недвижими имоти, а също и средствата, получени като пожертвования от католиците по целия свят, които представляват основните източници на доходите на папата и курията. Известно е, че Ватиканът осъществява големи инвестиции чрез структурите на Ротшилдите във Великобритания, Франция и САЩ и притежава акции в най-големите корпорации, някои от тях са: Роял Дач Шел, Дженерал Моторс, Дженерал Електрик и др.

Занимавайки се с такава широка инвестиционна политика, Ватиканът продължава щателно да крие реалните показатели на своята финансова дейност и, още повече, не повдига въпроса за това, до каква степен е етично участието на католиците в спекулативните фондови операции. Обаче, желаейки да се представи в образа на „нравствен опекун“ на съвременния бизнес, Св. Престол на думи всячески се бори за прозрачност във финансите и демонстрира готовност да осъди най-позорните и компрометиращи го видове дейност. Още по-актуално е, че през последните години Католическата църква отново се оказва въвлечена в поредица скандали, свързани с участието на католическите ордени в инвестиране в „неетичен“ бизнес, включително до порнография. Така, съвсем неотдавна най-старата в Германия Pax Bank, създаден от католически монаси, е обвинена в нарушаване на каноните на християнския морал за влагане на средства в ценни книжа на американския производител на фармацевтична продукция Wyeth, произвеждащ противозачатъчни средства, а също така в акции на международния концерн BAE Systems, специализирал се в производството на атомни подводни лодки, ракетни системи и бойни самолети. Най-големите инвестиции на Pax Bank прави в тютюневата индустрия, придобивайки акции на British American Tobacco и Imperial Tobacco на сума повече от 870 хиляди евро.

Най-големият скандал отново се оказва свързан с Банка на Ватикана — едва Готи Тадески в качеството си на главен специалист по „финансова етика“ пристъпва към „излъскване“ на имиджа на ИДР, когато още през декември 2009 г. прокуратурата на Италия започва разследване на схеми за пране на пари от ИДР през сметките на най-голямата италианска банка Uni Credit. През септември 2010 г. по отношение на Тадески е възбудено углавно дело, в резултат на което той заедно с генералния директор на ИДР Паоло Чиприани се оказва под следствие. Подозират банката в нарушаване на закона за осигуряване на прозрачност на дейността, понеже се готви да преведе 23 милиона евро от своите сметки в италианската банка JP Morgan и 3 милиона евро — в Banca del Fucino на сметките на неизвестни лица. Както се изяснява, за 8 години през една от тези сметки е преведено вече повече от 180 милиона евро. Преценявайки, че операцията може да се класифицира като пране на пари, правоохранителните органи налагат арест на тези средства, фактически за първи път прилагайки такава строга мярка по отношение на активите на Банка на Ватикана^[9].

Показателно е, че именно тогава, когато „крепостта“ на католическите финанси отново се оказва в центъра на скандала, в Москва е организиран руско-италиански симпозиум с участието на банкерите на Ватикана на тема „Етически аспекти на банковата дейност и социалната роля на банките — опитът на Русия и Италия“. Той се провежда на 11 и 12 октомври по инициатива на Фонда на кардинал Пол Пупар (бивш президент на Папския съвет по културата), а негови организатори са Отделът по външно църковни връзки на Московския патриархат, Православния Свети Тихоновски хуманитарен университет, експертния съвет по „Икономика и етика“ при Московския патриархат и за цяла Русия, Банковата група „UBI Banca“ с поддръжката на Руско италианския форум за диалог по линия на гражданските общества, Внешекономбанк и фонда Григорий богослов. Както е подчертано в прочетеното на симпозиума послание от папския нунций в Русия архиепископ Антонио Мелини, темата на срещата е „необичайна“, но „интересна“.

Действително за православния човек тази тема се явява съвсем необичайна, доколкото в неговото съзнание дейността на съвременната банка, като учреждение, съществуващо за сметка на вземане на лихва, от изконни времена осъждано от Църквата, меко казано, лошо се съгласува с християнската етика. Съвършено очевидно е, че тази тема се натрапва от омърсения от светското католицизъм с цел приобщаването ни към напредничавото, модернизирано разбиране на съвременните процеси, освободено от основополагащите положения на християнския мироглед. У нас вече са широко разпространени такива немислими словосъчетания, като „православна политика“, „православно предприемачество“. Сега вече теоретиците от религията надминават себе си, като въвеждат понятието „християнско банкиране“. Въпросът за възможностите на последното поставя на симпозиума отговорния секретар на Патриаршеския съвет по „Икономика и етика“ П. Шашкин, използвайки в своето изказване такива понятия като: „християнски финансови инструменти“, „християнска система за микрокредитиране“ и др. Макар че трябва да отбележим, че още през септември, по време на подготовката на симпозиума в Москва се провежда кръгла маса — „Перспективи на православното банкиране в Русия^[10] с участието на представители от различни бизнес структури, на която се обсъждат темите: «православното банкиране като инструмент за повишаване на взаимното доверие, механизми на православното банкиране», законодателна поддръжка в сферата на развитие на православното банкиране и др“.

На симпозиума са изказани общи идеи за необходимостта от формиране на „нов синтез между финансовата сфера и нравствеността“, създаването на „високи стандарти“ на икономическата и банковата етика, но всичко това се явява само преповтаряне на положения от папската енциклика Caritas In Veritate, бореща се само за по-справедливо разпределение в рамките на съществуващата система на лихварска икономика. Така, изказалия се на срещата председател на съвета на директорите на най-голямата италианска банка Intesa Sanpaulo А. Фалико, отделя в качеството на главна причина за световната финансова криза нарушаването на етическите принципи в икономиката, призовава към „дълбоко преосмисляне на целите и задачите на капитализма“, към построяването на „реално демократична икономика“ на основата на „справедливото разпределение“, което е наречено от него „културно етическа революция“.

Други пътища за излизане от кризата, свързани с поставянето под въпрос на нравствената легитимност на самата лихва и обусловения от нея дългов характер на съвременната икономика, не се обсъжда, и неслучайно опитът на съветската икономика, включително на социалистическите финанси, не само не се разглежда като потенциално възможен, а, напротив, категорично се осъжда. Както отбелязва президентът на Асоциацията на руските банки Г. Тосунян, в Русия съществува „отхвърляне на банковата дейност, нейното неразбиране“, което е свързано с предходните 70-годишен опит — когато банковата дейност, както и всяка търговска, е практически под забрана. С възстановяването на пазарните отношения, посочва той, се възстановява и духовността — „това не са противоположни страни“. В качеството на образец за такава духовност той посочва „Кодекса на честта на банкера“ от 1992 г. и „Кодекса на етичните принципи на банковото дело“ от 2008 г., представени на 19-тия конгрес на Асоциацията на руските банки.

Оценявайки като цяло дадената „финансово етическа“ инициатива на католическата църква, може да кажем, че тя се явява поредния „иновационен“ опит да се въвлече Православната църква в крайно опасна дискусия (а за преминалия симпозиум е предложено да стане постоянно действащ), след която неминуемо ще последват вече практически стъпки, насочени към създаването на някакво общо „християнско“ банково пространство. И в условията на разширяване на православно католическия диалог сътрудничеството в сферата на финансите може да се окаже за Ватикана ключово направление.

При изучаването на финансите на Ватикана голям интерес представлява разглеждането на дейността на Банка Сантандер — основна финансова група в Испания, на първо място в Европа и девето в света по пазарна капитализация. Това е същата онази банка, италианския филиал, на която оглавява Готи Тадески. Първо, Сантандер също така е близка с „Опус Деи“ — с него е свързан сегашният президент на банката и милиардер Емилио Ботин, чиято жена Палома О’Шеа се явява супернумерарий на ордена (смята се, че именно Ботин въвежда Готи Тадески в близкото обкръжение на Бенедикт XVI)^[11]. Второ, банката влиза в най-важната ротшилдова структура — Интер-Алфа груп, създадена още през 1971 г., тъкмо когато в САЩ е отменено златното обезпечаване на долара, което слага началото на демонтажа на Бретон Уудската система^[12].

Интер-Алфа груп представлява банков консорциум, оглавяван от Кралската банка на Шотландия (RBS) и обединява единадесет контролирани от Ротшилдите водещи европейски банки, сред които са холандската ING Bnak, френската Societe Generale, ирландската AIB Group, италианската Intesa Sanpaolo (представител, на която, по-точно А. Фалека, присъства на банковия симпозиум в Москва), португалската Banko Espirito Santo, Националната банка на Гърция и др.^[13] Кралската банка на Шотландия, обслужваща кралското семейство на Великобритания, влиза в европейската кръгла маса по въпросите на финансовите услуги (ЕКСФУ), която в своите отчети през последните години активно отстоява концепцията за създаване на общ надзорен и контролен орган „the lead supervisor concept“ като най-продуктивно средство за интеграция на европейските финансови пазари. Посоченият орган трябва да стане „мегарегулатор“ на дейността на всички финансови организации.

Интересното при това е, че с много от споменатите банки също са свързани скандални истории. Така, португалската Banko Espirito Santo е известна като „свръхпрестъпен банков и застрахователен гигант“^[14], а създадената наскоро Intensa Sanpaolo заедно с Банка на Ватикана се намира понастоящем в центъра на разследването на италианската прокуратура. Що се касае до банка Сантандер, то името на президента ѝ Ботин неведнъж изплува във връзка с търговия с наркотици. Така, през септември 2004 г. постоянния подкомитет на сената на САЩ по разследванията отправя строго предупреждение на банките Сантандер и HSBC за слаб контрол за спазване на мерките по предотвратяване на прането на пари и за получаване на подозрителни преводи за 35 милиона долара от лица, подозирани в наркотърговия от Екваториална Гвинея^[15].

От самото си основаване през 1857 г. финансовата структура Сантандер се намира в сферата на влияние на групата на Ротшилдите, с които са свързани представители на фамилията Ботин, стоящи първоначално начело на тази банка. Благодарение на тези връзки на нея ѝ се удава да осъществи разширяване на своите мрежи в голям мащаб отначало по цяла Испания, след това да проведе финансова експанзия в Латинска Америка (Аржентина, Мексико, Бразилия, Чили и др.), където ѝ принадлежат 10% от всички банкови активи^[16], и, накрая, да затвърди своето присъствие в Европа, сключвайки стратегически съюз с Кралската банка на Шотландия, под управлението, на която тя фактически се намира и днес^[17]. Отчитайки, че с британските банкови къщи и с Ротшилдите има здрави исторически връзки и друга голяма банка в Испания — Билбао Вискайя Архентария (BBVA) и че заедно с банка Сантандер те контролират 56% от испанския банков капитал, може да се каже, че банковата система на Испания, по своята същност, както пише известният американски икономист Л. Ларуш, се явява филиал на Лондон^[18]. Неслучайно, когато в условията на финансовата криза Еврокомисията поисква от шотландската банка в замяна на финансовата помощ да изнесе за продажба 700 свои филиала, именно банка Сантандер предлага да изкупи 318 от тях, макар тя вече да притежава 1,3 хиляди различни подразделения на RBS^[19].

В своите отчети Сантандер банк се представя като процъфтяваща банка, изпреварваща по годишна печалба през последните три години Bank of America, JP Morgan, Union Bank of Switzerland и онази същата RBS. В същото време, цялата империя на Сантандер банк представлява, по израза на изследователя Д. Смол, само кукла с огромни размери без сериозни твърди активи^[20].

Основните си доходи банката получава за сметка на раздуването на огромен спекулативен балон в Бразилия, Великобритания и Испания. В Бразилия — от операции по „кари трейд“ с бразилски държавни облигации, представляващи огромна финансова пирамида, а в другите две страни — от операции с деривати на недвижими имоти, в резултат на които в Сантандер се натрупват огромни токсични активи, довели до бързото нарастване на несъбираемите дългове в испанската банкова система^[21]. Обаче Емилио Ботин не вижда никакви проблеми и се стреми да превърне своята банка в първа по величина в Англия по обем на пазара, доходност и рентабилност. Както пише Д. Смол, „с такъв трофей Ботин и неговите английски покровители ще се гордеят, даже ако цялата световна финансова система едновременно се отправи в небитието. Но синдрома Сантандер — е смъртоносно мошеничество, от което патриотите на Русия, Китай, Индия трябва да се държат по-далеч“^[22].

Именно към тези страни банка Сантандер проявява специален интерес, изразяващ се в разработката от фонда М. Ботин (личен фонд на семейство Ботин) на свой собствен проект БРИК, в съответствие, с който от 2006 до 2009 г. в щаб квартирата на фонда в Мадрид се провеждат ежегодни срещи с представители на политическите кръгове на Китай, Индия, Русия и Бразилия за частни обсъждания на въпроса за това, каква трябва да бъде ориентацията на една или друга страна. Политическите, икономическите и стратегическите корекции на курса, които трябва да направи Русия, се обсъждат на съответния семинар през 2009 г.

В нашата страна през последните години банка Сантандер развива необикновена активност, действайки чрез своя филиал „Сантандер Консюмер Финанс, С. А.“. Макар и неговата специалност да е автомобилното кредитиране на клиентите, основното направление на неговата дейност се явява съвсем друго. Може да се счита, че днес Сантандер напълно заменя фонда Сорос, като се концентрира на научно образователни проекти.

Работата е там, че групата Сантандер се явява, може би, единствената банка, в рамките на която съществува глобален филиал, наричан „Университети Сантандер“, отговарящ за реализацията на програмата за сътрудничество с академичните сдружения в различни страни по света (преди всичко в Латинска Америка). Този филиал осъществява подкрепа на университетите, с които банката има споразумения за сътрудничество, провеждайки различни видове поощрителни мероприятия — предоставяне на стипендии за обучение, организиране на проекти за преподаватели и изследователи, поощряването на развитието на отношенията между университетите и бизнес сдруженията. В периода от 1996 до 2008 г. за тези цели са насочени около 590 милиона евро^[23]. Днес споразумения са подписани с повече от 700 университета, а по-широкия проект „Универсия“ обхваща 1169 образователни учреждения в 23 страни, в които се учат и работят 13,5 милиона студенти и преподаватели.

В Русия партньори на банка Сантандер се явяват вече 8 водещи вуза от страната^[24], в които се реализират програми на академическа мобилност за студенти и преподаватели, международно сътрудничество за научното общност, създават се изследователски центрове по въпросите на международните финанси и се осъществява подготовка в сферата на културата на предприемачеството (на базата на американския колеж Бабсон, считан за най-доброто в света учебно заведение по посочената дисциплина) и др.

За това как Сантандер банк разбира културата на предприемачеството, добре свидетелства следният епизод. Когато Емилио Ботин подписва в Москва договор за сътрудничество с Висшето училище по икономика (ВУИ) и предлага на гостите на церемонията да изгледат неголям филм за банката, един от ръководителите на ВУИ под впечатление от видяното си спомня изказването на частния банкер на крал Едуард VI Ърнест Касъл, който определя същността на своя занаят по следния начин: „Когато бях млад и започвах финансовите си операции, много хора ме смятаха за играч, по-късно моите операции се увеличаваха, увеличаваха и мен започнаха да ме смятат за спекулант. След това, когато моите операции станаха много големи, всички започнаха да смятат, че аз съм банкер. В действителност през цялото това време аз правех едно и също“^[25].

За голямото значение, което придава банка Сантандер на своето присъствие в Русия, говори фактът, че на състоялата се на 30 май до 1 юни в Гуадалахара (Мексико) Втора международна среща на ректорите на университети участници в проекта „Университети Сантандер“ за първи път присъстват представители на руските вузове. Участниците на срещата приветства самият Емилио Ботин, потвърждавайки готовността си да отдели в близките пет години 600 милиона евро за развитие на образователните програми. При това с представителите на университетите от Русия, Китай, САЩ и Великобритания провежда отделна среща, на която е подчертана важността на глобализацията на образователното пространство и тясното взаимодействие с университетите от иберийско американския регион.

По такъв начин, дейността на групата Сантандер става уникален пример за иновационен глобално мрежов проект, при който частната банка, обединява около себе си водещите университети в света, формира фактически собствена образователна система „мрежата Сантандер“. Опитвайки се да осъществи органичен синтез на лихварско спекулантските и високо идейните начала, банка Сантандер става, по същество, олицетворение на съюза на бизнеса с напредничавия католицизъм от опусдеиското направление.

Ватиканът възлага големи надежди на дейността на „Опус Деи“ в Русия. Официално представителство на ордена е открито тук през декември 2007 г. (Русия остава последна от големите държави, където тази организация не е представена). Но още и до тогава, както заявява представителя на организацията А. Хавард, сътрудниците на „Опус Деи“ работят на наша територия вече в продължение на 15 години, така че, явно, почвата се оказва толкова подготвена, че ръководството решава за възможно да постави организацията на „легален“ статут. Така че това не е началото на пътя, а преход от подготвителна към активна фаза на дейността. В този смисъл особено многозначително звучат думите, казани от Бенедикт XVI по време на неговата визита в Бавария през септември 2006 г.: „Аз съм уверен, и на така наречения Запад, тук, в Германия, и в просторите на Русия ние може да пожънем богата жътва“^[26].