Николо Макиавели
Владетелят (7)

ГЛАВА VI
ЗА НОВИТЕ ВЛАДЕНИЯ, ЗАВОЮВАНИ СЪС СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ

Нека никой не се учудва, когато по-нататък, говорейки за съвсем новите владения, владетелите и държавата, привеждам примери из живота на най-великите личности. Хората винаги вървят по отъпканите пътища и в делата си подражават на другите, макар че не могат да следват напълно пътя им, нито да постигнат дарбите на онези, на които подражават. Благоразумният човек трябва да върви по пътищата, по които са вървели великите личности и да подражава на всички, които са превъзхождали останалите, та по този начин да може, ако не да се издигне толкова, че да се изравни с идеала си, поне да напомня за него. Той трябва да постъпва като умелите стрелци, които познават силата на лъка си и когато им се стори, че точката, която искат да улучат, е твърде отдалечена, се прицелват по-високо над нея, за да може стрелата да я достигне.

Ще кажа, че в съвсем новите владения трудностите, които новият владетел среща при запазването им, зависят от личните му качества. За да може обикновен гражданин да се издигне до престола, е необходимо или да е смел, или да се радва на благоволението на съдбата. Естествено е, че когато има едното или другото, се избягват много трудности. Истината е и това, че който е дължал по-малко на щастието, а повече на смелостта, се е задържал по-дълго. Благоприятно обстоятелство за новия владетел е, че е принуден да живее в новозавоюваните земи, поради липса на други.

Като пример за владетели, които са станали такива не по благоволение на съдбата, а благодарение на личните си качества, ще посоча като най-достойни Мойсей, Кир, Ромул, Тезей.^[1] За Мойсей не би трябвало да се говори, защото е бил само изпълнител на онова, което му е заповядано от Бога, но все пак заслужава да се възхищаваме от него поне заради това, че Бог го е удостоил със заповедите си.

Кир и останалите, които са завладели или основали държави, са достойни за възхищение и, ако подложим на преценка делата и управлението им, ще разберем, че не са се различавали от Мойсеевите, чийто учител е бил толкова велик. Когато изучаваме делата и живота им, ясно виждаме, че на щастието те дължат само случая. Този случай им е послужил за материал, на който са предавали формата, която те са намирали за добре. Ако не им се предоставяше случая, техните способности щяха да изгаснат непроявени; ако пък бъдеха лишени от способности, случаят щеше да се яви напразно.

Трябвало е Мойсей да намери израелския народ в Египет, поробен и подтиснат, с желанието му да се освободи от робството, за да го накара да тръгне след него. За да стане Ромул крал на Рим и основател на римската империя, трябвало е да не се намери за него място в Алба и да бъде захвърлен след раждането си. Трябвало и Кир да намери персийците, недоволни от управлението на мидийците, а те да са безволеви и изнежени от продължителния мир. Тезей също не би могъл да прояви смелостта си, ако атиняните не са били разпръснати. И тъй, случаите са направили тези хора щастливи, а те със своята необикновена смелост и способност са направили известни случаите, благодарение на което отечеството им се прославило и станало щастливо.

Такива личности стават владетели по пътя на смелостта. Те завладяват държавите трудно, но лесно ги запазват. Трудностите, които срещат при завладяването, отчасти произлизат от новото управление и преобразуванията, които са принудени да въведат, за да положат основите на властта и сигурността си. Не трябва да се забравя, че няма нищо по-трудно и което повече да пречи на успеха, от въвеждането на нови наредби. Въвеждането им прави неприятели всички, които са били облагодетелствувани от старите и сдържани защитници тези, които биха били облагодетелствувани от новите. Тази сдържаност се дължи отчасти на страха от противниците, на чиято страна са законите и отчасти на недоверието, с което хората се отнасят към новите неща дотогава, докато не проверят от опит ползотворността им. Винаги, когато противниците на новите наредби имат случай, ги нападат със стръв, а защитниците им ги защитават сдържано и князът рискува да загине заедно с тях.

Ако искаме да разгледаме този въпрос добре, трябва да обърнем внимание на това дали тези реформатори действат сами, или зависят от други; дали при осъществяване на плановете си трябва да молят, или могат да се налагат. В първия случай те винаги се провалят и не постигат нищо. Когато са напълно самостоятелни и могат да се налагат, много рядко им се изплъзва успехът. С това се обяснява защо всички въоръжени пророци са побеждавали, а невъоръжените са били побеждавани. Защото освен казаното трябва да се има предвид и това, че народът по природа е променлив и лесно можеш да го убедиш в нещо, но е мъчно да го задържиш за дълго на това убеждение. Затова трябва да разполагаш с нужните средства, та когато престане да вярва, да можеш да го заставиш да вярва на силата. Ако Мойсей, Кир, Тезей и Ромул не бяха въоръжени, нямаше да могат да заставят поданиците си да се подчиняват дълго време на заповедите им. Така в наше време Джероламо Сованарола^[2] се провали щом множеството започна да не вярва на новите му разпоредби, защото той нямаше средства да задържи вярващите към вярата им, както и да застави невярващите да повярват. При осъществяване на плановете си водачите от типа на гореспоменатите срещат големи трудности и на всяка крачка са изложени на опасности, които трябва да превъзмогват със смелостта и ловкостта си, но превъзмогнат ли ги, започнат ли да им засвидетелстват почит и след като са се отървали от съперниците си, те стават силни, спокойни, почитани и щастливи.

Към представените примери от много велики личности искам да прибавя още един, на не толкова велик човек, но той има известна връзка с тях и да се задоволя само с него, без да изброявам други. Думата ми е за Хиерон Сиракузки^[3], който от обикновен гражданин станал княз. От съдбата той получил само случая. Подтиснатите сиракузци го избрали за пълководец и благодарение на заслугите си станал техен владетел. Още като обикновен гражданин той бил толкова смел и способен, че всички, които са писали за него, казват, че за да бъде княз, му е липсвало само княжество. Той премахнал старата войска и създал нова, изоставил старите съюзи и създал нови. Когато се сдобил с предани войници и съюзници, му е било лесно да гради на такава основа. За него е било мъчно да завладее, но лесно да запази завладяното.