Николо Макиавели
Владетелят (16)

ГЛАВА XV
ЗА ОНЕЗИ КАЧЕСТВА, ЗА КОИТО ХОРАТА, И ОСОБЕНО ВЛАДЕТЕЛИТЕ, СА ХВАЛЕНИ И ПОРИЦАВАНИ

Остава да разгледаме какви трябва да бъдат отношенията на владетеля към поданиците и приятелите му. Този въпрос е бил обсъждан от мнозина и се боя, че някой може да ме обвини в самомнителност, задето дръзвам да го разглеждам под нов ъгъл. Аз смятам да пиша нещо полезно за онези, които разсъждават реално, и затова ще се придържам към обективната истина на нещата, а не към фантазиите. Не може да се отрече, че мнозина са си представяли княжества и републики, които никога не са съществували. Разликата между действителността и идеала е толкова голяма, че който пренебрегва това, което правят всички, заради онова, което трябва да се прави, може да се провали. Който иска да бъде добър във всичко сред хора, които не са добри, се обрича на неизбежна гибел. Владетел, който иска да запази властта си, трябва да се научи да не бъде винаги добър. С други думи, да преценява и да постъпва според изискванията на момента.

Като оставям настрана всички погрешни представи за владетелите и се спирам само на верните, ще кажа, че когато се говори за хората, а особено за владетелите, им се приписват някои качества, заради които ги порицават или хвалят. Така един владетел е щедър, друг — скъперник; един е дарител, друг — грабител; един е жесток, друг — милостив; един е вероломен, друг — верен; един е изнежен и малодушен, друг — смел и мъжествен; един е любезен, друг — горд; един е развратен, друг — целомъдрен; един е откровен, друг — лукав; един е упорит, друг — отстъпчив; един е сериозен, друг — лекомислен, един е вярващ, друг — невярващ и т.н. Всеки ще се съгласи, че е най-добре князът да притежава само положителните от изброените качества. За съжаление е почти невъзможно да има всички и условията на човешкото съществуване не позволяват да ги проявява неотстъпно. Той трябва да бъде достатъчно благоразумен и да избягва позора на пороците, които биха го лишили от властта му. Ако не съумее да се предпази от пороците, които не пречат на властта му, няма защо много да се безпокои от това. Не бива да се бои и от порицания, заради онези неизбежни и полезни пороци, без които би било трудно да се спаси държавата. При една задълбочена преценка ще се види, че някое качество, което изглежда достойно за похвала, ако се спазва, води до провал, а друго — което изглежда порочно и се осъжда, води до безопасност, благополучие и сигурност.