Николо Макиавели
Владетелят (24)

ГЛАВА XXIII
КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ЛАСКАТЕЛИТЕ

Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им. Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и решенията си и изгубва уважението на другите. Ще приведа един пример от нашата съвременност. Свещеникът Лука^[1] казваше за господаря си Максимилиан, днешен император, че не се съветвал с никого и въпреки това не е извършвал нищо самостоятелно. Това е станало, защото следва път, напълно противоположен на посочения от мен. Императорът е таен, не съобщава плановете си на никого и с никого не се съветва. Но щом се опита да осъществи начинанията си, започват да го критикуват, а той, като отстъпчив и мек човек, се отказва от тях. Това, което прави днес, утре го разваля и не се разбира какво иска или възнамерява да прави. Естествено, върху решенията на такъв човек не може да се гради нищо.

Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки, който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър, комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява. Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.