Николо Макиавели
Владетелят (21)

ГЛАВА XX
ДАЛИ КРЕПОСТИТЕ И ДРУГИТЕ ЗАЩИТНИ УКРЕПЛЕНИЯ, КОИТО ВЛАДЕТЕЛИТЕ ПОСТОЯННО ГРАДЯТ, СА ПОЛЕЗНИ ИЛИ НЕ

Някои владетели, за да запазят непременно властта си, обезоръжавали поданиците си; други поддържали партийното разединение в завладените земи; трети поддържали неприятели; някои се опитвали да спечелят поданиците, които в началото на властването са били несигурни; някои издигали крепости, други разрушавали съществуващите. Почти е невъзможно да се даде окончателна преценка, без да се вземат под внимание особените условия и обстоятелства за всяка страна, затова ще говоря общо по въпроса, доколкото самият той позволява.

И така, никога нов владетел не е обезоръжавал поданиците си, напротив, ако са били невъоръжени, винаги ги въоръжавал. Владетелят ги спечелва щом ги въоръжи. Които са били подозрителни, стават верни, а верните — негови горещи привърженици.

Владетелят не може да въоръжи всички поданици, но като въоръжи едни по-лесно може да се справи с другите. Въоръжените се считат задължени на владетеля, заради отдаденото им предпочитание, а невъоръжените смятат, че другите заслужават оказаното им предимство, защото са изложени на повече опасности и имат повече задължения.

Когато владетелят обезоръжава поданиците си, ги обижда с проявеното недоверие, а то пробужда омраза в народа. Владетелят не може без войска и щом обезоръжи поданиците си, се налага да прибегне към наемна войска, за чиито качества вече стана дума. Колкото и да е добра тази войска, тя не може да е толкова многочислена, че да го защити както от външните врагове, така и от подозрителните поданици.

Както казах, нов владетел в нова държава винаги се грижи за въоръжаването й. Историята е пълна с такива примери. Но когато присъедини новозавладяната държава към старата своя държава, тогава му се налага да обезоръжи новите си поданици, без тези, които са го подпомогнали при завладяването. С течение на времето трябва да ги обезсили и да внесе в новата държава необходимите указания, които да му подсигурят власт над войниците, каквато има в старата си държава.

Нашите деди, особено тези, които минавали за мъдри, казвали, че е необходимо Пистоя да се владее чрез вътрешни размирици, а Пиза чрез крепости, затова подхранвали раздори в някои земи, за да ги владеят по-лесно. За онези времена, когато Италия е била сравнително спокойна, тази политика е могла да бъде оправдана. Смятам, че днес не може да се оправдае с нищо. Аз не вярвам, че възбужданото разединение може да донесе добро. Напротив при приближаването на врага, градът, в който се поддържа разединение непременно ще бъде изгубен. По-слабата партия ще се присъедини към външния враг, а другата ще бъде безсилна да се бори с него.

Предполагам, че венецианците са се ръководили от тези съображения като са поддържали в подвластните си градове партиите на гвелфите и гибелините; и макар че не ги оставяли да стигнат до кръв, раздухвали несъгласието помежду им, за да не могат двете партии да се съюзят против тях. Известно е, че това не помогна на венецианците. След нанесеното им при Вайла поражение, няколко града от подвластните им се вдигнаха против тях и си възвърнаха свободата.

Подобни средства разкриват слабостта на владетеля. В една силна държава такива разединения са изключени. Те могат да бъдат полезни само в мирно време, защото чрез тях по-сигурно се властва над поданиците. По време на война разкриват безсилието на държавата, която е прибягвала до тях.

Владетелите безспорно укрепват като преодоляват трудностите и препятствията, които им се изпречват. Когато съдбата поиска да прослави някой нов владетел, който се нуждае от слава много повече от наследствения, му създава неприятели и го изправя пред трудности, с преодоляването на които той се издига. Има такива, които смятат, че трябва да се поддържат изкуствено неприятели, та като ги смажат да се издигнат пред поданиците си.

Владетелите, особено новите, са получавали повече вярност и преданост от тези поданици, които в началото на властването са смятали за несигурни, отколкото от онези, на които са отдавали веднага доверието си. Пандолфо Петручи^[1], владетел на Сиена, се ползвал в управлението си повече от първите, отколкото от вторите. От това не трябва да се извежда общо правило, защото нещата се изменят според конкретните условия и обстоятелства. Ако хората, които в началото са били врагове на владетеля, се нуждаят от подкрепата му, той лесно може да ги спечели. Те ще се стремят да заличат с делата си лошото мнение, създадено за тях, и ще му бъдат много верни. Владетелят ще има от тях повече полза, отколкото от онези, които му служат в пълна безопасност и пренебрегват задълженията си.

Изложението ме доведе до важно нещо и аз не искам да пропусна случая да припомня на владетел, който току-що е достигнал до властта, благодарение волята и подкрепата на част от поданиците, че трябва внимателно да изучи причините, поради които е бил подкрепен. Ако причината е била не естествената благосклонност към него, а само недоволство от старата власт, той трудно може да разчита на предаността на тези, които са го подкрепили, защото ще му бъде невъзможно да ги възнагради.

Старата и новата история ни предлагат много примери, от които се вижда, че е много по-лесно за един владетел да спечели за приятели тези, които не са го подпомогнали при вземането на властта и са били доволни от старото управление, отколкото тези, на които я дължи.

Владетелите обикновено си издигат крепости, за да държат по-сигурно властта в ръцете си. Крепостите са вид юзда и спирачка за противниците им и са сигурно убежище при неочаквано нападение. Това средство е много старо и аз го одобрявам, но трябва да прибавя, че Николо Вители^[2] прецени, че е по-добре да разруши две крепости в Чита ди Кастело, за да владее тази държава. Гвидо Убалдо^[3], дук на Урбино, след като се завърна във владението си, откъдето бе изгонен от Цезар Борджия, разруши из основи всички крепости в тази провинция, като смяташе, че без тях няма да изгуби тъй лесно владението си. Привържениците на Бентиволи^[4], след завръщането си в Болоня постъпиха по същия начин.

Крепостите са полезни или не, според обстоятелствата. Ако в някои случаи са ти полезни, в други ти вредят. Всеки владетел, който се бои повече от поданиците си, отколкото от враговете, трябва да си строи крепости. Напротив, който се бои повече от чужденците, отколкото от поданиците си, не трябва да мисли за никакви крепости. Миланският замък, построен от Франческо Сфорца, е вредил и ще вреди на Дома на Сфорца много повече, отколкото всяко безредие, което може да възникне в държавата му.

Най-добрата крепост за един владетел е привързаността на народа му. Мрази ли те народът, колкото и крепости да имаш, няма да могат да те спасят, защото винаги ще се намери чужденец, който да го подкрепи, когато види, че е въстанал против теб. В наше време крепостите не са помогнали на никой, с изключение на Форлийската графиня^[5], която след убийството на съпруга й Джероламо^[6], се скрила в крепостта си, дочакала помощ от Милано и поела властта. Тя е била облагодетелствана и от обстоятелствата, които не са позволили на чужденците да се притекат на помощ на народа. По-късно, когато я нападна Цезар Борджия и към него се присъедини враждебният и народ, и крепостите не можаха да й помогнат. Нейната власт щеше да бъде много по-осигурена — и при нападението и преди него, ако не беше си спечелила омразата на народа.

В заключение ще кажа, че възхвалявам и този, който строи крепости така, и този, който не строи. Но осъждам всеки, който, като се доверява само на крепостите, отдава малко значение на обичта и привързаността на народа.