Кони Мейсън
Цената на удоволствието (20)

Глава 20

Вратата се затръшна зад тях и външното резе се спусна на мястото си. Фльор моментално измъкна парцала от устата си. Чувстваше, че тялото на Рийд е напрегнато, чу животински звук да изригва от гърлото му и извика:

— Рийд, пусни ме долу.

Тишина.

— Рийд, пусни ме долу и ме развържи.

Нищо.

— Рийд, плашиш ме.

Тялото му беше вкоравено, дъхът му излизаше на къси тласъци. Тя го усети как пропада някъде вътре в себе си, където не би могла да го стигне. Какво е необходимо, за да държи настрана демоните му?

— По дяволите, Рийд, не си го причинявай. Не си в Дяволския замък. Тази част от живота ти свърши. Не се връщай там.

Макар да не можеше да го види, Фльор усети, че той гледа към нея. Почувства как мускулите му полека се отпускат, сякаш се бореше да си възвърне самообладанието.

— Фльор? Слава богу, тук си!

Тя изпусна облекчена въздишка.

— Остави ме за минута там. Какво мислеше?

Той потръпна.

— Не искаш да знаеш. Прости ми, скъпа.

Внимателно я пусна да стъпи долу.

Фльор се олюля на вързаните си крака и щеше да падне, ако Рийд не се беше пресегнал, за да я задържи.

— Моля те, развържи ме, Рийд. Трябва да намерим изход оттук, преди похитителите да са се върнали.

Треперещите ръце на Рийд се плъзнаха по нейните и стигнаха до китките. Те бяха здраво вързани със сложни възли.

— Побързай, не знаем кога ще се върнат.

— Няма нужда да ги развързвам, мога да ги прережа с камата.

Фльор се уплаши да не би Рийд да се е побъркал.

— Демпси ти взе оръжието, преди да влезеш в каретата.

— Не и камата от ботуша. Той май вече губи форма. Аз никога нямаше да пропусна да потърся в такова очевидно скривалище. Дай ми една секунда да извадя камата и ще те освободя моментално.

Рийд се наведе, намери оръжието и посегна към китките на Фльор. Намести ги внимателно, преди да среже въжетата.

— Благодаря — каза Фльор и започна да ги разтрива, за да възстанови кръвообращението.

— Сега краката.

Рийд плъзна ръце надолу по полите й, докато не напипа мястото, където въжета беше плътно увито около прасците й. Много внимателно пъхна камата под въжетата и дръпна в посока навън. Въжетата паднаха.

Фльор усети огромна тежест да се смъква от нея, оставяйки след себе си болка. Сподави един стон, докато се опитваше да разтрива прасците си.

Рийд коленичи пред нея.

— Хвани се за раменете ми и ме остави аз да го направя. — Пъхна ръце под полите й и заразтрива енергично. — По-добре ли е?

— Много по-добре. А ти? Уплаших се…

— Щом осъзнах, че не съм сам, че си с мене, успях да прогоня страховете си. — Ръцете му я обгърнаха. — Действаш ми успокояващо, любов моя. Даваш ми смелостта, от която имам нужда, за да държа демоните настрана.

— Ти си силен, Рийд. Можеш сам да победиш страха си от тъмни места.

Тя почувства как раменете му се сковават.

— Можех да се справя сам, но предпочитам ти да си до мене, когато страхът ме нападне.

Пусна я рязко и отстъпи.

— Да проучим ли нашия затвор? Трябва да повървим, за да се върне кръвта в краката ти. Дай ми ръка.

Ръцете им се срещнаха и се вкопчиха една в друга.

— Ти води, аз ще вървя след тебе — каза Фльор.

— Най-напред трябва да разберем колко е голяма тази стая. По звука на гласовете ни съдя, че не е голяма. Толкова е тъмно, че предполагам, че няма прозорци. Да започнем от вратата и да обиколим стаята.

Протегнал едната си ръка, хванал Фльор с другата, Рийд тръгна напред и скоро ръката му срещна вратата.

— Ще започнем оттук. Ще броя крачките, за да получа представа с какво си имаме работа. Внимавай, не знам какви препятствия ще срещнем.

Фльор протегна свободната си ръка, за да не се спъне в нещо, докато вървеше до Рийд.

— Стигнах един ъгъл — каза той. — Сега да вървим покрай страничната стена.

Ръка за ръка двамата пристъпваха внимателно.

Внезапно издумкване наруши тишината. Тя чу как Рийд изруга и го усети да се навежда.

— Какво има?

— Ударих се в някаква пейка. Ще ми излезе синина на пищяла, но това ми е най-малката грижа. — Дръпна я към пейката и я настани да седне. — Чакай чук, ще се върна веднага щом приключа с проучването.

Фльор го усети да се отдалечава. Заслуша се в стъпките му и си пое облекчено дъх, чувайки ги високо и ясно. Започваше да споделя ужаса му от това място.

Започна да говори, донякъде несвързано. Не помнеше какво казва. После той отново се озова до нея, седна до нея. Страхът й намаля, макар че сърцето й още биеше лудо.

— Стаята е приблизително шест на десет стъпки — осведоми я Рийд. — Няма прозорци. С изключение на пейката няма нищо друго.

— Имаш ли план?

— Още мисля.

— Не разбирам защо не ни убиха, вместо да ни довеждат тук. Не че се оплаквам — добави тя.

— Не им беше изгодно. Искат хората да ги виждат, така че никой да не ги свърже със смъртта ни. Смятам, че са наели главорези да им свършат мръсната работа. Сигурно наети главорези стоят зад покушенията срещу мене. За щастие убийците не бяха опитни. В бордеите е пълно с мъже, готови да направят каквото и да било за достатъчно пари. Предполагам, че Демпси и Дювал са се погрижили да се показват някъде другаде, докато техните хора са се опитвали да ме убият.

— Колко време имаме според тебе?

— Няма да рискуват да ни убият посред бял ден, затова очаквам нещо да стане преди разсъмване. Имаме няколко часа. Можеш ли да легнеш на пейката и да поспиш?

В този момент сънят беше последното в ума на Фльор.

— Не смятам.

— Облегни се на мене и се отпусни. Трябва ми време да мисля. Имам камата, ще ми бъде от помощ.

— Камата ти няма да свърши много работа, ако са повече хора.

— Ще мислим за това препятствие, когато се сблъскаме с него. — Ръката му обгърна раменете й и я притисна към него. — Почини си, докато обмислям възможностите.

Рийд говореше така уверено, че Фльор си позволи да се отпусне срещу него. Докато се облягаше, усети нещо да й убива на хълбока. Възбуда се разля из тялото й, когато осъзна какво е.

— Рийд, имам пистолет в джоба. Напълнен и зареден. Слава богу, Дювал не се сети да ме претърсва.

— Браво на моето момиче — измърмори Рийд. — Трябваше да знам, че Черната вдовица няма да излезе от дома невъоръжена. Пистолетът и камата ни дават предимство. Те няма да очакват да бъдем въоръжени.

Усещайки повече увереност, отколкото когато ги бяха отвлекли, Рийд изрече:

— Може би трябва и двамата да поспим. Трябва да бъде нащрек, когато дойдат похитителите.

Макар че Фльор беше сигурна, че няма да може да заспи, тя се отпусна в прегръдката на Рийд, затвори очи и почти веднага потъна в сън.

 

 

Лизет не беше на себе си от притеснение, когато Ъпдайк я осведоми, че Хънтърст вече е отишъл на срещата. Тя знаеше дълбоко в сърцето си, че с нейната любима Фльор се е случило нещо ужасно.

— Трябва да отидеш на срещата на негова светлост, Мортимър — настоя тя.

Ъпдайк вдигна рамене безпомощно.

— Графинята не ми даде насоки. Искаше да бъде сигурна, че няма да отида без нея, както казах, че ще направя.

Лизет закърши ръце.

— Трябва да намериш помощ.

Ъпдайк се запъти към предната врата.

— Стой тук с мадам Лизет — поръча на Гордън. — Аз отивам да търся помощ.

Ъпдайк изтича към каретата. Преди да успее да се качи на капрата на кочияша, каретата на Рийд изскочи иззад ъгъла. Ъпдайк с нетърпение я зачака да спре.

— Негова светлост с вас ли е? — извика той към кочияша Джон.

Джон скочи от каретата, след него Бейтс.

— Хванаха го! — извика Джон. — Ония копелета хванаха негова светлост.

— Графинята с него ли е?

— Да — отвърна Джон. — Видях лицето й на прозорчето, преди копелетата да ги отвлекат. Негова светлост предаде оръжията си, без да гъкне, и се качи в каретата. Познах единия от мъжете, но не и другия.

— Кажи ми какво стана. Нищо не пропускай.

Джон започна да обяснява.

— Мъжът в каретата с графинята беше оня Дювал. Като видях негова светлост да си предава оръжията, извадих пистолета и щях да изляза от сянката, където ми беше казал да се скрия. Обаче той поклати глава и разбрах, че не иска да се показвам. Мисля, че искаше да защити графинята.

— Проследихте ли каретата?

Джон като че ли се обиди.

— Разбира се, че я проследихме. Да не ме мислиш за глупак?

Ъпдайк се развълнува.

— Прекрасно! Можеш ли да ми кажеш къде го отведоха?

Джон кимна охотно.

— Да, мога да те заведа. Трябваше да не се доближаваме много, за да не ни забележат, но успяхме да се доближим достатъчно и ги видяхме да се скриват в една алея.

— После какво направихте?

Джон и Бейтс се спогледаха.

— Изчакахме Дювал и другият да излязат с каретата без негова светлост и графинята. После веднага дойдохме тук да питаме какво да правим. Понеже негова светлост не ни каза подробности, не знаем какво друго да направим.

— Няма време за губене. Стойте тук, аз ще се погрижа. Познавам негова светост по-добре от вас двамата.

Ъпдайк се качи на капрата, взе юздите и потегли. Знаеше къде живее лорд Портър. Беше чувал името му достатъчно често в разговорите с Хънтърст. Лорд Портър беше единственият човек, който можеше да помогне на Хънтърст и годеницата му.

След петнадесет минути Ъпдайк вече стоеше пред дома на лорд Портър и чукаше на вратата. Трябваха му доста усилия, за да събуди някого, но в крайна сметка един сърдит иконом отвори вратата.

— Какво искате в това безбожно време на нощта? Елате в приличен час.

— Кажете на господаря си, че трябва да го видя по неотложна работа. Въпрос на живот и смърт — каза Ълдайк, преди вратата да се затвори под носа му.

Това не го обезсърчи. Имаше да спасява двама души. Запречи вратата с крак.

— Какво означава това? — извика Портър от най-горното стъпало. — Човек не може ли да се наспи прилично?

Ъпдайк мина покрай изумения иконом.

— Лорд Портър, аз съм Ъпдайк, човек на лорд Хънтърст. Негова светлост е в сериозна опасност. Дойдох да ви помоля за помощ.

Портър слезе по стъпалата с развяваща се около глезените му нощница.

— Хънтърст ли, казвате? В какво се е забъркал сега?

Ъпдайк разказа на Портър всичко, което знаеше, а то не беше много.

— Значи, виждате, милорд — завърши Ъпдайк, — двамата са в голяма опасност.

Портър изруга.

— Предупредих Хънтърст да не действа на своя глава. Той не биваше да предприема действие срещу предателя без мое знание. Мъжете, които придружаваха Хънтърст на срещата, познаха ли някого?

— Познаха господин Дювал, братовчеда на негова светлост, но не познаха втория мъж. Само това мога да ви кажа, милорд, с изключение на това, че лорд Хънтърст и лейди Фонтен отчаяно се нуждаят от помощта ви.

Портър кимна рязко.

— Ще я имат. Трябва ми време да повикам помощ. Елате след един час с мъжете, които могат да ни заведат до Хънтърст, и ще го измъкнем оттам.

 

 

Рийд държеше в прегръдките си Фльор, която дремеше, опряна на рамото му. Той нямаше представа откога са в тази тъмна дупка, но всяка минута му изглеждаше цяла вечност. Фльор не знаеше колко му е трудно да овладява паниката, която го разтърсваше. Когато чу стържене откъм вратата, на мястото на паниката се възцари суровата действителност.

Похитителите се бяха върнали.

Събуди се, любов моя — прошепна той на ухото й. — Ще си имаме компания.

Фльор се събуди веднага. Отне й миг да си припомни къде е, но когато си спомни, сграбчи ръкава на Рийд и изсъска:

— Какво ще правим?

— Слушай внимателно — зашепна Рийд. — Не знам колко хора са докарали Дювал и Демпси, за да им свършат мръсната работа, но ще имат нужда от светлина, за да ни видят. Сигурно ще носят фенер или факел. Така и ние ще ги видим.

Резето на вратата изтрака.

— Извади пистолета от джоба и го скрий в гънките на роклята. Аз скрих камата в ръкава, само като си помръдна китката, и ще бъде в ръката ми. Ако влезе повече от един човек, ще ми трябва малко време да се ориентирам в ситуацията. Чакай сигнал, преди да стреляш.

Вратата се отвори. Рийд видя само кръг светлина, излизаща от един фенер.

— Има кука отляво до вратата — изрече някой на английски със силен акцент. — Окачи фенера там, да виждате какво правите. Бързайте, скоро ще съмне.

Дювал.

Рийд премига, докато очите му се нагаждаха към светлината. Веднага видя двама главорези, застанали на вратата, да размахват зловещи на вид ножове. Дювал стоеше зад тях.

— Спокойно, любов моя — прошепна Рийд.

— Ето ги — изхърка Дювал, сочейки към тях. — Убийте ги.

— Къде ти е партньорът, Дювал? — изрече подигравателно Рийд. — Толкова ли е страхлив, че не иска да си покаже лицето, докато наемните ви убийци ни довършват?

— Демпси пази на улицата.

— И двамата сте страхливци — атакува Рийд.

Дювал смушка главорезите.

— Знаете какво да правите. Може да се борят, особено Хънтърст, но вие ще се справите с него. Чакам ви навън. Елате, когато ги довършите.

Двамата мъже, едри и груби, пристъпиха заплашително към жертвите си. Рийд изчака до последния възможен момент, преди да изшепти:

— Сега, Фльор! Цели се в онзи отляво.

Оттам нататък всичко като че ли стана наведнъж. Двамата мъже паднаха долу. Куршумът на Фльор попадна в гърдите на единия, докато острието на Рийд се забиваше в гърлото на втория. Дювал се появи на вратата със смаяно изражение. Рийд тръгна към него, но спря изведнъж, когато Дювал измъкна пистолет и го насочи към Фльор.

Рийд бутна Фльор зад себе си.

— Имаш само един куршум, Дювал. По-добре се цели в моето сърце, защото ако не ме убиеш, аз ще те убия.

— От такова разстояние няма как да не улуча.

Рийд бутна Фльор на пода и се сниши, готов да скочи върху Дювал. Тогава адът се отприщи. Двама мъже скочиха върху Дювал изотзад. Пистолетът му гръмна. Куршумът изсвистя покрай ухото на Рийд и се заби в стената зад него. Рийд се хвърли върху Фльор, за да я предпази.

Дювал падна. Рийд погледна нагоре и видя лорд Портър, застанал на вратата.

— Отведете Дювал и предателя Демпси — заповяда Портър. Отвращението в гласа му беше осезаемо. — Добре ли сте вие и вашата дама, Хънтърст? Дойдохме веднага щом можахме:

Рийд стана и помогна на Фльор да се изправи.

— Има ли ти нещо, любов моя?

— Добре съм — изстена тя. — Просто ми трябва въздух.

Без да се интересува кой го гледа, Рийд грабна Фльор на ръце и я целуна звучно.

— Чудесен стрелец си ти и по-смела от повечето мъже. — Целуна я отново, преди да отговори на въпроса на Портър. — И двамата сме добре, Портър. Но ако бяхте дошли само няколко секунди по-късно, щеше да бъде твърде късно.

Рийд прекрачи труповете на двамата главорези, които се търкаляха на пода.

— Тези двамата са мъртви. Наемни убийци. Ами Демпси?

— Хванахме го. Ще плати с живота си за измяната спрямо короната.

Рийд хвана Фльор за ръка и я изведе навън, под неясната светлина на мъгливата зора.

— По-късно можете да обясните как сте успели да скриете оръжията си. Предполагам, искате веднага да заведете вашата дама в дома й. Вашият човек, Ъпдайк, и двамата слуги, които ви следваха дотук, чакат с каретата ви в края на алеята. Без тях нямаше да знаем къде да ви намерим.

Излязоха от алеята тъкмо навреме, за да видят как хората на Портър набутват Демпси и Дювал в чакащия фургон.

— Слава богу, добре сте — изрече на пресекулки Ъпдайк. — Къде да ви заведем, милорд?

— В къщата, Ъпдайк — отвърна Рийд, докато влизаха в каретата. — Всички ще получите добра награда за работата си тази нощ.

Ъпдайк затвори вратата и се качи на капрата до кочияша Джон. Бейтс скочи на лакейското място отзад и каретата потегли.

Всичко беше станало толкова бързо, че на Фльор още й се виеше свят. Изглеждаше невероятно, че с Рийд са живи и здрави, а Дювал и Демпси са задържани.

Изведнъж мрачните дълбини на каретата започнаха да избледняват, когато я връхлетя замайване и й се повдигна. Стомахът й се качи в гърлото.

— Спрете каретата!

Рийд явно беше забелязал бледността й, чукна по тавана и каретата спря.

— Трябва да изляза!

Той отвори вратата и слезе. Протегна ръце и Фльор скочи.

— Ще повърна — изпъшка тя.

Наведе се и изсипа оскъдното съдържание на стомаха си в канавката. Продължи да повръща, докато не остана нищо. Тогава се строполи в ръцете на Рийд.

Той й подаде носната си кърпа и я задържа, докато тя изтриваше устата си.

— Не ми припадай сега, любов моя. Кошмарът отмина. Предателят все едно е вече мъртъв, а братовчед ми ще бъде обесен заради престъпленията му. Заслужава смърт заради това, което е направил на брат ми.

Фльор се облегна на него, докато Ъпдайк стоеше наблизо, кършейки ръце.

— По-добре ли си, любов моя? Да се прибираме ли у дома? — запита Рийд.

Фльор кимна слабо. Рийд я грабна на ръце, настани я в каретата и се качи при нея.

— Готови сме, Ъпдайк.

Ъпдайк затвори вратата и се върна на капрата.

— Съжалявам, че трябваше да минеш през това изпитание — каза Рийд, отмахвайки косата от влажното й чело. — Още ли ти е зле?

— Не е за първи път — призна Фльор. — Стомахът ми напоследък е доста разстроен, обикновено сутрин. Не знам какво ми има. През повечето време съм добре.

Угрижен поглед набръчка челото на Рийд.

— Ще пратя Ъпдайк за лекар веднага щом се приберем у дома.

— Сигурна съм, че ми няма нищо — протестира Фльор.

— Няма да поемам никакви рискове с бъдещата си съпруга.

Верен на думата си, още щом пристигнаха в къщата, Рийд изпрати Ъпдайк за лекар и каза на притеснената Лизет да сложи Фльор да си легне.

Лизет и Пег помогнаха на Фльор да се измие и да се приготви да си легне.

— Защо не ми каза, че си болна, ma petite? — запита Лизет, докато се суетеше около Фльор.

— На милейди и друг път и е прилошавало — осмели се Пег.

Лизет изгледа тревожно Фльор.

— Прилошавало ти е? Защо не ми каза?

— Стана ми зле вчера сутринта, но после бях добре.

Лизет и Пег размениха многозначителни погледи.

— Ma petite — започна Лизет, — възможно ли е… може ли да си…

Почукване на вратата прекъсна въпроса на Лизет.

— Лекарят е тук — извика Рийд откъм коридора. — Може ли да вляза?

— Ела, Рийд, но сега съм добре, наистина.

Рийд отвори вратата и въведе в спалнята един мъж с важен вид, който носеше черта чанта.

— Това е доктор Филдинг. Той ще прегледа Фльор, за да се уверим, че й няма нищо сериозно.

Лизет сподави една усмивка.

— Сигурна съм, че не е нищо сериозно, милорд.

— Моля, оставете ме насаме с пациентката ми — каза Филдинг, докато извеждаше останалите от стаята и затваряше вратата зад тях.

Рийд започна да се разхожда в коридора пред стаята на Фльор, видимо разтревожен.

— Не се безпокоите, милорд, сигурна съм, че Фльор не е болна — каза Лизет. — Всъщност ние с Пег смятаме, че е…

Вратата се отвори. Доктор Филдинг излезе в коридора и затвори вратата зад себе си. Сърцето на Рийд се качи в гърлото му. Ами ако Фльор е сериозно болта? Как щеше да го понесе?

— Как е тя, докторе?

— Няма нужда да се безпокоите, милорд. Вашата дама е в добро здраве и ще премине през изпитанието с развети знамена. Разбрах, че е била под голямо напрежение напоследък. — Поклати глава. — Не е хубаво. Никак не е хубаво за жена в нейното деликатно положение.

Паника обзе Рийд и отказа да го пусне.

— Много ли е сериозно?

Докторът се усмихна.

— Повечето хора го смятат за благословия. Погрижете се да бъде спокойна, да се храни добре, много да си почива и да се движи умерено. — Отправи строг поглед към Рийд. — Възнамерявате да се ожените за дамата, нали?

— Разбира се, веднага щом може да се уреди.

Докторът се наклони към него.

— Предлагам да е по-скоричко. Както преценявам, годеницата ви е във втория месец на бременността си.

Рийд залитна назад.

— Фльор е бременна? Носи моето дете?

Чу Лизет и Пег да хихикат зад него и осъзна, че вече са стигнали до това заключение.

Хвана ръката на доктора и я разтърси енергично.

— Благодаря ви, докторе. Ъпдайк ще ви изпрати и ще ви плати таксата с малко допълнение, задето дойдохте толкова бързо.

Рийд се втурна стремително в спалнята на Фльор и затвори вратата зад себе си. Намери я да седи в леглото със замечтана усмивка, осветила лицето й.

— Докторът каза ли ти? — запита Фльор, потрепваща от възбуда.

Той се вгледа в лицето й. Изглеждаше му по-сияйна, отколкото би могла след ужасното изпитание. Нямаше признаци за гадене, каквото беше изпитала малко по-рано. Той стигна до леглото с три дълги крачки и я грабна на ръце.

— Каза ми. Нали ти казах, че тревогите ти, че си безплодна, са преждевременни, че вината може да е била у Пиер?

— Толкова съм щастлива, че мога да ти дам наследник — каза Фльор.

— Аз съм щастлив, че ще се оженя за тебе. Обичам те, Фльор. Нямаше да има значение, ако беше безплодна, толкова си важна за мене.

Сякаш за да докаже думите си, той сведе уста към нейната и я целуна. Чувствата му бяха толкова силни, толкова близо до повърхността, че едва сдържа сълзите, които заплашваха да потекат, Фльор дори не се опита. Нейните свободно текнаха по бузите й.

Той нежно ги изтри с възглавничките на палците си.

— Не плачи, скъпа.

— Това са сълзи от щастие. Толкова те обичам. Страх ме е да си помисля, че едва не те отблъснах.

Рийд се засмя.

— Никъде нямаше да отида. Нямаше да можеш да ме изгониш, каквото и да кажеш и да направиш. — Положи я да легне на възглавниците. — А сега, любов моя, си почини. Пег ще ти донесе поднос, а после искам да поспиш. Докато спиш, аз ще направя доклада за Портър. После смятам да извадя специален лиценз и да се отбия при баба, за да я поканя на сватба. Как ти се струва да е вдругиден?

Фльор въздъхна щастливо.

— Звучи ми чудесно. Но как можеш да го уредиш за толкова кратко време?

Рийд се засмя.

— С решимост и много късмет.

Пег почука на вратата и мушна глава в стаята.

— Готвачката направи на милейди нещо за събуждане на апетита.

— Влез, Пег. Тъкмо излизах. Погрижи се лейди Фльор да си опразни чинията, не искаме да припада от глад. А после трябва да си почине.

Положи нежна целувка на челото на Фльор и излезе.

Лорд Портър изслуша внимателно обясненията на Рийд за скорошните събития и изрази благодарността си за помощта му при залавянето на предателя и изобличаването на шпионина. Увери го, че Демпси и Дювал най-вероятно ще бъдат обесени заради престъпленията им. Рийд покани Портър на сватбата си вдругиден и се сбогува.

Не беше трудно човек да се сдобие със специалния лиценз, ако има пари, за да си го плати. За удивително кратко време Рийд получи лиценза, пъхна го в джоба си, уреди един свещеник да изпълни церемонията и се запъти да посети баба си.

Бързо го въведоха в приемната на баба му. Тя го поздрави топло и протегна ръка към него.

— Скъпо момче, напоследък ме пренебрегваш. Доведе ли годеницата си? С нея трябваше да планираме сватбата ви.

Рийд целуна набръчканата буза на баба си. После придърпа един стол и се настани до нея.

— Имам удивителни новини, бабо. Някои са лоши, но повечето са добри.

Старата дама го изгледа внимателно.

— Не ме дръж в напрежение. Какво има?

— Галар Дювал наел главорези да ме убият. Искаше графството. Не успя и сега е в затвора. Онзи, които ме предаде във Франция, също е в затвора. Всичко свърши, бабо. Мога да се оженя за жената, която обичам, и да живеем щастливо. Службата ми за короната приключи. Отсега нататък посвещавам живота си на имението и семейството.

Баба му поклати глава.

— Никога не съм вярвала на този французин. Моля те, не ми разказвай подробности за машинациите му, защото се страхувам, че горкото ми сърце няма да ги понесе.

— Готова ли си за добрите новини? — запита Рийд с широка усмивка. Баба му кимна. — С Фльор ще се оженим в имението Хънтърст вдругиден. Ще бъде скромно събиране, само ти, Лизет, лорд Портър и прислугата. Ще дойдеш нали?

Баба му се взря в лицето му.

— Защо е това бързане? Така ми се искаше да планирам голямо събитие.

Рийд се прокашля, надявайки се, че баба му ще се досети.

— Трябва да побързаме, бабо.

Очите на вдовстващата графиня светнаха.

— А, сега разбирам. С годеницата ти сте изпреварили брачната нощ и вече очаквате последиците. — Весело потупа ръката му. — Хитрец такъв. А аз се тревожех, че твоята дама е безплодна. Излиза, че просто не е случила на партньор. Нищо, освен смъртта няма да ми попречи да дойда на сватбата ти, скъпо момче.

Рийд се сбогува, нямайки търпение да се върне при Фльор. Когато се прибра, я намери да седи пред камината в спалнята си. Изглеждаше отпочинала и сияеща, за голямо облекчение на Рийд.

— Помолих Ъпдайк да ни поднесе вечерята в спалнята ти. Одобряваш ли? — запита Рийд.

— Прекрасно. — Фльор въздъхна. — Беше ли при баба си?

— Бях, след като купих специалния лиценз и уредих свещеник да дойде да изпълни церемонията. Баба малко се разстрои, че няма да може да планира величествено събитие, но скоро се съвзе. Много се радва за нас. Поканих и лорд Портър. Има ли още някой, когото да искаш да поканиш?

Дяволит блясък се появи в кафявите очи на Фльор.

— Би ми се искало да поканя лейди Хелън и лейди Вайълет.

— Защо? Те се опитаха да унищожат връзката ни.

— Но не успяха. Не можеш да ме виниш, че искам да позлорадствам.

— Ще се погрижа да получат покани. Мога ли да направя още нещо за тебе?

— О, да — изрече тя, леко задъхана. — Люби ме, Рийд. Искам това повече от всичко друго в момента.

Нямаше нужда да го моли повторно. Той започна да я люби с цялата страст на тялото си, с цялото си сърце и душа, с всяка фибра на съществото си.

Фльор му отвърна със същото, а сърцето й пърхаше от щастие. Бъдещето й с Рийд и децата, които щяха да имат, се простираше пред нея в безкрайна хармония и вечна любов.