Кони Мейсън
Цената на удоволствието (18)

Глава 18

Фльор се събуди от слънчевата светлина и от топлината на тялото, сгушено до гърба й. Усещането беше толкова хубаво, че й се искаше да го вкусва колкото може по-дълго. Усмивка изви устните й, когато се сгуши още по-дълбоко в топлината на Рийд. Беше се любил с нея снощи по всички начини, по които един мъж може да люби една жена.

И нещо още по-хубаво — Рийд не просто се беше любил с нея с тялото си, той я обичаше със сърцето си и баба му беше дала благословията си за брака им. Абсолютно нищо не можеше да помрачи този ден. Беше най-щастливият ден от живота й.

Рийд спеше толкова дълбоко, че не й даде сърце да го събуди. Полека стана от леглото, без той да усети.

Стомахът й куркаше. Погледна към недокоснатата храна, която стоеше изстинала на подноса, и осъзна, че снощи изобщо не са вечеряли. Погледна часовника на полицата над камината и с изненада видя, че минава десет часът. Не си спомняше кога за последен път е спала толкова до късно.

Като се стараеше да не вдига много шум, тя набързо се изми, облече проста рокля и излезе от спалнята, затваряйки тихо вратата зад себе си.

Влезе в стаята за закуска и дръпна шнура на звънеца, Ъпдайк се появи след миг. Изглеждаше изненадан да я види сама.

Остави на масата димящ чайник.

— Добро утро, милейди. Какво ще желаете за закуска?

— Много съм гладна, Ъпдайк. Знам, че е късно, но бихте ли запитали готвачката дали има време да направи бъркани яйца с бекон, домати и препечен хляб? О, и ако може от онези кифли, които толкова обичам.

Ъпдайк се поклони и излезе, за да предаде желанието й в кухнята. Фльор отпи от чая си и доволна усмивка заигра на устните й. Щеше да бъде невестата на Рийд. Това изглеждаше като осъществена мечта.

Когато пристигна закуската, Фльор й се нахвърли, наслаждавайки се на всяка хапка. Тъкмо отхапваше от кифлата, когато Ъпдайк обяви, че са дошли посетители. Преди да запита кой е дошъл, лейди Хелън и лейди Вайълет нахлуха в стаята, следвани от „опашката“ си — Галар Дювал.

— Хелън, Вайълет, какво правите тук? Не е ли малко рано за посещения?

— Неотложно е — настоя Вайълет.

— Закусили ли сте? Ще пиете ли чай с мене?

— Не, няма да се бавим — изсъска Вайълет. — Дойдохме да ти кажем каква кучка си. Най-накрая накара Рийд да ни изгони на улицата.

— Не знам за какво говорите.

Вайълет се нахвърли върху Фльор и я удари през лицето. Фльор отстъпи, по-скоро зашеметена, отколкото наранена.

— Вън! — нареди тя, опитвайки се да овладее гнева си. — Как смеете да идвате в дома ми и да ме нападате? Ъпдайк, изпратете дамите.

— Стой на място, Ъпдайк. Дамите ще си тръгнат, след като се разбера с тях.

Рийд стоеше на вратата, небрежно облечен в отворена риза, панталони и — в удивително нарушение на етикета — беше бос. Усмихвайки се на Фльор, той влезе в стаята.

Вайълет го зяпна и пребледня. После без никакво предупреждение се нахвърли върху Фльор.

— Кучка! Развратница! Не е за учудване, че Рийд не се прибра снощи. Бил е с тебе, в леглото ти и сте правили бог знае какво.

Щеше да вдигне ръка и отново да удари Фльор, ако Рийд не беше я стиснал в желязна хватка.

— Не позволявам ти или който и да било да напада годеницата ми.

— Годеницата ти? — повтори Хелън, явно зашеметена.

— Вие с графинята ще се жените? — повтори като ехо Дювал, видимо също толкова смаян, колкото и двете жени.

Рийд пусна ръката на Вайълет, застана до Фльор и я целуна по бузата.

— Да, моята годеница. Няма ли да ни поздравите?

— Почакай баба ти да чуе това — изръмжа възмутено Вайълет. — Тя не одобрява Фльор, нали знаеш.

— Грешиш, Вайълет. Баба даде благословията си за нашия съюз.

Без да обръща внимание на смаяното мълчание, последвало думите му, Рийд премести един стол до Фльор и седна.

— Гладен съм. Ъпдайк, ще помолиш ли готвачката да ми направи същата закуска, каквато господарката ти е поръчала тази сутрин?

— Веднага, милорд. Да изпратя ли гостите?

— Това е великолепна идея, Ъпдайк, макар да съм сигурен, че могат да се справят и сами. — Обърна се към Хелън и Вайълет. — Остават ви само няколко дни, за да си намерите друго жилище. Предлагам да побързате. Сигурен съм, че Дювал ще ви окаже каквато помощ ви е необходима.

— Наистина — каза Дювал, потупвайки ръката на Хелън.

— Оттук, моля — изрече Ъпдайк с най-високомерния си глас, докато съпровождаше тримата неканени гости към коридора.

Фльор се обърна към Рийд и се усмихна.

— Беше доста неприятно.

Рийд отвърна на усмивката й. След секунда усмивката му се превърна в намръщване и той нежно погали зачервената й буза.

— Ударила те е! Тази кучка има нахалството да вдигне ръка срещу тебе. Мисля, че дойдох навреме, за да й попреча да те тормози.

— Наистина пристигна навреме. Щеше да ме удари втори път, ако не се беше намесил.

Закуската на Рийд пристигна.

— Ще направя така, че вече да не се доближава до тебе.

— Не ме е наранила. Изяж си закуската, преди да е изстинала. — Наля чай в неговата и в своята чаша. — Вайълет е най-малката ни грижа. Много повече се тревожа за разследването.

— Вече не участваш в него, нали помниш? Отстраних те.

— Реших да не се подчиня. Какъв е следващият ни ход? Накъде ще тръгнем?

— Следващият ти ход е да планираш сватбата ни с баба. Моят е да намеря предателя.

— Не и без моята помощ — възрази Фльор. — Имаш нужда от мене.

Рийд остави ножа и вилицата на чинията си.

— Не искам да те изгубя, Фльор. Имаме работа с опасни хора. Ако знаят за Черната вдовица, вече са отгатнали останалото. Предателят може да иска твоята кръв, както и моята.

Фльор поклати глава.

— Това няма никакъв смисъл. Защо още да сме важни за правителството на Наполеон?

Рийд вдигна рамене.

— Не знам, но смятам да разбера.

— Питам се колко време ще мине, преди годежът ни да стане публично достояние?

Рийд се засмя, изтри устните си със салфетката и я хвърли на масата.

— Новината вероятно се разпространява дори в момента. Хелън и Вайълет са известни клюкарки. Знаеш как си говорят слугите.

Той стана, погледна към босите си крака и се усмихна.

— Обувките ми трябва да са изсъхнали, стъкнах огън и ги оставих заедно с жакета пред камината. Време е да тръгвам. Започнах да проучвам миналото на Хенри Демпси.

— Добре, аз го подозирах от самото начало. Имам покана за днешния бал на лейди Оугълтън. Да отидем ли заедно? Може би ще успеем да научим нещо ново. Вероятно ще има много гости.

— Добра идея. Ще се появим за първи път като двойка и ще държим ушите и очите си отворени. Ще дойда да те взема в девет.

Дръпна я от стола и я настани на скута си. После я целуна звучно и се сбогува.

— Добре, сама си — обади се Лизет откъм вратата. — Мортимър каза, че всички са излезли.

— Чаят още е топъл. Ще дойдеш ли? — запита Фльор, усмихвайки се на приятелката си.

— Oui, благодаря — отвърна Лизет, докато Фльор й наливаше чай. — Разминах се с негова светлост в коридора. Разбирам, че трябва да ти честитя.

Фльор грейна.

— Приех предложението на Рийд. Той ме обича, Лизет, наистина ме обича. Даже баба му ни даде благословията си.

— Лорд Хънтърст разбира ли, че не можеш да му дадеш наследник?

— Рийд не вярва, че съм безплодна. Мисли, че вината е у Пиер.

Лизет погледна към плоския корем на Фльор.

— Човек може само да се надява. Кога ще бъде сватбата?

— Не и преди предателят да бъде даден на правосъдието. И двамата трябва да се съсредоточим върху разследването. Бабата на Рийд иска да ми помогне да планирам сватбата.

Лизет я прегърна за миг.

— Толкова се радвам за тебе, cherie. Знам колко обичаш негова светлост. Толкова се натъжих, когато му каза, че няма да се омъжиш за него. Той сигурно много те обича.

— А вие с Ъпдайк? Май не сте просто приятели.

Лизет се изкиска като младо момиче, Фльор не си спомняше откога компаньонката й не е изглеждала толкова щастлива.

— С Мортимър сме се разбрали. Отказах да се ангажирам по какъвто и да било начин, докато твоето бъдеще не бъде осигурено, и той ме разбра.

Фльор стисна ръцете на Лизет.

— Всички трябва да имат такъв приятел като тебе. Скоро с твоя Мортимър ще можете да планирате собственото си бъдеще. Да се поразходим ли в парка? След вчерашния дъжд ни трябва тъкмо една разходка на слънце.

Не след дълго Фльор и Лизет излязоха от къщата. Разстоянието до парка не беше голямо. Докато се разхождаха по обрамчената с дървета алея, срещнаха граф Дюбоа и мосю Барбо.

— Графиньо, мадам Лизет — поздрави ги Дюбоа с учтив поклон. — Имате ли нещо против да се поразходим заедно с вас?

— Ни най-малко — отговори Фльор.

Ако имаше късмет, можеше да научи нещо ново, което да каже на Рийд тази вечер.

Тротоарът беше широк и позволяваше четиримата да вървят редом. Но когато алеята се стесни, Лизет трябваше да изостане, позволявайки на двамата мъже да тръгнат от двете страни на Фльор.

— Чухме поразителни новини тази сутрин — каза Дюбоа.

— Кажете, че не е вярно.

— За какво говорите? — запита Фльор, правейки се на неразбираща.

— Мосю Дювал ни каза, че сте се сгодили с Хънтърст — изрече Дюбоа с изумено изражение. — Доста внезапно, не е ли така? Не повярвах, защото лично Хънтърст ми беше казал, че не се интересува от вас.

— Мосю Дювал е казал истината — отвърна Фльор. — Ще се омъжа за граф Хънтърст.

— Съкрушен съм — възкликна Дюбоа, хващайки се за сърцето. — Защо ми казахте, че не смятате да се омъжвате повторно? — Направи пауза, за да придаде тежест на думите си. — Дювал каза, че е видял Хънтърст в дома ви тази сутрин в доста стряскащо съблечено състояние.

Фльор нямаше намерение да обяснява. Постъпките й бяха лично нейна работа.

— Да не би да поставяте под въпрос репутацията ми, графе?

— Простете, графиньо. Бях дълбоко наранен и се изказах неуместно.

— Прощавам ви.

— Вие с Хънтърст смятате ли да отидете на бала у Оугълтън тази вечер? — запита Барбо.

— Да, смятаме да отидем — отговори Фльор.

Барбо се поклони.

— В такъв случай ще се видим там. Поздравления за годежа ви. Ще честитя на Хънтърст тази вечер. Елате, Рене. Да оставим дамите на тяхната разходка.

Дюбоа се вгледа напрегнато във Фльор, преди да се поклони. Тя направи реверанс към двамата мъже. Тръпка пробяга по гръбнака и, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. Предупредителни камбани зазвъняха в главата й, но кой от двамата е опасният? Здравият разум й казваше, че е Дюбоа, но инстинктът й говореше, че трябва да наблюдава и двамата.

— За какво беше всичкото това! — запита Лизет, когато я настигна.

— Дювал им е казал за годежа ми с Рийд. Дюбоа не го приема добре. Ухажваше ме, нали разбираш.

— Мислиш ли, че е френски шпионин?

— Времето ще покаже, макар Рийд да вярва, че предателят е един от агентите на лорд Портър. Ако не разплетем скоро тази загадка, се плаша за живота на Рийд. Вече няколко пъти се отърваваше на косъм. Може да няма този късмет следващия път.

— Мислиш, че ще има следващ път?

— Искрено се надявам да няма.

 

 

Рийд пристигна при Фльор точно в девет часа същата вечер. Застана най-долу на стълбището, за да я изчака. Тя не го накара да чака дълго. Дъхът му спря в гърлото, когато тя заплува надолу по стъпалата към него. Беше истинско видение в лилава копринена рокля, поръбена с лилава лента. Високата талия, пристегната с тъмнолилава панделка, подчертаваше гърдите й и изтъкваше стройните й бедра. Лилави ръкавици покриваха ръцете й от върховете на пръстите чак до лактите.

— Красива си — каза Рийд, като целуна ръцете й. — Всички мъже на бала ще ми завидят.

— Не и при всичките млади дебютантки, които да ги разсейват.

Ъпдайк донесе един тъмнолилав шал и го наметна на раменете на Фльор.

— Не ни чакай, Ъпдайк. Ще си отворим сами. И кажи на камериерката на Фльор, че днес няма да има нужда от нея — извика Рийд през рамо, докато извеждаше Фльор навън към каретата.

— Постигна ли някакъв напредък днес? — запита тя, когато се настаниха вътре.

— Хората, на които е възложена да разследват Демпси, още не са съобщили какво са открили. Говорих отново с Портър, но той отказва да повярва, че един от верните му хора е станал предател.

— Днес попаднах на Дюбоа и Барбо в парка — каза Фльор.

— Дювал им казал за годежа ни и… е, можеш да си представиш още какво им е казал. Дюбоа изглеждаше доста съкрушен, но Барбо като че ли не се вълнуваше много от новината. Трябва да призная, че изпитах много странни усещания, когато се разделихме с тях.

— Дръж се настрана от тях, Фльор. На този етап не можем да вярваме на никого.

Когато пристигнаха в имението на Оугълтън, трябваше да почакат, преди да излязат от каретата, но накрая кочияшът смъкна стъпалата и отвори вратата. Рийд излезе пръв и помогна да Фльор да слезе.

— Ще има голяма навалица — каза тя.

— Да, за съжаление. Питам се дали баба ще дойде. Тя обикновено не излиза вечер.

— Със сигурност Хелън и Вайълет ще дойдат в компанията на вездесъщия Дювал.

Развеселеност оцвети думите на Рийд.

— Кой да помисли, че един втори братовчед, и то французин, ще търчи подир Хелън като кутренце?

— Може би изпитва чувства към нея — предположи Фльор.

Шумната тълпа стихна, когато двамата стигнаха до балната зала и един лакей ги обяви. Всички очи се отместиха към тях. На Фльор й се искаше да влезе в ламперията, но някак си намери смелостта да вдигне брадичка и да се усмихне. Разговорите се подновиха, когато вниманието на тълпата се насочи другаде.

— Е, свърши се — прошепна Рийд, докато влизаха навътре в залата и се насочваха към група негови познати.

След взаимното представяне Фльор се помъчи да следи разговора, но без да се намесва в него, а само внимаваше.

— Следващият танц идва — каза Рийд. — Ще танцуваме ли?

Тъй като не бяха обявили публично годежа си, никой не им честити, макар че, съдейки от прикритите погледи и шепота, Фльор би могла да каже, че всички активно ги обсъждат. Явно мелницата на слуховете не спираше да произвежда клюки из цял Лондон.

Докато танцуваха, Фльор забеляза Дюбоа, Барбо и Хенри Демпси.

— Какво прави Демпси тук? — прошепна тя, когато стъпките на танца отново ги събраха.

— Той има връзки, въпреки че му липсва титла. И аз имах такива връзки, преди да получа титлата.

— Забеляза ли колко много емигранти са дошли?

— Това е най-новата мода, да се канят емигранти на светски събития. Някои са дошли от Франция с цялото си състояние и обществото активно ги ухажва.

— Хелън и Вайълет току-що пристигнаха — изсъска Фльор. — Дювал е с тях.

Сестрите, следвани от Дювал, се смесиха с тълпата. Кискаха се и клюкарствата зад ветрилата си с всяка групичка, която срещнеха по пътя си.

— Говорят за нас — прошепна Фльор.

— Нека. Дръж главата високо, няма от какво да се срамуваш. — Танцът свърши и те се отдалечиха. — Ожаднях, искаш ли да пийнеш нещо?

— Една лимонада ще ми дойде добре. Ще отида в дамската стая за почивка, докато донесеш подкрепителните ни.

— Ще те чакам до бюста на Цезар. Не искам да те загубя в тълпата.

Фльор видя къде е мястото на срещата и кимна. Рийд изчезна в тълпата. Тя разбра, че не знае къде е дамската стая за почивка, и запита един лакей. Той я насочи към фоайето и по един дълъг коридор. Когато забеляза, че Вайълет се приближава към нея, тя благодари на лакея и побърза в указаната посока. Погледна през рамо и видя, че Вайълет върви след нея. Понеже не искаше съперничката й да я притисне в някой ъгъл на стаята за почивка, Фльор хлътна в първата изпречила й се врата. Стаята като че ли беше библиотека. Единствената свещ едва осветяваше стените, целите в книги.

Ветрец докосна бузата й и тя отиде към отворения прозорец, за да се освежи. Възнамеряваше да даде на Вайълет достатъчно време, преди да излезе от библиотеката и да отиде в стаята за почивка. Нямаше желание в скоро време да налети на съперничката си. Мъжки гласове, говорещи на френски, долетяха откъм отворения прозорец, Фльор с любопитство се долепи до стената край завесата и започна да подслушва разговора.

Очевидно мъжете стояха точно под прозореца, защото тя чуваше ясно думите им, макар да говореха почти шепнешком.

— Вече не можем да чакаме, той трябва да умре.

Фльор едва не ахна. За Рийд ли говореха?

— Като котките е, има девет живота — изръмжа вторият мъж. — Какво да правим с графинята?

— Ако ни се пречка, и тя трябва да умре.

— Съгласен съм. Заслужава да умре, защото се намеси. Той трябваше да умре в Дяволския замък.

— Трябва да обсъдим как да го премахнем, но не тук. Тук сме много на показ. Елате при мене утре, на обичайното място. До следващата седмица Хънтърст ще бъде история.

Фльор се разтрепери. Наистина говореха за Рийд. Кои са? Можеше ли да се осмели да надникне през прозореца? Когато гласовете започнаха да се отдалечават, тя изчака няколко минути, затаила дъх, преди да надникне навън.

Не видя нищо.

Мъжете се бяха стопили в мрака.

С пресъхнала уста и бумтящо сърце Фльор остана на място, неспособна да помръдне, не можейки да мисли. Току-що беше чула двама французи да планират смъртта на Рийд, но умът и тялото й отказваха да действат. Накрая неподвижността й отстъпи пред ужаса. Трябваше да намери Рийд.

Тръгна с вдървени крака към вратата. Ръцете й бяха толкова потни, че успя да завърти дръжката едва след няколко опита. И за късмет налетя на Вайълет в коридора.

— Чудех се къде изчезна — изръмжа Вайълет. — Рийд вътре ли е?

— Сама съм, не че е твоя работа. Трябваше да остана за малко насаме — успя да каже Фльор, призовавайки цялото си самообладание. — Искаш ли нещо от мене?

— Да. Знам, че беше хвърлила око на Рийд. Открадна ми го. Всички знаят, че си работила като шпионка във Франция. Разказах на всичките си приятели за тебе. Никога няма да те приемат в обществото. Жени като тебе нямат място там.

— Според мене не е така — обади се Рийд иззад Фльор.

Коленете на Фльор едва не се огънаха от облекчение. Той беше жив и здрав. Още не бяха стигнали до него.

— Фльор скоро ще стане моя съпруга — заяви Рийд. — Баба ми е влиятелна, ще се погрижи висшето общество да приеме Фльор.

— Обществото не ме интересува — изсумтя Фльор, нямайки търпение да измъкне Рийд на безопасно място. Задърпа го деликатно. — Главата ме боли. Бих искала да си тръгнем.

Рийд се вгледа в нея.

— Ще пропуснем вечерята в полунощ. Сигурна ли си, че искаш да си тръгнем?

— Разбира се, че иска да си тръгне — забеляза Вайълет. — Клюките се занимават само с нея. Знае се какви жени имат куража да стават шпионки.

— Смели — проточи Рийд.

Фльор го дръпна за ръкава.

— Моля те, Рийд, искам да си тръгна.

По изражението й той разбра, че нещо не е наред. Тя изглеждаше разстроена, не — повече от разстроена. Изглеждаше изплашена. Ако Вайълет й го беше причинила, той щеше да се погрижи проклетата жена да си изтърпи последствията.

— Много добре, ще тръгваме.

Положи ръка на кръста й и я поведе по коридора към фоайето. Прати един лакей да донесе наметалото й и друг — да каже да докарат каретата.

По една случайност Демпси ги срещна във фоайето.

— Отивате ли си вече?

— Фльор има главоболие — отговори Рийд.

— Надявах се да намеря време да поговорим насаме — каза Демпси. — Натъкнах се на човек, който твърди, че знае кой е предателят. Можем ли утре да се срещнем някъде?

— В десет часа в канцеларията на Портър.

Демпси поклати глава.

— Не, не може да стане. Не съм готов да разкрия източника си пред славния ни началник. Той може да развали всичко.

— Много добре, кажи къде и кога.

— Източникът ми ще се срещне с нас само ако той избере мястото. Известна ли ти е кръчмата „Гарваново гнездо“ близо до пристанището?

— Знам я. Сигурен ли си, че той иска да се срещнем там? Репутацията на кръчмата е доста съмнителна.

— Искаш ли информацията, или не?

— Не отивай! — замоли го Фльор. — Имам лошо предчувствие.

— Жени! — засмя се Демпси. — Страхуват се от собствената си сянка.

Рийд се вгледа в лицето на Фльор, усети безпокойството й и се принуди да го игнорира.

— По кое време?

— Десет часа утре вечер. Ще приготвя всичко. Моят информатор очаква да му се плати за сведенията, така че не идвай с празни ръце.

Рийд кимна мрачно.

— Ще бъда там.

Демпси кимна кратко и се запъти обратно към балната зала. Рийд взе наметката на Фльор от лакея и я загърна. После я изведе навън и двамата се настаниха в каретата.

— Добре, Фльор, какво има? — запита Рийд, след като седнаха. — Не те боли главата, нали?

— Сега ме боли — отговори тя. — Не можеш да идеш на срещата с Демпси, Рийд. Може да е капан.

— Знаеш ли нещо, което не знам?

— Преди да ти кажа, отговори ми на един въпрос. Демпси говори ли добре френски?

— Разбира се. Само агенти с много добър френски отиват на континента. Защо питаш?

Фльор сграбчи ръкава му. Той се взря в очите й и се намръщи.

— Изплашена си! Кажи ми какво те е разстроило. Някой опитвал ли се е да те сплашва? Вайълет ли беше?

— Тя ме последва до дамската стая за почивка.

— По дяволите — избухна Рийд.

— Не, не става дума за нея. Исках да я избягна, затова се вмъкнах в библиотеката. Прозорецът беше отворен и отидох до него да се разхладя. Разговорът под прозореца привлече вниманието ми и се заслушах. Говореха на френски.

Ръката й стисна по-здраво ръкава му. Рийд разтвори свитите й в юмрук пръсти и ги стисна между дланите си.

— За какво са говорели, че си се изплашила толкова?

— Планираха смъртта ти.

Рийд замря.

— Сигурна ли си? Абсолютно сигурна?

— Знам какво чух, Рийд. Разбирам и говоря свободно френски.

— Видя ли ги?

— Не, страхувах се да се покажа на прозореца. Не погледнах, докато не спряха да говорят. Тогава изчезнаха в тъмното.

— Позна ли гласовете?

— Не, и това ме плаши. — Ридание заседна в гърлото й. — Не разбираш ли? Онези мъже искаха смъртта ти!

Рийд остана спокоен въпреки паниката й.

— Казаха ли защо искат смъртта ми?

— Има ли значение? Само като знам, че планират смъртта ти, ми е достатъчно, за да не искам да се срещаш с Демпси.

— Кажи ми дума по дума какво си чула.

Фльор си пое дъх на пресекулки и повтори разговора, доколкото можа да си го припомни.

— Ясно ги чух да казват, че ти си човекът, когото искат да видят мъртъв. Затова не бива да се срещаш с Демпси.

— Трябва, любов моя. Това може да е единствената ми възможност да науча кой ме е пратил в Дяволския замък. Трябва да разбера какво знае източникът на Демпси за предателя. Ако съдя по разговора, който си дочула, може да не е само един предател.

Каретата спря. Кочияшът отвори вратата и спусна стъпалата. Рийд помогна на Фльор да слезе и я придружи до вратата. Тя бръкна в чантичката си за ключа. Рийд го взе от треперещите й пръсти, пъхна го в ключалката и отключи вратата.

— Няма да те оставя тази нощ — каза той.

Облекчение се разля из тялото на Фльор. Ако Рийд е с нея, няма да се изложи на опасност. Поне още една нощ ще бъде на сигурно място.

Той затвори и заключи вратата зад тях. После й подаде свещта, която Ъпдайк беше оставил за нея, грабна я на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

— Не се тревожи, любов моя — прошепна на ухото й. — Не смятам да умирам скоро.

Задавиха я сълзи.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — каза той. Стигнаха до стаята й. — Отвори вратата, ръцете ми са заети.

Хванала свещта с лявата си ръка, Фльор посегна с дясната и отвори вратата. Рийд я внесе в стаята, пусна я да стъпи на пода, взе свещта от ръката й и я остави на нощната масичка.

— Не приемаш сериозно тази заплаха за живота ти — каза тя.

— Любов моя, колко по-сериозен мога да стана? Сериозно възнамерявам да те отнеса в леглото и сериозно имам намерение да се любя с тебе.

Обърна я, за да се заеме с копченцата на гърба на роклята.

— Ще дойда с тебе утре вечер — заяви Фльор решително.

Пръстите на Рийд замряха.

— Как ли пък не! Ще стоиш тук, на сигурно място.

— Не ме изключвай от това, Рийд. Остави ме да ти помогна. Ами ако Демпси ти е заложил капан?

— Ако е капан, искам да не се доближаваш до него. Мога да се грижа за себе си.

— Подозираше Демпси през цялото време, нали?

— Хммм — измънка той, което можеше да бъде и потвърждение, и отрицание.

Роклята й се смъкна надолу, последва я ризата. Рийд я вдигна и я настани на ръба на леглото, за да свали жартиерите, чорапите и обувките й. Погледът му не я изпускаше, докато ръцете му събличаха собствените му дрехи. Когато застана гол пред нея, Фльор протегна ръце към него. Той се дръпна леко и я бутна да легне така, че краката й да останат стъпили на пода. Тогава коленичи между тях.

— Още не сме свършили разговора — възпротиви се тя.

— Сме. Поне аз приключих. Отвори крака, любов моя, искам да те вкуся.

Когато Фльор не изпълни достатъчно бързо молбата му, той хвана краката й и ги настани на раменете си. Видът на набъбналите й женски гънки надигна у него диво желание. Сведе глава към тях. Последната мисъл на Фльор, докато езикът и устата на Рийд изливаха магията си върху нея, беше, че някак, по някакъв начин ще спаси живота му, дори да трябва да рискува своя.