Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Utopia, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 18 гласа)

Информация

Източник
Кантая

За българския превод е ползвана английската публикация на „Утопия“ в превод на Джилбърт Бърнет от 1684 година (P. F. Collier & Son, New York, 1901; edited by Henry Morley, 1901).

История

  1. — Добавяне

За занаятите и начина на живот

Агрикултурата е онова нещо, което е толкова добре схванато от тях, тъй като няма ни мъж, ни жена, който да е работил в селското стопанство, те са обучавани в това от деца, отчасти от ученото в училище и отчасти от собствен опит, те излизат честичко навън всред полетата, около града, където не само могат да видят как другите се трудят, но могат да се опитат и сами. Освен това всеки мъж си има занаят, който си избира сам, като например производство на вълна, на лен, зидарство, ковачество, дърводелство и няма нито един занаят, който да не е достатъчно уважаван от тях. Всички на острова носят едни и същи дрехи, като се отличават само по пол и семеен статус. Модата никога не се променя, не е нито неприемлива, нито неудобна, отговаря на климата и зависи само от това дали е лете или зиме. Всяко семейство само си прави дрехите, но и жените и мъжете усвояват занаятите, които споменахме. Жените по-често се занимават с производство на лен и вълна, които съответстват на природната им слабост, а на мъжете са оставени по-грубите занаяти. Един и същ занаят често се предава от баща на син, тъй като те наследяват таланта, но ако някой реши да поеме по друг път, той бива осиновен от друго семейство, което се занимава с искания от него занаят, като грижата се поема не само от новия му баща, но и от магистрата, така че да порасне благоразумен и добър човек. А в случай че някой е усвоил един занаят, но иска да усвои и друг, то и това е позволено и се действа по същия начин. И ако вече знае два, то той сам решава по кой да поеме, освен ако народът не реши друго.

Първа и едва ли не единствена задача на сифограндите е да внимават някой да не остане безработен, а всеки прилежно да си изпълнява занаята, но никой не иска от тях да се трепят от работа, от сутрин до мрак, като товарни животни, което е може да се каже тежко робство, както е навсякъде из модерните държави, освен в Утопия. Те разделят денонощието на 24 часа — работят 6, 3 часа преди и 3 часа след обяд, после вечерят и си лягат като спят 8 часа. Остатъка от времето, без работата яденето и спането, е оставен на свободната воля на хората, но те не го пропиляват в излишен лукс и безделие, а го използват за подходящи упражнения за подобряване на тънкостите в занаята, а най-често четат. Обичайно е да се изнасят публични лекции всяка сутрин преди да почне деня, на които никой не е задължен да присъства, а само онези, които се интересуват от литература, понастоящем все повече, мъже и жени на различна възраст, идват да слушат едни или други лекции, според собствения им уклон. Но другите, които не обичат литературата и избират да се занимават с подобряване на работата си, не са нито възпрепятствани, нито излишно коментирани като хора, които не се грижат за страната си. След вечеря те се занимават с нещо различно, лятото в градината, зимата във трапезарията, където се хранят, радват един на друг под звуците на музика или просто разговаряйки, те не се занимават със зарове или подобни глупави и прахоснически игри, имат си само два вида игри — една подобна на нашия шах и като Судоку, а другата наподобява битката между доброто и злото, в която битката на пороците един с друг и съюзът им срещу добродетелите не е представена неприятно, а заедно с особените опозиции между отделните пороци и добродетели, заедно с методите с които порокът открито напада или скрито подронва добродетелта, а доброто от друга страна му отговаря. Работното време е строго определено, иначе може да си представите, че ако се работи само 6 часа, то скоро хората ще изпаднат в мизерия. Но е толкова далеч от истината, че времето не е достатъчно за осигуряването на изобилие, а не само на най-необходимото, че бих казал, е дори твърде много, с което може лесно да се съгласите, ако само се замислите каква огромна част от другите народи са безработни.

Първо жените, по правило, не вършат нищо, а ако някои работят, то обичайно техните съпрузи са безработни и нека се замислим за огромния брой безработни свещеници и такива, които се наричат религиозни, прибавете всички богаташи, особено онези, притежателите на земя, които наричаме аристократи и джентълмени, заедно с големите им фамилии, пълни с лентяи, които живеят повече за шоуто, отколкото да са полезни някому, прибавете и всичките крадци и накрая си направете сметката колко хора реално се бъхтят от работа, за да изхранят лентяите. А сега се замислете колко от работещите правят нещо, за да подобрят нивото на работа, и ние, които измерваме всичко в пари, уважаваме разни безсмислени и скъпоструващи занаяти, които служат само за лукс и удобства. И ако за онези, се занимават само с нещата, които обикновения живот изисква, то би имало такова изобилие от стоки, че цените им моментално ще паднат и тогава търговците няма да имат печалба, и ако всеки който работи тези безсмислени занаяти се наеме да върши нещо качествено и полезно и ако всички, които пропиляват живота си в безделие и леност, и всеки, от които яде за двама, бъдат накарани да се трудят, лесно можете да видите, че дори малкото време е достатъчно за правенето на онова, което е необходимо, полезно и приятно за човека, особено ако приятното се третира в определени граници.

Това се вижда много явно в Утопия, където, в целия град, в териториите около него, има едва 500 човека, мъже и жени, силни и на години, способни да се трудят, които не работят. Дори и сифогандите, макар и извинени от закона, пак се трудят, като по този начин чрез собствения си пример показват на останалите необходимостта от работа.

Подобни привилегии се допускат и за онези, които бидейки назначени от народа за свещеници и избирани чрез тайно гласуване от сифогандите, са освободени от физически труд, така че да се посветят изцяло на образованието, но ако някой от тях се провалят в това начинание, то пак биват връщани на задължителна работа. А понякога и механиците, които са много напреднали в занаята, се освобождават от работа и биват издигнати в ранг обучаващи. Но от всичко казано дотук излиза че хората избират сами посланиците си, свещениците, траниборите и дори Принца си, по-рано наричан Барзенес, а днес — Адемус.

И оттук си направете извода, каква огромна част от тези хора, не са нито безработни, нито пък се занимават с безполезен труд, и оттук лесно ще установите колко много работа може да се свърши, за малкото часове, в които те всички са задължени да работят. И освен това трябва да се отчете факта, че полезната работа изисква много по-малко усилия при тях, отколкото където и да е другаде. Построяването и дори реставрирането на сградите у нас изискват много работна ръка, защото доста често безхаберния наследник оставя къщата построена от баща му да изпадне в разруха и така неговите деца са принудени да реставрират на висока цена, онова което е можело да се поправи с малко пари. Доста често се случва така, че нещо построено от един с гигантски средства бива занемарено от друг, който си мисли че има по-префинен вкус в архитектурата, и оставя всичко да потъне в руини, като строи съвсем ново на не по-ниска цена. Но при утопианците е обратно, всичко е толкова добре регулирано, че хората много рядко строят нещо наново и бързо поправят домовете си, показвайки завидна предвидливост, така че те никога не се разрушават. Така къщите им се запазват задълго, при това с много по-малко работа и така строителите, които се грижат за тях, не се занимават с нищо, освен с това да дялат дърво или да оформят камъка така че материалите да са готови, за да се поправи нещо, ако има нужда.

Нека кажем колко малко работа им отнема облеклото, докато са на работа се обличат в кожи и не се грижат много много за тях, тъй като те издържат поне 7 години. Когато решат да се появят пред обществото те си навличат връхна дреха, която скрива всичко под нея и е в естествения цвят на вълната. Така те се нуждаят от много по-малко вълна, отколкото където и да било другаде, при това на много по-ниска цена. Използват много повече лена, за който се изисква много по-малко работа и освен това оценяват дрехата по белотата на лена или по чистотата на вълната, а не по десените. Докато другаде 4 от всеки 5 дрехи са вълнени, при това в разнообразни цветове, а и повечето ризи са копринени, като при това трудно стигат на един човек за година, а за онзи който се счита за богат и десет от тях не стигат, то в Утопия една риза стига дори за две години. Не се изкушават да имат повече, тъй като няма да им е по-топло, нито пък ще изглеждат по-добре. И тъй като всичките те се занимават с полезни неща и се задоволяват с малко, то се оказва че всичко около тях е в изобилие, а и много често се получава така, че ако изникне някаква нова работа се изпраща множество хора, за да я свършат. А когато няма нищо ново, което да се върши, то часовете за работа просто се намаляват. Магистратите никога не ангажират хората с безполезен труд, тъй като в основата на конституцията е заложен закон за регулиране на труда, според нуждите на обществото и да се предостави достатъчно време на хората да се самоусъвършенстват, което според тях е в основата на човешкото щастие.