Томас Мор
Утопия (4)

За магистратите

Тридесет семейства си избират по един магистрат ежегодно, на когото навремето са казвали сифогранд, а днес — филарх, а над всеки десет сифогранда има по един друг магистрат, който навремето са наричали транибор, а днес — архифиларх. Всичките двеста сифогранда избират един Принц от четирима кандидата, когото познават всичките жители и който преди да встъпи в длъжност изрича клетва, така че изборът е по съвест. Гласуването е тайно, така че принцът да не узнае кои са дали вот за него. Властта му е доживотна освен при съмнение за използване на народа. Траниборите се избират ежегодно, но могат да повторят мандатът си. Мандатите на всички останали магистрати са за година. Траниборите се срещат на всеки трети ден, а при нужда и по-често, консултират се с Принца и или решават делата на страната или евентуално възникнали частни проблеми. Има и двама сифогранда, които заемат длъжността съдии и се сменят всеки ден. Фундаментално правило на тяхното управление е да не се вземат еднолични решения и всяко решение да бъде обсъждано поне няколко дни в съвета. Смъртно наказание очаква всеки, който вземе еднолично решение за страната, без то да бъде обсъдено от обикновения Съвет или от Генералната асамблея.

Всичкото това е прокарано като закон там, за да не може никой било то принц или транибор да създаде заговор, целящ да промени управлението и да пороби народа. И така ако възникне нещо важно, то първо се обсъжда от семействата, като решението се дава на техния сифоганд, после се обсъжда в кръга на сифогандите, които изготвят доклад за сената и при специални обстоятелства то се решава от Островния Съвет. И е правило за съвета, никога да не решава онова, което е дебатирано на същия ден, а винаги да го оставя за следващата среща. Така хората не бързат в решенията си не ги вземат под въздействие на моментните си чувства, които могат да ги изиграят дотолкова, че вместо да направят добро на народа, да влошат положението. Така ако подкрепят първоначалното си мнение от чисто вироглавство и безсмислен срам, по-скоро биха пропилели страната си, отколкото да издигнат собствената си репутация или да предотвратят риска да бъдат сметнати за предатели. Така те се грижат действията им да бъдат добре обмислени, а не базирани на емоции.