Томас Мор
Утопия (2)

Островът на Утопия е 200 мили дълъг и почти толкова широк в повечето си части, но се стеснява в двата си края. Но не наподобява кръст, между носовете му морето е около 11 мили широко и достига до брега, който е обкръжен от 500 мили дива земя, добре защитена от вятъра. Няма големи реки по брега, а той целият представлява едно голямо пристанище, което позволява отлично развитие на търговията по море, но пък излизането на брега, поради многото подводни скали и течения, е много опасно. По средата има само една скала, която се показва на повърхността и може лесно да се заобиколи, а на върха и има голяма гарнизонна кула, всички останали скали са под водата и са изключително опасни. Проходът е познат само на местните и така ако някой странник реши да акостира на брега без техен навигатор, поема страхотен риск за корабокрушение и дори и техните хора често не могат да преминат спокойно, ако не получават напътствия от сушата и ако някоя флота, колкото и малко вероятно да е, реши да ги нападне, то със сигурност ще бъде загубена. Другата част на острова бе осеяна с много пристанища, а брегът е така добре защитен от природата, че шепа хора могат да предотвратят атаката дори на огромни армии. Казват (и имат доста доказателства за това) , че това навремето не е било остров, а част от континент. Утописта, който го е завладял (забравих цялото му име, спомням си само първото — Абраха) , направил от диваците добре управляван народ и заедно с вежливостта, и скоро ги подчинил, като решил да ги сепарира от континента, просто като заобиколи острова с вода. За да постигне това, той наредил да изкопаят огромен канал дълъг 15 мили и за да не решат местните, че ги третира като роби, той наредил не само на тях, но и на собствените си войници да участват в строежа. Каналът бил построен изключително бързо, въпреки всички първоначални прогнози, тъй като в работа били впрегнати много на брой мъже. А неговите съседи, които отначало се смеели на глупостта му, скоро го видели перфектно построен и то без грам терор.

На острова има 44 града, всички до един големи и отлично построени, маниерите, обичаите и законите са еднакви навсякъде и всичките те допринасят за добруването на земята. Най-близкият лежи минимум на 25 мили разстояние от другия, но не и толкова далече, че човек да не може да стигне пеша за един ден от един град в друг. Всеки град изпраща трима от най-мъдрите си Сенатори ежегодно в Амарут, за да се консултират с другите за касаещите ги неща, и тъй като той се счита за главен град, намирайки се в центъра на острова, там се правят обичайно събранията им. Юрисдикцията на отделният град е на площ около 20 мили, там където разстоянията са по-големи и площта под юрисдикция е повече, но никой град не желае да си увеличава границите, защото хората гледат на себе си не като на притежатели, а като на наематели на земята. Навсякъде се строят ферми за омъжените двойки, които са отлично планирани и са обзаведени с всичко необходимо за селскостопанска работа. Живущите там се изпращат от градовете и няма нито едно семейство под 40 мъже и жени и поне двама роби. Всяко семейство се ръководи от един мъж и една жена, а на всеки 30 семейства има по един магистрат.

Всяка година в града се завръщат 20, след като са престояли там две години и се изпращат на село нови 20 попълнения, за да научат какво е селскостопански труд, а на онези, които са били вече една година им е наредено да обучат новодошлите. Така никой от тях не е игнориран от селскостопанската работа, не се правят грешки, които в друг случай биха били фатални за реколтата. Но от друга страна с тези ежегодни изпращания на все по-нови и нови попълнения, се предотвратява възможността човек да изживее целият си живот, вършейки усилна работа и така тези хора доживяват до дълбока старост. Фермерите работят над земята, отглеждат добитък, сеят дървета и пренасят дървен материал до градовете по суша и вода. Те отглеждат и множество пилета по много любопитен начин: вместо да трябва кокошката да седи и да мъти с дни, яйцата се разполагат на меко и топло място и пиленцата не се излюпват преди определеното време и малките пиленца се отглеждат от хората, като ги следват навсякъде, както биха следвали майка си.

Отглеждат малко коне, но всичките с изключителна издръжливост и то не за друго, а за да обучат децата си да седят върху седлото и да яздят. Конете не се използват за нищо друго, най-малкото пък като впрегатни животни, за което те ползват волове и поради това конете им са изключително здрави, а и те са установили, че воловете издържат повече, по-рядко боледуват, по-малко трябва да се грижат за тях, създават далеч по-малко неприятности, и ако се разболеят или станат непригодни за работа, просто се колят и изяждат. Те сеят повече зърно, отколкото им е необходимо за хляб, и тъй като пият или вино или сайдер или крушеница и много по-често вода, рядко с мед и ликьор и тъй като знаят колко жито точно трябва за града и за селата, които са под негова юрисдикция, днес сеят повече зърно и отглеждат повече добитък от необходимото, като излишното изпращат на съседите си. Ако поискат нещо, което не произвеждат сами, те го получават от града, без да плащат. А градските магистрати се грижат да им се даде и поради това се събират веднъж месечно за фестивала. А когато дойде време работниците да се върнат в града, селските магистрати ги изпращат обратно и информират градските колко нови ръце са им необходими и те биват изпратени за един ден.