Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (37)

На покрива на света

Пътуването през долините и проходите в най-високите планини в света е трудно, но докосването до културата и духа на този край напълно компенсира неудобствата.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: навсякъде се приемат непалски рупии, китайски юани

и американски долари.

КЛИМАТ: дори през лятото нощните температури са близки до нулата.

НАЙ-ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПЪТУВАНЕ: пътуването е възможно само през лятото.

ОБЛЕКЛО: непромокаемо яке, топъл спален чувал.

ЛЕТИЩА: Катманду В Непал и по-рядко използваното в Лхаса

ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ОПАСНОСТИ: височинна болест,

стомашни разстройства, обезводняване, зли кучета.

МЕДИКАМЕНТИ: консултирайте се със своя лекар за

медикаментите, които предотвратяват височинната болест и

стомашните разстройства. За справяне с пристъпите на

височинна болест се препоръчва „Диамокс“.

ЖИЗНЕНОВАЖНА ЧАСТ ОТ ЕКИПИРОВКАТА: бутилки с вода

ВНИМАНИЕ: Не пийте непреварена вода.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: изискванията за издаване на виза

и разрешително за Тибет са объркващи и често се променят.

Поискайте информация от китайското посолство.

Преди тръгване проверете каква е политическата обстановка в района.

Китай.

Съзнанието, че се намирате на най-високото място в света, заобиколени от великолепието на Хималаите, е преживяване, което трудно може да се предаде с думи, както пише ирландската авторка на пътеписи Дервла Мърфи. Може да пристигнете пеш, с автобус, с хеликоптер или малък самолет от Катманду до Лукла, да се присъедините към постоянния поток от катерачи, шерпи и носачи по пътя към Еверест — главния търговски път, който е по-скоро пътека за якове — до пазарния град Намче Базар и отвъд него, до базовия лагер. Полетът през Хималаите — шеметен фриз от бели върхове, който огражда края на света — е подходяща увертюра към онова, което предстои. Отдолу се виждат оцветените в ръждиво и златно планински подножия — макар че подобен термин изглежда неуместен за гигантските падини, толкова дълбоки, че изглеждат черни, — красиво изваяни в хиляди тераси, почти без следа от модерна цивилизация.

Може да се оставите да ви завладее очарованието на Тибет и да направите едно от най-забележителните пътувания с автобус в света от Катманду до Лхаса (отиването и връщането отнема 10 дни). Изискванията за визите и разрешенията за Тибет са пословично объркващи и се променят често, затова е добре да получите актуална информация от китайското посолство. Внимание: това пътуване не е за хора със слабо сърце или неподготвени физически. Доброто физическо и психическо състояние, както и екипировката, са жизненоважни условия.

Десетки молитвени колела са наредени пред манастирските стени. Монасите и поклонниците ги завъртат по посока на часовниковата стрелка, за да разпръскват духовната благодат.

След бунтовете и репресиите през 1987-а и 1989 г. Тибет на практика е затворен за чужденци, фокус на амбициите на три велики империи — Британската, Руската и Китайската, той остава изолиран след китайската инвазия през 1951 г., но това само утвърждава репутацията му на духовен център, подсилена в последните години и от авторитета на Далай Лама на Запад. Днес посетителите могат да пристигнат със самолет от Пекин, Чънду или Катманду, макар че полетите от и до Непал често се забавят или отменят. Възможно е също да наемете автомобил от Непал.

Тибетският път

Автобусните линии се обслужват от две компании (непалска и китайска), с прехвърляне на границата, има и директни автобуси, а също и нова жп връзка от Цинхай (Китай) до Лхаса. Непалските автобуси са стари и неудобни, но пътуването през високите Хималаи от Катманду до китайската граница е само половин ден.

Садху („свят човек“) в Катманду. Сплетената на тънки плитки коса символизира многобройните притоци на Ганг, а тялото, натрито с пепел — разрушителната мощ на бог Шива.

От непалския граничен пункт Кодари пътниците трябва да продължат пеш или да се прехвърлят на камион, за да изминат 10-те безлюдни километра до китайската граница при Джанму (Кхаса на непалски). Градът е един от най-оживените входни пунктове за пристигащите в Тибет; в него има банка, поща и няколко магазинчета, формалностите по прекосяването на границата може да отнемат няколко часа, преди да възобновите пътуването с китайски автобус към хотела за нощувка (възможно е да е съвсем скромен). Оттук пътят се вие по вълнообразни голи плата. Растителността е оскъдна, на пръв поглед дори липсва — вижда се само хълмиста песъчлива земя. В най-високите части, защитени от планините срещу мусонните дъждове, ходенето е изтощително, но релефът не е толкова хълмист.

На север от Хималаите се простира суровото Тибетско плато, необитаемо в по-голямата си част.

На втория ден пътят минава през приказно красивия проход Лалунг Ла, който се намира на 5050 м надморска височина и може да остави неаклиматизиралите се без дъх. Тук няма много удобства, но неволите ви ще бъдат възнаградени: на югоизток, закривайки хоризонта, се издига планинска верига, над която се извисява величествената пирамида на връх Еверест — гледка, достатъчна да крепи пътниците през дванайсетте дълги часа до пристигането им в малкия град Лхаце.

Изглед към Еверест, наричан в Тибет Джомолунгма (Богинята майка на света). Възторг и страхопочитание изпълват пътешественика при вида на Покрива на света.

Любими дестинации

Следващата спирка е Шизадзе, вторият по големина град в Тибет. Той разполага със сравнително добри хотели и ресторанти; прочут е с манастира „Ташилхунпо“, седалище на Панчен Лама — втората по значимост фигура в будистката йерархия след Далай Лама. В манастира от XV в., обитаван от почти 600 монаси, има забележителна 27-метрова статуя на Буда Майтрея, за чиято направа са използвани над триста килограма злато и скъпоценни камъни, и гробница на четвъртия Панчен Лама със златни инкрустации. Многобройните сумрачни параклиси с позлатени статуи излъчват специфичния мирис на свещи от мас на як. На един от хълмовете се намират руините на крепост, разрушена от китайците по време на окупацията на Тибет през 1959 г.

Шигадзе предлага първия досег до бита на тибетците. Те са невероятно бедни по европейските стандарти, а течащата вода е рядкост. Но тази материална нищета се компенсира от сърдечното им гостоприемство и очарователното любопитство. Тибетският начин на живот и бедността контрастират рязко на изнервящото присъствие на китайските войски и относителната заможност на китайските имигранти, които получават финансова помощ, за да се преселят в тези далечни и сурови земи.

Гяндзе, четвъртата спирка, е малко градче, което разполага със сравнително добър хотел с душове и топла вода. Манастирският комплекс „Палкхор“ от XV в. включва 108 храма, разположени на девет нива, и крепост с изглед към равнината. Оттук има още един ден път до Лхаса, през високия 4790 м проход Камба Ла, откъдето се открива великолепна гледка към ез. Ямдрок (Ямджо) — обширно огледало, в което се оглежда къс небе, оградено от снежни планини. Това е мястото, където идвали ламите, за да получат напътствия за откриване на новите инкарнации.

Този живописен детайл от покрива на Потала разкрива своеобразието на тибетската архитектура.

В Лхаса (Град на слънцето) се издига величественият дворец Потала, един от символите на Тибет. Градът е разделен на китайска и тибетска зона. Жилищните блокове на китайците са нови, еднотипни и спартански. След проявите на антикитайска съпротива в края на 80-те години на XX в. и бруталните репресивни мерки Китай засилва военното си присъствие. На централния площад често се провеждат военни паради. Тесните и изровени улици в тибетската част изглеждат мизерни, но кипят от живот.

Потала — зимната резиденция на Далай Лама, е най-големият архитектурен комплекс в Тибет.

Потала — блестящият зимен дворец на Далай Лама, наричан от тибетците просто Върха, наподобява застинала приливна вълна от камък на склона на Червената планина. Грандиозният архитектурен паметник, който датира от XVII в., някога е бил правителствена резиденция, а днес е музей. Двата двореца (Белият и Червеният) представляват лабиринт от зали и стаи, свързани с храмове, в които се намират богато украсени гробници на предишните върховни лами. Повечето стаи са мрачни, огрявани единствено от потрепващия пламък на свещите, но покоите на Далай Лама на върха са изпълнени със светлина.