Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The new traveller’s atlas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2020)

Издание:

Автор: Джон Ман; Крис Шулер; Джефри Рой; Найджъл Роджърс; Мери-Ан Галахър

Заглавие: Световна енциклопедия на пътешественика

Преводач: Маргарита Дограмаджян

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК Хермес

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2010

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: Китай

Отговорен редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 978-954-26-0811-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12848

История

  1. — Добавяне

Пътят на инките

78_karta.jpgСледвайте старите павирани пътища, построени преди векове от народа на инките; ще прекосите джунгли и красиви планински проходи, докато се озовете пред „изгубения град“ на една велика цивилизация.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: нов сол (след 1990 г.) и щатски долари в дребни банкноти.

ВИЗИ: гражданите на САЩ, Канада, Великобритания, Република Южна Африка Зеландия и Австралия не се нуждаят от Визи, ако влизат в Перу като туристи за срок от 90 дни.

РАЗРЕШЕНИЯ: за да изкачите Пътя на инките, трябва да се запишете за екскурзия в официално регистрирана агенция поне месец предварително (до два месеца предварително през натоварения сезон от май до септември); самостоятелни пътешествия без професионален гид не са разрешени.

ЗДРАВЕ: задължително се ваксинирайте против жълта треска, коремен тиф и полиомиелит. Пийте само бутилирана или преварена вода; избягвайте салати, сурови зеленчуци и необелени плодове. Почивайте често и не изкачвайте по-големи височини, ако имате симптоми на височинна болест.

ЕЗИК: двата официални езика са испански и кечуа. В много от туристическите центрове служителите говорят английски.

КЛИМАТ: субтропичен, но се променя рязко с височината. В планината може да е много студено; обилни валежи има от декември до април.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: април-ноември

НАЙ-БЛИЗКО ЛЕТИЩЕ: Куско

КАКВО ДА НОСИТЕ: хапчета против малария, спрей против насекоми, слънчеви очила, шапка за слънце, туристически обувки, топло облекло, бинокъл, фенерче.

ХРАНА И НАПИТКИ: коктейлът писко саур е национална напитка. Ахи и ахо (люта чушка и чесън) са основна съставка на много от ястията, заедно с ориза и над 200 вида местни картофи. Популярно ястие е ахи де галина (пиле в пикантен сметанов сос). Авокадото и тропическите плодове са в изобилие.

КАКВО ДА КУПИТЕ: ръчни изделия, килимчета и завивки от алпака, керамика, рисувани кратуни.

ВАЖНО: Според новите наредби Пътят на инките (не Мачу Пикчу или по-краткият двудневен път) се затваря за един месец в годината, обикновено през февруари. Правителството обсъжда вариант за удължаване на периода до три месеца. Проверете дали пътят ще е отворен, преди да направите резервация.

80_karta_inki.jpgЗона на Пътя на инките.
79_izgled.jpgИзглед от високо към Пътя на инките.

През 1533 г. испанските конкистадори, предвождани от Франсиско Писаро, завладели империята на инките и цивилизацията на този развит народ била напълно унищожена. След преоткриването на множество паметници на инките в началото на XX в. навяващите тъга останки от някогашно величие привличат посетители от цял свят. Докато пътешествате от старата столица на инките Куско през Свещената долина на р. Урубамба до руините на Мачу Пикчу, разположен на едноименния връх, ще откриете, че техният свят още съществува във високите части на планината: той е в езика кечуа, който се говори от около 1 млн. души (половината от местното население), в традиционните носии на перуанските кампесинос (селяни), както и в празниците на католическите светци, в които се чувства преклонението пред старите богове.

Аклиматизация в Куско

Куско е красив колониален град, разположен на 3360 м надморска височина в долина, обградена от снежни планини. Най-старият обитаван без прекъсване град в Америка, той е полуразрушен по време на въстанието на инките срещу испанците през 1536 г. Невероятно здравата зидария от онова време е вградена в по-късни сгради, а много от тях — включително бароковата катедрала — са издигнати върху основите на дворците на инките. Главният площад — просторният Пласа де Армас, някога е бил култов център на столицата на инките; поспрете да хапнете или да пиете кафе под неговите арки и колонади и ще видите следи от градежите на инките.

Ако сте пристигнали със самолет от Лима, е възможно да развиете симптоми на височинна болест: недостиг на въздух, замайване и пристъпи на гадене; затова, преди да поемете към по-големите височини, е добре да прекарате няколко дни в Куско, докато се аклиматизирате. Тук има предостатъчно хотели — много от тях със старинно очарование, — павирани улици, колониални сгради с дървени балкони и загадъчни вътрешни дворове. На открития пазар до гарата, наред с плодовете и зеленчуците, се продават и традиционни изделия: тъкани от алпака (вид лама), боядисани с естествени бои, например кохинил. Опитайте чича (слаба бира, направена от ферментирала царевица) в пластмасова чаша или си купете листа на кока за дъвчене.

81_pazar_kusko.jpgГлавният пазар в Куско, разположен пред испанска колониална арка. Тук индианците от околните села продават билки, традиционни занаятчийски изделия и стоки за бита.

На един хребет над града се намират останките от крепостта на инките Саксауаман. Градът е проектиран във формата на пума, а крепостта представлява главата на животното. Макар и пострадали по време на въстанието от 1536 г., зигзагообразните укрепления с характерни трапецовидни порти все още изглеждат много внушителни. Първоначално на върха имало три кули; запазената основа с кръгъл план на една от тях дава ясна представа за огромните й размери. Оттук се разкрива прекрасна гледка към околните планини и към настланите с керемиди покриви и църковните кули на Куско.

По Пътя на инките

За да могат да контролират империята си, която се простирала до днешен Еквадор и Чили, инките построили сложна мрежа от пътища, обхващаща планините, речните долини и крайбрежната пустиня, с обща дължина над 4000 км. Дългият 48 км маршрут от долината на р. Урубамба до Мачу Пикчу се изминава за 4 дни, тъй като трябва да се преодолеят няколко големи стръмнини. Има къмпинги и заслони, но си носете суха храна.

Пътят минава над пенливата река по малък висящ мост, продължава през гъста субтропична растителност, после започва да се изкачва по голите планински склонове; далеч долу в дъното на клисурата се вие лентата на р. Урубамба, а отпред се извисяват заснежените върхове на Андите. Край пътя се срещат индиански села и изоставени градчета на инките. Отначало вървите по обикновен черен път, но на третия ден, след като преминете през студения и ветровит планински проход Абра де Рункуракай, излизате на тесен друм от плътно наредени камъни.

Пътят ще ви отведе до изоставения и превзет от избуялата растителност град на инките Саямарка (Високият град). До него се стига по тесни стъпала, издълбани в камъка между надвисналата скала и стръмна урва. Наблизо се намира древен каменен акведукт. След като прекосите долината отвъд Саямарка, ще се натъкнете на поредното свидетелство за строителните умения на инките — 8-метров тунел в скалите, достатъчно широк, за да минават през него товарни животни.

Изгубеният град

Щом минете следващия проход, пред очите ви се разкрива прекрасна гледка към долината на р. Урубамба и блестящите ледници на високия 5750 м връх Невадо Вероника. Точно под него на склона се виждат руините на Фуюпатамарка (Град сред облаците), заобиколен от терасовидните ниви, които изхранвали населението му. Стръмни гранитни стъпала водят през обраслите склонове на клисурата към друг град на инките — Уиняй Уайна (Вечно млад), с къмпинг и център за посетители. Оттук широка равна пътека се насочва през шубраци и рядка гора към тесни каменни стъпала. Те водят към Интипунку (Вратата на слънцето). Зад правоъгълната каменна врата се появява „изгубеният град“ Мачу Пикчу, чиито стени са скрити от облаците, и човек пристъпва нататък с вълнението на първооткривател. От Интипунку една пътека води право към самия Мачу Пикчу.

Ако прецените, че този четиридневен поход не е по силите ви, можете да пътувате с влак от Куско до Агуас Калиентес, откъдето до руините се движат автобуси. А може и да останете в Агуас Калиентес — бедно, но гостоприемно градче, сгушено в мъглива долина под обрасли с гъсти гори склонове. Прекарайте една спокойна нощ в някой от малките хотели, заслушани в шума на буйната река и неясните звуци, долитащи от скритата в мъгла гора, а на сутринта тръгнете рано, за да извървите маршрута от километър и половина по склоновете на стръмната долина на р. Урубамба до Мачу Пикчу.

83_ruini.jpg Руините на Мачу Пикчу са разположени върху стръмните и обвити в мъгла склонове над долината на р. Урубамба.
Изсечени от свещена планина

Вдълбани в склоновете на стръмен хребет, се виждат защитни стени, градини, дворци и храмове. От стъпаловидни басейни се спускат фонтани. Стените са изградени от многоъгълни камъни, толкова плътно наредени един до друг, че между тях не може да се пъхне дори скалпел. Солидни каменни врати водят към площади с полюшваща се трева и макове. В най-високата точка има олтар с квадратна колона, за която инките символично „привързвали“ слънцето по време на церемониите, свързани със зимното слънцестоене. Олтарът, „слънцевръзът“ и стълбите, които водят към тях, са изсечени от планинска скала, която инките са смятали за свещена.

Над всичко се извисява гранитната кула Уайна Пикчу. Автентично стълбище води през мъглива гора с обвити в орхидеи и увивни растения дървета до върха, където над главите на посетителите пърхат ярки пеперуди. Оттам се вижда целият град и околният пейзаж: забулените в облаци върхове, гористите падини и реката, останала далеч долу в Свещената долина. Руините са особено красиви при изгрев и залез-слънце, но много от постройките в момента се реставрират.

Американският археолог Хирам Бингам, който открил града през 1911 г., мислел, че това е Вилкабамба — последната крепост на инките до завладяването й от испанците през 1572 г. Но Мачу Пикчу датира от средата на XV в., а останките на последната столица на инките са открити по-късно на 160 км в западна посока, при Еспириту Пампа. Мачу Пикчу е религиозен център, изоставен преди появата на испанците, около 1527 г., вероятно в резултат на гражданска война и епидемия от едра шарка. Но това са само предположения. Предназначението и съдбата на Мачу Пикчу остават забулени в тайна.

82_potomzi.jpgПотомците на инките преобладават сред жителите на Олянтайтамбо, където все още се говори предимно кечуа.