Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (11)

С речно корабче по Амазонка

На хиляда и шестстотин километра от устието на река Амазонка, в сърцето на влажните екваториални гори, е разположен оживеният град Манаус, някогашната световна столица на каучука. Още по към изворите й, в Перу, се намира Икитос, чиято слава вече е отшумяла.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: бразилски реал; перуански нов сол. И двете

валути често се обезценяват, затова се снабдете

с пътнически чекове в щатски долари.

КЛИМАТ: екваториален; очаквайте температури

около 32°С или по-високи и обилни валежи от януари

до май (особено в източната част на басейна на

Амазонка; централната част, около Манаус, е по-суха).

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: юли-октомври

НАЙ-БЛИЗКИ МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТИЩА:

Манаус, Икитос

КАКВО ДА НОСИТЕ: слънчеви очила, таблетки за

пречистване на водата, хамак, спрей против насекоми,

фенерче, подходящи туристически обувки,

непромокаемо облекло, бинокъл.

КАКВО ДА КУПИТЕ: евтина електроника (В Манаус)

и местни занаятчийски изделия — като барабани

бонго и фигурки от изпечена глина.

ЗДРАВЕ: ваксинацията против коремен тиф, жълта

треска и полиомиелит е задължителна. Резистентната на

лекарства малария е голям проблем; препоръчва се мефлохин.

Не пийте вода, ако не е бутилирана или преварена;

избягвайте салати и сурови зеленчуци, необелени плодове

и недоварено месо, особено от улични продавачи.

ЕЗИЦИ: официалният език в Бразилия е португалският,

но английски и испански се говорят масово.

В Перу официален език е испанският; служителите

в много от туристическите обекти разбират английски.

Бразилия.

Много деца, които разглеждат картата на Южна Америка в атласа, смятат Манаус (Манауш), разположен в сърцето на Амазонка, за ужасно далечен и романтичен. По-късно документалните филми или историята на лудия конкистадор, който се носи по течението на сал във филма на Вернер Херцог „Агире, гневът Божи“, ще затвърдят впечатлението за екзотичност и Амазонка ще се превърне в неустоима дестинация.

Много от обитателите на екваториалните гори — като тази амазонска листна жаба — са майстори в камуфлажа.

Има два основни начина да разгледате реката. Единият е да се включите в екскурзия с полет до Манаус или Икитос, откъдето удобни корабчета порят водите към някоя от екохижите в екваториалната гора. Традиционно корабчетата са построени от твърда тропическа дървесина и имат покрив от палмови листа; някои от тях са вдигнати върху подпори на брега и имат специални платформи за наблюдение, от които се разкриват панорамни гледки към екваториалната гора. Туристите се настаняват в удобни бунгала със самостоятелна баня, като повечето хижи имат и ресторант, в който се предлага местна и международна кухня. Разходките с кану по реката ще ви предоставят възможност да наблюдавате алигатори, пирани и животните, обитаващи речния бряг; можете да се включите в някоя от пешеходните екскурзии в джунглата. Недостатъкът на това пътешествие е, че добивате представа само за местната природа, но не и за живота на туземното население.

Пътешествие с речно корабче

Има и друг начин да пътешествате по Амазонка, но за целта трябва да пристигнете в океанското пристанище Белен — оживен град с чудесен пазар, чиито стари колониални сгради са обградени от елегантни небостъргачи, наподобяващи пейзажа в Манхатън. Просто трябва да попитате за някое от пътническите корабчета, които правят курсове по реката. Разбира се, това е по-трудният начин за придвижване. Старите корабчета са претъпкани с пътници, добитък и товари. Ще се наложи да спите в задушна обща каюта или в хамак на палубата, а единственият източник на вода е една тръба, свързана директно с реката. Храната, която се предлага на борда, е еднообразна: риба с ориз и юка (кореноплоден местен зеленчук, подобен на картофите) и от време на време парче пиле. Но качеството и често е съмнително; рибата, която изглежда възхитително прясна в началото, след три дни вече е вмирисана и лепкава. Не забравяйте, че тук законите не важат. Монотонността на пътуването понякога се нарушава от непредвиден престой в селцата край реката — малко по-големи от обикновените спирки, с мръсен бар (когато се пие много алкохол, и страстите се разпалват). Макар повечето пътници да са изключително честни, няма къде да държите ценностите си и е по-добре да ги оставите у дома.

Старите речни корабчета, които плават по Амазонка, предлагат колоритно, но малко мудно (а често и дискомфортно) пътешествие от речното устие в Белен до горното течение на реката в Перу.

Амазонските влажни екваториални гори се радват на най-голямото разнообразие от растителни видове в света. Шестдесетметрови дървета се извисяват над ниските етажи на джунглата.

Друг недостатък е, че речните корабчета се придържат към средата на течението на реката — чиято широчина надхвърля 9 км, — затова не може да се види много от природата на брега. Но за посмелите пътуването с местно корабче има и преимущества. Преди всичко то е смайващо евтино; освен това, като единствен гринго на борда, вероятно ще научите бързо елементарен португалски и/или испански, а невъзможността да разгледате местната природа ще се компенсира от шанса да научите интересни житейски истории.

Времето се влачи едва-едва, докато край корабчето се плъзга безкрайната завеса на зелената джунгла. Спирането в някое селище край реката се смята за голямо събитие. Закипява трескава дейност: членовете на екипажа разменят паста за зъби и цигари за местни продукти; някои пътници слизат, други се качват (фермер, който се връща у дома с нова част за трактора си; майка и дъщеря, тръгнали да продават пилета на пазара; млад мъж, разочарован от големия град, където плановете му са се провалили). После бавният ритъм на пътуването се възстановява и може да се припичате необезпокоявани на корабчето и да наблюдавате птиците, реещи се над безкрайната шир от тинесто кафява вода. През нощта около корабчето летят светулки, а от водата проблясват очите на кайман.

Срещата на реките

Широките булеварди в парижки стил, спомен от епохата на каучуковия бум през XIX в., придават на Манаус невероятен европейски облик в сърцето на Амазония.

С приближаването на Манаус реката се разделя на два ръкава с различен цвят — вляво е жълта мътилка, вдясно — широка лента от тъмна вода. Оттук идва името на Рио Негро. При сливането на двете реки водата потъмнява. Край бреговете на Рио Негро, 14 км северно от мястото, където реките се сливат, е разположен Манаус. За туристите най-големият град в целия басейн на Амазонка е истински културен шок: едновременно бляскав и мръсен, с порутени докове, оживен търговски център и пулсиращ нощен живот. Каучуковият бум в края на XIX в, е оставил в наследство величествената сграда на Операта в неокласически стил, чиято сцена помни звезди като Сара Бернар и трупата на Руския балет. После каучуковите дървета били пренесени тайно на Малайския архипелаг, епохата на бразилския монопол приключила и градът започнал да запада. Значителните данъчни облекчения целят да възродят местната икономика и да наложат Манаус като търговска столица на Амазония; хората идват тук със самолет чак от Колумбия и Венесуела, за да си купят хладилници и съдомиялни машини.

Операта в Манаус, построена през 1896 г., в апогея на каучуковия бум.

Повехнала елегантност

Амазонското пристанище Икитос, което се намира на 1900 км на запад по реката и е културен център на Източно Перу, дава представа как е изглеждал Манаус в миналото. Името, с което бразилците наричат реката над Манаус, е Солимойнс, макар че за останалия свят тя си остава Амазонка. В Табатинга, на границата между Бразилия, Перу и Колумбия, вероятно ще трябва да смените корабчето. Това е суров пограничен град, но в старата му част има следи от елегантност и няколко прилични хотела.

Лагуните и притоците на Амазонка са дом на гигантската водна лилия Victoria amazonica.

Водна лилия Victoria amazonica, чиито листа са достатъчно здрави да издържат дете.

Икитос, най-големият град в перуанската част на Амазония, е сюрреалистичен остров на европейската елегантност от XIX В., заобиколен от девствени екваториални гори; с външния свят не го свързват никакви пътища; до него може да се стигне само със самолет или речно корабче. В града има невероятни реликви от епохата на каучуковия бум, сред които няколко величествени стари хотела, кеят Тарапака и известната Желязна къща (проектирана от френския инженер Гюстав Ефел за Световното изложение В Париж през 1889 г. и сглобена В Икитос).

Продължителност на пътуването с речно корабче.

В квартала Пуерто де Белен, разположен край брега на реката, се редят традиционните къщи със сламени покриви. След Икитос реката се разделя, като Мараньон продължава на запад, а Укаяли свива рязко на юг. Туристите, които са достатъчно смели — или луди, — могат да продължат нагоре по Укаяли до Пукалпа — бедно пристанище в края на екваториалните гори и в подножието на високопланинските земи на Перу. Тук сме в края на Амазонския басейн и на един ден път с автобус от царството на инките в Андите.